награди и наказания в детската градина

В детската градина на сина ми няма наказание или поне аз не съм чувала. Когато се налага ги мъмри госпожата или ги водят при директорката на нещо като обяснителен разговор
Наградите са малки стикери, които им лепят на блузките. Дават се за старание при изпълнение на учебните задачи, дори да не е отлично направено. Важното е да има ентусиазъм и желание. По-скоро са поощрения. Не се дават за послушание и прилично поведение, то се разбира от самосебе си, че трябва да се държат прилично и да спазват правилата в детската градина.
Става дума за частна детска градина.

Ако ти преподаваш различно, ако целта ти е да научиш децата да мислят, да търсят и откриват информация, а не да наизустяват и възпроизвеждат /до колкото помня преподаваш в училище, а не в градина/ защо тогава се обиждаш?  Или се опитваш да ме убедиш, че преобладават учителите като теб? Аз не се обиждам, когато някой говори лошо за представителите на моята професия, защото ми е ясно, че има такива.
Все пак съм била в училище 11 години, още 5 в университета /където принципа е същия/, ходя в училища заради сестра ми, в градини заради дъщеря ми и гледам, търся...

За съжаление: "Една птичка пролет не прави." - На пръстите на едната ми ръка мога да преброя учителите, притежаващи  гореописаните качества, които съм срещала.

Имах предвид, че не е от голямо значение системата, по която си обучаван. И в училище и в градината имаме свобода да прилагаме различни методи, никой не ни заставя да караме децата да слушат и наизустяват. Ако ние решим и това е по-важното, а не кадрите като калъп заради системата.
А иначе на мен ми беше още по-лесно, защото моите предмети не предполагат наизустяване(математика и информатика).

Синът ми все още е на ясла, но не одобрявам тази практика да се дават награди на децата в градината или яслата. Иска ми се поне първите 7 години от живота му да минат безгрижно и весело. Сега четох, че запчнали да правят учебни тетрадки и за яслата. За мен това е абсурд!

Не мога да се съглася с теб. 
Вярно е, че ако имаш желание да си различен - можеш да бъдеш - но ако 'обучението' на учителите е различно - те ще са също различни.
Нали за това се учи в университет - за да ти дадат начин, система и методи за бъдещата ти работа. 

Прочетох цялата тема и моето мнение е - одобрявам и даването на награди и наказанията. Това, което не одобрявам е начина,описан от много от вас, по който се поднасят.

В детската градина на дъщеря ми има награди - стикери (никога не дават лакомства за награда) залепени на дрешката, а наказанието е - на столчето за определено време и задължително разговор с госпожата за причината за наказанието и какво трябва да направи, за да не се случва това отново.

И наградите и наказанията се дават според правилата за поведение в градината. Всяка година на родителите и на децата се дава списък с правила. Те са различни за всяка група, най- малък е списъка за най малките и всяка година в него са добавят нови точки. Правилата са например
- не чупи играчките
- Когато свършиш да играеш с една играчка я прибери на място
- не удряй
- не крещи
- уважавай желанието и мнението на приятелите си
- винаги поздравявай
- бъди вежлив, не забравяй да кажеш Благодаря и Моля
- ..............
 
Никога не се дават награди за добре нарисувана рисунка, или направени чертички в тетрадката. Според госпожите всяко дете е различно, с различни способности и заложби - едно рисува, друго пее, на трето математиката се отдава най-добре - не могат да се сравняват несравними неща.
Госпожата по пияно дава награда за старание.

Награждават ги с някаква малка картинка или печатче на ръката. В тетрадките примерно пишат "Отлично!". За наказание доколкото знам ги карат да седнат на едно столче.

Сигурно сте прави! Може и да са различни неща, но на мен ми прилича на това което повечето са споделили като наказание в тяхните детски градини. Децата не го възприемат като наказание. Поне не използват тази думи. Казват си му time out.  Аз ще коригирам себе си, да не използвам вече думата наказание. Благодаря за което!

Иначе определено има разлика в отношението на учителките към децата, в начина на преподаване, от тези в Бг.  Там до миналата година ходеха на градина и двете, всяка сутрин беше мрънкане, и изобщо липсваше им желание да ходят. Тук ходят с огромно желание. Дори сутрин стават по-рано, само и само да са от първите деца в градината, а все пак не знаят езика все още.   Децата се чувстват по-уверени в себе си и във възможностите си.  Остават всяко дете да се развива според възможностите си, но на всички на листчетата им има well done и усмивка. Много често ми казват за малката, че докато рисували,  чели приказка, или някакво друго занимание, тя си играела отстрани и не искала да седне да рисува, пише, оцветява.  Не я закачат за това, оставят си я да си поиграе.

Другото което ми направи впечетление е, че учителката работи на малки групи с децата. По 2-3 деца сядат около нея и пишат нещо, оцветяват, лепят. След това следващата група. Така има повече възможност да обясни на всяко дете какво трябва да се направи и да работи с детето според възможностите му, а не детето да се опитва да се впише в групата. Е, все пак тук са 10-12 деца в група. Не 30 както в Бг.

Но и не можеш да видиш учителка която да седи да чете вестник или нещо друго. Няма момент в който да съм отишла и учителката да не се занимава с децата.Може една част от децата да играе наоколо, но тя винаги е с 2-3 деца около нея. Непрекъснато са игри, подскачане /заедно с учителката/, рисуване, изрязване.  Когато са навън, учителките не седят отстрани потънали в разговор една с друга. Пак са до децата. Люлеят ги, помагат им на пързалките, показват им нещо интересно. Чудя им се понякога как издържат тези жени!

Доколкото знам ги наказват да стоят отстрани - дали до вратата или до стената - не знам, не знам дали са прави или седнали. Синът ми е наказван няколко пъти - обикновено, когато са се сбили с друго дете. Наказани са и двамата или този, който е започнал кавгата - явно зависи дали могат да преценят. Иначе знам, че им правят забележка за някои неща, включително и за използване на "лоши" думи, което напълно одобрявам.
За награди не съм чувала. Случва се като го взема да кажат, че е бил послушен и това е.

За добро справяне с някаква задача - рисуване, оцветяване, апликиране, бягане с препятствия, познаване на буквите ... Накрая на деня награждават децата, които помагат да се приберат играчките.
Задължително получават стикери от лекарката, която периодично им преглежда зрението и слуха. Друго не се сещам

Не се наказват достатъчно децата и седенето на столче до госпожата т.е изолирането от децата не смятам, че е нещо което ще повлияе на поведението на децата.

Има наказанието когато детето говори /на учителката и гръмва главата/,
но когато детето драще или щипе и проявява насилие върху друго дете не се наказва.
По този начин въпросното дете ще продължава по същия начин.

Иначе присъства и момента на унижението на детето-когато голямо дете плаче за мама го водят в бебешката група, когато дете не си изяжда храната, го оставят да седи на масата докато другите спят, наричат го "бебе" т.н.

Това е дивотия

А това е психически тормоз.

Големият ми син е ходил 6 месеца на ясла и 6 на градина, родих брат му и го оставих вкъщи. На следващата година го пуснах пак.....едвам свикна, стачки и пр. и пак го спрях.
Тази година реших да му говоря, та дано да го убедя да тръгне на дг. Беше уж съгласен и свекърва ми му беше казала "Ти там, ако не слушаш ще те наказват"......рееееев, не иска да ходи.
И аз го наказвам - с отиване в другата стая, но много е важно отношението, когато наказваш. Трябва да се пази достойнството на детето и да не се унизява.

Мдаааа,Ния  я заведоха вече и в бебешката група,и е лепнаха етикета "бебе"...

Ей това е вече прекалено!!!

Много тежка тема сте подхванали. Болна за мен.

Мими, ти знаеш, че това ми беше една от причините да приема имиграцията. И тук има неща, които не харесвам, но те са в един конкретен учител. Имам наблюдение над няколко други и поведението е разлино и много близко до това, което исках и търсех за децата си преди.

Това е нещо като "запис", защото в момента нямам сили да пиша.