Подписвам се под всяка дума.
Не знам защо забихме само в наказанията.
Може би за да се защитим, че не сме безхаберни родители?
Но аз го казах още в началото- не са виновни децата. Те са резултат, а не причина. И като изключим някои наистина много изпуснати деца , за които близките им и обществото нямат ресурс да се преборят, повечето просто трябва да бъдат подкрепени. Включително със строги ограничения. Но и с всички тези неща, за които ти говориш.
Колебаех се дали да го пиша тук, но преди известен брой години поработвах като външен лектор , докато детето ми беше малко. Именно английски предавах. Продължи 3-4 години. И докато гледах филмчето /втората част/ си спомних и за моите "диваци", които в началото те приемат много зле, но после като се разберете кой води бащина дружина по-голямата част си показват истинското детско личице. Помните ли онова момче , което искрено се напъваше да се сети за 4 английски думи ? Това като лирическо отклонение. Извинете.