Синдром или....?

  • 3 054
  • 64
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 3 423
Според мене плуваш в море от пирани
и ако не си бърза, ще си те оглозгат.
Поне да плуваше, а ти пляскаш объркано.

# 46
  • Мнения: 275
Hope, много си ми симпатична, независимо от факта, че сме на различни позиции.
Съгласи се, че всеки нормален човек би следвало да търпи еволюция в положителен смисъл. Приеми го от веселата страна на нещата, относно приятелката ти.

# 47
  • Мнения: 1 959
оня бозав филм Bride and Prejudice (не знам как е преведен, Булка и Предразсъдъци ли)-там имаше точно такива сценки.

Pride and Prejudice ! Може ли такова отношение към мистър Дарси  Crazy


Да си живял 5 години в Англия, да си се върнал, решен да опиташ тук и пак да заминеш - дали е манталитет или друго?
 Може би, ако в банката заплатите бяха по-високи, манталитетът щеше да я устройва. Rolling Eyes

Моят случай е подобен. Заплата ми беше голяма и не-манталитета не ме устройваше.

Норе, приятелката ти е прекалила с категоричното обобщаване.
Но пък ти като си в хармония със себе си и си харесваш живота в БГ, какво изобщо ú се връзваш?!
Щом е ровичкала с търсачката из Скайпа, определено ú  е било скучно.
Този уикенд е мъгливо и дъждовно тук, типично депресарско английско време...





# 48
  • Мнения: 212
Нищо не можах да разбера от цялата работа.
Кой, кого....

# 49
  • Мнения: 2 032
Стига мари, Толумбо, толкова ли ми нямаш вяра да не мога да различа Джейн Остин от Болиууд.
Аз реферирах към бозата.
http://www.imdb.com/title/tt0361411/
Ако не си го гледала, не го гледай тепърва.

# 50
  • Мнения: 24 467
Колкото хора и ситуации, толкова възприятия- няма спор.
В случая по- скоро ми "намирисва" на някакво конкретно разочарование от среда, колеги, близки- нормално е при разлика в културите, стандарта, разстоянията, времето това разминаване между очакванията, които вероятно е имала за тук и реалността. Не го свързвам с някаква национална черта, именно защото при всеки, отпрашил за навън е различно. Причините, според мен, са от изключително лично естество.
Патриотизмът няма нищо общо- за мен си е куха фраза и насадено безсмислено отвън чувство. Никой не дължи чувства и уважение към хора, място, държава, понеже се случило да е близък с тях по една или друга причина, но основно- поради случайност. Не познавам жената, за да дам диагноза "синдром" и конкретно какъв. Представата за нея тук е твърде повърхностна и пречупена през погледа и оценката /ясна и изразена по темата/ на Норе.
Личи, че не ти е симпатична, причината може да е в това, което е казала /написала/, а вероятно е от преди /когато си е спретнала, напр., сватба "като онази от филма "Оркестър без име"."/. 

# 51
  • Мнения: 24
Не е необходимо да се ходи толкова далеч, като Лондон (не че не ходя, ходя и още как, но само на шопинг) ... Ето - аз се развих като мазен парвеню, говоря с пренебрежение за "българския манталитет", как се е напълнило навсякъде със селяндури, като се напия слушам и чалга (а като ученик слушах Пинк Флойд)...всичко това го постигнах сам, изцяло на местна почва.

# 52
  • Мнения: 305
За синдром не знам...
И за това, че не всички българи навън са така е, ясно.

Само дето преди седмици си писах с една бивша съученичка в US, чуватвала се чудесно, всичко било на 6...
Разговора проведохме на... АНГЛИЙСКИ  ooooh! Sad

# 53
  • Мнения: X

Само дето преди седмици си писах с една бивша съученичка в US, чуватвала се чудесно, всичко било на 6...
Разговора проведохме на... АНГЛИЙСКИ  ooooh! Sad
Joy Урийли? О, май гад!  ooooh!

# 54
  • Мнения: 3 453
Judy,
не е липса на симпатия. Не определям, като симпатичен или несимпатичен човек, когото почти не познавам. За сватбата - не задълбавай, излишно е. Жената е дъщеря на познато семейство на свекърите. Поканени бяхме, не счетохме за нужно да отидем. Най-малкото, не познавахме никого там, освен родителите и. Принудена бях да изслушам дългите обяснения на свекърва ми, за това, как всички, включително тя, са кършили кръшна снага върху масите. И в това няма нищо лошо, само дето някак не се връзва с възгледите на кралицата - майка и глобалните и обобщения. Mr. Green

Seltakis,
браво на теб! Заслужаваш потупване по рамото пред строя!  Sunglasses

zlatnata tolumba,
комплекси, бе момиче, комплекси. Да не говорим за тесногръдието ми.  ooooh!

Anelia11,
едното няма нищо общо с другото, нали знаеш. Пускайки темата, съвсем не очаквах хора, които да ми пригласят.  Wink Иначе, съгласна съм с теб, относно еволюцията.

Искаше ми се да излезете от конкретния пример, не се получи. Аз също задълбах, а не е нужно. Беше ми интересно и приятно да чуя мнението ви.  Peace


Последна редакция: пн, 10 ное 2008, 11:43 от _Hope_

# 55
  • Мнения: 24 467
Норе и да е "несимпатия"- имаш право на това, не писах с цел да те виня, въобще. Писах, тъй като мисля, че има такава, долавям от първия пост още. Човек може да ни е симпатичен или не и при бегло запознанство дори- това е напълно в реда на нещата.
Основното, обаче, за мен по повод включването ми по темата е идеята за лично преживени разочарования на твоята позната по време на престоя й у нас, рефлектирали за вземане на определени решения и възприемане на нещата.
"Искаше ми се да излезете от конкретния пример, не се получи. Аз също задълбах, а не е нужно. Беше ми интересно и приятно да чуя мнението ви. "- обективно няма как да се получи, тъй като ако говорим за "синдром" и ако има такъв, то той принадлежи на конкретната личност и има конкретни причини за неговата поява, както и конкретни проявления на същия. Очевидно, според всички писали по темата е, че такова отношение към "манталитета на българина"  се среща и у живеещи навън, и у живеещи у нас /само като погледна колко общи плювачески теми има и тук, във форума, по които пишат предимно живеещи точно у нас/, както е налице и обратното отношение и у двете групи. А има и трето отношение- липса на обобщаване и за двете категории относно оценката за този "манталитет".
Много далеч съм от мисълта да се правя на Хаджийски и да пиша за "народопсихология"- не съм специалист в тази област, а и се боя да не допусна грешки при изводите си. Това не значи, че не съм си направила такива, но не ги споделям пред общата аудитория. Имаме си характерни особености ние, живеещите по нашенско, безспорно. Но е и ясно, че тези характерни черти се възприемат и от самите нас и от гледащите ни отстрани различно- зависи от позицията на наблюдаващия и оценяващия, от неговият собствен манталитет, култура, лични преживявания /много са важни/ и личен опит. 

# 56
  • Мнения: 2 386
Синдром е, разбира се! Страдамe от него всички бедни емигранти по света, ужас, ужас..

 Mr. Green Mr. Green

Последна редакция: пн, 10 ное 2008, 22:04 от Ева на сцена

# 57
  • Мнения: 592
Hope - първо колкото и да ми е чудно и на мен самия, съм на едно мнение с Алиса, 10'cent и донякъде с Лиска. Приеми че колкото хора на този свят, толкова мнения. Второ - и аз първоначално се зъбех на такива, които са отишли Там и като се върнат - ауу, тука тва, аууу тука онова. В повечето случаи бях прав във възмущението си, но имаше и случаи в които не бях. Мисля, че твоя случай е от вторите - не е задължително да се напъваш и да бориш вятърните мелници в БГ за да се реализираш, ако Там успяваш с една крачка да направиш тукашните три, нали? Животът е такъв, че човек винаги гледа най-малкото съпротивление. Щом искаш и за това те приветствам - спазвай законите и правилата, от тук се тръгва нагоре. Просто не всеки е овен като мен да търпи, както казах все някоя мутра да мине на червено пред мен. А и защо да търпя, като в Лондон шофьор на Бентли ми даде знак, че аз съм с предимство!  Това кога ще стане в БГ? Е как да не искам да емигрирам? А и защо да се прави на патриот жената и да се мъчи тук, щом там и е приятно, удобно, изкарва кинти и е щастлива - да не би да и завиждаш? А тя Родината си я обича, не си мисли друго, но не издържа в тази държава да живее.
              И по този повод на всички които се интересуват в какво виждам разликата между държава и Родина - ами първата е, че Родината я пиша с главна буква винаги, както и Бог. Второто - за мен държавата е по-лоша от Родината. Родината са земите където съм роден, планините по които съм израснал, морето в което съм се учил да плувам, моето училище където се научих да пиша, школата и приятелите ми, семейството ми където живее, децата ми където растат, аз където работя и всичко онова което мога да свържа с думата Свобода. А държавата за съжаление е онзи инструмент пред който, винаги щом се сетя, трябва да правя нещо - да плащам данъци, да плащам ток, да гласувам за този или да не гласувам за онзи, начина по който ме управляват и карат да живея и всичко онова което може да се свърже с думата ограничение!
Сори за дългия пост!

# 58
  • Мнения: 502
  notar , Peace

 Много е просто. Няма човек,който да не обича Родината си,така,както е описано в горния пост. Но мръсните тротоари и дори липсата на тротоари,касапницата по пътищата и всички безобразия не са нещо,с което се гордеем,нали? Може би това е имала предвид познатата на авторката,няма тук място за обиждане.

# 59
  • Мнения: 3 453
notar,
ма как да не и завиждам бе?! Естествено, че и завиждам, чак ноктите си изгризах, човече! Mr. Green
Като изключим това, замислих се над думите ти. Благодаря, че сподели мнението си. Peace

И за спиш спокойно, да, завиждам, ама не на девойката, а на теб, заради снимката в подписа ти. Айде, със здраве.  Stop

Общи условия

Активация на акаунт