Помогнете - искам да осиновя чернокожо дете!

В заявлението се допълва изискване за произход на детето, както и се вписва в доклада - ще го обсъдите със социалния работник, ако решите да кандидатствате.

Това каприз ли е?

Значи започвате от посещение на районното ОЗД. Те ще Ви връчат списък с документите, които трябва да набавите.

Важно за Вас и за детето (най-вече), а и за социалния работник (ако притежва необходимите професионални качества) е да изледвате кое е онова, което Ви кара да искате точно чернокожо дете; какви чувства, очаквания и пр. предизвиква и стоят зад това желание-зявка!?...

По-долу ти откопирам схемата, по която се структурираше социалния доклад преди около3-4 год. (т.е., когато аз бях в процедура по кандидатстване за осиновяване). Не очаквам да е променена, но знае ли човек. В същност и да са внесени промени те ще са незначителни. Та в т.8 би трябвало да се включи Вашето “по-специфично” искане.

При осиновяване на чернокожо дете в страна, в която белите са мнозинство трябва да сте наясно с предизвикателствата и нагласите, които ще изникват пред Вас и детето Ви, поради видимото му различие! Добре би било да се запознаете с културата, от която произхождат биологичните родители и да я въведете в живота на детето когато това е необходимо и в параметри-доколкото прецените, че житейската ситуация на детето изисква…

Абе избрали сте благородна, деликатна и изискваща множество качества и добра подгоотовка кауза, която ще приобщи към семейство едно дете!

И една препоръка-внимателно със статиите, филмите, подражателството (напр.на Анджелина Джоли и пр.)
Бъдете в нашата реалност, където битува нетолерантност към различието и да отгледаш различно (в случая по цвят и начин на попадане в семейството) дете си е двойно предизвикателство!

Дайте си сметка готови ли сте да го поемете!? Не заради себе си, а заради детето!

Пожелавам Ви да попаднете на читав социален работник (той много би могъл да Ви помогне в процеса на ориентация в ситуацията; себерефлексията Ви и в самия процес на осиновяването) и да стигнете възможно най-бързо до детето си! 


1. Лични данни на осиновяващия:

Име, презиме, фамилия   
ЕГН:
   
Дата на раждане:
   
Месторождение:
   
Семейно положение:   
Образование:   
Професия:   
Месторабота:   
Адрес (настоящ постоянен):   
Телефони:   

2. Здравословно състояние на осиновяващия:

→Отношение към профилактиката на заболяванията, към ваксинациите и здравното образование на детето.

3. Семейство на осиновяващия:

4. Лични данни за членовете на семейството му, както и данни за здравословното им състояние /съпруг, съпруга, деца/:

5. Икономическото и социалното положение на осиновяващия:

→ Перспективи за развитие, планове за бъдещето:

6. Мотиви за осиновяването:

7. Възраст, пол и здравословно състояние на детето, за което осиновяващия смята, че би бил подходящ родител.

* Възраст:

* Пол:

* Здравословно състояние на детето:

> Възможност за осигуряване на условия за задоволяване на специални нужди на детето:

→ Дали бихте приели да осиновите братя и сестри:

→ Дали биха приели да осиновите дете с увреждане:

8. Готовността за осигуряване приемствеността при отглеждането на дете, както и на етническите, религиозни, културни и езикови особености на средата, от която то произхожда. Отношение на осиновяващия към историята на детето:

9. Обобщение на контакта:

10. Проведени срещи с лицата, дали препоръки:

11. Други обстоятелства от значение за осиновяването:

→ готовност за поемане на родителската отговорност;

→ родителски грижи и очаквания за детето – възпитание, образование, дисциплина:

→ информация (в резюме), относно обстоятелствата по чл. 15, ал. 1, т.3 и т.4 от Наредбата за условията и реда за водене и съхраняване на регистъра на деца за пълно осиновяване:

→ отношение на осиновяващия към ранното информиране на детето, че е осиновено:

12. Заключение. Съдържа становището на социални работник относно годността на кандидата да осинови дете:

13.Изготвил доклада:

Благодаря ви момичета!
Venecians, преди да взема това решение го обсъдих на дълго и широко с психоложката ми. Осъзнавам сериозността и в никакъв случай това не е моментен импулс. Преди почти 4 месеца загубих близнаци заченати ин витро в 21-ва седмица. Сега започвам нова процедура ин витро.
Винаги обаче съм искала да си осиновя дете, знам какво правя, защо го правя и какви ще са трудностите, които ме очакват с интеграцията на чернокожо дете в нашето общество. Уважавам много Анджелина Джоли, но не подражавам на никого. Това е мое решение и на моя съпруг естествено и аз се гордея с него.

Калина, не, това не е каприз! Подготвена съм за подобни въпроси и остри реакции, та дори и много по-остри.
Осиновяването на дете не може да е задоволяване на капризи и прищевки.

Или пък от ромски произход, има доста тъмнички

Съжалявам за загубата на рожбичките. Звучи сухо, но е искрено. И дано Бог ви даде благословия в това инвитро!
А за каприза. За съжаление понякога е каприз, или необмислено желание. И това е факт, който аз лично научих от постовете не осиновени пораснали деца. Не смятам, че след загуба на нещо толкова съкровено е добра идея. Това е моето лично мнение и мисля така, защото за себе си мисля, че не бих се справила с емоциите си, че едно осиновяване точно в този момент, преплетено с очакването на положителен резултат от инвитро би ми дошло "в повече". Емоцията "Има дете, което е избрано за вас" поне за мен беше толкова силна, че сякаш с нищо друго освен това не бих намерила сили да се справя. Но това си е само за мен и не означава, че ти не можеш да се справиш. Честно казано "чернокожо дете" наистина ми прозвуча доста шокиращо. Като дете по каталог, но после си помислих, че навярно ще прилича на някой от семейството си. Опитах се да задам въпрос без емоция, не съм искала да прозвучи агресивно. Ако приемаш поста ми за обиден или агресивен - извинявам се предварително. Не влагам отрицателна емоция.
Чудех се дали да публикувам.  Никак не ми допадат деструктивните разговори тук и не ми се ще да се получава така. Ще публикувам с надеждата дори и да не си съгласна с моето мнение да не се почувстваш наранена или нападната.

Що за въпроси?
Така са решили, такова желание и нагласа имат хората, явно за да стигнат до това решение са минали през всевъзможните предшестващи го въпроси. Не е лесно, така е, но кое ли е лесно? Моите адмирации пред смелостта ви и най-вече пред пълната ви освободеност и липса на предразсъдъци. Не всеки може да превъзмогне това, аз например не бих могла и го признавам.
Късмет и в инвитрото и в осиновяването. В много случаи след невъзможност от зачеване, едно осиновяване успокоява психически майката и след месеци броени се събужда бременна. Успех!!!

Яснотата е чудесна и бих казала задължителна предпоставка за много позитивни развития, касаещи и взаимоотношенията родители/дете. Радвам се на интелигентния подход, зачитащ ресурса на връзката с психолог...

Иначе аз също съм фен на мулатчетата и тайно си мечтаех за такова дете. Факт е, че при тях от биологична гледна точка има обмен на генетичен материал между отделечени  в географски план  на обособяване популации, поради което комбинациите, намиращи израз и във визия и в интелект са невероятнни!....

За Бг мулатчетата(ромските деца) също има огромни плюсове- те са продукт на хилядолетно оцеляваща в екстремни условия популация, от която наследяват добра адаптивност, невероятно мобилизирана имунна система, куп творчески заложби и специфични красиви черти...

 Arwen, За загубата ти мога само да ти припомня, че когато Бог ни "взима" нещо, то е за да можем да получим следващите му дарове...

Знам, че сега те боли за двете бебета .... и много вярвам, че ще имаш шанса да изживееш възможността да отглеждаш и биологичните и осиновените си деца и вероятно тези две форми на майнчинство ще бъдат символ на твоите две ангелчета!?

Интересно, защо когато някой каже, че иска бяло дете, всички го нападате вкупом, за това, че избира детето по цвета на кожата му, а когато някой каже, че иска черно дете, тогава всички го адмирирате и хвалите? Аз не смятам, че деленето на деца по цвят на кожата (косата, очите и т.н.) е благородна постъпка.
Просто си представи следната ситуация:
Стоиш пред едно бяло 5-годишно ангелче и то те пита "Защо не взе мен?".
Отговора "защото си бял" харесва ли ти?
Естествено, малко вероятно е някога някое дете ще те попита подобно нещо и дори и да се случи, ти едва ли ще отговориш така, но това ще е истинската причина.
Моя съвет е да не избираш. Ако искаш дете, осинови дете.

Първо да кажа, че много съжалявам за загубата ти. Знам, че никога никой няма да може да запълни празнотата в сърцето ти, останала след тази загуба.
След това да кажа от опит за осиновяване и бременност по едно и също време. Загубила си бебе в 21-ва седмица и е много вероятно да се наложи при втора бременност да лежиш през цялото време. На мен поне ми се наложи. Същевременно течеше процедурата по осиновяване на сина ни и той си дойде в къщи. Несъвместимо е изграждането на привързаност с осиновеното дете и лежане на легло, свързано с невъзможност дори да го вдигнеш и гушнеш, какво остава за поемане на ежедневните грижи за него. Осиновеното дете има нужда от майка - майка, която да го обгрижва, майка, която да му даде сигурност, а не майка, лежаща за да опази бебето в себе си. Виждайки тази майка неадаптиралото се дете не може да изгради връзка с нея и не се чувства на място.

Така че моята препоръка към теб на база личен опит е да направите инвитрото и да изчакате с осиновяването. Винаги можете да осиновите дете - и след година и след две - важно е периода на адаптация при осиновяването да не се припокрива с периода на тежка бременност и примерно обгрижването на бебето през първите 7-8 месеца от живота му.

Извинявай за съвета ми - той е искрен и добронамерен, не бих искала да го разбереш по друг начин.

ПП А относно цвета на кожата - пимисли си за варианта, в който ходиш с двете деца и постоянно странични, непознати хора подхвърлят репликата "А, брат и сестра, а са толкова различни - едното беличко, та беличко, а другото черничко, та черничко." Тук сигурно ще ми кажат, че детето може да бъде подготвено за това - сигурно може, но мислите ли, че няма да го бодва нещо от тези реплики? Исак е още малък, не разбира, но като порасне?

Arwen аз мила те подкрепям в това ваше начинание и съм насреща с каквото мога да помогна, дори и с морална подкрепа.

Аз не виждам какъв е проблема, когато водиш деца с различен цвят на кожата. В крайна сметка живеем в 21 век и човек е свободен да избира. Имам колежка, която е снежно бяла и има момиченце мулатка, страхотна калпазанка. И не мисля, че тя изпитва срам, че детето е с друг цвят на кожата или пък детето се притеснява, че е различно. Ходи на училище, говори перфектен български, има си куп приятели.

Недейте така, свърши времето в което ходихме по улицата и се сочехме с ръка - "Ха, този/тази колко е различен".

nikolina-pikolina ,
на 100% подкрепям рязбиранията ти, но за жалост нямаш идея колко лоши са хората. Например аз винаги съм знаела че съм осиновена, но разбрах историята си и стигнах до искрен разговор с майка ми чак преди 2-3 години.Почти всички с които споделих произхода си ме попитаха дали е сигурно, защото повечето осиновени били циганчета и убедена ли съм, че нямам жилка-макар да съм дори визуално много далеч от етноса.Та какво остава за количка с мулатче и бяло бебе........но пък това не е причина за промяна на решението. В крайна сметка зависи от нас, ние да не робуваме на хорската неграмотност и да не плащаме "данък обществено мнение" на едно доста недорасло общество.

  Има проблем с различията-обществото ни не е дорасло, да приеме много неща.
Ние всички сме светли, а дъщеря ни е наполовина виетнамка.Ето някои бисери:
-Това дете е много тъмно, мъжа ти толкова ли е черен?
Поясних, че мъж ми е рус, ма съседа...
-Тя ромка ли е?
Това пък от учителката първия ден в детската градина.
Дъщеря ми страда от факта, че е различна.
Непрекъснато и повтарям,че е красива и че има много смугли красавици.
Обаче като тръгнем да купуваме кукла всички са руси, е направо откачам!
И аз като Дар за мен си потъмних косата.

арвен, изчисти си малко личните съобщения

хм. аз даже знам откъде може да го осиновиш, но майката ще даде съгласие само ако някой осинови и двете деца заедно. за съжаление едното е русо и бяло, а другото е мулатче, само че бащата е бил очевидно от афроамерикански произход. двете деца са момченца, с една година разлика. растат си в един дом и изгледи да ги осинови някой заедно няма.

Хей, момичета благодаря ви, както за подкрепата, така и за съветите.
Фоксче, това което се е случило с теб е единственото което ме кара да се замисля за отлагане във времето, защото по законите на Мърфи вероятно и при мен ще се спази същата последователност с бременност и осиновяване. Аз със сигурност ще трябва да съм на легло през цялата бременност, защото имам цервикална недостатъчност и ще се прави серклаж още в началото на бременността.
Как се справи с тази трудна ситуация?

Ники, много, много целувки на теб и малката принцеса.

За съжаление това време не е свършило 

Arwen, ще ти пиша на лични.

А защо да не.Всеки има право на избор,знам че хората които са с осиновени деца много са изстрадали,но си мисля че всеки трябва да може да избира,все пак на това дете ще посвети живота си,това е моето мнение, може и да не съм права.

...което и да е, няма значение какво чувстваш. Ако искаш да се ожениш, ожени се, за който и да е. Трябва да възприемаш еднакво всички мъже, всички деца, всички кучета, всички цветя... Любовта изобщо не е избирателна.

 точно това исках и аз да кажа,но ти го каза по-добре

razbiramte  kakvo  si  prigivqla  i  az  sam  zagybila  dete  v   3  mesec  i  napalno  te  potkrepam  za  osinovqvaneto  ako  imam  vazmognost  i  az  bix go  napravila   ni6to  4e  imam  edno  sakrovi6te  na  2 god.  yspex  v   invitroto  stiskam  ti  palci.

Арвен, мила...
страданието ти в момента е такова, че не искай прекалено много от себе си или от съпруга ти... Даже се чувствам неудобно да те посъветвам каквото и да е (ще помоля и останалите - имайте малко милост, стига четохте лекции и давахте очевидни съвети!).

Арвен,  давайте сега за сега с малки крачици - като начало подайте документи за осиновяване. Впишете расата като изискване (никога не е късно да промените което и да е изискване ), щом засега това е вашето решение. Докато тече проучването ви и докато ви впишат - ще минат 3 месеца. После още малко ще почакате. През това време когато имате сили - мислете за същността на осиновяването. Ако искаш пиши ми на лични, мога да типратя доста неща. Мислете какво искате и какво очаквате, какво сте готови да дадете емоционално и дали ще очаквате нещо в замяна.
Мила, опитвам се да ко кажа деликатно, но няма да мога явно , моля те да ме извиниш:
Не осиновявай, ако мислиш че правиш жест или благородно дело... Тръгни към този акт с мисъл за себе си и за вас като двойка. Така е по-честно според мен. Виж ти/вие какво искате и на какво сте готови. Приеми осиновяването като дар, не като жертва
Личен опит - Никола спаси живота ми, не аз неговия (той щеше при всички положения да бъде осиновен).

Спокойно мила, всичко ще се нареди

Арвен, аз не искам да ти давам съвети, момичетата са ти написали доста неща,  искам само да ти пожелая много много късмет във всичко онова, което правиш или което мислиш да направиш
Фузи, това все едно са моите думи за Боби, аз го чувствам по същия начин .

Здравей Arven, направи каквото решиш. Не слушай съвети (макар че и това е съвет ). Мисли и за здравето си, ако се дублират нещата, щото трябва да си здрава, за да си гледаш децата.
Що се отнася до "белязването" - обществото винаги за нещо може да те бележи като различен. Въпросът е до колко би "се белязал" ти самият от това набелязване.
P.s  Имам едно осиновено дете, смятам да пробвам и ин-витро след известно време . И аз си мислех, че когато се реша на трето дете (ако имам тази възможност) бих искала да имам негърче, мулатче или пък дете от друга националност. Това не е прищявка, когато човек е наясно какво иска. Децата са си деца, а "различното" е богатство, не е чума.

Аз не искам да съветвам - мисля, че нямам право, защото не съм осиновител. Искам само да коментирам колко различен е стилът на осиновителите и на тези, които просто се чувстват задължени да дадат мнение.  Най-много ми "допадна" мнението, че всеки има право да избира, защото на това дете ще посвети живота си.
Ами на този принцип, аз трябва да ги оставя мойте две деца, защото не са такива кавито аз бих искала да бъдат. Очите им не са сини, а аз ги исках със сини очи. В карйна сметка толкова търсих рус и синеок мъж, да се омъжа за него та да народим синеоко поколение, а то ... две деца с кафяви очи. И бих предпочела по-тъмна кожа, защото с тая бяла кожа - много алергични. И болнави, и изобщо...

Всички деца са прекрасни!

А обществото е изключително нетолерантно към различните. Не само у нас, но в някои "развити" страни хората са по-добре възпитани за да коментират гласно какво мислят за различните.

Съжалявам,че толкова ти е "допаднало" мнението,но нещо не си разбрала точно какво имах предвид,важното е че авторката на темата ме е разбрала ,защото и аз не съм осиновител,но имам покрай мен много роднини и приятели,които са на крачка от това и знам през какъв ад са преминали.Съвсем различно е това да имаш късмета и шанса да родиш свое дете,да го носиш 9 месеца,да го родиш,през всичкия този период ние се свикваме с бебчето,обикваме го,грижим се за нас съответно и за него,майката родила дете има неразривна вразка с него,при едни осиновители всички тези неща липсват,те трябва да направят много компромиси със себе си,да преминта през много трудности за да си осиновят дете и си мисля,че имат някакво право на избор.Пак казвам може и да греша,но това е моето мнение и не е нужно да се хареса на всички

законът дава право на избор, тоест, може да се посочат предпочитания. не виждам защо трябва да вихрим полемики точно в тази тема.
жената е претърпяла загуба и болка. колкото осиновители, толкова мнения. всеки е минал по някакъв път, но в крайна сметка всички имаме деца. тя няма. затова и се придържам към съвета, да не слуша съвети
нека решава със сърцето си. лично аз и пожелавам успех. и след като иска цветнокожо дете, нека направи постъпки да осинови именно такова. техните шансове са в пъти по-малки от тези на светлокожите деца.

а за неразривната връзка между родилата жена и детето, може да поспорим. официалната статистика за българия е - 8000 деца, растящи в домове. те нямат тази неразривна връзка с родилите ги жени. цифрата на осиновените също е голяма. там пък има неразривна връзка с осиновилите, а не с родилите ги жени. прекалено големи цифри, за да са просто случайност.

и мисля, че повечето осиновителки ще се съгласят с мен. ние не правим компромиси, когато решим да имаме дете. просто, когато се появи, става наше. по-скоро природата прави компромис с нас. децата ни не са компромис. най-малкото не е честно спрямо тях да твърдим подобно нещо. а и не е истина.

така че, Арвен, давай смело. черно, зелено, бяло или жълто. след като искаш нещо, бори се за да го имаш. при всички положения няма да стане от днес за утре, така че имаш време да обмислиш решението си и да намериш верния път. лично за теб и твоето семейство.

Наистина, когато не си бил изправен пред точно определен проблем, в точно определен момент от живота ти е лесно да "коментираш". Отстрани изглежда така - всички деца са прекрасни и трябва да бъдат осиновени. Т.е. отиваш в дома и първото дете, което видиш - хоп! осиновяваш го. Да, ама не е така. И няма нищо нередно и осъдително, че не е така.
И няма нищо нередно, защото всяка жена знае, че не може да роди дете от всеки мъж. Трябва да я има магията, привличането, за да се пристъпи въобще до действия, предшестващи раждането на дете, нали? А не - решаваш, че трябва да имаш дете и - хоп! излизаш на улицата и се хващаш с първия ти попаднал мъж. Авторката не би тръгнала да създава деца с всеки синеок и русокос мъж, само защото иска това, нали? Трябва да има и нещо друго. И искам да уточня, че не става въпрос за етническа и религиозна принадлежност, външен вид, възраст, образование, богатство и т.н., а за появата на чувства на хората един към друг.

Е, това друго нещо търсят и хората, решили да осиновят дете не за да "направят добро", а за да станат родители - търсят взаимното омагьосване. И имат изконно право да го търсят, защото това ще е тяхното дете.

При мен и съпруга ми стана от втория и третия път това омагьосване. Много мислих за онези две братчета, които видяхме първи и отказахме да ги осиновим. Ами нищо не почувствах, ама абсолютно нищо, въпреки че бях чакала този момент дълги години. А и по-голямото братче въобще не ни обърна внимание - искаше да си играе на компютъра с една от лелите. Това е, не се получи.
Със сина ми и дъщеря ми беше друго - още като ги зърнах на вратата, сърцето ми подскочи и си остана в гърлото до края на срещата. А и те много бързо се сгушиха в мен, което също е много важно, защото и детето трябва да хареса родителите си.
Това са моите деца! Не съм си ги представяла визуално така, просто го почувствах и това чувство става все по-силно и по-силно.
Придържам се към мнението на Мата - нека авторката на темата слуша сърцето си, защото там е семенцето на любов към нейните бъдещи деца. И то най-вярно ще я посъветва как да постъпи в предстоящите изпитания. А трепне ли сърцето, тогава нещата стават много по-лесни.
Успех желая от сърце!

Много "не-осиновители"   мислят като теб. Чувала съм подобни изречения поне милион пъти  .  Щом много хора мислят така, значи има нужда от дебат. Ще  напиша какво мисля аз:

1. Емоционално - когато господ затваря една врата, отваря друга. На нас не е дадено да бременеем и родим деца, позволено ни е обаче да избираме. Поне към настоящия момент в България е така...

2. Рационално - когато осиновяваш - ти се събираш за цял живот с  едно същество, на което ти си тотално чужд, а и то на теб също. Няма го повика на кръвта, няма я невидимата връзка мама бебе, изграждаща е по време на бременността. Добре е да поставиш едно добро начало на връзката като приемеш детето от самото начало. Категорично нямам предвид т.нар. любов от пръв поглед, в която категорично не вярвам.   Какво имам предвид ще ти дам личен пример:
Преди Никола ни бяха показани 3 дечица. Описвала съм историята много пъти тук, сега не ми се описва пак. Истината е, че изпитвах невероятна вътрешна съпротива, макар, че много се старах и самобичувах... Е трябваше ли да осиновим едно от тези три дечица, само поради простото сравнение, че биологичните родители на избират децата си...
Преди да осиновим, децата ни са били изоставени и дълбоко наранени. Експерименти с детски души не бива да се правят. Не можем да се учим на толерантност и търпимост на гърба на децата ни.
Не мога да кажа, че съм познала Никола от първия момент, че ми е трепнало сърцето, че съм се разплакала или нещо подобно. Честно казано - нищо не усетих. Обаче и грам съпротива не съм изпитала - това ми беше достатъчно.

Убедена съм, че в името на децата  - осиновителите трябва да имат право на избор. Не е гаранция за нищо, но поне е едно добро начало

така че, Арвен, давай смело. черно, зелено, бяло или жълто. след като искаш нещо, бори се за да го имаш. при всички положения няма да стане от днес за утре, така че имаш време да обмислиш решението си и да намериш верния път. лично за теб и твоето семейство.
[/quote]

Ами и аз това казах - важното е детето. Цветнокожото дете е толкова прекрасно, колкото и русото със сини очи - всяко по своя си начин. И друг път съм казвала (дано не ви засегна пак), че се възхищавам на осиновителите. Ясно осъзнавам пътя, които изминавете с децата си един към друг. Хубаво е когато хората се намират и най-добре е когато изборът и срещата са  осъзнати и желани.

Малко не по темата, но в духа на последните коментари.

Вярвам в няколко малко "отвлечени" схващания.
Едно желание никога не идва, без да се даде и способността да се справим с всичко, за да го постигнем... (Това не е от Библията, а от една любима книга на Р. Бах, "Илюзии"...).
Това, което Вселената ни дава в отговор на нашите желания, е обикновено това, което получаваме с най-малко препятствия и затруднения. (Приблизително, но накратко, това е идеята.).
Ако има пререждане, карма и уроци свързани с нея (знам ли, аз не смея да отричам нещо, в което не съм 100%, само защото нямам лични изживявания и просветления, доказващи верността на това), какво постигам, ако и този път откажа да ги приема и науча?!

Затова, всеки осиновител със "стила" си.
Не смеех да заявя пред никого, че вътрешното ми убеждение и двата пъти е било: за което и дете да ми се обадят, това ще е.

А извън мистицизма и сие... при двете ми деца, усещанията ми бяха абсолютно контрастни при срещата. Което не попречи, в последствие и с двете да преживея своя си адаптационен период с всичките съпътстващи "прелести". Което ме кара да мисля напоследък, че не е до дете... а до нас самите, ако ме разбирате...

Защото в крайна сметка, днес с чиста съвест мога да кажа, че обичам и двете от сърце. Без колебания, без неубедителност. Тя любовта, се калява в "битката".
А децата ми дали ме обичат? Ами... така изглежда.

Арвен, имаш желанието, значи имаш и всичко останало. Ти решаваш дали да го сбъднеш или не.

Едно познато семейство не можеха да имат деца.Като студенти преди доста години, някой им подхвърля чернокожо дете. Веднага съобщили в полицията. Тогава май все още можеше децата да се избират та отишли те с детето при техни познати черно семейство и им предложили те да го вземат. Те отказали. А те го обикнали и след тогавшните процедури го осиновили. Две години по късно им се роди детенце. Сега май са общо 3. Та справят се мисля. Кой какво говорил не е важно, а дали решаваш да ходиш по този път. Хубави съвети са ти дали мамите и аз като теб искам да дам шанс по скоро на някой който няма такъв...но помисли за времето. Желая ти успех и в двете начинания. 

дар за мен 

Офф: Че бързам и пиша без да проверявам е видно. Обаче, егати лапсуса...