Изведнъж, сякаш се озовах на другия край на земята, а не на 5 минути пеш, та им е далече на хората, заети са, какво ще се занимават с мен, та вече нали съм половин човек (и наполовина божество )!
Имам си една две приятелки дето си поддържам контакт с тях! За жалост само една от тях живее в Сф и наистина е доста заета, ама странно, тя пък как така не ме забрави и как може да пътува по един час с автобуса да ме види...
Та такива моменти от живота са добре дошли да можеш обективно да отсееш зърното от плявата. Сега разни бивши дружки изпозабременяха и родиха, та странно, как се сетиха за мен... Ама аз също съм много зает човек и не мога да им оъбрна никакво внимание! Звучи сигурно много злобарски, ама това е положението... Каквото почукало такова се обадило! Обидиха ме много с отношението си към мен и не мисля, че заслужават да се правя, че съм им приятелка и че все едно нищо не е било...
Относно нови познанства с мами в градинките! Не, мерси... Опитвах, не ми хареса... Достатъчно ми е, че по цял ден чистя наакани дупета и бърша пюре от дивана, че непрекъснато и за това да говоря...