Как да съобщя на биологичната си майка, че искам да се видя с нея

  • 16 429
  • 53
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 9
Здравейте, при мен нищо ново, за съжаление, малко преди Коледа пак се опитах да се свържа с ,, моята  Био'' , но пак се обади мъжа й, естествено тя пак не си беше у дома, оставих си телефона при първа възможност да ми се обади , до сега нищо. Явно много добре знае коя съм и така -  не иска да говори с мен, а не ми се вярва мъжа й просто да е забравил да спомене, че някой я е търсил. И така развитие никакво, нямам и какво да очаквам от човек който ей така си е оставил детето на произвола на съдбата по каквито и да е било причини, и още повече че дори и сега не иска да разговаря с мен. Много ме дразни факта, че на човека който те ражда, който ти е дал глътка живот не му пука за теб. Да вярно годините са доста, аз вече съм на 29, но все пак..........
Със времето всичко си идва на мястото. А аз съм убедена, че този ден ще дойде в който аз ще се срещна с нея.


Ето това много ми харесва:

Имало две жени, непознати една за друга
Едната не си спомняш, другата наричаш мама.
Два живота са се слели, за да те има.
Едната била твоята пътеводна звезда
Другата станала твоето слънце.
Първата те дарила с живот
втората те научила как да го живееш.
Първата ти вдъхнала нуждата от обич
втората била готова да ти я даде
Едната ти дала националност, другата ти дала име.
Едната ти дала талант, другата ти дала цел.
Едната те надарила с чувства
другата успокоявала страховете ти.
Едната видяла първата ти сладка усмивка
другата бършела сълзите ти
Едната търсела за теб дом, какъвто не можела да ти предложи
Другата се молела за дете и надеждите й били възнаградени.
А сега през сълзи ми задаваш
прастария въпрос, на който досега никой не е отговорил
Наследственост или среда: чий продукт си ти ?
Ничий, миличко, ничий.
Това са просто два различни вида любов...

и аз често съм си задавала въпроса - чий продукт съм аз всъщност, към кой род аз принадлежа???
 Към ничий!
Радвам се, че имам супер родители, които винаги са се стремели да имам всичко, да бъда упорита, и че все пак на някой му пука как съм, при това без да давам нищо от себе си.

# 31
  • Мнения: 625
   Melinda13, ти си гоялм човек , надявам се , че нямаш кой знае какви очаквания от био- то, нали ?! Не ми се иска да слагам всички в една категория, но аз не бих оставила детето си , и не мога да проумея много неща в мисленето на био- тата.Аз лично, нямам очаквания никакви към тази жена, искам просто да знам истината за себе си, нищо повече.Като не очаквам нищо от нея, няма как да се разочаровам! Надявам се, да намериш логика в думите ми.Не тъжи !!! Hug
   На твое място не бих я оставила повече да ме врътка, крайно време е да те погледне в очите!!!! smile3516 Пиши  ни, не ни щади!!!С теб сме!!!

# 32
  • Мнения: 398
***

Последна редакция: ср, 14 яну 2009, 22:15 от lubopitna

# 33
  • Мнения: 2 123
Мелинда, миличка  Hug Знам, че всяко нещо на този свят има своя божествен замисъл, но понякога.... както и да е  Hug

Любопитна, не искам да те нападам, моля ти се да ме разбереш правилно. Този форум, както и осиновителския е много чувствителен. Тук вероятно четат 100 пъти повече хора, отколкото пишат. Дай си сметка какво и как публикуваш и кой би могъл да го чете.
Представи си, че пред компютъра стои едно 14 годишно осиновено дете, в чиято глава бушуват най-разнообразни и противоречиви мисли, съмнения, страхове и пр.
Описаната от теб случка не е лично преживяна, не е ясно кой какво казал и видял...

# 34
  • Мнения: 104
Болката винаги ще я има. Ще ги боли осиновените затова ,че са били изоставени кой  ще си признае открито кой не.Ще ни боли нас осиновителите затова, че децата ни са били изоставени  .Ще ние страх да не бъдат наранени.

Последна редакция: ср, 14 яну 2009, 17:55 от kmira

# 35
  • Мнения: 2 084
Мелинда, аз съм за хард варианта - да се изсипеш направо у тях. Това къде на шега, къде на истина съм си го мислила. Когато са ме питали за нея. Когато съм й била бясна и съм отказвала да мисля. Помоли майка си да дойде с теб. Или друг много близък човек, на когото имаш доверие. Където и както и да я срещнеш, мисля, че не е добре да си сама. Аз лично ще бъда с моите деца на тази тяхна среща. Искам и аз да я погледна в очите. И нищо няма да питам - аз освен благодаря друго нямам какво да й кажа. Те да питат.

# 36
  • Мнения: 10
И мен ме интересува как са се развили нещата.Аз също разбрах много неща за моята БМ и сега не знам,не мога да реша как да осъществя контакт с нея.

# 37
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Melinda13 а може би тя изобщо не е разбрала коя е тази жена която я е търсила и за какво я търси. Получава непознат номер и име със съобщение "звънни ми". А другия вариант е да е разбрала, но да не е посмяла да се обади от страх, какво ще я питаш дали няма да я нападнеш с обвинения. И не е невъзможно съпруга и да е забравил да и каже, като знам моя мъж как забравя. Редовно ни се обаждат приятели, че ще дойдат на гости, аз съм до него а мъжа ми дори не ми казва и след малко съм изненадана. Според мен трябва отново да се обадиш докато я намериш. Пробвай вечер, повечето хора са у дома си вечерно време. Не ми се вярва майка ти да е безчувствена кучка, която си гледа само интереса. Много жени страдат дълбоко за това, особено жени които имат вече деца. Според мен като я чуеш трябва да започнеш с това, че не искаш нищо от нея, кой знае какво и се върти из главата. Дори в паниката може да ти каже, че си объркала човека. Изненадата не винаги е добра стратегия.

# 38
  • Мнения: 116
Според мен трябва да я потърсиш, тя те е чакала и е знаела, че този момент ще дойде някога.Няма да те отхвърли, майчиното сърце не може да остане студено към родното си дете.Успех мила Hug

# 39
  • Мнения: 1 418
Няма да те отхвърли, майчиното сърце не може да остане студено към родното си дете.
гарантирам ти че може.Ако прочетеш малко повече из форума ще видиш че може.Понеже някои от нас осиновените си контактуваме извън форума знам за няколко отхвърленидеца,които не са писали тук

# 40
  • София
  • Мнения: 1 444
Няма да те отхвърли, майчиното сърце не може да остане студено към родното си дете.
гарантирам ти че може.Ако прочетеш малко повече из форума ще видиш че може.Понеже някои от нас осиновените си контактуваме извън форума знам за няколко отхвърленидеца,които не са писали тук


Ето защо не съм потърсила моята био създателка, макар още в началото на 2006г. да разбрах коя е и къде е. В крайна сметка тя е направила своя избор, освен това мисля че ако е искала е можела и може да ме намери.

# 41
  • Мнения: 2 123
Няма да те отхвърли, майчиното сърце не може да остане студено към родното си дете.

ако това е вярно, нямаше да има изоставени деца...
не обещавайте неща, с които нямате нищо общо


ей затова са вредни турските сериали

# 42
  • Мнения: 698
ЗАЩО искаш да се видиш с нея?!
Ако искаш да откриеш коя си, потърси го в себе си, мила. Никой няма да ти даде отговор. Представи си една жена с марули пресича улицата - тя е твоята майка. Коя е тя?
Помисли си за ТВОЯТА майка. Тази, която ти е дала сърцето си. Не знам какво друго търсиш. За теб -  Hug

# 43
  • Мнения: 955
 StopПо принцип не се меся в тази тема, но този път правя изключение:
тебе защо те притеснява това, че момичето пита?
тука е място за осиновени, които споделят много лични неща и нямат нужда от точно този тип съвети. Чували са ги безброй пъти.  Stop

# 44
  • Мнения: 698
Не знаех, че са чували много пъти тези съвети. Не знаех също, че има списък на съветите, от които някой има нужда. Съветът ми е дошъл от сърцето ми. Извинете, ако съм засегнала някого, неволно е.

Общи условия

Активация на акаунт