Здравейте ! Малко късно се включвам в темата. Мога да кажа на всички самотни майки, кураж и не се предавайте, живота продължава.И аз така преди почти 5 години останах сама със сина си.По същия начин му говорих за звездичките, че от там ни помага тати...Аз се посъветвах и с психолог тогава, разказах му като приказка.Започнах от църквата, там където и всеки път палим по 2 свещички - 1 -та за здраве и 2-та за тати..Трудно е, няма да ви залъгвам. Трудно е да си и майка и баща. Дано всяка от вас да намери опората на мъж, някакси да го замести. Е аз още не съм случила на такъв. Ще чакам , ще се надявам. Нали сме живи и здрави, детенцето ми ходи на училище, вече е 2-ри клас. Е успехи и късмет
- Публикувана: 5 окт. 2008, 12:25 ч.
- Последно мнение: 23 дек. 2008, 09:46 ч.
останах сама
Вече се ядосвам на него...знам че не е можел нищо да направи,знам че всичко е ...съдба,но това не ми пречи да му се ядосвам.А толкова мноооого ми липсва.Честно да ви кажа ,момичета,завиждам на тези от вас ,които са разведени или разделени с бащите на децата си.Боже как ви завиждам,дори и за това, че можете да ги намразите ,да им се обадите и да им се накрещите за нещо.Не ми се сърдете,просто ...иска ми се да беше жив и здрав,та дори и на другия край на света.Не знам може и да не съм права,може и някой да се разсърди...тежко ми е.И боли.
На всички НАС -самотни родители -пожелавам преди всичко здраве,щастие и много,много късмет през идващата НОВА ГОДИНА.
Нека всичко лошо ни подмине ,и .........живота продължава,нали?
На всички НАС -самотни родители -пожелавам преди всичко здраве,щастие и много,много късмет през идващата НОВА ГОДИНА.
Нека всичко лошо ни подмине ,и .........живота продължава,нали?
Вече се ядосвам на него...знам че не е можел нищо да направи,знам че всичко е ...съдба,но това не ми пречи да му се ядосвам.А толкова мноооого ми липсва.Честно да ви кажа ,момичета,завиждам на тези от вас ,които са разведени или разделени с бащите на децата си.Боже как ви завиждам,дори и за това, че можете да ги намразите ,да им се обадите и да им се накрещите за нещо.Не ми се сърдете,просто ...иска ми се да беше жив и здрав,та дори и на другия край на света.Не знам може и да не съм права,може и някой да се разсърди...тежко ми е.И боли.
На всички НАС -самотни родители -пожелавам преди всичко здраве,щастие и много,много късмет през идващата НОВА ГОДИНА.
Нека всичко лошо ни подмине ,и .........живота продължава,нали?
На всички НАС -самотни родители -пожелавам преди всичко здраве,щастие и много,много късмет през идващата НОВА ГОДИНА.
Нека всичко лошо ни подмине ,и .........живота продължава,нали?
4уждата паница е по-сладко?
или 4уждата къща по-леко се 4исти?!
нека, да ти кажа, каква е разликата, валя:
или ако твоят мъж е умрял веднъж и от тук насетне за теб могат да останат само хубави спомени - в такива слу4аи и лошите стават хубави, то, при други е всеки ден - всеки ден възкръсва миналото и погребваш всеки ден, при това без да съумееш да запазиш хубавите спомени.
някъде беше писано, 4е при вдовиците и най-ве4е за техните деца, липсата и огор4ението от другия родител го няма, или майката успява да изгради един съвършен и оби4ан образ, който децата носят през целия си живот, а в последствие - пресъздават.
а за физи4еската болка, и за усещане на присъствие - това не зависи от факти4еската смърт. всяка раздяла е една смърт. понякога оба4е тленността е по благосклонна и благородна.
и на теб хубава следваща година.
и да, живота продължава.
Извинявай мила milk ,и на всички ,които може да съм засегнала.Не съм го написала в никакъв случай с лошо чувство.Далеч съм от мисълта ,че на вас ви е по-леко,или че само аз съм най-нещастния човек на света.Беше просто споделяне на мисъл,и то на човек,като мен,който не знае какво е да си самотен родител.Казах ,че завиждам,но моля ви, в никакъв случай не е онова гадно ,злобно чувство,просто....както и да е.Извинявам се на всеки който се чувства засегнат. Не знам дали дъщеря ми ще има идеален образ на баща си или не-да зависи от мен,но и дори и това не знам дали е правилно или не.
Просто ми липсват дори караниците и грозните сцени ,сърденето и извиняването по телефона.....липсват ми дори и лошите моменти,ако ме разбирате,ако ли пък не......
Просто ми липсват дори караниците и грозните сцени ,сърденето и извиняването по телефона.....липсват ми дори и лошите моменти,ако ме разбирате,ако ли пък не......
Извинявай мила milk ,и на всички ,които може да съм засегнала.Не съм го написала в никакъв случай с лошо чувство.Далеч съм от мисълта ,че на вас ви е по-леко,или че само аз съм най-нещастния човек на света.Беше просто споделяне на мисъл,и то на човек,като мен,който не знае какво е да си самотен родител.Казах ,че завиждам,но моля ви, в никакъв случай не е онова гадно ,злобно чувство,просто....както и да е.Извинявам се на всеки който се чувства засегнат. Не знам дали дъщеря ми ще има идеален образ на баща си или не-да зависи от мен,но и дори и това не знам дали е правилно или не.
Просто ми липсват дори караниците и грозните сцени ,сърденето и извиняването по телефона.....липсват ми дори и лошите моменти,ако ме разбирате,ако ли пък не......
Просто ми липсват дори караниците и грозните сцени ,сърденето и извиняването по телефона.....липсват ми дори и лошите моменти,ако ме разбирате,ако ли пък не......
не ми се извинявай. няма за какво.
това което аз се опитвам да ти кажа е, 4е имаш възможността да запазиш един прекрасен образ за себе си и щастието да бъдеш откровена във всеки момент с детето си, защото пред смъртта вси4ки сме безсилни.
пред живота оба4е - не е така. всеки си носи сам отговорността за решението.
това което аз се опитвам да ти кажа е, 4е имаш възможността да запазиш един прекрасен образ за себе си и щастието да бъдеш откровена във всеки момент с детето си, защото пред смъртта вси4ки сме безсилни.
пред живота оба4е - не е така. всеки си носи сам отговорността за решението.
пред живота оба4е - не е така. всеки си носи сам отговорността за решението.
А на теб, мила mamvalia ще изпратя много
... Разбирам всичко което си написала - за начина по който се чувстваш... и наистина не е нужно да се извиняваш...
БЛАГОДАРЯ ВИ МОМИЧЕТА,давате ми сили в един много труден момент.Наистина в съзнанието ми всичко е много розово.Е, в никакъв случай не е беше светец,но сега сякаш всичко лошо забравям.
А за децата-не знам как е при вас,но мойта щерка се оптва да използва ситуацията вече.Не иска да спи наобяд и като и се накарах ,че вече е време да легне ,и че няма да и пускам филмче ,тя ревна и вика ..ако,тати беше сега тука,щеше...не знам си какво-не чух до края.Направо онемях,не знаех как да реагирам.Накрая и казах че ,ако татко и е бил тука много по отдавна щеше да и се е скарал, че не си е легнала-което си е истина .Мъжа ми не беше от най-търпеливите,и знам че съм реагирала правилно,но почвам да се чудя,още колко пъти ще чувам подобно нещо от дъщеря ми,и още колко ли пъти ще го използва за да постигне едно или друго нещо.Преди беше лесно,ако не слуша мен,татко си слушаше,но сега вече ...поне на мен ми е много трудно.Как се справяте вие? Как успявате да не ги превърнете в най- глезените и непослушни деца на света,защото мойта вече натам отива...Как се справяте ,без да спирате да им показвате огромната си любов ,и в същото време да не им позволявате всичко..границата е
твърде тънка ,а не знам как ще се справя,при положение, че не мога да я гледам да реве...и изобщо ...
А за децата-не знам как е при вас,но мойта щерка се оптва да използва ситуацията вече.Не иска да спи наобяд и като и се накарах ,че вече е време да легне ,и че няма да и пускам филмче ,тя ревна и вика ..ако,тати беше сега тука,щеше...не знам си какво-не чух до края.Направо онемях,не знаех как да реагирам.Накрая и казах че ,ако татко и е бил тука много по отдавна щеше да и се е скарал, че не си е легнала-което си е истина .Мъжа ми не беше от най-търпеливите,и знам че съм реагирала правилно,но почвам да се чудя,още колко пъти ще чувам подобно нещо от дъщеря ми,и още колко ли пъти ще го използва за да постигне едно или друго нещо.Преди беше лесно,ако не слуша мен,татко си слушаше,но сега вече ...поне на мен ми е много трудно.Как се справяте вие? Как успявате да не ги превърнете в най- глезените и непослушни деца на света,защото мойта вече натам отива...Как се справяте ,без да спирате да им показвате огромната си любов ,и в същото време да не им позволявате всичко..границата е
твърде тънка ,а не знам как ще се справя,при положение, че не мога да я гледам да реве...и изобщо ...
О, това го има и при нас. Заплашва ме, че ще отиде да живее при баща си 
И аз един път доста се бях изнервила и му казах да си събира багажа и че звъня на баща му да дойде да го вземе. Гадно от моя страна, но след миг вече ми се извиняваше. Сигурна съм че всички деца се пробват да се възползват от дадена ситуация, но не трябва да им го позволяваме. Твърда ръка в кадифена ръкавица 
И аз един път доста се бях изнервила и му казах да си събира багажа и че звъня на баща му да дойде да го вземе. Гадно от моя страна, но след миг вече ми се извиняваше. Сигурна съм че всички деца се пробват да се възползват от дадена ситуация, но не трябва да им го позволяваме. Твърда ръка в кадифена ръкавица 
Аз без да претендирам за удачност, бих препоручала книгата Пипи дългото чорапче. Тя е една от любимите ми детски книги. Там се разказва как майката на Пипи умряла и станала ангел и я гледа от небето , а баща й негърски крал, нейде из моретата. В случая хубавото на книгата е че не драматизира факта че Пипи няма майка , а баща и е някъдеси и тя живее сама, а че именно така и е добре, има сили и вяра и се оправя съвсем сама с всичко - като по книга разбира се, но аз бях страшно впечатлена, прочетох сама книгата в 1 клас и ми стана любима още тогава. Веселите истории които и се случват и факта че е доволна от положението си , мисля че ще се отрази позитивно и на твойто детенце.
mamvalia разгледах снимките Ви - Боже, толкова сте хубави. В момента не намирам точните думи, а толкова много неща искам да ти кажа. Така не съм плакала от много време. Съжалявам за загубата ви. Имаш прекрасна принцеса, да ти е жива и здрава. На теб желая сила, вяра и кураж.
Ние сме с теб.
Ние сме с теб.
мила ,разгледах снимките ви- толкова не съм плакала скоро...бъди силна- няма да ти е лесно- аз съм на 26 - когато бях на 16 видях баща си в ковчег- това ме беляза за цял живот- увредило е детският ми мозък...твоето ангелче ще порасне без тати, но няма да има зловещи картини запечатани в главата си...ти си силна и макар и трудно ще я отгледаш- живота е жесток- сега моето детенце е на 3 - колкото твоята принцеска- ние също сме сами.....Бог да пази милите ни дечица и нека ни помага да се борим ....