ОСИНОВИТЕЛИ, време е да кажем нещата такива каквито са.

Мерипопинс, тайната според мен разрушава всяко чувство. Децата чисто интуитивно усещат това, че нещо премълчано ги прави "други". На мен лично ми беше много трудно да произнеса думата осиновяване. Все си мислех, че това ще ги кара да се чувстват други, немои. Искаше ми се да създам история, да премахна онези 9 месеца и другите почти толкова. Знаех, че не бива, никога не съм била добър лъжец /само майка си мога да лъжа без угризения /. Само убеждението ми, че истинската любов не се започва слъжа ме спря, а и сърце не ми даде да излъжа детето си когато ме попита за коремчето. Само как съжалявах, че не съм излъгала... Когато виждам как се опитва да си обясни всичко, да подреди мислите си и да проумее защо той не е излязъл от коремчето на майка си и коя е тази жена, която не познава, но с която е свързан по някакъв начин.
Много се надявам да е верния начин, да е най-безболезнения.
А спекулацията... Невероятни манипулатори са.

И до ден днешен съзнателно избягвам да я произнасям тази дума в присъствието на децата си. Използвам всички други понятия, за които се сетя при разговорите с Ваньо, само не и "осиновихме те" "осиновен". Вътрешното ми усещане е, че съм била осиновител до влизането в сила на решението, а сега съм просто майка, станала такава вследствие на осиновяване.

kalina@  и  Gankata ,
повярвайте ми, за децата ви думата осиновяване няма този страшен смисъл, който има за вас.За тях страшното ще е тайната, която ще ги кара да се чувстват различни и недостатъчно обичани, като нещо срамно и нередно.Самата дума нищо не значи, когато си обсипан с любов, грижи и отдаване, тогава няма дума на света, която да те накара да страдаш-това е истината.Разбрах всичко това в пълният му смисъл, когато го изживях, когато майка ми най-после бе откровена с мен и ми каза истината, когато тайната вече не беше тайна.

Повече от съгласна съм, че тайните разрушават връзките между хората, вкл. връзката майка-дете. Не искам да крия нищо от детето си, искам да сме откровени една с друга, само така ще преодолеем евентуалните трудности, които ни очакват. Аз разказвам на 2,9 годишното си дете как съм я намерила и как си е дошла у дома, разглеждаме снимките, питам я дали помни, кога се видяхме за първи път, тя ми отговаря "помня", обаче не съм сигурна, че е така. Помни или не, аз ще продължа да й разказвам за най-хубавите мигове в живота ми (когато я открих, когато си дойде у дома и когато не само де юре, но и де факто стана моя дъщеря). Вярвам в силата на нашата връзка и ще се оповавам на нея, когато дойдат трудните въпроси.
А думата "осиновяване" и аз не я харесвам много. Свързвам я с "нетвоя". А дъщеря ми си е моя от много време. И аз съм единствено нейна пак от толкова. Тъй, че просто "мами" си е най-добре. Най си я харесвам тая дума

Не бягам от думите осиновен, осиновяваване и т.н. Това е факт - така детето ми е дошло при мен - то е осиновено и в тази дума няма нищо срамно за мен, още повече че когато порасне ще я чува по различни поводи от други хора, някои от които ще целят нараняване. Затова предпочитам да я приема като нещо нормално.
Между другото напоследък той започна да говори с децата за това, че е осиновен, дошъл е от къщата на бебетата, а не от коремчето на майка си. Децата не го разбират, но аз не го спирам, но според мен това означава, че не намира нищо лошо в това, приема го за факт.

Ох, аз по принцип изпитвам затруднение да произнасям и обяснявам думички, в които нашият "мъдър" народ е вложил голям нюанс на презрително отношение към човека, за когото се отнася. 
Така например не обичам думичката инвалид. Предпочитам да обяснявам, че някои хора (включително и наши познати деца) не могат да ходят поради някакви причини. Когато знам причините обяснявам и тях, дори илюстрации разглеждаме. Моето дете знае повече за устройството на човешкия мозък, отколкото за понятието "инвалид". Знае, че едно от неговите приятелчета "не може да вижда" и предпочита така да говорим за ...., а не че е "сляп".

А иначе Ваньо също няма никакви задръжки да разказва на всички че той и сестра му не са били в коремчето на мама, а са дошли той от Бургас, а тя от Пазарджик. Даже тази година като отидохме на море и минахме през Бургас ни каза: "Сега тука трябва вие да ме слушате, защото това е моят град, тук съм роден."

Ганката, съгласна съм с теб. Понятия или етикети като "инвалид", "сляп", "луд", "просяк" и т.н  носят някакъв негативен нюанс в себе си и са прекалено обобщителни и безлични. За мен е проява на елементарно уважение към човека, да не му лепваме етикети, а подхождаме индивидуално към него и към проблема му.
В неделя, чакайки 3 часа за преглед и снимка на рамото на малката, докараха един човек, намерен на улицата в безпомощно състояние. Не беше пиян, просто не беше на себе си и говореше несвързано. Не знаеха кой е, нямаше документи и му правеха пълен набор от изследвания, за да установят какво му е. Та този човек сестрите го докараха на носилка пред ренгена, където чакахме и ние. Вероника веднага прояви загриженост към човека и отиде да го види какво му е. Тя не може да говори съвсем добре, но се обърна към него с "Чичо, чичооо" и с един загрижен поглед. Тоя човек както си говореше небивалици, така изведнъж й отговори :"Кажи чичовото, какво има. На мен не ми е много добре". Много се радвам, че детето ми е състрадателно към чуждата болка, че не е безразлично към психично болния, инвалида, просяка (само напира да слага стотинки в поничката на някой седящ на тротоара), въпреки думите на минаващата покрай човека лекарка : "Тоя смърдящия, не го искам в моята смяна. Не ми го водете". А каква ли е историята на този човек, какво му се е случило, за да изпадне в такова състояние? Май не питаме много, много, а гледаме да се оттървем от "тоя смърдящия".
Май се отплеснах от темата.
 

Изрових темата, че ми се е насъбрало.Не си ми майка....С една дума нямаш право да ми казваш нищо. То и на една рождена майка могат да се кажат подобни думи, но нали знаете нещата при нас са по-различни, по по-друг начин ги възприемаме, не като тинейдърски бръщолевици точно. И се заформя омагьосания кръг...
Но аз да  пусна духа от бутилката, че белким ми олекне.Не ми се разсъждава на нея какво й е. Какво е искала да каже. Затова и пиша в тази тема.
Мисля си, защо ли не пишат мами на по-големи деца?С малки изключения , де.
Вече си мисля, че много им се е насъбрало на тези дето не пишат и не мислят , че могат да срещнат разбиране. Както и това , че 90% от майките на малки деца си мислят , че при тях това няма да се случи. Нормално. И дано.
И мисля , че тези пораснали осиновени деца, които пишат във форума и се чувстват отхвърлени, онеправдани , ненужно оплюти от родителите си са допринесли  за това състояние в много по-голяма степен  с поведението си , отколкото родителите им нарочно го правят. Да знаете моята каква вода ненапита множе да се докара за пред очите на другите. И и вярват, и им трябват години за да прозрат артистичния и дар божий. Честни. невинни очи, дето все крокодилски сълзи ронят, а иди ги разбери, че са крокодилски....
Съжалявам, който иска да не чете. Не е лицеприятно за мамите с малки деца.
Аз да си кажа.

 Аист, моят пубер е на 13. Съчувствам ти.

Аист, успокой се, сипи си - каквото пиеш и наздраве.
Пази си нервите, пази си здравето - ще ти трябва, тепърва ще си нужна на дъщерите.
И да те успокоя - у нас от време на време се чува - да не си ме раждала. Та и ние не сме пожалени от думите им. Не се впечатлявам и това ще мине. От възрастта е, не винаги минава на 17-18. Понякога продължава и след 20, докато девойката намери спокойствие.
Но трябва да знаят, че където и да отидат, каквото и да правят  винаги има място, където някой ги чака, държи за тях и ще им помогне. Може и да не са идеални, може да не учат, да живеят както те искат. Важното е да са живи и здрави, другото ще се нареди.
Преди 6 м. загубих племенница - на 4 год. Родителите и биха дали всичко, само Криси да е там и да им вика и да ги обижда.

Благодаря, наздраве!
Точно това си мислех, че ще има нужда от мен тепърва, може би и  както аз от майка си.
Ами и аз се карах с майка си отвреме навреме, но търсех присъствието й...Тук, ниц.
Поне знам, че скро ще стане на 18 и може да живее както си иска.Тя отдавна проявява нетърпимост да е вкъщи, ще се радвам, когато може да напусне безпрепятствено. И да, ще има нужда от мен , може би няма да я показва, може би ще обвинява мен за всичко, е и баща си, и сестра си...и целия свят. Но поне ще е свободна. И ще се самосъжалява на воля.



Aisha, съжалявам за племеницата ти....

Аист

Четох и в "Хайда", преди редакцията ти и тук.Много съжалявам за това, което трябва да преживееш, но нека още веднъж / ако ще и за 100тен път да е/ да приемеш, че тя е по-слабата, по-обърканата, по-нуждаещата се от приласкаване и знам ли още какво.


И аз така, въпреки, че съм "мама" на малко дете, т.е. от групата на ентусиастите, винаги с жажда съм очаквала да прочета постове от майки на големи деца.В мечтите си се виждам, как сме с Бобо и той е вече голям, споделяме си, говорим си като големи хора, приятели сме...ей такива неща.Затова чакам потвържение на мечтите си, надявам се майки на по-големи деца да кажат, че нишката на разбирателство и доверие се е запазила и в трудните тийнгодини на децата им.

Затова много ми е тъжно да разбера, че си огорчена и неразбрана от детето, но все пак, дай и шанс, хилядният поред навярно, ако ще и милионният да е, но все пак нека още веднъж  да разбере, че я разбираш и приемаш каквато и да е.

Знам, че като майка на малко дете вероятно съм далече от проблемите ти и истинската им болезненост, но все си мисля, че една майка ще намери път към детето си и ще покаже пътя на детето си към себе си, каквито и противоречия да стоят между тях.

Ох, разбирам, че така е на теория , а на практика вероятно е трудно и на моменти безизходно, затова само от все сърце ти пожелавам да се подредят отношенията ви и всичко да е наред !

Светкавица  
Това за приказките, как да стане като няма ден в който да си е останала вкъщи.Ама като казвам няма, значи нито един в годината. Прибира се вечер,когато е късно за приказки......
За положението в момента не изключвам и "грижовно" влияние, настройване от други хора.

А за хора с пораснали осиновени деца и на мен ми се ще да чуя добри неща. За съжаление , чувам предимно лоши.

Аист, мисля че сама си го правиш - я си спомни в пубертета, дали пък приятелите не бяха за теб повече от майка ти, дали не искаше да станеш на 18 и да излетиш от вкъщи? Че аз се омъжих на 21 години само за да се разкарам... Не търси под вола теле - така мисля аз.

А дали съм ентусиаст за пубертета? Едва ли - по скоро песимист, знам какво е да ти каже - не те искам за майка, и то дете на 3 години, не на 17. Тежко е, но се преживява 

Добре дошла при майките на приближаващите 18 год.
като ги навършат няма да бързат да са самостоятелни.
Просто няма как да изтрезнееш след рожд. ден и да започнеш самостоятелен живот. То за всичко пари искат. А те все още ги нямат. Та след така чаканите  и навършени 18 г. историята продължава.
да сме живи и здрави, и това ще мине.