Дискусия - какво трябва да бъде образованието на децата ни?

1. Някои родители се интересуват, а други - не. По мои наблюдения се литкат между двете крайности - или тотално учене и писане на домашни с детето денонощно, частни уроци и занимални за текущия материал или тотална незаинтересованост. Масовият случай според мен е записване на занималня и разчитане на това, което учителите там направят за домашните и усвояването на материала.
2. Министерството и т.н. се интересуват точно толкова, колкото искат като част от интереса е доброзорен отвън заради ЕС.
3. Обществото се интересува от проблемите на образованието, колкото да има за какво да си говори на ракия и салата или да се прави на "по-интелигентно". Колко се интересува си пролича миналата година.

Ти така и не ми отговори коя е лабораторията, която се занимава с това. Все пак очаквам отговор.

1) Не мога да отговоря за всички родители. Мога да отговоря за себе си и за онези родители, които познавах, когато бях учител. Аз лично силно се интересувам от средата, затова много внимателно подбирам и проучвам училищата. А що се отнася какво се учи - програмите за всички класове са достъпни на сайта на образователното министерство и който има желание може да се запознае много добре от там. Там са и препоръчителните методики на преподаване и планове на учебния материал.
Но има родители, които не се интересуват изобщо, като по мои впечатления тяхната бройка започва да намалява. Т.е. забелязвам, че се осъзнават родителите, че е важно да знаят какво учат децата им и какво се случва с тях докато са на училище.
2) Във висшите управленски органи - министерства и правителство по мое наблюдение има много малко хора, които професионално да разбират от образование, които да познават системата отвътре. Оттам идва и разминаването, оттам е и малката заинтересованост.
3) Обществото - това сме ние и съответно отговорите са горе в първите две точки.
Аз знам къде са проблемите и как биха били избегнати, защото съм се сблъскала с тях, защото имам поглед от всички страни - ученик, учител, родител. Но аз питам за да разбера Вие как мислите и какъв е вашият опит и интерес.

Не съм сигурна, че е работа на всички родители да се интересуват относно методики и програми относно образованието..............

Да се интересувам как се адаптира детето ми, има ли проблеми, какво аз мога да направя да подпомогна учителите по отношение на моето дете, нуждае ли се то от допълнителна квалифицирана помощ...това да, но ако всеки започне да се интересува и от методики.........за какво са специалистите тогава.................

Това е и моето мнение.

Отново мога да поможгна само с информация за нас.
1.Знам в детайли какво и до къде се учи в училище. Знам нивото на моето дете и това, което го затруднява, както и това, което ме у лесно и занимателно. Това не означава, че аз пиша и уча с него. Проверката е висша форма на доверие и това не са остатъци от СОЦ-а.
2.Твърде общ въпрос, мисля, правителството, както и държавата, са общи понятия, това не са отделни личности, които се "инетересуват", "работят", "знаят", "опитват", затова не мисля, че може да се отговори еднозначно на въпроса. Имам лично становище относно липсата на компетентност на отделни лица, заемащи отговорни  постове в системата на образованието, за жалост, като имам предвид  както основното и средното, така и висшето. Определено смятам, че човек, заемащ ръководен или експертен пост в МОН или Инспекторат следва задължително да е бил учител /преподавател във ВУЗ- за министерството/ и/ или директор на училище поне 5 години.
3.Това е още по- общо и липсата на конкретикавъв въпроса води и до затруднения в даване на обективен отговор.
За предходните ти въпроси попитах за пояснение, във връзка с някои от тях. Има ли такова?

А защо не?
Примерно детето ми догодина ще е пети клас и аз искам да знам какво ще изучава по математика. Отварям програмата и я разглеждам. Срещам дроби - обикновени, десетични. А, тук може и да срещне трудност. Как ли ще му бъдат поднесени? Отварям методиката на преподаване, аха, ок, ще започнат с разрязване на парчета и постепенно ще преминат към по-сложното. Но, детето ми може би ще е в трети клас и за първи път ще учи разказвателен предмет. Я да видя как ще бъде поднесен "Човекът и обществото". Аууу, ужас, нахвърляни всякакви теми оттук-оттам от историята и географията. Дали няма да се обърка, дали няма да му е трудно? Има ли начин да му помогна? Кой по дяволите е измислил тази програма
Това са само примерни ситуации, но често съм изпадала и в едната и в другата.

Мила до известна степен е права и разбирам какво има предвид. Интересът е едно, но не всички родители са на образователното и интелектуалното ниво, което е нужно за помощ в училище. Например, само допреди 40 години голяма част от населението с триста зора е имало основно образование, да не говорим за средно, а висшистите са били съвсем малко. Е, и сега има много такива родители, които не разбират от история, а и те самите пишат и четат с много грешки. Тогава това означава, че техните деца ще са обречени, защото подготовката в училище не е достатъчна, за да излязат усвоили материала. Като цяло на нас като родители не ни е работа да преправяме или преразказваме уроците по история, защото са неразбираемо написани или да обучаваме децата си как се решават задачи с дроби, щом учителката в училище не е била в състояние да им обясни или часовете за упражнение не стигат. Като цяло децата ходят на училище, защото държавата го изисква от нас и в този смисъл трябва системата да е направена така, че децата да могат да се справят сами и да знаят повече от родителите си, а не родителите да дават пари за частни уроци или да се превръщат в допълнителни учители на децата си. Спазвайки логиката на индустриалното общество (а ние още сме в него) на родителите работата им е да ходят на работа и да правят БНП и добавена стойност, а на образователната система - да обучава и образова децата. БИ трябвало дори и аз да съм тотално неграмотна детето ми да може да завърши без моя или допълнителна помощ поне основно образование.

Аз говорех отговаряйки на въпроса дали родителите се интересуват от това какво учат децата им. Дадох примери как е възможно освен с въпроси към детето и учителите, да се направи справка и с програмата като цяло. Така може би и въпросите, които бихме отправили към детето си и учителите му биха били по-конкретни.
Иначе съм съгласна, че системата трябва да е такава, че да могат учениците сами да се справят с колкото може по-малко помощ отстрани. Но тя не е и се налага родителите да помагат - някои с частни уроци(тези, които нямат време и компетентност), други с други насоки. Но все още има и такива, които нито помагат, нито насочват, че дори и пречат, като създават проблеми на учителите. Споменах вече, че се радвам, че последните намаляват.

Така е...

Не мисля, че е полезно за децата майка им непрекъснато да се рови какво четат........Съгласна съм, че родителят трябва да е активен по отношение на своите деца, но считам, че това е добре да бъде по отношение на възпитанието, личния пример, ценностите, помощ в правенето на важни избори, морални дилеми..........,а не в дробите и десетичните запетаи............

Разбира се това е мое мнение, това, до което аз лично съм достигнала. Не изключвам да има и по-добро.....

Може би си случила на даскали! Мен, например, още ме гонят кошмари, че трябва да пиша литературен анализ на произведение на някой класик  . На какво мислене ни научиха, като просто трябваше да препрочитаме тълкуванията на разни ''мъдреци'' и да ги префасонираме, за да изкараме 6. С което не  оправдавам днешните методи и начин на списване на учебници, и обучението въобще. Да си учител наистина е призвание, не просто професия.

Това не е добър подход и според мен. Аз лично пишех домашните си без да се допитвам до алманасите, правейки собствен анализ и нямах проблеми с този предмет. Много лоша практика е да се опитват да те накарат само да повтаряш чужди мисли, без да можеш да сложиш нещо от себе си в анализа. Според мен трябва да се насърчава творчеството и алтернативните мнения, стига да са защитени с доказателства и логика

Мила, ако ние не се интересуваме от нашите деца, то кой? Децата имат нужда от мотивация, защото добър учител за тях е, ако е на първо място добър към тях  - кой ще им помогне, ако учителят не е на ниво?

Така е, съгласна съм, че е задължително да се интересуваме, но това не значи непрекъснато да пиша домашни с тях, да преподавам материала, да следя нон стоп всеки ред. Границата между грижа, внимание, здрав интерес, добро влияние, корегиране и пълен контрол е тънка. Ако има контрол децата не минават през някои провали навреме и това не е от полза за тях.

Да ги науча да разсъждават, да са критични, но и да спазват правилата, да мислят, да казват да на доброто и не на лошото може да се случи и в разговори по всяко време........Не е нужно да уча наново математика...........През ваканцията голямата беше при баба си и, разбира се, всеки ден заедно решавали задачи..Няма лошо, майка ми е била винаги силна в тази част. Но аз не съм. По телефона ми казва - ама ти не й ли помагаш..??? Ами не, няма да уча наново математика.........
Но говоря с нея, ако разбера, че се затруднява, ще я посъветвам да помоли учителката за консултация - всички учители си имат график за това.

Това имах предвид - родителят да насочва, да помага да се вземе доброто решение и къде може да се намери то, а не да е отговор за всички нужди на децата си.

Не уча с детето и не му преподавам материала, не пиша домашни, никога не съм го правила и не се каня да го правя. Лично за мен участието опира до контрола- да знам до къде трябва да бъде и реално до къде се намира детето ми по отделните предмети. Изпитвам, тествам, чета негови неща, проверявам задачите му, давама тестове- да съм наясно. За щастие мога да го упражнявам до края на обучението. Защото ако пропусна проявила се потребност /включвам както изоставане и неразбиране на материал, така и материал, който е прекалено лесен и детето има нужда от допълнителна информация, тъй като общоучилищната такава е под нивото му/ след това трудно ще се навакса или ще се изпусне шансът от напредък в област, която му се отдава. Учителят си преподава, но децата в един клас са на много различно ниво едно от друго, не може да се очаква нещо различно, не може да се разчита на индивидуален подход. Тази липса именно се запълва /трябва да се запълва/ от родителя. Ако той не може сам- трябва да се предоставя специализирана помощ.
Не очаквам по този въпрос да се работи на държавно ниво. Не само в нашата държава- образованието затова е светско и общо- защото обхваща общото ниво, общата потребност. За индивидуалната работа и индивидуалните нужди не се разчита на държавата и на общия подход.
Едно време в училищата имаше консултации, от истинските, където на изоставащите се обръщаше такова специално внимание в областите, в които изостават. На нуждаещите се от допълнителен материал по- напреднали деца имаше кръжоци и СИП-ове, не като сега- в някои училища има, в други- не и ако има, то СИП-ът е наложен от някой друг, не е избран от родителите и децата. Кръжоци просто си няма. Няма ги центровете за работа с деца. Опираме до финанси- който има пари за частни уроци и школи- да. Останалите- според какъвто им бил шансът.

Контролът - много правилно казано. Ние отдолу трябва да зададем целите и стратегията на образованието, да участваме в реформите му, не да следим всяка буква в домашното лично - за това си има кой да се гърчи