Споделям мнението на минзухар. Движението лекува. Някакъв спорт, разходки в планината, повече вятър, студ, мъгла, слънце.
- Публикувана: 27 ноем. 2008, 10:49 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2008, 19:51 ч.
Изпадам в депресия
За детето - какво да кажа, засега е малко и тук е идеално място за отглеждане. Но като порасне не мога да му предложа нищо - няма къде да го запиша на каквото и да било 
А в голям град какво точно ще му предложиш?
Момичета, прочетете за депресията. За депресията не като временно лошо настроение, потиснатост, което минава като се поразсееш. А за депресията като недостиг на серотонин в мозъка, като заболяване, което си иска съответното лекарство. Повярвайте ми, имала съм истинска депресия и изобщо човек тогава е почти невъзможно сам да си помогне. Трябва лекар.
Дано състоянието на авторката да не е чак дотам задълбочено, сигурно и не е чак толкова зле. Но при всички случаи е желателно да се иде на лекар, защото иначе нещата се задълбочават и поне да се хванат навреме. Аз от 3-4 месеца не бях добре, джипито ми не даде направление за специалист, някакви леки успокоителни ми изписа, опитвах се с излизания и шопинг, с това-онова, да, ама не. Задълбочих се до истинска депресия, в която мозъкът ти няма сили и не ти се живее и тогава от зор - на психиатър. И сега съм по-добре, но пия антидепресанти.
Затова го казвам, от личен опит.
Дано състоянието на авторката да не е чак дотам задълбочено, сигурно и не е чак толкова зле. Но при всички случаи е желателно да се иде на лекар, защото иначе нещата се задълбочават и поне да се хванат навреме. Аз от 3-4 месеца не бях добре, джипито ми не даде направление за специалист, някакви леки успокоителни ми изписа, опитвах се с излизания и шопинг, с това-онова, да, ама не. Задълбочих се до истинска депресия, в която мозъкът ти няма сили и не ти се живее и тогава от зор - на психиатър. И сега съм по-добре, но пия антидепресанти.
Затова го казвам, от личен опит.
Напълно подкрепям това мнение
!Аз се лекувам от депресия и натраплива невроза.
Просто хората не знаят, че между депресия и депресия има разлика. Едното може да се случи на всеки - да е потиснат, тъжен, обезкуражен.
Другото е болестта. Лекува се с лекарства. И вече на тяхна основа стъпват положителните мисли, движението, приятелите и излизанията. Депресията скършва волята, и болния нищо не може да направи, за да си помогне сам.
Аз съчетавам с психотерапия и капки на д-р Бах.
Успех на всички с този проблем, той се оправя и има надежда!
oblacheto hey Разкажи за капките н ад-р Бах!
Има си организми и темпераменти предразположени към депресия.Те са като язваджиите есенно и пролетно вереме ги наляга депресията,но не леката, а баш си депресията. Докторите препоръчват профилактично пиене на хапчета за предотвратяване на тези състояния. Като те чета ти не си от този клас хора
Има си организми и темпераменти предразположени към депресия.Те са като язваджиите есенно и пролетно вереме ги наляга депресията,но не леката, а баш си депресията. Докторите препоръчват профилактично пиене на хапчета за предотвратяване на тези състояния. Като те чета ти не си от този клас хора
Наоми, аз ги имам проблемите от години, не само сезонно, но доскоро се лекувах само с капките, с билкови таблетки.. И сега чак с лекарства.
Ето тук има тема за д-р Бах http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=165501.0
Лично аз разбрах оттук http://info.biozona.eu/index.php?option=com_content&task=cat … =24&Itemid=41. Тук е посочена и литература по въпроса, аз няма да мога да обясня добре. Това е много нежен и хубав начин на лечение, не е хомеопатия. Помага на човек да преодолее емоционалните си проблеми леко и постепенно. Съвместима е с всякакво друго лечение, няма станични ефекти, няма привикване.
Една лекарка ми обясни, че човек се ражда с предразположението към депресия. Просто реакциите в мозъка на такива хора протичат по-различно в стресова ситуация и се развива депресията. Но това се лекува с лекарства и има изход.
Някои хора имат подобрение от хомеопатията. Но моят опит с класическата хомеопатия беше ужасен, за съжаление.
Ето тук има тема за д-р Бах http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=165501.0
Лично аз разбрах оттук http://info.biozona.eu/index.php?option=com_content&task=cat … =24&Itemid=41. Тук е посочена и литература по въпроса, аз няма да мога да обясня добре. Това е много нежен и хубав начин на лечение, не е хомеопатия. Помага на човек да преодолее емоционалните си проблеми леко и постепенно. Съвместима е с всякакво друго лечение, няма станични ефекти, няма привикване.
Една лекарка ми обясни, че човек се ражда с предразположението към депресия. Просто реакциите в мозъка на такива хора протичат по-различно в стресова ситуация и се развива депресията. Но това се лекува с лекарства и има изход.
Някои хора имат подобрение от хомеопатията. Но моят опит с класическата хомеопатия беше ужасен, за съжаление.
Защо ти липсва контакта с хора, гледам, че и през работно време имаш достъп до Интернет. 
Интернет си е Интернет. На нея й липсва ИСТИНСКОТО общуване.
Към авторката - прекрасно те разбирам. Аз съм с малко бебе, по цял ден сама вкъщи иии ... Сега зимата ще става все по-трудно да се излиза, а и с дебелите дрехи и малката .... На кърмене сме и я храня преди да излезем, като се приберем, бързам пак тя да яде (а е мнооогооо бавна). Изтощавам се, нямам време за МОИ удоволствия, чувствам се страшно самотна през деня. Радвам й се, но искам и общуване, забавления, които нямам. Например снощи трябваше да съм на концерта "30 години Сигнал", но таткото не успя да се прибере навреме от работа (вмомента живеем в Студентски град, София, а аз съм прекъснала обучението си по майчинство). Отидох на концерта с малката, но по обективни причини след 2-та песен си тръгнах ...
Изпадам в ужасна депресия и аз също се чудя как да се измъкна.
Не можах да ти помогна, но ... не си сама. Въпреки че както сама казваш - негативното настроение на хората също повлиява и на нас ...
Павлина, Интернет е едно голямо предимство, лично мен ме е спасил през последните години заседяване в къщи. След идването на децата живота ни никога няма да е същия. Аз страшно много обичам да ходя по планините, студентските години нямаше почивни дни в които да не сме някъде. От седем години тази година беше първата в която отидохме на планина. Но времето в което сме в къщи ни предоставя възможност която никога няма да имаме, да научим нещо ново, да подобрим квалификацията, да научим език. Битката е преди всичко в нашите умове, дали ще търсим нови възможности или ще изпадаме в носталгия по миналото или това което другите имат а ние не можем.
oblacheto hey, може и да не съм права, но много от лекарите които аз съм срещала винаги обясняват, как хората са предразположени към болести...
Миналото лято реших да отделя време най-накрая за моето здраве и отидох на няколко лекаря, защото бях започнала много да забравям. Познай какво ми казаха - антидепресанти, въпреки, че в листа за прегледа пише, че съм много жизнена и позитивно настроена!? Отидох на невролог и жената им вика ми нищо ти няма. Аз споделих, че другата лекарка е казала да пия лекарства, а аз няма да го направя и тя " А какво толкова те притеснява 80% от хората ги пият"...
Една приятелка фармацевт ми казва, че девиза на лекарите бил " Няма здрави, има не прегледани".
А тази година попаднах на един екземпляр който пък ми обясняваше, че всички хора имат хламидии, дори и дъщеря ми която е на 3 г. ама не знаели и ми го обясни толкова красиво, че ако не бях толкова предубедена, можеше и да се хвана и разбираш ли трябва да пия от неговите билки
Аз не пих нищо, но наблегнах на това да си поставям цели които да изпълнявам, да търся смисъл в това да помагам на хората и това толкова ангажира, че ти отнема по-голяма част от времето и енергията. Но мисля и другото много важно нещо е да си дадем сметка кое е нещото което настина искаме да постигнем в живота си, това което като застанем пред края, да кажем " е не съм била тук напразно" и да вложим цялата си енергия, за да го постигнем.
Може и да греша, но мисля, че това би помогнало при по-голяма част от хората с този проблем, защото в основата си депресията е неудовлетвореност от живота който водим.
oblacheto hey, може и да не съм права, но много от лекарите които аз съм срещала винаги обясняват, как хората са предразположени към болести...
Миналото лято реших да отделя време най-накрая за моето здраве и отидох на няколко лекаря, защото бях започнала много да забравям. Познай какво ми казаха - антидепресанти, въпреки, че в листа за прегледа пише, че съм много жизнена и позитивно настроена!? Отидох на невролог и жената им вика ми нищо ти няма. Аз споделих, че другата лекарка е казала да пия лекарства, а аз няма да го направя и тя " А какво толкова те притеснява 80% от хората ги пият"...
Една приятелка фармацевт ми казва, че девиза на лекарите бил " Няма здрави, има не прегледани".
А тази година попаднах на един екземпляр който пък ми обясняваше, че всички хора имат хламидии, дори и дъщеря ми която е на 3 г. ама не знаели и ми го обясни толкова красиво, че ако не бях толкова предубедена, можеше и да се хвана и разбираш ли трябва да пия от неговите билки
Аз не пих нищо, но наблегнах на това да си поставям цели които да изпълнявам, да търся смисъл в това да помагам на хората и това толкова ангажира, че ти отнема по-голяма част от времето и енергията. Но мисля и другото много важно нещо е да си дадем сметка кое е нещото което настина искаме да постигнем в живота си, това което като застанем пред края, да кажем " е не съм била тук напразно" и да вложим цялата си енергия, за да го постигнем.
Може и да греша, но мисля, че това би помогнало при по-голяма част от хората с този проблем, защото в основата си депресията е неудовлетвореност от живота който водим.
Момичета, прочетете за депресията. За депресията не като временно лошо настроение, потиснатост, което минава като се поразсееш. А за депресията като недостиг на серотонин в мозъка, като заболяване, което си иска съответното лекарство. Повярвайте ми, имала съм истинска депресия и изобщо човек тогава е почти невъзможно сам да си помогне. Трябва лекар.
Дано състоянието на авторката да не е чак дотам задълбочено, сигурно и не е чак толкова зле. Но при всички случаи е желателно да се иде на лекар, защото иначе нещата се задълбочават и поне да се хванат навреме. Аз от 3-4 месеца не бях добре, джипито ми не даде направление за специалист, някакви леки успокоителни ми изписа, опитвах се с излизания и шопинг, с това-онова, да, ама не. Задълбочих се до истинска депресия, в която мозъкът ти няма сили и не ти се живее и тогава от зор - на психиатър. И сега съм по-добре, но пия антидепресанти.
Аз също споделям това мнение.
Бях в депресия съчетана с натраплива невроза и то в началото на бременността ми, когато нищо не можех да пия. Беше страшно, дано не се повтори никога вече. Отшумя, незная как, може и от хормоните да беше, но към 4-5 месец взех едни хомеопатични лекарства за стрес и безсъние и започнах да се оправям бавно. сега когато съм с бебчето, и съм толкова плътно ангажирана нямам време да си помисля имам ли депресия, и затова подкрепям и друг съвет - ДВИЖЕНИЕ И ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОяСТ. А, забравих не маловажното, а напротив психотерапия при добър специалист. УСПЕХ
Затова го казвам, от личен опит.
Дано състоянието на авторката да не е чак дотам задълбочено, сигурно и не е чак толкова зле. Но при всички случаи е желателно да се иде на лекар, защото иначе нещата се задълбочават и поне да се хванат навреме. Аз от 3-4 месеца не бях добре, джипито ми не даде направление за специалист, някакви леки успокоителни ми изписа, опитвах се с излизания и шопинг, с това-онова, да, ама не. Задълбочих се до истинска депресия, в която мозъкът ти няма сили и не ти се живее и тогава от зор - на психиатър. И сега съм по-добре, но пия антидепресанти.
Аз също споделям това мнение.
Бях в депресия съчетана с натраплива невроза и то в началото на бременността ми, когато нищо не можех да пия. Беше страшно, дано не се повтори никога вече. Отшумя, незная как, може и от хормоните да беше, но към 4-5 месец взех едни хомеопатични лекарства за стрес и безсъние и започнах да се оправям бавно. сега когато съм с бебчето, и съм толкова плътно ангажирана нямам време да си помисля имам ли депресия, и затова подкрепям и друг съвет - ДВИЖЕНИЕ И ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОяСТ. А, забравих не маловажното, а напротив психотерапия при добър специалист. УСПЕХ
Затова го казвам, от личен опит.
Напълно подкрепям това мнение
!Аз се лекувам от депресия и натраплива невроза.
Просто хората не знаят, че между депресия и депресия има разлика. Едното може да се случи на всеки - да е потиснат, тъжен, обезкуражен.
Другото е болестта. Лекува се с лекарства. И вече на тяхна основа стъпват положителните мисли, движението, приятелите и излизанията. Депресията скършва волята, и болния нищо не може да направи, за да си помогне сам.
Аз съчетавам с психотерапия и капки на д-р Бах.
Успех на всички с този проблем, той се оправя и има надежда!Момичета, прочетете за депресията. За депресията не като временно лошо настроение, потиснатост, което минава като се поразсееш. А за депресията като недостиг на серотонин в мозъка, като заболяване, което си иска съответното лекарство. Повярвайте ми, имала съм истинска депресия и изобщо човек тогава е почти невъзможно сам да си помогне. Трябва лекар.
Дано състоянието на авторката да не е чак дотам задълбочено, сигурно и не е чак толкова зле. Но при всички случаи е желателно да се иде на лекар, защото иначе нещата се задълбочават и поне да се хванат навреме. Аз от 3-4 месеца не бях добре, джипито ми не даде направление за специалист, някакви леки успокоителни ми изписа, опитвах се с излизания и шопинг, с това-онова, да, ама не. Задълбочих се до истинска депресия, в която мозъкът ти няма сили и не ти се живее и тогава от зор - на психиатър. И сега съм по-добре, но пия антидепресанти.
Аз също споделям това мнение.
Бях в депресия съчетана с натраплива невроза и то в началото на бременността ми, когато нищо не можех да пия. Беше страшно, дано не се повтори никога вече. Отшумя, незная как, може и от хормоните да беше, но към 4-5 месец взех едни хомеопатични лекарства за стрес и безсъние и започнах да се оправям бавно. сега когато съм с бебчето, и съм толкова плътно ангажирана нямам време да си помисля имам ли депресия, и затова подкрепям и друг съвет - ДВИЖЕНИЕ И ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОяСТ. А, забравих не маловажното, а напротив психотерапия при добър специалист. УСПЕХ
Затова го казвам, от личен опит.
Дано състоянието на авторката да не е чак дотам задълбочено, сигурно и не е чак толкова зле. Но при всички случаи е желателно да се иде на лекар, защото иначе нещата се задълбочават и поне да се хванат навреме. Аз от 3-4 месеца не бях добре, джипито ми не даде направление за специалист, някакви леки успокоителни ми изписа, опитвах се с излизания и шопинг, с това-онова, да, ама не. Задълбочих се до истинска депресия, в която мозъкът ти няма сили и не ти се живее и тогава от зор - на психиатър. И сега съм по-добре, но пия антидепресанти.
Аз също споделям това мнение.
Бях в депресия съчетана с натраплива невроза и то в началото на бременността ми, когато нищо не можех да пия. Беше страшно, дано не се повтори никога вече. Отшумя, незная как, може и от хормоните да беше, но към 4-5 месец взех едни хомеопатични лекарства за стрес и безсъние и започнах да се оправям бавно. сега когато съм с бебчето, и съм толкова плътно ангажирана нямам време да си помисля имам ли депресия, и затова подкрепям и друг съвет - ДВИЖЕНИЕ И ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОяСТ. А, забравих не маловажното, а напротив психотерапия при добър специалист. УСПЕХ
Затова го казвам, от личен опит.
Напълно подкрепям това мнение
!Аз се лекувам от депресия и натраплива невроза.
Просто хората не знаят, че между депресия и депресия има разлика. Едното може да се случи на всеки - да е потиснат, тъжен, обезкуражен.
Другото е болестта. Лекува се с лекарства. И вече на тяхна основа стъпват положителните мисли, движението, приятелите и излизанията. Депресията скършва волята, и болния нищо не може да направи, за да си помогне сам.
Аз съчетавам с психотерапия и капки на д-р Бах.
Успех на всички с този проблем, той се оправя и има надежда!ГРЕШНО ПОСТАВИХ МНЕНИЕТО СИ. ЕТО ГО:
Аз също споделям това мнение.
Бях в депресия съчетана с натраплива невроза и то в началото на бременността ми, когато нищо не можех да пия. Беше страшно, дано не се повтори никога вече. Отшумя, незная как, може и от хормоните да беше, но към 4-5 месец взех едни хомеопатични лекарства за стрес и безсъние и започнах да се оправям бавно. Сега когато съм с бебчето, и съм толкова плътно ангажирана нямам време да си помисля имам ли депресия, и затова подкрепям и друг съвет - ДВИЖЕНИЕ И ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОяСТ. А, забравих не маловажното, а напротив психотерапия при добър специалист. УСПЕХ
И не на лекарите- твоето настроение е нормално при тези условия, не е болестно състояние...твърдо не на лекарите, които още повече бъркат в съзнанието, както и всички онези лекарства, за които си мислим, че ни помагат, а всъщност нашата вяра, че ни помагат, но лекува 
...човешкото съзнание е достатъчно силно за да се справи и само...горе главата...винаги има и други варианти, стига да го поискате...
...човешкото съзнание е достатъчно силно за да се справи и само...горе главата...винаги има и други варианти, стига да го поискате...
just_a_mamma , напълно си права и най-хубавото е да намери човек изход и без лекарства.
Но не винаги това може да се получи, за съжаление (пак повтарям, когато се касае за болестта депресия, а не за депресивно настроение, потиснатост и изнервеност, каквото има при всички).
Да, правило е първо да се опитат по-леки варианти - билки, хомеопатия, психотерапия, промяна в живота.
Просто бих искала да подкрепя всички онези, които решават да потърсят спасение и оздравяване и чрез лекарствата. Да им кажа, че на всеки може да си случи да получи и медикаментозна помощ.
Защо това да значи, че човек се оставя на лекари да му бъркат в съзнанието или че се е отчаял?!?! моята лекарка не ми бърка в съзнанието, а щом тя е такава, значи има и други като нея.
Хубаво е всъщност да има повече хора, които вярват в силите си и се справят сами със състоянията си.
Те явно не знаят какво представлява депресията като болест. Какво става с мозъка ни, когато се объркат по такъв начин процесите в него. И дай Боже никога да не разбират.
Мъжът ми е бил хероинов наркоман. Няколко негови приятели са се измъкнали сами, в комуна, без лекарства. Други са започвали да се лекуват с какво ли не, и са затъвали все по-дълбоко, отказвали са се, пак са започвали, и така и до днес. Той се е оправил с помощта на метадон - едно толкова критикувано напоследък лечение.
Всеки си има своя път към здравето.
Няма нищо по-погрешно от това да поемаме отговорността да убеждаваме хората, че нашия път е единствено верния. Което е добро за един, не е добро за друг.
Става въпрос за здравето на непознати за нас хора. Нека се замислим, до какво може да ги доведем, ако раздаваме категорични и крайни съвети.
Но не винаги това може да се получи, за съжаление (пак повтарям, когато се касае за болестта депресия, а не за депресивно настроение, потиснатост и изнервеност, каквото има при всички).
Да, правило е първо да се опитат по-леки варианти - билки, хомеопатия, психотерапия, промяна в живота.
Просто бих искала да подкрепя всички онези, които решават да потърсят спасение и оздравяване и чрез лекарствата. Да им кажа, че на всеки може да си случи да получи и медикаментозна помощ.
Защо това да значи, че човек се оставя на лекари да му бъркат в съзнанието или че се е отчаял?!?! моята лекарка не ми бърка в съзнанието, а щом тя е такава, значи има и други като нея.
Хубаво е всъщност да има повече хора, които вярват в силите си и се справят сами със състоянията си.
Те явно не знаят какво представлява депресията като болест. Какво става с мозъка ни, когато се объркат по такъв начин процесите в него. И дай Боже никога да не разбират.
Мъжът ми е бил хероинов наркоман. Няколко негови приятели са се измъкнали сами, в комуна, без лекарства. Други са започвали да се лекуват с какво ли не, и са затъвали все по-дълбоко, отказвали са се, пак са започвали, и така и до днес. Той се е оправил с помощта на метадон - едно толкова критикувано напоследък лечение.
Всеки си има своя път към здравето.
Няма нищо по-погрешно от това да поемаме отговорността да убеждаваме хората, че нашия път е единствено верния. Което е добро за един, не е добро за друг.
Става въпрос за здравето на непознати за нас хора. Нека се замислим, до какво може да ги доведем, ако раздаваме категорични и крайни съвети.
Нека обаче да споделя от собствен опит, че когато си наистина в депресия (не просто потиснат и изнервен), не помагат съвети от рода на : хапни шоколад, иди на кино, прави секс, защото нито шоколадът е сладък, нито на киното се отпускаш, нито сексът е добър.
Така че моят съвет към авторката е: отиди при специалист (джипито ще прецени при невролог или прихиатър) и да ти изпише някакви антидепресанти, казвам ви, има ефект от тях, те повишават серотонина в мозъка и човек после по-лесно може сам да си помогне.
Точно така трябва да се направи,както направих и аз и ми поставиха диагноза-депресия и психиатърът ми изписа антидепресанти,но наистина, ако става дума за депресия,а не просто за няколко дни,в които се чувстваш гадно...
Така че моят съвет към авторката е: отиди при специалист (джипито ще прецени при невролог или прихиатър) и да ти изпише някакви антидепресанти, казвам ви, има ефект от тях, те повишават серотонина в мозъка и човек после по-лесно може сам да си помогне.
Точно така трябва да се направи,както направих и аз и ми поставиха диагноза-депресия и психиатърът ми изписа антидепресанти,но наистина, ако става дума за депресия,а не просто за няколко дни,в които се чувстваш гадно...
Аз бях така доста време. Преборих се спроблема като се реших да посетя психиатър. Ужасно звучи. Оглеждах се като луда да не не види някой пред кабинета, но за мое щастие попаднах на добра специалиастка и след 6-7 сеанса и малко лекарства съм ОК. тАКА ЧЕ решавайте се и отивайте. Наистина помага