награди и наказания в детската градина

Това е единствената причина да мисля за Австрия и аз.Ще печелим по-малко пари,ще живеем под наем,но се надявам децата да се чувстват по-добре

 Е, чак пък заради една детска градина, да отидете в чужбина,  не е ли малко преувеличено?

Да не измествам темата, но е хубаво, че го възприемаш така, защото много хора виждат само по-високата заплата и не си дават сметка за останалото. Аз дойдох с основен приоритет отношението към децата и засега получавам почти това, което искам. Поне доста близо до него. Цялото общество е настроено добре към децата, а това влияе на всяко ниво - образование, шофьори по улиците, поведение в банки и подобни институции, магазини... Не се чувстваш дразнител за всеки само защото си с дете...

А по темата, доста сме си писали с много от вас по въпроса, принципно съм "за" и поощренията, и наказанията, но да, ключово е детето да е било наясно предварително, че дадено поведение или реакция не са подходящи, защото това и това. Ако 2 или 3ти път в рамките на ден или час или 2 часа, зависи от събитието постъпи аналогично, тогава, да, трябва да се намери форма да се отстрани, но не обидна за детето и не унижаваща го по никакъв начин. Това, което Мими казва се случваше и на сина ми в един период, да го оставят на пейката по време на междучасието, вместо да играе - пълен абсурд за дете, чийто основен проблем е липсата на движение и динамика в дългите часове. После дойде друга учителка и това спря, радвах се много.
Аз лично наказвам предимно с отнемане на привилегия. Често съм обяснявала, че животните се учат със захарче и камшик, защото не могат с думи да разберат необходимостта да правят или не правят дадено нещо. Обикновено разбират и това държи до някое време. Но даде ли се правило, то трябва да се обясни и да сме сигурни, че детето знае и разбира. Ако все пак го наруши, тогава съм "за" да се накаже по приемлив начин. Наказвала съм по най-омразния ми начин - прав до стената броени пъти, за удряне. Не се гордея с това, било е признак на безсилие от моя страна всеки път.

Много се отплеснах. В детската градина е нормално да има наказания и награди, с 30 деца в една стая е жизненоважно. За мен основното е детето да знае за какво е поощрено или наказано, да не е унижено, да няма нелепо съревнование между тях като абсурдното "най-хубава картина" примерно  В училището на сина ми имат едно усмихнато човече и ВСЕКИ, който в даден ден отгови правилно на въпрос, помогне в дейност и т.н. вижда името си там, а в края на деня получава листче, на което пише, че учителката го дава на това дете за добро поведение, най-отговре пише "Ти си супер!". При 5 такива листчета детето може да поиска малка награда от родителите си - да отидат някъде, да играят негова любима игра или мъничка играчка от магазин за 1$ или някаква друга малка привилегия. Наказанията са им да стоят на един чин и да работят сами за някакво време, а не в екип с останалите деца. Това се прави, когато някой пречи на останалите, с много говорене, прекъсване и т.н. Вики редовно е наказан там, но какво да се прави

Крайно време е да спра. Мисля, че повечето в тази тема сме на сходно мнение.

П.П.

За мен - не е. Ако детето ти има по-особен темперамент, по-динамично, емоционално, ранимо е и виждаш как страда от това, че не е прието не само в градината, но и на много места, не обичам обобщенията, но не е прието от обществото като цяло, да, в един момент ти става приоритет. Знам, че е трудно да се разбере за много хора, чийто деца се вписват спокойно в училищната и обществената обстановка, напълно го разбирам това. Но в моя, Мими, Били и на други мами случай, много е трудно, повярвай ни.

Хич даже. Никога не съм искала да имигрирам, и винаги съм намирала причини да искам да остана в България. Винаги... до момента, в който децата трябваше да тръгнат на детска градина.   

Миленче, мерси за дългия разказ Аз събирам, събирам какво казваш за системата там, накрая ще ти ги пратя да донапишеш сравнението, което отдавна се каниш да направиш  Освен че все по-сериозно обмислям да си пусна документите, язък само че Ники ще е вече 5-6-ти клас, докато дойде времето.

Мими, знам, че малко на час по лъжичка пиша, ама пусто време 
А в твоя случай, ако решиш, мисля, че можеш да дойдеш за до 1 год., а може би и по-малко. Може би може да го помислиш, но знаеш колко трудно решение е, беше така и за нас 

Не е само детската градина,не одобрявам образователната система в България като цяло.Същото ми е мнението ми и за здравеопазването(което познавам и от двете страни).Не ли най-основната ни задача да направим децата щастливи?
По темата-скоро имаше тържество в градината,наблюдавах учителките-бяха изпотени от вълнение,мърдаха устни с децата,жестикулираха неволно,бяха изцяло потопени в атмосферата...та си мисля,може би тези жени са убедени,че вършат най-доброто за децата дори и когато наказват по нелеп и обиден начин...така са ги възпитавали тях,така са ги учили в университета...лошото е,че сегашните студенти учат по същите учебници