Седем години ти трябват.
Сега си ни тако, ни вако.
Да си знаеш.
Сега си ни тако, ни вако.
Да си знаеш.
Аз съм интегрирана отдавна. Тук си е моето място. България вече ми чуждее (това, в което се е превърнала сега).
- Публикувана: 3 ноем. 2008, 22:08 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2008, 15:40 ч.
до колко се чувствате интегрирани
А, и по-малко стигат, зависи от настройките в главата.
Аз съм интегрирана отдавна. Тук си е моето място. България вече ми чуждее (това, в което се е превърнала сега).
Седем години ти трябват.
Сега си ни тако, ни вако.
Да си знаеш.
Сега си ни тако, ни вако.
Да си знаеш.
Аз съм интегрирана отдавна. Тук си е моето място. България вече ми чуждее (това, в което се е превърнала сега).
Точно така
Според мен скоростта на интеграцията в новата държава е в пряка зависимост от скоростта на "дезинтеграцията" в България
Колкото по-чуждо ти е в България, толкова по-старателен ще си в интегрирането на новото място.
Защото е съвсем нормално човек да има чувство на принадлежност към дадено място, където да се чувства добре, комфортно и у дома.
Когато това място не е родната му страна по една или друга причина, става много лесно да се приобщи към новото.
Не става с щракване на пръсти, разбира се - отнема време и най-вече усилия, старания, изучаване на местните културни особености, порядките в отношенията между хората и правилата, по които фукнционира обществото.
Но дали ще е 1-2-7-20 години или повече, това е индивидуално.
Хората, които са в чужбина с нагласата, че ще се върнат в България един ден - те никога не се интегрират, в мислите си те са другаде.
Тези, които са с нагласата, че ще остареят в чужбина и ще създадат свое местенце там - те се интегрират по-бързо и по-безболезнено.
Колкото по-чуждо ти е в България, толкова по-старателен ще си в интегрирането на новото място.
Защото е съвсем нормално човек да има чувство на принадлежност към дадено място, където да се чувства добре, комфортно и у дома.
Защото е съвсем нормално човек да има чувство на принадлежност към дадено място, където да се чувства добре, комфортно и у дома.
С това иzобщо не съм съгласна. Има много хора на които България им е чужда по някакви причини, не искат да се връщат в БГ, чувстват се много комфортно в страните където живеят и са абсолютно неинтегрирани. Особено в Европа където има раzвита социална система, има много хора zа които е достатъчно че могат да живеят от таzи социална система, не си дават никак zор да научат еzика, нямат ама никаква представа какво се случва в държавата в която живеят, а ако по случайност научат, не им пука. Такива хора се чувстват прекрасно и са 100% неинтегрирани. На всичкото отгоре са и доста често срещани.
Вяра, аз не познавам хора, които хем наистина се чувстват комфортно в чужбина по всички параграфи, хем не са интегрирани.
Щом ти познаваш такива хора, значи сигурно има
Но за мен "чувствам се комфортно там, където живея" е до голяма степен същината на "интегриран съм".
Защото ако не са интегрирани, то има чувство на дискомфорт, което пък не се съвместява с комфорта.
Интеграцията не е само научи езика, намери си работа, омъжи се и роди деца, но и познавай държавата, в която живееш, имай приятели от местните, изгради среда, бъди пълноценен човек.
Интеграцията става именно в душата и сърцето на човека, точно когато наистина се чувства комфортно там, където е.
Затова и в първия ми пост в темата започнах с това, че е добре да се изясни какво разбираме под "интеграция".
За мен или ти е комфортно -> си интегриран, или не ти е комфортно -> не си интегриран.
Тия чужденци, дето живеят само от социалната система не знам дали успяват да си купят къща например само със социални помощи или пък са добре третирани от местните
Ще ми дадеш ли пример за държава, където чужденец може да живее прекрасно цял живот на социални помощи, може да си купи къща и да не бъде обществен аутсайдер?
Просто не вярвам, че визираната група от теб наистина се чувства много комфортно с такъв начин на живот - паразити, аутсайдери, недобре приети от местните, абе непълноценен живот
Пък и аз говорех за интелигентните хора, които искат да постигнат нещо в живота си, не за паразитиращите
Щом ти познаваш такива хора, значи сигурно има
Но за мен "чувствам се комфортно там, където живея" е до голяма степен същината на "интегриран съм".
Защото ако не са интегрирани, то има чувство на дискомфорт, което пък не се съвместява с комфорта.
Интеграцията не е само научи езика, намери си работа, омъжи се и роди деца, но и познавай държавата, в която живееш, имай приятели от местните, изгради среда, бъди пълноценен човек.
Интеграцията става именно в душата и сърцето на човека, точно когато наистина се чувства комфортно там, където е.
Затова и в първия ми пост в темата започнах с това, че е добре да се изясни какво разбираме под "интеграция".
За мен или ти е комфортно -> си интегриран, или не ти е комфортно -> не си интегриран.
Тия чужденци, дето живеят само от социалната система не знам дали успяват да си купят къща например само със социални помощи или пък са добре третирани от местните
Ще ми дадеш ли пример за държава, където чужденец може да живее прекрасно цял живот на социални помощи, може да си купи къща и да не бъде обществен аутсайдер?
Просто не вярвам, че визираната група от теб наистина се чувства много комфортно с такъв начин на живот - паразити, аутсайдери, недобре приети от местните, абе непълноценен живот
Пък и аз говорех за интелигентните хора, които искат да постигнат нещо в живота си, не за паразитиращите
Щастлива, няма да споря с тебе защото в действителност не мога да знам как се Чувстват такива хора. Мога да съдя единствено по приказките им. Казват Че са щастливи и се Чувстват добре и аз им вярвам, защото не мога да докажа противното. 
Разбира се Че не си купуват къщи, обаЧе те нямат и такива потребности, къщата не им липсва. ДостатъЧно им е да си купят обувки на намаление. Как са третирани от местните, също не ги интересува особено, защото те нямат контакти с тях. Ами това е, всиЧко опира до разбиране. Голяма Част от тях се имат и за интелигентни, независимо какво си мислим ти и аз. Хора разни, идеали разни...
Разбира се Че не си купуват къщи, обаЧе те нямат и такива потребности, къщата не им липсва. ДостатъЧно им е да си купят обувки на намаление. Как са третирани от местните, също не ги интересува особено, защото те нямат контакти с тях. Ами това е, всиЧко опира до разбиране. Голяма Част от тях се имат и за интелигентни, независимо какво си мислим ти и аз. Хора разни, идеали разни... 
Щастлива, няма да споря с тебе защото в действителност не мога да знам как се Чувстват такива хора. Мога да съдя единствено по приказките им. Казват Че са щастливи и се Чувстват добре и аз им вярвам, защото не мога да докажа противното. Разбира се Че не си купуват къщи, обаЧе те нямат и такива потребности, къщата не им липсва. ДостатъЧно им е да си купят обувки на намаление. Как са третирани от местните, също не ги интересува особено, защото те нямат контакти с тях. Ами това е, всиЧко опира до разбиране. Голяма Част от тях се имат и за интелигентни, независимо какво си мислим ти и аз. Хора разни, идеали разни...
Разбира се Че не си купуват къщи, обаЧе те нямат и такива потребности, къщата не им липсва. ДостатъЧно им е да си купят обувки на намаление. Как са третирани от местните, също не ги интересува особено, защото те нямат контакти с тях. Ами това е, всиЧко опира до разбиране. Голяма Част от тях се имат и за интелигентни, независимо какво си мислим ти и аз. Хора разни, идеали разни... Напълно съм съгласна с това мнение.Моите съседи са типичен пример за този вид хора.....и са щастливи.
Пък и аз говорех за интелигентните хора, които искат да постигнат нещо в живота си, не за паразитиращите
Историята е пълна с щастливи не-интегрирани и не паразитиращи емигранти. Които са работили, изкарвали са си парите и са си изхранвали децата в рамките на общността. Италианските емигранти например в началото на 20в. в Америка. Едва второ, трето поколение се сеща, че има нещо извън италианския квартал. Китайците - чудесно виреещи и досега в малка общност. Да, презирани, но в рамките на самата общност живеят и се множат, кой може да каже "Те са нещастни". Китайците не паразитират. Напротив. Продават ни китайските си стоки и видимо нямат голям мотив да знаят език и да са.. интегрирани.
Тия чужденци, дето живеят само от социалната система не знам дали успяват да си купят къща например само със социални помощи или пък са добре третирани от местните
Ще ми дадеш ли пример за държава, където чужденец може да живее прекрасно цял живот на социални помощи, може да си купи къща и да не бъде обществен аутсайдер?
Просто не вярвам, че визираната група от теб наистина се чувства много комфортно с такъв начин на живот - паразити, аутсайдери, недобре приети от местните, абе непълноценен живот
Пък и аз говорех за интелигентните хора, които искат да постигнат нещо в живота си, не за паразитиращите
Ще ми дадеш ли пример за държава, където чужденец може да живее прекрасно цял живот на социални помощи, може да си купи къща и да не бъде обществен аутсайдер?
Просто не вярвам, че визираната група от теб наистина се чувства много комфортно с такъв начин на живот - паразити, аутсайдери, недобре приети от местните, абе непълноценен живот
Пък и аз говорех за интелигентните хора, които искат да постигнат нещо в живота си, не за паразитиращите
Не искам да се заяждам, на защо ли човек трябва да си купи къща, за да се почувства интегриран и да не е обществен аутсайдер
Съжалявам, но мнението ти ми звучи точно като мисленето на много от холандците, на които все чужденците им са виновни, защото идвали тук да използват "системата", чувала съм дори изказвания, че ако ги нямало чужденците местните щели да работят 4 дни, а не 5 
Лично аз не бих се чувствала нито по-щастлива, нито по-интегрирана с огромна ипотека (защото тук недвижимите имоти са страшно скъпи). Въпрос на личен избор.А по въпроса за интеграцията си мисля, че зависи много и от това дали все пак имаш местен човек до себе си. В Италия, откъдето е съпругът ми, в началото също ми беше трудно, но смея да кажа че се интегрирах много по-лесно. Просто и хората са по-отворени. Тук в Холандия сме вече почти 6 години и не мога да кажа, че се чувствам нито особено интегрирана, нито особено приета. Говоря езика, работя, имам познати, но някак си все се чувстваш различен, дори само защото сандвича ти за обяд не е като техния. Всяко нещо, което не е според техните разбирания е меко казано "странно" и честно казано понякога ми омръзва това отношение. Не смятам, че трябва да залича напълно себе си и да се "претопя" според местните порядки, за да бъда приета. А пък уж Холандия се слави като много толерантна страна - поне в чужбина
Не знам за Европа, но в Северна Америка е пълно с щастливи и неинтегрирани хора. Всички етнически квартали са пълни с хора, които имат къщи, не си ходят в родината с десетилетия, но не знаят грам английски, нямат си хабер от доминантната анго-саксонска култура и се движат изцяло в тяхната си общност.
Така че, определено може да има щастие без интеграция. Въпросът е колко са тези, които са интегрирани, но не напълно щастливи. Сигурно доста по-малко...
Така че, определено може да има щастие без интеграция. Въпросът е колко са тези, които са интегрирани, но не напълно щастливи. Сигурно доста по-малко...
10 цента, сиси и фата моргана, имаме различни мнения, но това не е лошо като се има предвид, че сме различни хора
Или просто говорим за различни неща, което също не е толкова фатално
Или просто говорим за различни неща, което също не е толкова фатално
По-вероятно да е второто