Разкажете за раждането си...

Изобщо не е задължително да раждаш по- дълго.
А не си ли чувала, че така, както предизвикани контракции болят, нищо друго не боли?  
И само като база за сравнение:

Първото ми раждане - постъпих на 27 Декември в 8.00 часа сутринта с 3см. разкритие.
След тридневен тормоз, с всички екстри, като клизми, окситоцини, постоянни контракции и т.н., постигнахме разкритие от 5см.
Нищо друго, освен болка и ужас.  
На 30 Декември родих в 10.45 преди обяд.

Второто ми раждане - постъпих към 21.00 часа с 4 см. разкритие.
Не са ми слагали окситоцин, никой не ме е тормозил с нищо.
Само клизма ми направиха.
Към 23.45 започнаха по- болезнените контракции.
В 02.00 часа родих без шев, без дявол.

Третото ми раждане - прекрачих прага на "Шейново" в Новогодишната Нощ, към 03.00-03.15 часа, с пълно разкритие.
Нямаше време за окситоцин, нямаше време за клизма.
Вкараха ме направо в Родилно, и в 04.00 часа родих, докато с докторът и акушерката ми    се шегувахме.

Ти сама прецени кое, как и защо е по- добре.
Желая ти успех, и раждане като моето (третото).  

Да, вероятно щеше да те боли по-малко, а дължината на раждането може и да не се повлияе. И не си мисли, че по-бързото раждане е по-добре. Твърде бързото раждане може да е опасно както за бебето, така и за майката, за това не е добре раждането да се ускорява по какъвто и да било начин (система, хапче, ръчно и пр.).

При мен например системата не ускори раждането, напротив, дори го забави, да не кажа, че направо си го спря. Честотата и силата на контракциите не се промени, а болките станаха ужасни. Разбира се, това е частен случай, един от многото варианти.

Хайде да разкажа и аз за двете ми прекрасни раждания 
С баткото си седях събота и неделя у дома, мислейки че ме наляга бъбречна криза, седмица преди термина. Обадих се на доки и й обясних най-подробно как имам всички симптоми за бъбречна криза и съответно бях пратена към Патологично отделение да си чакам до термин. Там продължих да обяснявам на всички акушери и доктори, че имам бъбречна криза. Даже ми се върза единия и обясни на шефа на патологията, че съм преглеждана в петък и съм нямала разкритие. И онзи човек като се развика, строи ги всичките. Преглежда ме доктора и разправя "Каква бъбречна криза бе човек, ти имаш 5 см. разкритие". А на мен ми смешно през цялото време и само казвам, че ако това е раждането мога още пет да родя. Влязох в предродилна в 12,15 и Веско се роди в 16,08. Имаше болка за около 5 мин., но не си я спомням вече - помня само едно червено и ревящо бебе с отромна рошава коса 
Вторият път пуфтях цял ден, че няма грам разкритие или контракциика, а вече преносвах 4 дена и на следващия ден трябваше да ме приемат за предизвикване на раждането. Вечерта бая се чудих дали да ударя едно уиски с мъж ми ама се въздържах някак си. Към два посреднощ се събудих от удар в корема с юмрук  Зачудих се това ли е контракция, че първият път не бях разбрала. След 8 мин. се повтори. Станах, отидох до тоалетна и като видях кръв, реших че удобно или не, трябва да звъня на доки. А жената ми казва веднага тръгвай и аз отивам да събудя мъж ми. Докато се оправи и тръгнеме стана три, а аз минах първо да взема едно яйце от храдилника и да си го пусна през пазвата  Бяха ми казали, че така се раждало по - леко. Тръгнахме ние, а ааз усещам как контракциите зачестяват и питам милото дали не кара прекалено бавно, та толкова начесто ме боли, а малко разстояние сме минали. На Ломското за капак ни спряха и полицаи, но бързо ни дадоха път  Влизаме във Втора градска през централния вход, щото аз другия не го знам, а дежурния доктор не излиза да ни посрещне. Казва да минеме отзад, а мъж ми му вика "Тя каза, че не може да мръдне щото бебето излиза"  Не ни вярваха, ама като ме прегледаха и веднага в родилната. Цеци тръгна да се ражда с ципата и околоплодните води. Доктора вика дръж, ама то държи ли се. Та така. В 3,30 влязоме в болницата и в 3,40 вече бях родила, пък се роди юнак - 4250 гр. Мойта доки стигна от Хаджи Димитър, когато всичко бше свършило.
На всички пожелавам такова раждане 

И аз искам да кажа,че описанието за предизвикано раждане на bebe jeni е много точно. Аз раждах предизвикано но нито води са ми текли предварително нито нищо.Бебка не й се излизаше и лекаря ми каза точен ден и час за родилно.Отидох и в 08.00 ми сложиха системите.Силни,ужасно силни контракции започнаха в 08.30.Само първия половин час бяха по на рядко и към 9 часа си бяха вече по на 1-2 мин.И така откарах с тези болки 8 часа без никакво разкритие. Наистина болките бяха непоносими а като те отпусне все едно не те е боляло.После изведнъж получих пълно разкритие и с два напъна бебка се роди.
След няколко дни пак ще раждам и само се моля този път бебчето да тръгне само да си излиза а не със системи.  
Но каквато и да е болката забравя се веднага.

Мама Диди, как след няколко дни пак ще раждаш?!

Имала е предвид няколко дни след публикацията си, а не няколко дни след първото раждане.
От него е изминала повече от година.  

Стана ми ясно сега Мерси за отг.

Точно така - даже вече родих  - но разказа за това ще ви го спестя 

Да ти е жива и здрава мъничката принцеска, и много да те радва.     
 

П.С. Прочетох, миличка.
Нищо, не се ядосвай - ще видиш, че с третото ще е много лесно, и няма да разбереш, че раждаш.    

Знаех,че си родила, но не се съобразих с датите, затова се обърках Честито и всичко най- хубаво от мен!

Джуличка,ако това се отнася за мен  не мисля да има трето.Или поне не докато мъжете не почнат да раждат. И все пак всичко се преживява и забравя в мига,в който видиш личицето на малкото човече.

Не се заричай, току виж се решиш след време.  

А така си е.Нищо не се знае.Те са такива съкровища,че виж догодина пак съм се навила.То и без това от две години всяка година раждам .

Най, най-хубавото изживяване за една жена. А за мига в който видях за първи път своята рожба направо нямам думи. Незнам как да го опиша. Може би разбрах какво е "щастие" в буквалния смисъл, но не, аз съм си щастлива - може би е нещо друго. Почувствах се горда, удовлетворена, не спирах да се смея. С нетърпение чаках, а времето не минаваше през онези 2 часа след раждането и когато най-накрая си го гушнах сякаш времето спря...забравих се
 Разликата с първото ми раждане е че този път беше абсолютно нормално, без намеса на разни медикаменти, а резултатът - без никакви усложнения за мен. "най-красивото" здравичко бебе беше моето (както всички мами ще кажат). Сега съм най-богатия човек, сега светът е мой.
На всички пожелавам най-лекото раждане

Доста чета във форума, но сега за пръв път се включвам. Имам две синчета - на 4г. и 5м. и на 11м. Докато четох разказите ви, установих, че и двете раждания са минали не съвсем лесно, но слава Богу без усложнения и най-вече доста интригуващо, особено второто.
С първия ми син терминът беше определен за 05.03.2005г. Вечерта на 04.03. до късно седяхме при майка, защото я беше схванала дископатията и отидохме малко да я разведрим (живеем в една къща, но на различни етажи). Всички се шегуваха, че на следващия ден ми е термина и какво правя още там. Аз обаче се бях настроила за преносване и въобще не се вързах на думите им. Както и да е, слизайки към нас, ни напомниха да се обадим, ако има нещо, че баща ми щеше да ме закара до Шейново, тъй като тогава нямахме кола. Легнахме си благополучно с милото, като преди това го помолих да ме обръсне, ей така за всеки случай. Заспала съм и в 4.30 сутринта се събуждам с повик за ходене по малка нужда. Тръгвам да ставам, чува се "пук" и запачват да ми текат водите. Бутам милото да ми даде хавлия, че ще намокря матрака, а той ме поглежда сънено и ми вика "Ама ти накъде така? Хайде лягай си, че е тъмно още." Аз още по-силно го сръчквам, той се ококорва, скача и ми носи от шкафа не коя да е, а плажната ми кърпа!!! Започва трескаво да се облича, а аз през това време звъня на баща ми. След малко и двамата с майка дохвърчават. Питам аз майка как й е дископатията, а тя казва:"Абе, всичко ми мина, като чух за изтекли околоплодни води!!!" Закарват ме до Шейново, там ме чака акушерката ми, преглед за разкритие - 3 см, нямам все още контракции, обличам си нощничката и тръгвам да се разхождам по коридора. Викат ме за клизма - не е особено приятно, но не е и болка за умиране, а и аз предпочитах, отколкото да си омажа бебчето с аки. Продължавам с разходките след посещението на тоалетната и започва да си ме боли по-сериозно. Тогава не вярвах, че дишането може много да помогне и не се възползвах качествено от него. При 6см разкритие ме вкараха ва предродилна зала, вързаха ме на апарата и на системата и си зачаках контракцийките. Не знам на колко минути бяха, но си боляха доста - бях гепила един радиатор до леглото и крещях силничко. Акушерката през цялото време беше до мен и ми даваше напътствия, но аз не ги спазих особено поради чиста проба страх. След поредния преглед сантиметрите се оказаха 7. Акушерката ми сложи някакъв си нейн коктейл от лекарства мускулно и докато вдишам усетих толкова остра болка, че ми причерня - разкритието изведнъж беше станало 10см и всички се засуетиха. Качиха ме скоростно на магарето, въпреки че аз настоявах за чехлите си и точно с 3 напъна се роди най-сладкото бебе, което бях виждала (3,450кг и 50 см). Първите ми думи, когато ми го показаха бяха:"Ау, има много хубави уши!!!" След това шев и кройка с пълна упойка - 4 шева от епизиотомия, но главицата му си беше доста голяма. И така на шега, на майтап станах мама за първи път! от изтичането на водите до раждането бяха изминали около 8 часа.
При второто човече се досещате, че имахме вече доста добре разбиращ батко, откъдето тръгнаха и комичните неща. Терминът ми беше за 06.09.2008г. На 04.09. отидохме да пазаруваме някои неща в Практикер. Аз на няколко пъти усетих стягане на корема, т.е. подготвителни контракции, нерегулярни и неболезнени. Майка, като тръгвахме, се шегуваше:"И да не вземеш да го изтърсиш в Практикер, че ще го кръстим Практикерчо!" Прибрахме се от пазар и легнахме раничко, че много се бях изморила, но преди лягане помолих милото пак за всеки случай да ме обръсне. Сутринта (05.09.) станах доста рано, за да се изкъпя и докато се бършех след това, забелязах нещо слузесто и кърваво по краката си - тапата беше тръгнала да пада! Мъжът ми вече беше тръгнал за работа. Обадих се на акушерката, тя каза да не тръгвам още, защото може да минат и два дни до раждането. Баща ми също тръгна за работа, аз събудих големия, хапнахме, аз ядох само няколко маслинки, но болки никакви. Излязохме на разходка долу на двора, всички бяха заети с бране на грозде, аз също се включих, нищичко не ме болеше, а и тапата беше спряла да изтича. Към 14.10 се качих с големия да обядваме. Имаше пиле с ориз - не можах да се стърпя и се наядох хубавичко - ми то живее ли се цял ден на едни маслини, пък и грозде брах...В момента , в който се надигам да отсервирам и да се обадя на акушерката, че днес няма да се ражда, водите ми се плисват под масата в кухнята. Представете си какви очи опули 3,5-годишният батко!!! Звъня на милото, той дохвърчава за отрицателно време, натоварва ме с багажа и хайде към Шейново. Баба като ни изпращаше, вика:"И недей да звъниш на майка ти в работата. Колкото по-малко хора знаят - по-добре!" Послушах я аз. Паркираме до Шейново, имахме запазено място от един месец, тъй като мъжът ми работи в строителна фирма и неговият колега работеше точно до Шейново, на мястото на старата бирена фабрика. Слизаме от колата, а то обедно време и работниците почиват и хапват по околните кафенета. Няма да ви казвам какви очи опулиха като ме видяха с корема и багажа и с мъжа ми, тъй като повечето го познават! И така "никой" не ме видя като отивах да раждам, само половин строителна фирма!!! Акушерката ни чакаше на стълбите и вика:"Ама вие какво сте се нахилили, аз я чакам на носилка, а тя се смее!" Пак приемане с 3 см разкритие, стандартните процедури, разходка и се повтаря същото като при предното раждане - от 6 на 10 см само секунди след коктейла на акушерката, 3 напъна и бебчо се появи (3,350кг и 51см) !!! Трябва да отбележа обаче, че бях много по-спокойна от предния път, по- концентрирана, знаех какво да правя, как да дишам, слушах екипа! Това много ми помогна за по-бързото и безболезнено раждане. От изтичането на водите до раждането бяха изминали около 5 часа.
Това е моят разказ. Надявам се да не съм ви отегчила. И двете ми раждания бяха прекрасни моменти, незабравими и очарователни! Пожелавам на всички бременни леко раждане, а на всички вече родили да си гледат дечицата с любов!!!