В какво вярваме?

в себе си, в приятелите си и в случайностите 

Преди вярвах в някои неща, след това си мислех, че вярвам, но напоследък май изобщо не вярвам(в никого и в нищо) ...

Вярвам, че светлината е качество, а не сбор от фотони.
Вярвам, че съм по- силна от всичките ми страхове.
Вярвам в Трансформацията и Избора.
Вярвам в осмоверижния модел на нервните вериги  на д-р Тимъти Лиъри.
Вярвам в тортата с кроасани на майка ми, в дъгата и Абсолюта.
Досущ като един виден, уважаван  окултист ще заключа : Не ми вярвайте. Аз не вярвам във нищо.

Ей, т'ва ме заинтригува особено:

Би ли разяснила?

С удоволствие.
 Смята се, че в детска възраст сме уязвими към запечатване, т.е. именно тогава се оформя императива на поведение, инстинктите, т.нар. психологически импринти, обуславящи модела ни на поведение и програмите, по които действаме. Болшинството от хората имат развити само първите четири вериги:
І. Оралната верига на биооцеляването.
ІІ.Емоционално - териториалната верига.
ІІІ. Рационално - семантична верига.
ІV. Социо - сексуалната верига.

Дават една реклама по ТВ, където се казва "че жената се презапасява, а мъжът се бори за територия - жената е първоверижна, а мъжът второверижен, т.е. най- силни са запечатванията съответно по І и ІІв.
Блестящ пример за силно развита ІVв. е закостенелият моралист проф. Вучков, а за третоверижни адепти бих посочила двамата герои от една комедийка, която дават по БТВ - "Теорията за Големият взрив".
Същевременно докато оставаме при древните вериги, не сме много по-различни от насекомите. С други думи, точно както насекомите повтарят своята програма от четири етапа (яйце. ларва, какавида, зряло насекомо) от поколение на поколение, ние повтаряме нашия цикъл от четири етапа. Древните вериги по принцип са консервативни. Те гарантират оцеляването и продължаването на вида, но не правят нищо повече. В случай, че се стремим към бъдеща еволюция, трябва да насочим поглед към футуристичните вериги.
Всеки от нас си има „любима" верига, т. е. верига, която е била по-силно запечатана от останалите. Погрешната комуникация, недоразуменията и общата погрешна преценка на другия се интензифицират от факта, че малцина от нас знаят за тези нива на мозъчния „хардуер" и всички ние сме склонни да приемаме, че човекът, с когото взаимодействаме, функционира на равнището на същата верига като нас.
Следователно във всяка група съществуват нарцистични (орални) типове от първата верига. Представете им проблем и те незабавно ще потърсят някой друг, за да се справи с него, тъй като на оралния етап зависимостта е механично запечатана. (Или. ако са запечатали враждебна вместо зависима слабост, те ще експлодират в гняв - инфантилни избухвания, - беснеейки заради факта, че съществува проблем и че той им е бил наложен.)
Типът от втората верига в същата ситуация ще се опита да накара проблема да изчезне, като го „уплаши", т. е. като лае и вилнее срещу него в стила на бозайниците.
Типът от третата верига ще се опита да намери решение по пътя на разсъжденията. Това е най-добрият подход само с проблеми, които сами по себе си са рационални, например „Как мога да накарам тази машина да работи?" Той може да е сляп и безполезен, когато „проблемът" е друго човешко същество, действащо въз основа на по-деструктивните програми на яростта от втората верига.
(„Либералът е този, който напуска стаята, когато започне кавгата" - е казал някой. Типовете от третата верига са изключително объркани и се чувстват безсилни, когато сцената се окупира от бозайническата политика на втората верига.)
Типът от четвъртата верига ще се опита да бъде рационален (трета верига) и да долови емоционалните измерения на проблема (втора верига), но по същество ще прави усилия да наложи нравствено решение: „Ами това е почтеното, честното решение..." То може да има или да няма смисъл за Рационалиста от третата верига, който търси обективна справедливост, и обикновено няма да има никакъв смисъл за чистия тип от втората верига, доминиран от емоциите и териториалността.
Онова, което е вярно за групата, е общовалидно и за индивида.

И аз така