Дискусия - какво трябва да бъде образованието на децата ни?

Отговори:

1. Комунизмът е с анти-човешка идеология, проповядващ насилие и неравенство с обратен знак (т.нар. Диктатура на Пролетариата)
2. Комунистическите режими по същество не се отличават от нацисткия и фашисткия, всички структури и механизми на управление са еднакви - справка "Фашизмът" на Желю Желев (заради тази негова дисертация той стана дисидент).
3. Режимът 1944-1989 уби над 30 000 невинни души ( и около 1000 действително виновни), разсели и репресира над 300 000 други, създаде над 74 концлагера, в които хора са били карани да ядат екскременти и са давани на прасетата (остров Персин).
Този режим не толерираше различните до степен да убива за носене на впити панталони и вицове по адрес на Тато, той създаде система за доноси - ДС, която е майката на мафията у нас. АКо не знаете, през осемдесетте в българския бюджет влизаха пари от контрабандни канали на НАРКОТИЦИ И ОРЪЖИЕ, управлявани от ДС. Всички ние сме се възползвали от тези пари, тези кървави пари.

Това относно онзи режим. Главното не са тези негови престъпления, а съзнателното ОТУЧВАНЕ на хората да мислят с главата си, когато мислите противоречаха на официалната доктрина. Това е главната причина, да сме толкова зле сега - разрушаването на този и други фундаменти на обществото (още - преследване на вярата, разбиване на семейството  като ценност - "Павлик Морозов" - стил, разрушаване на представите за справедливостта).

само преди 64 години сме могли да се съпоставяме по развитието си с Чехия, която от своя страна е била на нивото на Запада. Сега те са на две трети от пътя си, а ние сме в друга Галактика.Това е истината

Извинявам се за офтопика, но оправдаването на комунистическия режим еднозначно е равно на правдаване на нацизма за мен  

Библията по тази тема е 1984 на Оруел, по - вярно описание няма никъде.

П.С. Комунизмът не ни е проблемът сега, а неговите ефекти - как да изградим обществото от нулата, как да възпитаваме децата си, какви реформи да направим (особено в образованието). Аз се стремя да помогна в един малък аспект на реформите - част от реформата на образованието, но имам нужда от вашата помощ, за да се справя  

Прочетох линка, интересно е, но за мен е твърде едностранчиво, прекалено песимистично, не чак до там реално, плюваческо и без даване на каквото и да било решение на очертания проблем. Като се почне плюенето по каквото и да било всеки се нарежда на опашка, да не пропусне.  Така може всеки, но така и до никъде не се стига. 
Мисля, че у нас се прекалява и в друга насока- на голяма част от хората им се иска тяхното дете точно да е отличник по всичко, без да преценява реално, че това нито е възможно, нито има смисъл в него. И се почва писането на домашни по всичко, частни уроци по какво ли не, а това изобщо не е нужно на когото и да било. Тази болест е не толкова на системата, колкото на нашенското мислене. Човек трябва да осъзнае, че не може да е винаги най- добър по всичко и че това не е нормално. Амбицията е в повече от нужното, прекомерна и излишна.
Нормално е на матурите миналата година средният успех да не е към "отличен", а към "добър", говорим за средно ниво, не за каймака. Нормално е не всеки да е грамотен на високо ниво, нито да решава задачи за състезания, нито да познава на пръсти историята и географията, физиката и химията, да владее до съвършенство по три чужди езика. Мисля, че на нашето общество отдавна е необходима диференциация на интересите, на познанията и на уменията, а не само на енциклопедичност, водеща до широта, но не и до задълбоченост /щото не може и в двете насока да сме за шест/. Нормално е ако детето няма афинитет да се задоволим с "три" или "четири", а не се ходи по уроци и да се пише и чете до откат, щото да е отличник и в области, в които хич го няма като заложби и интереси. Като гледам съдържанието на мшиналогодишните матури определено мога да кажа /ІV-V клас визирам, те ми бяха интересни/, че не е нужна специална отделна подготовка за тях. Давах на моя син- ами справи се прилично без каквато и да било подготовка в края на ІІ клас с две от темите /говоря за нормално дете, не за гений/. Сега пак му давах /ІІІ клас/- справи се още по- добре, по ЧО  няма грешки, дори по матиматика изкара "отличен". В ІV клас предполагам ще се справи още по- добре, без да е нужно каквото и да било пренатягане и допълнително учене. Пиша го отново поради линка, понеже в него се твърди, че тези матури били по- тежки от студентските изпити, но не се обсъжда, че те са върху материя, която е учена, преговаряна и върху която децата вече са били многократно изпитвани.

Чантата му никога не е била толкова тежка /сравнявам с написаното в  линка/- по 3-4 учебника /това не са книги с твърди корици/, 4-5 тетрадки, несесер /молив, химикал, линия, гума/, бележник, рисуването им вече стои в класната стая.
Всеки плюе по образованието по принцип, а сам иска децата му непременно да са висшисти, "хора да станат"  . Готов е да даде и ризата от гърба си за частни уроци, много често напълно безсмислени. Моето дете ходи само допълнително на чужд език. Бих го записала и на математика, понеже има интереси в областта, когато спра да мога да се справям сама, но не и по предмети, по които нямал бил шестици, за да ги има. Колкото за едната четворка, дори петица, мисля, ще се оправи и сам.
Наистина мисля, че ни идва в повече амбицията за лични успехи, на гърба основно на нашите деца.

1. Мотивирани ли са  те да учат?

2. Осигурява ли им се нормална обстановка за това?

3. Мотивирани ли са учителите им?

4. Дава ли се възможност за творчество на учениците или се кара по наизустяване?

5. Занимават ли се индивидуално с надарените деца, както и с тези, които изостават?

6. Колко практически занимания имат децата - приложно изкуство, занаяти, собствени научни проекти, разходки до музеи, галерии, паркове и т.н. и т.н.?

7. Поощрява ли се критичното мислене на децата - разрешава ли им се да поставят под съмнение преподаваните им тези аргументирано ?

8. Отразяват ли се всички възможни тези по спорните теми (например за образуването на  Българската държава) в учебниците или се налага официална доктрина в авторитарен стил?

9. Стимулира ли се състезателният принцип сред децата и техните амбиции?

10. Стимулират ли се солидарността и социалната интелигентност на  децата?

11. Имат ли свободата да избират част от преподавания им материал, за дивергиране на познанията (и специализацията на децата) или карат всичко "по стандарт"?

12. Учат ли се децата как да се справят с реални ситуации в живота - защита от дискриминации, от криминални действия?

Дванадесет въпрос за бъдещето на нашите деца, отговори и спечели сигурност, благоденствие и щастие 

Отговорите по тези въпроси са почти аналогични с тези, които бих дала за времето, в което аз бях ученичка. В някои насоки дори сега е по- добре, в сравнение с до преди 15 години:
1.Точно както едно време- едни са мотивирани, други- не са.
2.Какво означава "нормална обстановка"?
3.За учителите- като преди си е. В кризата с работни места ще да са мотивирани даже. Като говорим за мотиви само за заплати се сещам. При подобни въпроси винаги само този проблем се обсъжда, централно, не само при учителите.
4.Едно време се караше по същият начин и зависеше основно от разбиранията на конкретния учител. Още помня как се зубреха стихотворения и уроци по физика /такива ми бяха учителите точно по тези предмети в едното ми училище/.
5.Индивидуално се занимаваха едно време и с нас не в училище, а по кръжоците и школите. Сега е пак така. Училището си беше и си е масовка.
6.Практически занимания- за колкото има време по програма. Който желае да се занимава с приложни изкуства- има си школи затова и специални училища. Не виждам как в съвременното ни училище ще се прилагат такива занимания с класове от по над 25 човека.
7.Сега критичното мислене е по- на ниво от едно време, едно време за такова са ме наказвали, а родителите ми са били викани в училище. Не съм се разправяла, нито съм обиждала, просто съм изразявала мнение. Сега точно в това отношение детето ми има повече права, определено.
8.В ІІІ клас моят син разказва по ЧО какво е чел от книжките у нас и бива поощряван, носи ги за общо разглеждане. За по- нагоре- не знам.
9.А следва ли и до каква степен? Това е по- важно. За мен границата е доста тънка и прекомерното стимулиране в тази насока е повече вредно.
10.Как разбирате този въпрос самият вие? По какъв начин следва да се стимулират те? До какви предели?
11.За съжаление не и това ми е основната болка. Лично аз предпочитам ранна диференциация според интересите и засилено изучаване според тях и наклонностите, но това е по- близко отново до частното образование и курсовете, не и до масовото училище. Реално това би могло да се постигне с истински СИП и училищни кръжоци, за който да се съберат реално желанията на учениците още в края на предходната година, но... опира отново до финансиране.
12.Не, а има смисъл от поне един час седмично. Вместо губене на време в Часа на класа такива теми биха могли да се разискват и да се канят външни лектори. Лично аз бих се справила с лекция по темата "Права на детето. Защита."

Писах съвсем на кратко, да не додявам.

Гласувах с 1-ва и 2-ра опция. Знанията и развитието на мисълта е основната задача на училището, а моралът и ценностите са предимно семейна "задача".

Само не разбрах, като си учил през 90-те как даваш оценка на нас през 80-те.
Абсолютно съм НЕсъгласна. Морала е морал - социалистически/капиталистически - няма такова понятие. Моето наблюдение е, че по всички точки точки се е провали след 89 не преди нея.

Не давам оценка на вас, оценката е на режима и не е моя, а е на Съвета на Европа

Колкото повече хора отговорят, толкова по - голям шанс ще има да се събере представителна извадка и да можем да направим статистически достоверни изводи за мнението на родителите за качеството на образование у нас 

Желая ви весели празници и приятно четене 

Честита Коледа на всички!
Относно морала и ценностите: Времето е различно!  В световен план върви процес на криза на ценностите и превръщане на всички хора, най-вече младите  в консуматори- за съжаление!
 У нас всичко това се комбинира с хаос в държавата и резултатът е плачевен! 
Добрите общества имат силна средна класа- тя е тази, която дава здрав морал и ценности! В България такова нещо няма , а и държавната политика прави всичко възможно да не съществува, защото силните хора предявяват изисквания към държавната система и ще я накарат да бъде действаща/ А сега тя не е!/
Добър морал има в добри семейства с нормални доходи, неработеща и грижеща се за децата майка! Добрите родители трябва да се стимулират с данъчни облекчения, добре учещите се и спазващи правилата деца над 14 години, да получават детските си добавки в училище без оглед на дохода/ при отсъствия- да се лишават от това..../
Но това е сложен процес, който трябва да се случи, иначе сме обречени на  живот на дъното!!!
Песимистично е за празници, но е вярно за съжаление.... 

Според детето, каквото то покаже, а ние до него да го обичаме, помагаме и напътстваме. Иначе и трите неща в анкетата са нужни, но не ми разрешава да гласувам за повече от 2, затова не гласувам.   

Дванадесетте въпроса са по - важни от анкетата, от отговорите на тях се извлича много важна информация 

Позволявам си да вдигна темата по - нагоре, иска ми се поне няколко десетки отговора на 12-те въпроса да имам

1. Мотивирани ли са  те да учат? Мотивирането идва от няколко места, като на първо поставям семейството, после близкото обкръжение и накрая институцията училище.

2. Осигурява ли им се нормална обстановка за това? Какво значи нормална обстановка? Не е много нормална според мен, може да се намали малко бройката в клас, да се премахне втората смяна, да има строг контрол за нарушителите на реда.

3. Мотивирани ли са учителите им? Не

4. Дава ли се възможност за творчество на учениците или се кара по наизустяване? Не може да се обобщи за всички. Лично аз като учител и родител на четвъртокласник - не, нямам такива наблюдения за наизустяване.

5. Занимават ли се индивидуално с надарените деца, както и с тези, които изостават? Не, но има стъпки към това.

6. Колко практически занимания имат децата - приложно изкуство, занаяти, собствени научни проекти, разходки до музеи, галерии, паркове и т.н. и т.н.? Имат от всичко.

7. Поощрява ли се критичното мислене на децата - разрешава ли им се да поставят под съмнение преподаваните им тези аргументирано ? Не бива да се обобщава, от моя опит - да.

8. Отразяват ли се всички възможни тези по спорните теми (например за образуването на  Българската държава) в учебниците или се налага официална доктрина в авторитарен стил? Не знам коя е официалната, но често се е случвало синът ми да има за домашно да потърси други източници и теории по някаква тема.

9. Стимулира ли се състезателният принцип сред децата и техните амбиции? Да.

10. Стимулират ли се солидарността и социалната интелигентност на  децата? Да.

11. Имат ли свободата да избират част от преподавания им материал, за дивергиране на познанията (и специализацията на децата) или карат всичко "по стандарт"? Не разбирам въпроса. В различните предмети е различна степента на избор, по моите два - да, изборът е голям(математика и ИТ).

12. Учат ли се децата как да се справят с реални ситуации в живота - защита от дискриминации, от криминални действия? Не достатъчно.

Дванадесет въпрос за бъдещето на нашите деца, отговори и спечели сигурност, благоденствие и щастие 

Това ли ще са основните точки на предизборната ви платформа? Къде са въпросите за учителите, за управлението им, назначаването, здравословното и психично състояние?

Ето няколко допълнителни въпроса от читател в блога ми, които също се нуждаят от отговори:

Бих добавил към твоите въпроси, още няколко:
1) Интересуват ли се родителите от това, какво учат децата им в училище, как се развиват там и в каква среда учат и общуват?
2) Интересува ли се правителството министерството на образованието от образованието
3) Интересува ли се обществото от проблемите на образованието?
Ако си отговориш на тези въпроси, ще стигнеш до отговорите и на твоите
А иначе вместо само да задаваме въпроси, можем да започнем да решаваме проблемите си един по един, като започнем със собствените си деца:)