Аз нямам приателки имам само една от преди и си остана до мен , нищо , че няма детенце , но пък намерих нови покрай детето 
- Публикувана: 29 окт. 2008, 16:05 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2008, 15:33 ч.
забравиха ли ви познатите?
Оооохххх...
Само дето при мен не е от как родих, а почти от началото на забременяването. Почти цялата бременност изкарах "закрепостена" за креслото - 2 тежки грипа, сърцебиения в началото, провървяване в 6ти месец... абе, я има, ч няма 2 - 3 седмици да съм излизала, и то накъсано.
На никого не се сърдя, само от време на време се сещам, че ми е гадно... Да живее кабелната тв и Интернет! И бг-мама... Какво да се прави - хората си имат "реални" проблеми, истински живот там някъде, навън, времето тече на бързи обороти... и просто нямат време за скучаещите майки, обзети от досада и отдавна безнадеждно изостанали от "истинския" живот.
Само дето при мен не е от как родих, а почти от началото на забременяването. Почти цялата бременност изкарах "закрепостена" за креслото - 2 тежки грипа, сърцебиения в началото, провървяване в 6ти месец... абе, я има, ч няма 2 - 3 седмици да съм излизала, и то накъсано.
На никого не се сърдя, само от време на време се сещам, че ми е гадно... Да живее кабелната тв и Интернет! И бг-мама... Какво да се прави - хората си имат "реални" проблеми, истински живот там някъде, навън, времето тече на бързи обороти... и просто нямат време за скучаещите майки, обзети от досада и отдавна безнадеждно изостанали от "истинския" живот.
С първата бременност бяхме всички бременни или с малки деца и не го забелязах,но сега-още като съобщихме новината че съм бременна,почти всички се изнесоха. Е,то и я аз карам застопорена на дивана и на компа, но... малко е гадничко.Все пак важното е че хората,от които имам нужда са до мен-съпругът и синчето. В такива моменти преосмисляш някои неща-например осъзнаваш че са ти останали само най-верните приятели. С моите приятелки от детинство
продължаваме да се чуваме,въпреки че са далеч от мен,те мислят за мен,както и аз за тях. Изчезват просто "приятелките" за кафенце,цигарка и лафче. Просто защото вече клюките им не те интересуват или пък цигарите им ти пречат,теб те вълнуват много по-стойностни неща. И така. Ми да си ходят!
продължаваме да се чуваме,въпреки че са далеч от мен,те мислят за мен,както и аз за тях. Изчезват просто "приятелките" за кафенце,цигарка и лафче. Просто защото вече клюките им не те интересуват или пък цигарите им ти пречат,теб те вълнуват много по-стойностни неща. И така. Ми да си ходят!
Всъщност е нормално.
Хората се събират заради общите интереси.
Когато вас/нас ни вълнуват пюрета, памреси и зъби, а нашите приятели/познати поредните им гаджета, провалени връзки и ходене по кръчми нещата видимо са в двете крайности.
И ние като майки придобиваме лекото самочувствие, че това вече сме го преживели и знаем повече от неомъжените си и все още без деца приятели.
Хората се събират заради общите интереси.
Когато вас/нас ни вълнуват пюрета, памреси и зъби, а нашите приятели/познати поредните им гаджета, провалени връзки и ходене по кръчми нещата видимо са в двете крайности.
И ние като майки придобиваме лекото самочувствие, че това вече сме го преживели и знаем повече от неомъжените си и все още без деца приятели.
Тъжно е, да......особено децата като са малки......Но пък така се и пресяват приятелите и познатите, и остават само стойностните.......Завързва и нови приятелства и познанства.....
Факт е,че от известно време една от най-добрите ми приятелки ми е несемейна, без деца, и с удоволствие се слушаме - тя мен за семейния е детския живот, аз нея за нейните терзания свързани с работа и кариера........
Но пък вярно според интересите се променят и познатите, и приятелите......
Факт е,че от известно време една от най-добрите ми приятелки ми е несемейна, без деца, и с удоволствие се слушаме - тя мен за семейния е детския живот, аз нея за нейните терзания свързани с работа и кариера........
Но пък вярно според интересите се променят и познатите, и приятелите......
Аз забелязах същото , когато родих първото си дете. Но сега, след толкова години, виждам вина и в себе си. Говорех само и единствено за бебето, за пюрета, колики, зъбчета, прохождане и така нататък...Не ги обвинявам, че се отдръпнаха. Бях станала толкова скучна... 
Оставих всичко и всички/приятелите/ на заден план, отдавайки цялото си свободно време на бебето, та чак се бях вманиачила. Нито излизах, нито исках гости. Е как да съм им приятна?
Сега вече не е така. Имам приятелки, които нямат деца, и се разбираме много добре. Не им досаждам с "бебешки" подробности, и даже ми е приятно да слушам за техните тревоги- купони, гаджета...
Оставих всичко и всички/приятелите/ на заден план, отдавайки цялото си свободно време на бебето, та чак се бях вманиачила. Нито излизах, нито исках гости. Е как да съм им приятна?Сега вече не е така. Имам приятелки, които нямат деца, и се разбираме много добре. Не им досаждам с "бебешки" подробности, и даже ми е приятно да слушам за техните тревоги- купони, гаджета...
Не е честнооо!!! Не е справедливооо!!!
Разговорите за памперси и пюрета тук са ми повече от достатъчни - искам приятелите си, за да обсъждам с тях политиката, актуалните събития... филми, книги, театрални постановки... А какво става? В редките случаи, в които се виждам с някой приятел / ка основно слушам полузабравени спомени за техните деца / племенници на тази възраст, както и доста безполезни съвети...
Не са ме забравили,както и аз тях.Може би е щастливо съвпадение на обстоятелствата,всичките ми най-близки приятелки да имат деца долу-горе на възрастта на моето.Продължаваме да си поддържаме връзка толкова често колкото преди,събираме се с децата и така 
За моя радост откакто имам дете създадох още доста приятелства,и то не за сметка на старите
За моя радост откакто имам дете създадох още доста приятелства,и то не за сметка на старите
Стойностните хора доказаха за пореден път, че на тях може да се разчита. С тях забрава няма, макар че някои дори живеят по други градове. Други много бързо дадоха фира, но като се позамисля по-добре че така стана. С приятели като излизам много, много за деца не си говорим, дори и те да имат такива, защото искаме разнообразие.
но не се впрягай толкова,сигурна съм ,че истинските ти приятелки ще си останат такива,а и не забравяй,че сега те очакват много нови запознанства с други майки и техните дечица.... 
всичките ми приятелки са семейни. Забравихме се наистина 
Често си го мисля и ми става мъчно. Все нямаме време. А като се съберем е почти същото както едно време. Обаче толкова рядко се събираме. След 2-то раждане, смея да твърдя, че напълно ме забравиха. Дори за годинката на малкия никой не се сети Какви времена настанаха 
всеки се затворил в черупката си. Проблеми, безпаричие, болести...причините са много за съжаление.
Често си го мисля и ми става мъчно. Все нямаме време. А като се съберем е почти същото както едно време. Обаче толкова рядко се събираме. След 2-то раждане, смея да твърдя, че напълно ме забравиха. Дори за годинката на малкия никой не се сети Какви времена настанаха всеки се затворил в черупката си. Проблеми, безпаричие, болести...причините са много за съжаление.