Първият път беше по-трудно, неизвестността, неизпитваните тип болки, това, че не се получи според това, което съм чела и продължи доста повече. Вторият път - много по-леко и бързо, болките бяха същите, но всичко отмина бързо и по-лекичко 
- Публикувана: 11 дек. 2008, 15:11 ч.
- Последно мнение: 10 ян. 2010, 19:51 ч.
Разкажете за раждането си...
На мен водите ми изтекоха и бях настроена за нормално раждане.Когато отидохме в клиниката,доктора като ме видя на видеозона и каза:Това бебе не може да излезне по нормален път 
и аз се уплаших.Каза:Главата ще излезне,но раменната част е много голяма и няма да може.Това бебе е най-малко 3800-3900гр.И аз се съгласих на секцио.Роди се 4580гр 
Болешеме отначало само корема и после ставането 
Е няма такава болка-но всичко забравяш-когато си видиш малкото съкровище 
и аз се уплаших.Каза:Главата ще излезне,но раменната част е много голяма и няма да може.Това бебе е най-малко 3800-3900гр.И аз се съгласих на секцио.Роди се 4580гр Болешеме отначало само корема и после ставането Е няма такава болка-но всичко забравяш-когато си видиш малкото съкровище
Дойде моментът и аз да разкажа за моето невероятно лесно и бързо първо раждане. Като цяло, аз бях много уплашена, очаквах, че цялото изживяване ще бъде ужасно, но далеч не беше така.Ден преди термина, акушерката ми ме викна да ме прегледа все пак и за рутинен запис на тонове /ходех на такива през ден, защото беба беше с оплетена пъпна връв и много я следяхме/. Стигнахме обаче само да прегледа, защото се оказах с 5 см разкритие, без грам болка дори не съм разбрала. Прегледа ме и дежурната лекарка - сантиметрите станаха 6 
Последваха рутинната клизма и докато ме качат в предродилна сантиметрите бяха 7. Акушерката ми постоянно беше до мен, не даваше на лекарите да ме тормозят с лекарства и ненужни прегледи, насърчаваше ме да дишам при контракциите, да се разхождам, да клякам, миг не ме държа ненужно вързана за леглото, за което съм и много благодарна. Никой не можеше да повярва, че аз на 9 см. бях с усмивка на уста и безумно спокойна, но наистина болката беше абсолютно контролируема. Вече в родилна зала всичко се разви буквално за три минути, защото бебчето много се беше оплело в пъпната връв, за малко изгубиха тоновете и с няколко напъна и два скока на корема ми бебка излезна. Изключително съм благодарна на акушерката ми, която направи това преживяване неворятно и помогна на малката ми принцеса да се появи жива и здрава на бял свят 
. Желая от сърце на всички бъдещи мами такова леко раждане и прекрасни бебоци на финала.
Последваха рутинната клизма и докато ме качат в предродилна сантиметрите бяха 7. Акушерката ми постоянно беше до мен, не даваше на лекарите да ме тормозят с лекарства и ненужни прегледи, насърчаваше ме да дишам при контракциите, да се разхождам, да клякам, миг не ме държа ненужно вързана за леглото, за което съм и много благодарна. Никой не можеше да повярва, че аз на 9 см. бях с усмивка на уста и безумно спокойна, но наистина болката беше абсолютно контролируема. Вече в родилна зала всичко се разви буквално за три минути, защото бебчето много се беше оплело в пъпната връв, за малко изгубиха тоновете и с няколко напъна и два скока на корема ми бебка излезна. Изключително съм благодарна на акушерката ми, която направи това преживяване неворятно и помогна на малката ми принцеса да се появи жива и здрава на бял свят . Желая от сърце на всички бъдещи мами такова леко раждане и прекрасни бебоци на финала.
Ясно!Аз наистина прочетох само заглавието на темата.Помислих че тук разказваме за това как е протекло раждането на всеки от нас като цяло.Не предположих че имат право да пишат само тези с хубави и безпроблемни раждания.Добре няма проблем.Извинявам се ако съм обидила с нещо някого...
Това в отговор на поста след мен!
Това в отговор на поста след мен!
Цитат
За това реших да пусна тази тема и да помоля мамите, които като мен са имали страхотни раждания (естествено без упойки и други екстри) да разкажат за тях, за да се види, че раждането не е само болка и ужас, а нещо наистина красиво и неповторимо...
това е цитат от първия пост на тази безкрайно приятна тема, която благодарение на Джуличка прави раждането на много майки наистина вълнуващо...ако наистина ви е просто приятно да разказвате за ужасяващите ви раждания си направете подобна тема...
нека тази тема остане за красивите и неповторими мигове на първата среща с децата ни...
Цитат
За това реших да пусна тази тема и да помоля мамите, които като мен са имали страхотни раждания (естествено без упойки и други екстри) да разкажат за тях, за да се види, че раждането не е само болка и ужас, а нещо наистина красиво и неповторимо...
това е цитат от първия пост на тази безкрайно приятна тема, която благодарение на Джуличка прави раждането на много майки наистина вълнуващо...ако наистина ви е просто приятно да разказвате за ужасяващите ви раждания си направете подобна тема...
нека тази тема остане за красивите и неповторими мигове на първата среща с децата ни...
Еее,мисля,че малко прекалявате вече,каква е тази дискриманация.Нещата трябва да се знаят такива каквито са.А не някои бъдещи майки,да стоят в тази тема,да четат някакви прекрасни преживявания и да се заблуждават,че всичко и при тях ще мине по този начин.Да,нагласата е важна за спокойствието,но момента,в който отидете в предродилна и чуете крясъците,видите всички апарати,тръбички и кървищата на някоя току що родила мама,която я кърпят,ще ви се изпари и спокойствие и всичко
Каквото и да си говорим,колкото и невероятно бързо,лесно и безпроблемно да е било едно раждане,пак си е болка и страх.При някои повече,при някои по-малко.
Но седнете да ми кажете,че въобще не боли и че всичко е минало все едно сте били на кафе,няма кой да повярва
Еее,мисля,че малко прекалявате вече,каква е тази дискриманация.Нещата трябва да се знаят такива каквито са.А не някои бъдещи майки,да стоят в тази тема,да четат някакви прекрасни преживявания и да се заблуждават,че всичко и при тях ще мине по този начин.Да,нагласата е важна за спокойствието,но момента,в който отидете в предродилна и чуете крясъците,видите всички апарати,тръбички и кървищата на някоя току що родила мама,която я кърпят,ще ви се изпари и спокойствие и всичко
Каквото и да си говорим,колкото и невероятно бързо,лесно и безпроблемно да е било едно раждане,пак си е болка и страх.При някои повече,при някои по-малко.
Но седнете да ми кажете,че въобще не боли и че всичко е минало все едно сте били на кафе,няма кой да повярва
Каквото и да си говорим,колкото и невероятно бързо,лесно и безпроблемно да е било едно раждане,пак си е болка и страх.При някои повече,при някои по-малко.
Но седнете да ми кажете,че въобще не боли и че всичко е минало все едно сте били на кафе,няма кой да повярва
Не, мила, въобще не прекаляваме.
Именно такава е целта на темата.
Ужасни разкази има безброй.
Тук за това не пишат всички, а само тези които са имали хубави раждания.
И, да, не ме е боляло хич последния път.
Дали ще ми повярваш или не си е твой проблем, аз пък вярвам на себе си и на тялото си.
И щом го казвам, значи така съм го почувствала.
Не мислиш ли, че имам право на мисли и чувства?
Нека си продължим както досега и не разваляме темата с караници.
Както се видя, на момичетата им харесва и след ражданията си се връщат тук да пишат.
Какво повече бихме могли да искаме?
Искам да разкажа и за моето раждане и дано помогна на бъдещите мами да се поуспокоят. Когатп отидох в болницата имах едва 2 см разкритие. Докторът ме попита дали не искам да си отида вкъщи, защото нямяло да родя преди обяд /това беше в 5 сутринта/. Аз казах, че искам да остана в болницата. Настани ме и аз започнах безкрайното 7 часово разхождане. В 12 часа ме свалиха в предродилна зала. Закачиха ми системите и честно да кажа тогава ми бяха най-силните болки около час и половина. Докторът ми казва да му кажа, когато започнат напъните. Чака той чака и пита започнаха ли? Аз не смея да му кажа, че не зная как се чувстват напъните. Накрая го попитах и се оказа, че те за започнали преди 10 мин. Напънах няколко пъти и ми казаха да стана и да ходя до родилна зала. Качих се на магарето и още три напъна и родих нашето бебче. Нито са ме рязали нито нищо. Нямах никакви разкъсвания. Имах само три шева на шийката на матката. Това беше. Четири часа след като родих слязох долу на изпуша една цигара. Така че мами не се плашете и не вярвайте само на страшните истории. Успех 
Ще разкажа и аз, дано намалеят страховете на някой, на когото това му предстои (честно казано, аз така и не се осмелих да прочета цялата глава за раждането в мойта книга за бременни, а като слушах за кошмарни раждания, ми идеше да си запуша ушите). Та първото беше 3 дена след термина, събудих се сутринта с леки болки, като се поусилиха, взех една топла вана (трик от моята акушерка: ако раждането започва, контракциите се усилват, ако не - спират, 2 пъти изпробван, няма грешка). Контракциите зачестиха и потеглихме към болницата. От всичко ме беше най-много страх да не ме върнат . Е, след 3 часа си гушнах бебето, болките бяха по-леки, отколкото си ги бях представяла. Звучи дълго, ама в началото са разправии с документите, преобличане, времето лети и не се усеща. Втория път се събудих посред нощ от силна контракция. Изчаках още една, че не беше първата фалшива аларма. На третата събудих мъжа ми, облякохме се бързо и отпрашиме към болницата. След половин час бяхме там, а след още 20 минути бях родила. Пожелавам такива раждания на всеки!
. Е, след 3 часа си гушнах бебето, болките бяха по-леки, отколкото си ги бях представяла. Звучи дълго, ама в началото са разправии с документите, преобличане, времето лети и не се усеща. Втория път се събудих посред нощ от силна контракция. Изчаках още една, че не беше първата фалшива аларма. На третата събудих мъжа ми, облякохме се бързо и отпрашиме към болницата. След половин час бяхме там, а след още 20 минути бях родила. Пожелавам такива раждания на всеки!