"Любовните истории винаги свършват"- свършват ако искаме и продължават, ако не искаме.
Всеки взема своето решение и си носи последствията от това.
Всеки взема своето решение и си носи последствията от това.
- Публикувана: 27 ноем. 2008, 11:19 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2008, 01:50 ч.
Любовните истории винаги свършват
Едно мъжко включване.
Не всички любовни истории свършват, истериите, маскирани като любовни истории обаче със сигурност приключват. И то по задник, с падане отвисоко - няма как иначе.
Тая връзка няма чалъм как да потръгне, щото е била поставена на много нездрава основа от самото начало. Човекът ти е казал, че не ще да те дели. На тебе не ти е било интересно да заемеш някаква твърда позиция по въпроса и така - напред, назад и на стендбай е минала една цяла петилетка. На мястото на този пич, аз въобще не бих те вземал насериозно. Колкото и да я харесвам, желая, да съм влюбен и т.н., не бих имал сериозно отношение към жена, която очаква от съпруга си да я утешава заради провалите на романтичните й връзки зад гърба му. Мъжете не са чак такива идиоти, макар, че често са диванета. Готов съм да се басирам, че този човек има едно наум за теб и това какво го чака един ден, ако продължи да пропилява живота си около теб.
Затова, остави го да си опита късмета с жена, която е наясно със себе си и с това какво иска. Жена с гръбнак, достойнство и необременана от псевдоромантични представи за отношенията между мъжете и жените. Такава, на която може да се разчита и от решенията на която не би се срамувал.
Късмет и на двамата - ще ви е нужен!
Не всички любовни истории свършват, истериите, маскирани като любовни истории обаче със сигурност приключват. И то по задник, с падане отвисоко - няма как иначе.
Тая връзка няма чалъм как да потръгне, щото е била поставена на много нездрава основа от самото начало. Човекът ти е казал, че не ще да те дели. На тебе не ти е било интересно да заемеш някаква твърда позиция по въпроса и така - напред, назад и на стендбай е минала една цяла петилетка. На мястото на този пич, аз въобще не бих те вземал насериозно. Колкото и да я харесвам, желая, да съм влюбен и т.н., не бих имал сериозно отношение към жена, която очаква от съпруга си да я утешава заради провалите на романтичните й връзки зад гърба му. Мъжете не са чак такива идиоти, макар, че често са диванета. Готов съм да се басирам, че този човек има едно наум за теб и това какво го чака един ден, ако продължи да пропилява живота си около теб.
Затова, остави го да си опита късмета с жена, която е наясно със себе си и с това какво иска. Жена с гръбнак, достойнство и необременана от псевдоромантични представи за отношенията между мъжете и жените. Такава, на която може да се разчита и от решенията на която не би се срамувал.
Късмет и на двамата - ще ви е нужен!
последните мнения обърнаха темата в посока "Истинската половинка - мит или реалност?"
и всъщност кое е по-истинско стабилна връзка в семейството или силни емоции извън него?
и всъщност кое е по-истинско стабилна връзка в семейството или силни емоции извън него?
Най-добре е да си млад, здрав и богат! Много по-добре е от стар, болен и беден. Извинявай, но въпросът ти ме провокира.
човек може да е щастлив дори когато е стар, болен и беден, нищо че е по-зле от това да си млад, здрав и богат
всеки медал си има 2 страни, перфектна ситуация и състояние няма (освен смъртта може би, но знае ли човек?)
човек може да е щастлив дори когато е стар, болен и беден, нищо че е по-зле от това да си млад, здрав и богат
И може да е нещастен, когато е млад, здрав и богат
Единственото нещо, което ме тормози и ме кара да мисля и да мисля. Защо не ми изпрати първо писмото с щастливата вест, а после да ми пише, колко съм му скъпа и обичана.
Защото има такива хора,които обичат да нараняват другите,ей така за спорта.
Едно ми е най интересно обаче,как съществуват такива индивиди като теб,които лягат и стават до даден човек...и същевременно са хипер нещастни с него
.Как продължавате да мъзохистичните със самите себе си,и да се топите вътрешно по някой друг,а избирате варианта вместо да останате сами,да продължавате агонията?????Как бе хора,как живэте така...то тва си е жив кошмар за мен.
Съжалявам наистина за авторката.Тежка дилема е изправена пред лицето и пред сърцето и .Но аз все пак си мисля, че човек един живот живее и да го изживява в агония и нещастие, заради брака, заради децата, не си струва. Защото децата порастват и усещат, когато в семейството няма любов.Друг е въпросът, че е безотговорно може би да се впускаш в брак и сериозна връзка с някого, когато още не си приключила с предния.
И все пак любовта трябва да се изживее,защото всеки има право на това, децата порастват, а с теб какво се случва-оставаш стара, болна и нещастна,самосъжаляваща се за проваления си живот. Ако наистина вярваш и чувстваш, че това е човекът за теб,колкото и да ти е мъчно за съпруга смятам, че трябва да се отдадеш на желанието.
Пиши как се развиват отношенията ви.
Успех каквото и да решиш.
И все пак любовта трябва да се изживее,защото всеки има право на това, децата порастват, а с теб какво се случва-оставаш стара, болна и нещастна,самосъжаляваща се за проваления си живот. Ако наистина вярваш и чувстваш, че това е човекът за теб,колкото и да ти е мъчно за съпруга смятам, че трябва да се отдадеш на желанието.
Пиши как се развиват отношенията ви.
Успех каквото и да решиш.
Неизживян живот ми се стори този на героя...
Само да попитам - ако съпругът ти бе в тази позиция ти как би се чувствала?Защото ако бях аз не бих търпяла 5 години или си добър актьор или обичаш много съпругът си,тъй като при тези силни петгодишни любовни трепети няма как да си била всеотдайната и обичаща съпруга,ти просто си била раздвоена и неискрена към семейството си,нещо което за другият е било доста болезнено и той няма как да не го е почувствал
много е глупаво да причиняваш болка на човекът с когото живееш,просто избери другият и спри с двойственият живот или кажи край на връзката и се вземи в ръце и имай голяма обеца на ухото си
не бих те упрекнала само ако си имала доста сериозни семейни проблеми,неразбиране удома и лошо отношение към теб,да тогава е обяснимо за потърсената любов на вън,но ти твърдиш обратното, е тогава не мога да те разбера
никога не бих рискувала семейството,уважението на близките ми към мен,моето достойнство
изборът ,който направи е добър,но дали чувствата са искренни,защото голямата изневяра според мен не е толкова физическата,колкото душевната и тези постоянни мисли към него
успех
много е глупаво да причиняваш болка на човекът с когото живееш,просто избери другият и спри с двойственият живот или кажи край на връзката и се вземи в ръце и имай голяма обеца на ухото си
не бих те упрекнала само ако си имала доста сериозни семейни проблеми,неразбиране удома и лошо отношение към теб,да тогава е обяснимо за потърсената любов на вън,но ти твърдиш обратното, е тогава не мога да те разбера
никога не бих рискувала семейството,уважението на близките ми към мен,моето достойнство
изборът ,който направи е добър,но дали чувствата са искренни,защото голямата изневяра според мен не е толкова физическата,колкото душевната и тези постоянни мисли към него
успех
Авторката на темата не ви е молила за дисекция на семейните и отношения. Проблемът, който я вълнува и който е предмет на темата е друг. Толкова ли е трудно да се придържате към него или страстта към махленския маниер на жужене изобщо и безцелно, е непреодолима?
Дори не мисля, че е от страст за жужукане, а по скоро да покажем, че на нас видите ли това не може да ни се случи, защото сме отговорни към семейството си и не бихме наранили.
И аз винаги съм се чудила на хора, които дори не могат да си представят ситуацията защо изобщо трябва да се включат в тема и да кажат колко е лошо това и как не биха постъпили по този начин.
Няма имунитет, на всеки може да се случи... Тук съгласен.
Животът обаче не е черно и бяло, а хората тук, изказали се по отношение на семейството й, сглобяват по-общата картинка на сложност на темата, защото няма как да извадим съпруга от цялата схема - щем, не щем, той през тези години все е бил там... и е част от всичко, което авторката споделя...
Да, в Мостовете на Медисън или в Безсъници в Сиатъл е красиво и романтично, но реалността задава други въпроси, а именно - какво става с принца и принцесата след думите "три дни яли, пили и се веселили... и заживяли щастливо до края на дните си!"
Така че за мен споменаването на съпруга е уместно - явно той е фактор, щом авторката е запазила връзката с него въпреки изпепеляващата романтика на другата връзка.
Тази тема само ме убеждава в правотата на онзи анекдот за моториста, дето искал презокеанска магистрала... Сигурен съм, че го знаете, та няма да го разказвам.
Изнасям се от темата, докато не сте сготвили котарака
Животът обаче не е черно и бяло, а хората тук, изказали се по отношение на семейството й, сглобяват по-общата картинка на сложност на темата, защото няма как да извадим съпруга от цялата схема - щем, не щем, той през тези години все е бил там... и е част от всичко, което авторката споделя...
Да, в Мостовете на Медисън или в Безсъници в Сиатъл е красиво и романтично, но реалността задава други въпроси, а именно - какво става с принца и принцесата след думите "три дни яли, пили и се веселили... и заживяли щастливо до края на дните си!"
Така че за мен споменаването на съпруга е уместно - явно той е фактор, щом авторката е запазила връзката с него въпреки изпепеляващата романтика на другата връзка.
Тази тема само ме убеждава в правотата на онзи анекдот за моториста, дето искал презокеанска магистрала... Сигурен съм, че го знаете, та няма да го разказвам.
Изнасям се от темата, докато не сте сготвили котарака
Не очаквам, 6 млдр. да се почувстват като мен или да се поставят на моето място.
Затова почти не взимам под внимание това което сте ми написали, извинявам се, само аз знам какво ми е и как трябва да постъпя.
Имах нужда да говоря.
Разказах някои неща на мъжа ми, спестих му други, които могат много да го наранят. Искам да се разделя с него, защото така ще остана цяла, иначе въобще живота ми губи всякакъв смисъл, не виждам смисъл да го живея.
На М. оставам възможността да си изживее новата тръпка, мисля, че точно от това има нужда в момента.
Започвам всичко отначало и така ще дам възможност на всички в историята да бъдат щастливи.
И не ми казвайте, че съм луда, всичко вече е решено и казано.
Поне живота продължава.....
И не знам какво още ще ми поднесе, но се надявам нещо хубаво!
Мерси, че бяхте с мен.
Затова почти не взимам под внимание това което сте ми написали, извинявам се, само аз знам какво ми е и как трябва да постъпя.
Имах нужда да говоря.
Разказах някои неща на мъжа ми, спестих му други, които могат много да го наранят. Искам да се разделя с него, защото така ще остана цяла, иначе въобще живота ми губи всякакъв смисъл, не виждам смисъл да го живея.
На М. оставам възможността да си изживее новата тръпка, мисля, че точно от това има нужда в момента.
Започвам всичко отначало и така ще дам възможност на всички в историята да бъдат щастливи.
И не ми казвайте, че съм луда, всичко вече е решено и казано.
Поне живота продължава.....
И не знам какво още ще ми поднесе, но се надявам нещо хубаво!
Мерси, че бяхте с мен.
