Как си го върнахте у дома, споделете опит

Права си!

Подписът може да няма много общо с щастието, но има много общо с имуществените и други отношения. И това най-добре го знаят хората, които са минали през развода.

Има нещо уникално в това да си внушиш колко си нещастен. Само заради годините прекарани с един човек, заради всичко с което си свикнал и което си въобразяваш, че ти е омръзнало до болка.
И в един момент се появява тя - новата тръпка. Изведнъж ставаш много по-нещастен от колкото си бил, и си въобразяваш, че ти си човека който заслужава щастие като всички останали щастливи хора.
И започваш да консумираш новата си връзка въпреки всичко - съпруга, деца... В определен момент или се чувстваш задоволен или опустошен. И най-големия проблем е, че много хора не могат да си направят реална преценка, само защото си слагат етикета "нещастен" без дори да са направили минимални усилия за сплотяване, разнообразяване и освежаване на брака.... Но нали са нещастни, сили нямат за това.

Има нещо уникално в това да си внушиш колко си нещастен!

Това че не е разведен на мен изобщо не ми пречи, не се натискам да нося неговата фамилия. За мен това, че толкова години имам неговата любов и подкрепа е по-важна от това да нося неговата фамилия. А това, че не се развежда не е заради детето а заради "лудата" му жена, според която умиране има  развод - не. Просто за нея е фикс идея да се назовава негова съпруга, въпреки че той от години не живее с нея. Ако търсеше само развлечение с мен, не мислите ли че 8 години са малко много?
[/quote]
Няма да оспорвам,  че се чувстваш щастлива. Твое право е и ти вярвам, ама не много. Знаеш ли защо? Ми защото всичко в постовете ти е клиширано, декларативно, сякаш сама себе си да убедиш, че това е самата истина.
Обаче е изключително грозно начина, по който говориш за първата му жена. Защото приемам, че ти практически си втората. И истината /въпреки че ще скочиш до небето/, че ти преживяваш съществуващия му брак. Може да не те интересува името му и да не желаеш официален брак, ама и това че няма развод те яде....Защото така просто не показва докрай желание да се разграничи от миналото си. И най-лесното прехвърляш вината на "лудата" му жена. Пък тя колкото и да се запъва, ако той реши няма сила, която да го спре. Така че, съществуващия му брак е единствено последица от неговите действия. Негова вина, както не и твоя вината, че си е тръгнал от семейството. Разбираш нали, другата жена от която и да е страна на барикадата да е, не може да прехвърля мотивацията за действията на мъжът върху съперницата.
Накрая ще ти разкажа за една такава луда жена ...моя съседка. След 15год.брак мъжът и се влюби в колежка. Тя не искаше да чуе за развод. Ужасна история...Скандали, разправии...една вечер ме вика в 10,30ч. Мъжът и както се прибрал, ял и гледал телевизия, скочил с думите "Не мога, обичам я". Заварих ги в коридора, тя буквално вие, легнала на земята и му стиска краката...Детето им, мимиче на 12г. реве на втори глас, а той като зомбиран..дълго време после мислех, че е бил дрогиран. Та тръгна си той, жена още една година правеше неща, които ако не я познавах сигурно щяха да са много смешни или повод за градси легенди. Но той така или иначе се разведе, а тя....се съвзе. Вече и живее с друг човек и не иска даже да се намеква за този период. Та технически погледното дейното държание наистина беше за психиатрия, ма на нормален човек си е. И шапка му свалям на бившия и мъж, че поне постъпи максимално почтено в случая.

Никой не е в състояние да ти гарантира щастие, освен самия ти.
Както можеш сам да се убедиш, че си нещастен, така можеш да се направиш и щастлив. Ако това изисква някаква промяна - няма лошо.
И още нещо, щастието не се върти само около половинката ни, нито само около децата или работата. То е навсякъде край нас, стига само да се отворим към него и да го поискаме.
Всъщност май по-точно е да се каже - щастието трябва да си го позволим.

Това, което обясняваш не ми звучи уникално, по-скоро тривиално, но в него има и нещо полезно. Понякога може да те накара да излезеш от рамките на летаргията си и да погледнеш света под друг ъгъл. Тогава влизаш в един дълъг и тежък процес и резултата от него, определяш самия ти... според силите и възможностите си.

Jade имам усещането, че размислите ми и твоите тълкувания върху тях вече не са за тази тема, затова е по-добре да преустановя.
Последно само ще кажа, че съм напълно съгласна с теб! Никой по-добре от нас самите не е наясно с това от какво имаме нужда и какво би ни направило щастливи.
Но това което имам предвид е, че понякога зорлян се изявяваме като жертви пред самите себе си само и само да убедим съзнанието и съвестта си, че не това е живота който искаме. И докато си го внушаваме лишаваме околните от малкото внимание и усилие което заслужават. Ако наистина всеки  е направил каквото трябва, положил е минимум усилия в една връзка и в крайна сметка резултат няма тогава ок - всеки да поеме по пътя си.

Jade благодаря за диалога. 

И аз благодаря, точно днес ми идва добре да има някой с когото можем да говорим от различни позиции и въпреки това да се разбираме.
Права си обаче, че този почти философски разговор не е за тази тема. Затова приключвам и аз 

Стигнах до 8 страница,незнам какво е развитието на татък,но ще прочета,искам да напиша,на авторката, е не май ще трябва да попрочета да не са се събрали пък случайно де,но ще напиша че при евентуална раздяла,незнам за развод дали говорите,или само раздяла без бумащини,все пак трябва да си разделите общото имущество  на децата  В никакъв случай не го оставяй да отива при другата  без да сте оредили подробности,не я знаеш каква е,дали има деца ,дали иска деца,и как за нула време като роди дете ще има да давате имот и на него,
  Майка ми и баща ми,имат развод,и къщата която строиха сега е разделена да две,като той неговата част НЕ дава на нас,държи си я,онази му я иска,Той и на нея не я дава,но ако тя роди-тогава какво следва
 Свекърва ми и свекър ми нямат развод,но при раздялата са прехвърлили единия апартамент на единия син,другия етаж от къща на другия син,а той да си ходи където ще при любовницата живее,

А ние със сестра ми ще зяпаме ако онази ни вземе частта от родната къща

малко тъпо може да звуча но 15 години съм живяла там,сега живее там друга със сина си и аз съм никоя ТАМ

дано уредите общия бизнес и децата го преживеят лесно,защото само то си знае какво му е,в пубертета да преживее тази раздяла,на мен лично баща ми и майка ми ми провалиха живота заради техния развод ,отделно те си знаят какво им е и как съжаляват,всеки си знае
По наблюдение,после всички съжаляват но е прекалено късно,и свекър ми е казвал че съжалява,и баща ми и майка ми,само свекървата тя си знае какво и е било и се държи мъжки
Но от всичко страдат децата

по-късно ще прочета цялата тема,че сега нямам време,но исках само да питам на теб за какво ти е да си го връщаш?той е готов да те остави заедно с децата...а и каква гаранция имаш,че ако си го върнеш сега,след време той няма да си намери друга?
финансово ли си зависима от него?ако е така е сложно и то много.но ако причините са други...не знам.дори и ти много да го обичаш ако на него вече не му пука за теб и децата,ако не иска да е с вас...защо е нужно да си го причинявате,а и защо да го причинявате на децата си?те ще страдат много ако го няма,но още повече ще страдат ако си е вкъщи и се карате,ако усещат че го прави насила...
познавам много двойки,които са заедно заради децата,заради парите,къщата и т.н. и всички са ужасно нещастни.щом любовта си отиде според мен няма смисъл да се мъчите взаимно.

тъжно но се случва, горе главата !!!

Тя просто се е оставила на течението. Каквото сабя покаже. "Като му дойде времето, ще му мисля"