За точенето на кръв (за щастие само два пъти се случи) е ужасно. Чуваш само как ти плаче детето. Ти плачеш отвън и нищо не можеш да направиш, а после те гледат изумено как може да си такава лигла.
При нас опитаха с един антибиотик, от който тя се разстрои още повече и след третия прием го спряха. Сега сме на оризова каша за сгъстяване уж. Но май не се сгъстява особено, или не успявам да дам достатъчно каша. Донякъде ме успокоиха, че кръвта при нея идва от цепка на ануса, но аз не съм убедена че винаги идва от там. Общо взето ми казват "единични точки кръв не са проблем". Или "слуз под една супена лъжица не е проблем"
И на мен все ми се иска да вярвам и всеки път като я видя ми се свива душата и цял ден нямам желание за нищо. А сега и с тази ваксинация, която предстои съвсем ще се побъркам. Уж Пентаксима го дават по-щадящ, защото бил убита ваксина, ама знам ли.