Как помагате в семейният бюджет?

  • 5 472
  • 102
  •   1
Отговори
# 90
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Това, което цитирах. Щом те устройва- ок.
Просто изрязих мнение, че жената ако иска трябва да работи, а не да се подчинява на забраните на мъжа си.

# 91
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
Подпомагам го, поемайки изцяло разходите за моите си прищявки.  Blush
А и мразя да си купувам ботуши, примерно, с не- мои пари... Не че някога нещо ми е било отказано.

# 92
  • Мнения: 323
Гледах си детето почти до края на втората му година.След това като тръгнах на работа,че няма прибиране у дома.Няма събота,няма неделя.Вече незнам кога казвам добър ден,и кога довиждане. ooooh!Заплатите ги разпределяме за кредити,сметки,храна и прочие.Каквото искам да си купя отделно на мен или на някой друг го правя,стига нещо да е останало LaughingТоест помагам с колкото мога,и както мога.

# 93
  • Бургас
  • Мнения: 5 702
Не работих докато гледах детето. Сега работя и осигурявам ежедневните продукти за домакинството, дрехи и обувки за мен и детето, играчки и др. Сметките плаща мъжът. Всеки си има свой пари, които не се коментират. Ако се наложи голяма покупка я прави Вальо. Освободен е от всякакви разходи освен сметките и се подразбира, че можеде да спести повече.

# 94
  • Мнения: 22 036
Моята ситуация е по-различна - аз съм работохолик. Не мога да не работя и да не се стремя към по-добре платена работа. Мъжът ми е по спокоен и по-отдаден на семейството от мен, но се допълваме и на никой от нас не се отразява разликата в заплащането. А що се отнася до това колко е достатъчно - няма достатъчно. Нуждите се увеличават с дохода и на това се дължи прогреса на икономиката. Имаше време в което се кефех на 100 гр. синьо сирене, сега вече искам къща с басеин. като си я купим ще искаме може би нещо още по----. въпросът е да не се губи тръпката и да не си губиш ценостите, за да можеш да се възстановиш ако слезеш пак на нулата.

# 95
  • У дома !
  • Мнения: 700
Винаги съм изкарвала прекалено малко пари! Сега като съм в майчинство пак е така,парите от Ной ги харча предимно за дрешки и играчки на малкия! За всичко останало разчитам на човека до мен! Така,че общо взето не помагам с кой знае какво Cry

# 96
  • Мнения: 122
Моята ситуация е по-различна - аз съм работохолик. Не мога да не работя и да не се стремя към по-добре платена работа. Мъжът ми е по спокоен и по-отдаден на семейството от мен, но се допълваме и на никой от нас не се отразява разликата в заплащането. А що се отнася до това колко е достатъчно - няма достатъчно. Нуждите се увеличават с дохода и на това се дължи прогреса на икономиката. Имаше време в което се кефех на 100 гр. синьо сирене, сега вече искам къща с басеин. като си я купим ще искаме може би нещо още по----. въпросът е да не се губи тръпката и да не си губиш ценостите, за да можеш да се възстановиш ако слезеш пак на нулата.

Moeто мнение напълно се препокрива с твоето.Страшно си обичам дечицата,но ме сърбят ръцете за работа.Едва дочаках малката да мине годинка и половина и се разрових да търся.Наех детегледачка и цялото ми семейство изпадна в ужас каква ли заплата ще изкарам,че и на жена да плащам.Да ама човек като знае каквоиска намира начин да го постигне.Днес,след две години мога да се похваля с добри доходи,а дали помагам аз с доходите или мъжът ми  Laughing няма значение,важното е да си поемаме поне елементарните разходи,а за другото каквото остане.Абеее сега планирам къща с басейн ама да видим коя година ще стане  smile3503

# 97
  • Варна
  • Мнения: 7 702
Винаги ми е било странно това понятие"подпомагане на семейния бюджет".За мен-абсолютен работохолик Embarassedмоткането без работа си е направо равно на самоубийство.И двамата с мъжо имаме собствен бизнес,като този на единия няма почти нищо общо с другия.Какво печели той не ме интересува изобщо,нито пък той се бърка в моята работа.Такава екстра като майчинство не съм ползвала,защото в далечната 92-ра година когато е роден дзверо бях студентка издържана от родителите си  Grinning Grinning.Гледах си детето и учех и не съм се оплаквала.После като се замисля години наред не съм почивала повече от два дни,докато бизнеса си стъпи на краката.Сега го давам малко по-спокойно,но пак почивам не повече от 1м.за годината и то не на веднъж.Печеля достатъчно,за да задоволявам собствените си потребности и тия на две 16-годишни тинейджърки.Всички сметки в къщи се плащат по банков път/купчини спам в пощата  Grinning Grinning Grinning Grinning/Имам и спестявания естествено,но опре ли до крупни покупки от сорта на нова кола или имот думата има съпружеството,защото сериозните пари са в неговата банкова сметка  Grinning Grinning Grinning.

# 98
  • Мнения: 13 512
КАто го разтоварвам!

# 99
  • Бургас
  • Мнения: 1 131
КАто го разтоварвам!


и аз като теб newsm10...какво друго може да се очакво от Бургазлийка родена във Варна

# 100
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 700
КАто го разтоварвам!

и аз като теб newsm10...какво друго може да се очакво от Бургазлийка родена във Варна

Бройте ме и мен в отбора Peace

# 101
  • Мнения: 46
Работя в къщи и се стремя да се самообучавам и самоусъвършенствам. Работата ми носи голямо удоволствие. Парите, които изкарвам отиват изцяло за мои нужди - козметика, дрехи, книги, подаръци за близки и т.н. Не мога да си представя да искам пари от мъжа си за чорапогащник и червило.
Не одобрявам паразитното съществуване на някои жени, които по цял ден обикалят от мол на мол, от кафене на кафене, от масаж на фризьор, а в същото време в дома им се въртят всякакви помощнички - детегледачки, чистачки, готвачки, че и шофьори. Това за мен е празен живот като изключим жените, които се изявяват в сферата на изкуството, писането, благотворителността, различни социални каузи и др.
Не одобрявам и свръхеманципираните дами, които забравят, че са майки, че са любими, че са жени. Смятам, че работата не е всичко в живота, човек трябва да има време и за близките си и за себе си - за духа и душата си.

Последна редакция: пт, 21 ное 2008, 13:17 от otoketo

# 102
  • София,
  • Мнения: 4 267
КАто Харча Многоооо! Hug

Общи условия

Активация на акаунт