Разкая ли се след като ви заряза бременна?

Неани бях свидетел на същата история-той заряза жена се бременна в деветият месец·Да се разкае разбира се че не ,напротив държеше се че все едно нищо не се е случило(защото след около месец се върна)·

цитат:
Много е гадно така,след като си имал доверие в някой,след като е направил дори детето ти...И да се окаже някакъв гадняр,който дори не си познавал. Все се надявам на чудо да се върне човекът,който познавах,но всичко,което чета убива тази надежда.

Миличка ако някой мъж те е зарязал бременна или с дете не смятам че заслужава твоята любов и доверие·

И аз не мога да простя.Сега сме заедно,но го мразя.Иначе се радва и се хвали,но аз чакам да обзаведе стаята за детето,6 месеца ще ми плаща осигуровките на макс и после всичко ще му върна.Ще е направил условията идеални за детето,ще ми е повярвал,както аз му вярвах и ще му кажа,че не го искам вече.Защо само те да ни нараняват?Ние сме жени-можем повече.Най-ме ядоса като каза,че бил питал като бяхме скарани как да ми вземе детето и щял да плати.Да ама на 20 инстанции ще му е трудно.Накарах го да тегли заеми,води се на 220лв.-на толкова го осигуряват.Има 5 заема.Дори тях не може да плаща,детето ми щял да вземе.А аз-с максималните детски,които ще взимам,с идеалните условия,които ще създаде си представям как ще му го дадат.Нали знаете-човек си пати от главата.

Разкая се,ама след 9 месеца,нищо де пак по добре късно отколкото никога.... Аз пък я разбирам авторката и аз имах същите емоции като нея,когато ми се случи тогава ,сега е друго...

Не, neani, добронамереният съвет на Никси беше, че след като живееш под един покрив с бащата на детето си, тези отрицателни емоции и сметки без кръчмаря, които описа, нямат място там. Просто както много се таралежиш, гаранцията, че пак ти няма да страдаш е точно Франция. В това, че е постъпил помиярски, няма спор.
Просто твоята тактика също не изглежда кой знае колко смислена в дългосрочен план.
Нападаш необмислено и грозно, а никой не го направи към тебе. 

Ти си първата, дето казва, че е направила бебето си с мъка. Другите правят бебетата си с кеф, бъди сигурна. Не си прокървила заради скандала, а по други причини, най-вероятно здравословни или от мястото на закрепване на бебето. Казала си му да се маха и той се е ядосал. Ти какво искаш? Да му кажеш да се маха, а той да ти се моли да остане? Впрочем от следващите ти постинги разбирам, че той се е разкаял и се е върнал, радва се за бебето и се хвали на познатите си, подготвя стая за бебето, а ти кроиш планове точно как да го натопиш и да му отмъстиш...


Neani, първо искам да те предупредя, че сега си във възможно най-лесния период, бременеенето. Ако мислиш, че после всичко ще е песен, да знаеш, че много се лъжеш. Ако правенето на бебе ти се е видяло мъка, раждането и отглеждането как ли ще ти се видят, скъпа? Сега де факто можеш да си ходиш на работа и сама да се обгрижваш, неговото присъствие около тебе е само за морална подкрепа. След като родиш, ако мислиш да изгониш тогава бащата, да знаеш, че ще ти се струпат бая доста повече задължения на главата. Дето се вика, еднократната помощ за раждане от общината няма да можеш да идеш да си вземеш, понеже няма да има на кого да оставиш бебето. Дано има магазин в блока ви, защото ще видиш тогава, че и най-елементарното пазаруване ще ти се вижда проблем, когато навън вали, студено е и не можеш да подкараш бебешката количка в снега.

А, да те предупредя също и за това, че ако мислиш, че има опашка от мъже, търсещи самотни майки с едно дете за партньорки в живота, лъжеш се... Ако си отраснала без баща до себе си, може би няма да се стреснеш от идеята, че и детето ти няма да има баща. Ама ако баща ти е бил свестен човек и ти е помагал, помисли си от какво ще лишиш детето си... Пък ако мислиш, че ти ще успееш да замениш и бащините грижи, пак си помисли, защото е 100% сигурно, че няма да можеш. Изобщо на път си да изгониш питомното, пък дивото може и никога да не го догониш...

Да не пропусна да ти кажа, че ако го съсипеш финансово (доколкото разбрах, това ти е планът), ще получаваш мижавите детски и 30 лв. издръжка на месец от него, колкото е минимумът по закон. Впрочем ти работиш ли в момента, още си втори месец на бременността и сигурно би трябвало... Най-вероятно ще можеш да разчиташ само на собствената си заплата след раждането, след като той ще трябва да връща петте заема, които е взел, включително за да ти плаща "осигуровките на макс"...

Не разбрах детската стая, която искаш той да ти обзаведе идеално, в апартамента на кого се намира? В твой личен апартамент, в апартамент на родителите ти, в неговия апартамент или в апартамент, купен от родителите му, или в квартира?

Озадачава ме изречението, че докато сте били скарани, той бил питал как може да ти вземе детето, дето ще го родиш след 7 месеца. Някой да не иска дете, пък да пита как да го вземе, докато е двумесечен ембрион?!? както казва една друга съфорумка - не ми се връзва...

Иначе в краткосрочен план според мен ти ще провалиш всичко, понеже най-вероятно все някак ще се издадеш, че го мразиш и че нарочно го топиш, така че да закъса... Да, той е постъпил гадно (макар че колкото повече научавам за случая, по-добре го разбирам), ама е било непланирано, а ти правиш планове за отмъщение и ги следваш, това вече теб те рисува в друга светлина... Нямам сред моите приятелки такава, която въпреки семейните си проблеми да е крояла пъклени планове като твоите... Просто недей, тровиш сама себе си така... ставаш ГАДЕН човек и някой ден ще останеш самотна победителка с ужасен вкус в устата, който ще ти трае цял живот... За твое добро, дано да си попресилила нещата в постинга си и да не мислиш наистина това, което си написала...

Velvet, хайде сега да се разберем нещо. Първо не си регистриран, а минаваш вежду другото, второ си мъж и не си в позициа на самотна майка и трето - когато една жена е бременна, тогава й е позволено две-три идеи повече щуротии от обикновено. И именно понеже си мъж и не си бил бременна, не ме разбираш напълно. Казвам го добронамерено, спомняйки си аз какво харпия бях като бременна....а иначе съм кротък човек...в работата обикновено аз се разправям с разярени клиенти да се успокоят...Иначе аз също подкрепям думите на Мария, защото действителнстта е точно каквато тя е описала....за съжаление...

То в корена на българската дума "бременна" идва и значението - бреме...do you think about it? след като и ти пишеш на шекспировия език? Когато една жена бременее сама нещата са доста по-различно от "съвместното бременеене" с щастлив татко наоколо! Защото вярвай ми, не е чак толкова рози и теменужки 9-те месеца, в които загубаваш себе си и трябва после да се намериш отново като се преоткриваш в малкото същество, което завинаги ще е в сърцето ти!
А лични забележки мисля, че мога да правя понеже живеем в свободна страна! Power to the people.......

Не знам какво да ти кажа....Моят син е на 6 години.Той ми е второ дете.Първото...хм..първото.Бях на 17,когато забременях (мъжа ми също).Оженихме се и се започнаха невероятни скандали.Преди свтбата бях най-прекрасната жена на света.След нея вече за нищо не ставах и не ми се иска да цитирам думите ,които е използвал по мой адрес.Почти всяка вечер се карахме до 2-3 часа.Аз постоянно плачех.Ежедневно ходех с подпухнали очи и докато ме питаш как съм и изпадах в ридания.Родих дъщеря си.Тя почина на 28-ят час.Беше най-ужасния момент в живота ми...познайте защо...Мъжа ми искал той да ми съобщи новината и докато аз му разказвах колко е прекрасна,че съм я видяла и т.н.Единаственото което той каза беше-Престани най-накрая да говориш за нея.Тя почина....
Това е просто личен опит.Не вярвам всички да са такива или поне не ми се иска да вярвам.Но ти знаеш най-добре.Успех и бъди силна.

това,което ти се е случило е ужасно  надявам се,че отдавна си зачеркнала този мъж от живота си и си продължила напред.макар че болката от изгубено дете не отминава ...

Първо искам да изкажа моето искрено съчувствие към лилката - мила, преживяното от теб е меко казано ужасно, надявам се, че малко по малко тази пареща рана в сърцето ти ще се успокои.
А сега по темата - злодеят, с когото си имах работа няколко години и от когото понасях безброй обиди, ме тормозеше по време на цялата ми бременност, изнесе се месе преди да се роди малчо, прибрах го по-късно, пак се изнесе малко след раждането, след което стана повече от ясно, че семейство с този човек няма да създам. Детенце е на 10 месеца, гледкам си го и хич не си и помислям да го прибирам пак тоя тиранин. Много по-спокойна и щастлива съм сама, а е повече от ясно, че той няма да се промени. Да живее разумът, който ме накара да се отдръпна от този субект!

Може би ще ме критикувате, че не съм самотна майка и нямам място тук, но искам да кажа нещо. С моя мъж - наричам го мъж въпреки че не сме женени- сме от почти 7 години заедно , аз бях на 16 години когато се запознахме и "тръгнахме". Почти веднага заживяхме заедно - ту в тях ту в нас (и двамата живеехме с родителите си). След няколко месеца забременях и изникна въпроса "Да оставим ли бебето", в началото беше съгласен , но после категорично отказа (оправдания един милион). Направих аборта "по желание".След това толкова много ме болеше и бях между два въпроса - да го оставя ли или не!? Защото той не пожела детето, защото се уплаши.Мина още мноого време и той се промени , започна да се държи ужасно грубо, аз плачех постоянно и постоянно си събирах багажа за да си тръгна.Но пуста любов не можех или ако си тръгвах после се връщах.Винаги аз звънях, той не.Няма да изпадам в повече подробности (имаше и друга жена - за кратко) и аз пак преглътна и пак и пак...И ето пак забременях, той се промени , стана страхотен човек и нетърпелив баща.Бяхме много щастливи , но загубихме бебето в девети месец на бременността. И пак забременях и родих дъщеря си която е толкова обичана не само от майка си а и от БАЩА и , който толкова се промени още през предната бременност.С това искам да кажа , на майките които са в чуденка, някой път човек заслужава да получи втори , трети ако щеш и четвърти шанс, стига това което ви събира да е любовта ви. Не всички мъже не се променят, има и такива които го правят.Но всички мъже се плашат от бременната си жена, защото знаят че живота им се променя.
П.С. Включих се поради поста на авторката (макар и със закъснение) защото тук тя наистина ще получи само негативни мнения спрямо мъжете.Е да ама не всички са еднакви - колкото и изтъркано да звучи. Подкрепям поста на Мария , защото ако го нямаше мъжа ми всичко щеше да е мноого трудно и не толкова радостно.

Трябва да кажа,че си права.След "първият " път мъжа ми много се промени.Започна да се държи по-добре.Когато се роди сина ни-чакаше го с нетърпение,радваше се (още се радва),много го обича.Друг е въпроса,че мнението ни относно отглеждането на дете се различават.Мисълта ми е-когато човека до теб се промени (не достатъчно) , но когато е късно за това.Аз много отдавна надживях кибиченето с часове над някоя игра и постоянно идващите и отиващи си приятели.Аз просто вече не го обичам и може би това е хубаво ,защото няма никаква емоция ,когато се сетя за него.Нито ме боли,нито въобще ми пука.Опитва се да ми покаже,че е станал най-накрая отговорен,но е късно.Единственото,което ме интересува е -да се грижи добре за сина ми,когато е при него.Даже обмисляме да празнуваме рожденният му ден заедно.Дали се разкая когато ме заряза-аз го изгоних,и да разкая се.Каза че ще направи всичко , за да е отново с нас.Но вече не мога да повярвам.....И такива неща...Мога да пиша до утре.Искам да ти кажа ,че няма значение дали се е разкаял.За да се чувстваш добре ти е необходимо да се отърсиш от него.Така мисля аз.Аз прощавах много (най-вече обиди ) и сега като се обърна нямам идея защо.Вдигай главица и карай напред.Прекалено сме готини , за да сме нещастни.