награди и наказания в детската градина

Запис за да следя темата. За сега малката не ми е разказвала за награди и наказания... ще поразпитам учителките

Като цяло твърдението ти е доста спорно, но не искам да се впускам в дълга полемика, още повече не знам какво разбираш под "дивеене". Само искам да ти обърна внимание на един аспект от "дивеенето" - безопасността.
-мислиш ли, че е редно (например) пет момченца да се борят, буквално хвърляйки се "на купчина" едно върху друго, и си помисли как би се чувствала, ако твоето дете е най-отдолу;
-мислиш ли, че е редно (пак например) в не дотам широкото пространство на занималнята две момиченца, хванати за ръце, да се въртят с всичка сила, при риска ако едната се изпусне, да си забие главата в прозореца или в ръба на масата;
-мислиш ли, че е редно (пореден пример) момченца да се опитват да прескочат масичките със засилка от единия край на занималнята?
Как трябва да реагира госпожата? Да гледа умилително как децата дивеят на воля, а после да подсмърча съжалително, обяснявайки на родителите откъде са синините, нараняванията, или счупените крайници?

Нека не забравяме, че дисциплината освен всичко друго е и средство, което чрез овладяване на тълпите ги предпазва от самите тях. Нещо, от което децата ПОНЯКОГА имат нужда.

Синът ми се е прибирал с червена точка на ръката,но не разбрах за какво точно я е получил.
Казвал ми е,че е наказван да стои на столчето,защото с Манолчо са се скарали.Но тои слушал и госпожата му позволила да стане,а Манолчо седял много време
Одобрявам и поощряването и наказанието
Това е нещо,което и в къщи правя.

Съгласна съм, Мария. Но не винаги можеш да дивееш. Така, както на мен ми се дивее, да речем, в 10 ч. сутринта на работното място, но не мога да дивея точно тогава. Когато има възможност, децата се оставят да дивеят. Когато няма - не. Мисля, че това е правилно. Иначе не споря, съгласна съм, че децата са деца, за да дивеят. Но не винаги и не навсякъде. Това е. Възпитанието включва и дисциплина. Колкото и да не ни се иска, има обществени норми, на които и децата трябва да бъдат научени.

Birdsflu, без да давам толкова драматични примери, ще ти кажа, че има един куп неща, които може да направи госпожата, за да не се стига до описаните от теб сцени, респективно до необходимостта да раздава правосъдие. Например да изведе децата на двора. Да им организира подвижни игри, в които да имат възможността да дивеят безопасно, без да скачат едно върху друго, гимнастика. И т.н.

Обобщено, под дивеене разбирам възможността децата безопасно да изразходват енергията, която имат. Ако могат понякога успоредно с това и да се учат на разни работи, още по-добре.

Разбирам, че ресурсите понякога са ограничени - тясно пространство, необезопасена среда, недостатъчен брой преподаватели. Мисля обаче, че дори и при тези ограничени ресурси, може да се направи организацията така, че децата да има къде да си изразходват енергията, а не да я натрупват под формата на нервно напрежение, което кой знае накъде ще избие после.

Проблемът е, че възможност в детските градини няма. А голяма част от децата прекарват голяма част от времето си именно там.

Спирам до тук. Не искам полемики. Искам повече хора да ми пишат с какво и за какво наказват и поощряват при тях.

Зависи какво разбирате под дивеене.
Ако удря, блъска и наранява, тогава да, но ако просто тича и играе и я наказват, ще побеснея аз
Тази година не е накзвана още, а е доста диво дете, учителките в нашата градина не наказват за дивеене, за моя радост

Мисля, че са рядкост учителите, които наказват за игри. Ако има такива, то те не са си на мястото. Това е ясно.

Примерите далеч не са драматични, това са напълно РЕАЛНИ картини, които наблюдавах със собствените ми очи в една "дежурна" детска градина, която през миналото лято синът ми трябваше да посещава. И където, естествено, не го пуснах.

А ето го и синтезираното ми мнение  :

В градината на сина ми наказват, ако са създадени ситуации, в които някой може да бъде наранен-ударен ит.н.Тогава стоят отделени на столче или прави в страни от останалите деца.
Поощряват за старание при изпълнение на задача-дори и да не се е получила "идеална" по общите представи, за самоинициатива и самостоятелност.Пишат шестица на ръчичката и хвалят детето пред другите деца и пред родителите, като ги вземат следобяд
Аз лично нямам нищо против подхода на нашите учителки.Досега не са се разминавали техни и мои представи за възпитанието на децата, за начина на изразходване на енергия и усвояване на знания и умения.

BirdsFlu, при възпитанието има едно много просто правило "Бързото решение на проблема - не е правилното решение."
За това и във всяка от описаните от теб ситуации следва да се намери конструктивно решение, а не най-бързото.

Ако говорихме преди 50 години - децата в описаните от теб ситуации щяха да получат по някой шамар зад врата - това е АБСОЛЮТНО и безспорно най-бързото решение на създадените ситуации.
Нашето общество е мръднало /в някои свои части само/ на едно следващо ниво - да ги накажем.

Това, което Мария Ст. се опитва да направи е да ви накара да помислите : "Какво ако има и друго решение на проблема." или пък й е интересно дали в някоя детска градина са мръднали напред в тази посока или не...

Ако аз като родител /не  съм специалист по детско поведение и възпитание/ съм в състояние да постигам резултати с детето си, така щото то да спазва определени норми на поведение без за целта да прибягвам до бой и наказания, то не следва ли и специалистите да са в състояние да го сторят с груп от 20 деца? 

Като заключение само мога да кажа на Мария: Откажи се, ако у родителите няма воля за подобно нещо, то тя няма как да се зароди у учителите. 

Иса, самата ти си казвала, че за дъщеря ти най-голямото наказание е да не и прочетеш приказка като си легне. Поне имам спомен, че беше ти, ако не си била - извини ме. Значи все пак някакво наказание се прилага. И то пак е при излизане извън нормите на правилно поведение, които самата ти си формулирала. Така че аз мисля, че няма родител, който да не е наказвал детето си по някакъв начин, било то лишаване от приказка, играчка или да си легне веднага, или, или, или. И това за мен е нормално. Не е нормален шамарът зад врата. Поощряването също приемам за нещо нормално. Така, както се дава златен медал на спечелилия, а не на всички участници. Когато при моята дъщеря има разочарование, че не е наградена, аз и казвам следващия път да се постарае повече, да гледа да стане по-добра от наградения. Това за нея е стимул, което също само по себе си е напълно нормално. Да сложиш едно от 30-те деца в групата на столче до теб, за да се поуспокои и да размисли, не е измислен от д-р Менгеле садистичен метод на възпитание, все пак.

Лелееее, сега излезе, че съм ЗА наказанията и силовите методи  Явно не съм се изразила правилно, затова ще опитам отначало:

С едно дете - с моето дете - се справям без проблем, като КАТЕГОРИЧНО не прибягвам нито до наказания, още по-малко пък до бой. Безапелационно отричам всякакво вербално и физическо насилие спрямо децата, с ясното съзнание, че със сигурност има и чувствителни деца, за които и едно просто "Не прави така!" е повод за душевно терзание и емоционална драма.
Въпрос на умение и желание (в равни дози!) от страна на учителките е, да организират така ежедневието на децата, че да са достатъчно увлечени и заинтригувани от това, което правят (независимо дали "урок" или физическа активност), за да не се налага да има "наказани" - в повечето случаи със сигурност става въпрос просто за СКУЧАЕЩИ деца.
Учителките на сина ми са невероятни жени, с опит, подход и невероятна любов към децата. Казвам го въз основа на вече тригодишните ми наблюдения. Имам им пълно доверие и съм УВЕРЕНА, че за да е бил наказан сина ми, е имало ОСНОВАТЕЛНА причина, а не е било моментно хрумване на госпожата поради безсилие да се справи със ситуацията.

От друга страна, не случайно споменах думата БЕЗОПАСНОСТ - всички тук знаем колко светкавично понякога се случват "белите". В това отношение не съм съгласна, че бързото решение на проблема не е правилно. Ако дете замахва срещу лицето на друга с остра играчка, или ако бута друго в опасна близост до остър предмет или стъкло какво правим? Търсим бавно решение, или реагираме на мига? Мисля, че както винаги залитаме в крайности - никой не говори за шамари зад врата, наказание в ъгъла или стоене на колене върху начупени орехи, все пак.
Но и не виждам защо думите "ред и дисциплина" в един момент се превърнаха в мръсни думи.

Правилно помниш, но само до някъде. Не четенето на приказка не е "наказание". Другото 'наказание' е да не й събуя обувките в градината.
И двете са следствие от двата "проблема", които съм имала: 1. Нежеланието й да влезе в банята и съответно ако се бави, 'няма време а приказка' 2. Нежеланието й сутрин да стане от леглото и съответно - "няма време да й събуя обувките".
Това са следствия от определено поведение, не са наказания на принципа - "Спри да бягаш из стаята или довечера няма да ти прочета приказка."



Ето това е и моето мнение. 

Иначе 'ред' и 'правила' ми харесва, "дисциплина" - не.

В нашата градина награди не раздават. Жалко.
Наказанието е стандартното - на столчето.
Имам доверие на учителките за наказанията, защото благодарение на техните методи Габи се отучи от някои вредни неща и научи много добри и полезни.