Ролята на майката е да обича, а на бащата да възпитава...

Ами зависи от мъжа. Аз затова не си взех средностатистически, а много над средното ниво мъж за съпруг.
Но възпитанието пък не е приоритет само на таткото. Майката също има огромно значение. Затова и моят мъж си е взел не средностатистическа жена.

Кои са тези психолози?

Не смятам, че тези две неща са отделни, те се припокриват. Не мога да си представя какво представлява ролята "да обичаш" и какво " да възпитаваш". Много лековато ми звучи подобно твърдение. Пък за мъжете е отделен въпрос. Аз мисля, че те обичат и възпитават едновременно по един начин, ние по-друг. И двата вида обич и възпитание са необходими на децата, като от двете неща, смятам че обичта е на преден план.

Точно това исках да попитам и аз.
Това е по-скоро поостарялото вече патриархално схващане за реда в семейството.
Значи ли че аз не мога да възпитавам, а съпруга ми не може да обича детето?


Един баща независимо дали средностатистически или не може да научи децата си на това, което може, което знае и което иска.
Не знам за твоя съпруг, но моя дава на дъщеря ми онази закрила и опора, която може да даде само бащата на своето дете.

Имат ли нужното възпитание те, за да дадат подобаващо? - Зависи от самия човек.
Не мога да кажа дали твоя мъж има нужното възпитание. Моя го има.

П.П. Всъщност такива обобщения са присъщи на народопсихологията- наука, чиято истинност не мога да приема на 100%.

Не съм съгласна с това
Колкото единият родител е длъжен да възпитава детето си,толкова е длъжен и другият.По-различно от това не би било нормално според мен. За обичта към детето е ясно-и за двамата родители тя е безгранична и всеопрощаваща

Хммм, не виждам как би се ограничила ролята на бащината обич върху развитието на едно дете. Липсата или недостигът на обич, независимо за кой родител става дума, определено не се отразяват благоприятно върху детето. А пък възпитанието....как точно се разделят моментите на възпитание....и на свободните от такава дейност периоди. Възпитанието не е само говерене...ти така, така, това, онова, това е редно, онова е лошо, трябва това, можеш онова...Възпитанието е и личния пример на родителя...неговите мироглед, реакции в различни ситуации, отношение към близки и непознати, действия...
За мен и двамата родители имат своята роля както да възпитават, така и да даряват обич.

Цитирах психолози, които гледах в Часът на мама. Предполагам не е лично тяхна идея. Казаха го отдавна, преди месеци, но все се сещам за това и реших да видя и вашето мнение.
Да, със сигурност е поостаряло твърдение, съвсем не е приложимо в съвремието ни. И вярно звучи патриархално.
Въпросът е, че обикновено майките се вълнуват от поведението на децата си и ги учат най-общо казано на обноски и изграждат ценностната им система. Тревожат се дори и за дребни прояви на лошо държание, докато бащите се намесват предимно при някой по-съществен въпрос и то с авторитарно отношение. Понякога бащите дори толерират поведение, което от женска гледна точка е неприемливо.
По мое наблюдение в ежедневието възпитанието е приоритет на майката. И слава богу! Разбира се и мъжът е някъде там.
Много се радвам, че до тук все сте мами случили на съпрузи в това отношение. Всъщност и не очаквам признания от рода на „моят мъж е простак”, въпреки, че откровено казано болшинството са такива.
Относно мъжа ми, не е перфектен. Има си добри и лоши страни. Грижовен и любящ баща е, но относно възпитанието на малкия често влизаме в конфликт, предимно относно „меките” ми методи.

Имам познати, брат и сестра с разведени още в ранното им детство родители. Сестрата живее с баща, а момчето с майката. Момичето има много от отрицателните качества на болшинството мъже: агресивност, нахалност, дръпната е, груба и по някога се държи просташки. Момчето е точно обратното. Не знам дали това е резултат от възпитанието, което са им е дал съответния родител... 

  Много точно казано.
Възпитание и обич вървят неразделно и при двамата родители. Но в някои случаи мама е "по - строгата", в други татко, но и двамата обичат детето си безпрекословно. Не бих ги делила двете и не съм съгласна с психолозите.

Абсолютно съм съгласна.
Моя мъж само не ги е кърмил.Заедно и наравно сме във всяко едно отношение.Никой не ги обича повече или по-малко.

Ей, това психолозите са опасна пасмина! 

Ми нали те са измислили схемата "добро ченге - лошо ченге". Това в полицията...

В семейството май е същото - единият родител играе любящ и "добър", а другият - строг и "възпитаващ" (не че не е любящ!). То излиза, че мамите не възпитаваме, така ли???? Не съм съгласна!  Разбира се, че възпитаваме, но по различен начин!

Това е в най-общия случай схемата, по която се манипулират децата (а и не само те).
Грубичко е, но действа...

Ролята на майката? За мен тя е психолога на семейството.  Тя прави нещата поносими, успокоява, лекува души и его, усмирява темпераменти, служи да изповедник и съветник, окуражава и насърчава. И всичко това прави като се лишава от/ограничава собственото его.   

Колкото до "Часа на мама" - имам сериозни резерви към това предаване. Не съм му фен определено. Камо ли да слушам съветите, давани там - абсурд! 

В нашето семейство аз възпитавам децата. И двамата много ги обичаме.

Такова изказване противопставя любовта на възпитанието, което е абсурдно.

Остаряло схващане. Завърших психология преди 10 години почти, но не съм го срещала. Може би преди 50? Какво е възпитанието? Най-вече - следване на модели. Едно дете, живеещо с двама родители, ще приеме и двата модела на поведение. И най-често ще ги свърже с пола. Т.е., ако бащата се отнася с майката като със слугиня, не зачита мнението й, на дай Боже я бие и т.н., детето ще приеме, че това е нормален модел на мъжко поведение - ако е момче, ще стане същия изрод най-вероятно, но не и 100%, разбира се. Ако е момиче, би търпяла подобно отношение към себе си и ще го нарече нормално - справка други теми в ДиС. Просто, защото не е видяла, че може да е различно.

Това е краен пример и само за илюстрация, но, в общи линии, нещата стоят така. И винаги с уговорката - има изключения. Но родителите винаги си остават първия модел за семейство и за ролите в него, за морал, за норми, за добро и зло и всичко останало. И това всъщност е възпитанието.


Ако имаш син, той ще смята, че възпитанието на децата не е мъжка работа

п.п. Видях, че имаш двама, да са ти живи и здрави. Но недей да пречиш на бащата да ги повъзпитава и той, даже го насърчавай. В противен случай го прави чрез бездействие, което  е по-лошо.

Това ми напомня на вица в който двама мъже си говорят и единия разправя на другия, че със жена си са разделили отговорностите в семейството. Жена му се занимавала с дребните проблеми, а той само с големите. "Ей, братче сигурно ти е много тежко да взимаш важни и отговорни решения!" - му казал другия... А първия му отговорил "А-а-а, не! Досега за 20 години не ми се е налагало..."

Детето има нужда както от мъжки модел за поведение, така и от женски. И двамата родители са отговорни за детето и не виждам как може да си разделят възпитанието... Грижите - да, но възпитанието - няма начин!

Видях там нещо си написала и за болшинството... доста е хм-м "тъпо". Можеше да се изкажеш и по-интелигентно някак си...

Да бе да ....
Всеки прави каквото може и както може, без значение дали е татко или мама  . И колкото повече от всички екстри, толкова по-хубаво.

Доста сексистки са се изказали "психолозите". Може би са от по-миналия век?
Ролята на майката и бащата е да обичат и възпитават.
Впрочем според мен детето също трябва да обича и възпитава родителите си 

И двамата родители имат и двете роли - да обичат и възпитават. 

Аз възпитавам децата на едно, баща им на друго.
Аз въвеждам навиците на ред, лична хигиена подреденост, отговорност...
Мъжът ми прави с тях типично мъжки неща - големият му помага когато поправя нещо у дома, малкият гледа, учи ги да бъдат кавалери, да уважават майка си, да бъдат дисциплинирани...
И двамата ги учим, че няма "мъжка и женска работа" в домакинството.
И двамамта ги обичаме и им го показваме и казваме.
У дома няма "добро и лошо ченге". Когато единият се кара и наказва, другият го подкрепя. Дори да не сме съгласни понякога един с друг не го показваме пред децата.

Това разпределение на ролите е едно от най-тъпите неща, които съм чувала.
Обичта е основата, върху която се гради възпитанието.

Това, че идеята е представена като синтенция не означава, че трябва да се тълкува буквално. Изобщо не се имат предвид подобни вариянти за ограничаване на родителите в дадената крайност.   По-скоро се залга на това кой следва да играе водещата роля.
И това, че човек повдига за разискване една тема, не го прави директно неин пропагандатор или привърженик, за да бъде нападан като такъв. Нормално е да се интересуваш и да разискваш неща извън товоя личен мироглед. 
P.S. А относно интелигентното изразяване, ще ме извините, че не съм на вашата висота.

Така написано изречението се възприема буквално.
letsgo, кой те напада?

Госпожите в градината възпитават, защото това работят.
Ние, за разлика от тях, възпитаваме, защото обичаме. И двамата. Водеща роля няма.

ПО-скоро е "възпитава този, който е важен за детето", независимо дали е майка, баща, баба, учител или МТV. Поне психолозите са на едно мнение за авторитетите. Може би любовта на майката и бащата се проявява по различен начин. Майката е по-закриляща и прощаваща, а бащата е по-изискващ и води детето във външния свят. И добре, че ги има и двамата, че човешките деца да растат по-уравновесени.

Не ми харесва идеята, че бащата възпитава, а майката обича.
И не я намирам "патриархална", защото в България традиционно възпитанието е "работа" на майката. Обаче тук битува  практиката да се плашат децата с бащите им - "слушай, че ще кажа на баща ти!" и съответно - " моля те, не казвай на татко!" , която аз изобщо не приемам и не практикувам.
Нито мъжа ми е чудовище, нито е редно децата да го възприемат като такъв. Аз мога да бъда достатъчно страшна и не ми е необходим допълнителен, чужд авторитет за да наложа правила и възпитание.

Права си, Ели.
Децата трябва да признават авторитета на родителите си. Но това не се постига чрез подобни заплахи, а с упорита работа по съграждането на този авторитет. Те трябва да са убедени, че винаги ще намерят опора у нас, когато им трябва. Но и ние трябва да сме последователни - веднъж казали за нещо, че може или не може, трябва да го отстояваме. Говоря и за двамата. Не е редно, понеже татко възпитава, да забрани излизане. Пък мама, понеже обича, да мушне 5 лв. в джоба и да каже "Излизай". Иначе детето винаги ще се възползва от прецедента.

-детето е с празен диск в на4алото и как ще се надраска зависи от нас-до каква степен ще го надраскаме ние и до каква улицата и заобикалящата го среда-не може да възпитаваш без да оби4аш ,както и не можеш само да оби4аш-аз съм 4овека,който прекарва най-много време с детето ми и е логи4но 4е аз го възпитавам и се старая да подхождам към нея с  уважение и да се интересувам от мнението й(независимо 4е е още само на 2,) а не като към дете,което не разбира и трябва да го изманипулираш за по-лесно-важно е за мен да изградя доверие на детето си ,за да съм спокойна 4е каквото и да се върти в глави4ката му то няма да се притеснява да ми го сподели -а дали ще успея-ще покаже времето

И на мен този модел на възпитаващия и обичащия родител ми изглежда доста фройдистко..А още повече, че все повече родители сами гледат децата си - така, че обичаме и възпитаваме в движение! Моята дъщеря е основно обичана и възпитавана от мен, а от баща си по-скоро обичана и някак по-малко възпитавана, просто защото го вижда 3 пъти седмично.
Така, че винаги по-голямата роля по възпитанието и даже обичането принадлежат на майката.....

Знаех си аз, че добре правя като не чета книжчиците на разни психолози, големи глупости съм пропуснала.

Права си.  Позната ситуация, но приеми че тук пишат страшно много хора и всичките различни.  Аз не видях да застъпваш идеята- стана ясно, че питаш. Но наистина по заглавието човек се хваща буквално за думите. Водеща роля винаги има единия родител, мисля, или почти винаги. Погледнато от този ъгъл може да се каже, че възпитанието наистина пада като по-голяма тежест предимно на майките. Но това за малките деца е логично. Кофти е, ако бащата свикне с тази позиция и се опита да мине по тънкото. Защото за по-големите вече би трябвало все по-активно да се намесва. В този смисъл, ми хареса съвета в единия пост- да се поощрява бащата да е по-активен с децата. Ще се възползвам от него...
Смятам, че се иразяваш много интелигентно.

Това твое твърдение изобщо не е по темата, така че няма да продължавам дискусията. Но го намирам за необосновано и определено за обидно!

Нека споделя още няколко от въпросите, които си зададох, след като се замислих по въпросното, да го наречем, изказване. Защо не е така и защо не съм съгласна с него. Ние жените, извзели ли сме водещата роля от мъжете в семейството и не само или се е наложило да я поемем? Има разбира се много изключения, но все по-често срещам жени лидери както в работата, така и в семейството. Аз също съм една от тях и вече не помня сама ли го пожелах или ми се наложи. Малкото сериозни връзки, които съм имала преди, все съм приключвала, заради това, че мъжете се оказваха по-слаби, дори и да изглеждаха силни отстрани. Какво се случи със силния пол и неговото силно рамо, на което ни се иска да се опрем? Пак казвам, има изключения, но поне около мен са повече потвърждения. А как това ще се отрази на нашите деца, защото няма начин да не ги засегне и тях. Ще приемат ли за даденост, това, че мама е силната и водещата и ще го принесат ли и в своето поколение?
На мен лично ми писна да съм силна. Мислех да не използвам цялото майчинство и да продължа да гоня кариерата си. Все още съм на мнение, че една жена трябва да е независима и да може ако се наложи сама да издържа себе си и детето си, защото всичко се случва и никой не е застрахован. Но реших да поотложа връщането на работа и поне за кратко да бъда зависима и да оставя някой друг да се грижи изцяло за нас. В това отношение нямам никакъв проблем с мъжа ми, но по отношение на въпроса, който засягам в тази тема, имам. Мъжът ми често ме е критикувал за това как се държа с малкия и за това, че го разглезвам. Защо не съм го научила на това, защо не съм го научила на онова. Бил се качил на главата ми и се държал на двете ми уши.    В един момент ми писна и му казах „Ами научи го ти!”. Така и направих. Изоставих напълно строгия подход и не карам детето ми да прави нещата, които не иска. Искам единствено да го карам да се чувства щастлив, безгрижен и обичан. Нека баща му се погрижи да го научи, че има неща, които човек просто трябва да прави, независимо иска или не. Нека той направи от него мъж и изобщо човек. Аз избрах да обичам. Дано не съм сгрешила...

Не си сгрешила. Обаче на таткото хич не му завиждам. Ще има да гледаш цирк. 

Извинявам се, не искам да обиждам. Просто споделих лични впечатления. И повярвайте ми, не бих искала да са такива.

letsgo, разбирам за какво пишеш, НО ...
Дали аз възпитавам децата си или го прави съпруга ми няма значение, важното е работата да бъде свършена и накрая да имам възпитани деца. Аз поне се отнасям отговорно към тази си задача и това дали таткото може, има време, има желание или няма не е от значение, защото от прехвърлянето на топката страдат децата. Така че никога не ми е дошло на акъла да меря кой колко възпитава, дали повече той или повече аз. Възпитава този, който има време и глада детето в момента. Понеже в нашето семейство аз съм по-дълго време с децата, аз и ги възпитавам повече, така се получава за сега. Аз подхождам сериозно към това си задължение и не се меря със съпруга си или със съседката, мерило са децата ми и тяхното поведение.
Вярно е, че твоето дете е по-малко и е нормално да има по-голяма тежест "обичането" за сметка на "възпитаването", но какво ще стане с детето ти ако ти продължиш само да "обичаш", а мъжа ти така и не започне да "възпитава"  ?!?
Не е нужно да ми отговаряш  , всеки ден се срещам с много "обичани" деца, но за съжаление .... 

Мъжа ми да възпитава?
За по два часа на ден, когато вечеря, утрепан от работа?
Или събота и неделя, когато дреме пред телевизора?
Ами просто не става. Даже понякога го улавам, че не си познава детето /не знае какво харесва/, пък камо ли да я възпитава.
Предните два-три уикенда се опита да се прави на строг и даже посегна на детето, аз обаче му казах, че тя е на 4 и разбира български, и вместо да крещи и да удря може да говори с нея.

Нашият татко, колкото и да е уморен от работа, като види детенце в къщи му идва настроението и започва ... гляма игра, четене на книжки, ако е топло - колело в парка, в неделя води младежа на тренировки по плуване.
Стигна се до там, че детето иска той да го приспива .... 

Като си спомня в началото как го гледаше като извънземно, но сега малчо му е влязъл под кожата 

Мъжът ми определено взе присърце ролята на възпитател и малкият вече разбра, че при него „номерът не минава”. Вярно е, че в момента има възможност да му отделя повече време. Такава му е работата, че не е ангажиран от 8 до 8. Но когато пътува и го няма по-дълго се усеща. Това, което успява да постигне с малкия, на мен ми коства доста усилия. Естествено не стоя безучастна, когато трябва да покажа сътветното отношение в дадена ситуация, но го правя по възможно най-деликатния начин. Нищо чудно не след дълго да ми се наложи да сменя тактиката. Иначе и мъжът ми обикновено предпочита вечер да дреме пред телевизора, но гледам с по-нежен подход да го ангажирам, освен ако не е супер уморен разбира се. Пращам ги в банята да се изкъпят по мъжки или го привиквам да види на какво сме се научили да играем през деня. Не става без „приятелско побутване”. 

В повечето случии аз съм лошата в къщи.Аз съм тази която изисква,която настоява.Аз съм тази която сутрин ги мие и сресва за да ги науча да са прилежни.Аз съм тази която върви по тях и им прибира и подготвя дрехите и иска да ги научи на естетика.Аз съм тази която ги храня и искам да се научат да се хранят прилично.Аз съм тази която прави забележки когато се държат неприлично защото искам да ги науча на обноски.Аз уча и пиша за да се образоват и.............много подобни подробности.Малките неща в голямото ежедневие.
Тате е добричкия защото всяка вечер се бори с тях играе,води ги на площадката или в парка да играят (докато мама чисти в къщи).Купува им пица (докато стане на мама гозбата) и т.н.
Но идва момент в който момчето става мъж и момичето пораства.Те наблюдават тате и го виждат един голям човек,който има показва кое е доблест, кое е грижа ,кое е закрила и много,много други други качества.
Затова са двама родителите да се грижат ,да обичат и да защитават децата си.Е това е моето семейство

Сега ще Ви копирам нещо да прочетете.Мисленето на един баща.Мисля ,че става за темата.
"Toй е известен с язвителния си хумор в ролята на д-р Хаус. Очевидно обаче Хю Лори е доста прозорлив и в личния живот. Ето какво споделя той за отглеждането на своята дъщеря: „Момичетата са сложно нещо. Наръчникът за отглеждане на момичета е 800 страници, глави 14, 19, 26 и 32 липсват, освен това е лошо преведен и труден за разбиране.“
Въпреки че през последните 40 години броят на мъжете, които помагат в домакинската работа се е увеличил с 57%,участват във възпитанието все още голяма част от тях смятат, че прането,гладенето и възпитанието на децата си остава изцяло женска работа. Но дори специалистите са категорични – след като мъжете са дали възможност на жените да излязат от къщи и да се развиват, дамите не трябва да се сърдят, че половинките им се мръщят пред пералнята."

Офтопик - Хю Лори е разведен и живее отделно от децата си. Те живеят в UK , а той в USA.

Е  тази подробност не я знаех

Малко са го преиначили това твърдение. Принципно становището в психологията е, че майчината любов е безусловна, а бащината- условна (което пак не бива да се възприема буквално). Т.Е. бащата е тази фигура, която определя лимити и граници при възпитанието.

А може ли някой, който обича да не възпитава или който възпитава да не обича детето?? Безсмислено е да се правят подобни обобщения, нещата са свьрзани според мен...

Искам мнението ви и за един друг аспект на темата, който засегнах от самото начало - това до колко мъжете имат качествата да възпитават. Според вас възможно ли е като им делегираме отчасти отговорността за възпитанието на децата, да ги направим по-отговорни тях самите? Биха ли се постарали да се разделят с някои свои лоши привички или черти, за да бъдат по-добър пример като бащи? Далеч съм от мисълта за голяма промяна. Все пак това са зрели хора с изградени характери. Вие наблюдавате ли някакви положителни промени в своите мъже след появата на малчо?

 С това ме объркахте щото съм си отворила няколко страници на bg-mamma и едната е за Хю Лори и си викам бе другаде щях да пиша ама...
 
 На въпроса това разделение хич не ми харесва  - все едно дъщеря ми при мене да се глези, а при баща си да се държи като войник   . И двамата сме и родители и двамата следва да я обичаме, да и даваме от любовта си и да я възпитаваме.

Според мен мъзпитанието на детето, не опира до това да го научиш, че "номерът не върви". Ами например простичките неща - да поздравява учтиво, да благодари, да бъде мил и т.н., за мен също са част от възпитанието.
Детето си го гледам аз по цял ден. Следователно двамата се учим целодневно на много неща. Давам му както обич, така и възпитание. Същото прави и баща му, като се прибере от работа, по свой начин, но следвайки общите ни възгледи за възпитание.
Разбира се, че за благото на детето е готов да се раздели с лошите си привички. В момента не се сещам за такива, но съм убедена, че ако се наложи, ще го направи. Наблюдаваните промени са много и все положителни. Най-малко усмивката му все по - често грее на лицето.

Работа на двамата родители е да обичат и възпитават.
Обаче, жените според мен, сме по-чувствителни и емоционални, и по-лесно показваме чувствата си, докато мъжете, играят роля на по-твърди и по-рядко казват прекрасната думичка обичам те.
Напук на твърдението, че е по-важно да докажеш любовта, вместо да я покажеш, едно дете малко трудно ще разбере от доказване. На него трябва да му се каже, и аз казвам непрекъснато и на детето и на мъжът ми, доказвам също.
Мъжът ми доказва 
От друга страна, възпитава главно този, който е най-много време с детето. То прихваща този модел на поведение, който вижда най-често.
В къщи аз основно възпитавам детето, и майка ми, която го гледа разбира се.
Но дъщеря ми има повече респект от баща си, въпреки че в къщи не се повишава тон, нито се заплашва.
Аз казвам не, получавам усмивка и продължаване на белята (да кажем). Когато мъжът ми каже не, малката спира и се захваща с нещо друго. Разбира се доста пъти го избива и на рев, но не продължава да "золумства".
А пък от собствен опит твърдя, че момиченцата сякаш са по-привързани към татковците си. дъщеря ми до толкова е свикнала аз да я гушкам, целувам и повтарям "обичам те", че много не се впечатлява, ама като си дойде баща и, гушне я и и каже "на тати момиченцето" и тя хвърчи.

Принципно не съм съгласна с подобно "разделение" на функциите на родителите. Според мен родителите трябва много да обичат и да възпитават заедно и едновременно.
Иначе по въпросите ти зависи от съпруга /бащата на детето/, но съм на мнение че доста от съвременните бащи се включват много повече и по-качествено в отглеждането на децата си, отколкото поколението на техните и нашите бащи.
При нас нещата не са разделени и двамата обичаме, съветваме, наказваме, поощряваме!

Само на таткото не бих разчитала за възпитанието, освен ако не искам детето да е домошарче и да стане геймърче на 3 и програмист на 5

Както е казала Lennyh, и двамата обичаме, съветваме, наказваме (тук той не смее много, по-скоро е повече моя роля), поощряваме. В днешно време ролите на мъжа и жената все повече се доближават, така че няма как да има такова разделение. Поне аз така мисля.

Подобни генерализирани изказвания никак не са ми по вкуса.
Да не говорим, че въпросното пък е доста трудно приложимо.
Как бащата ще възпитава детето, като по цял ден е на работа, прибира се вечер и отделя 1-2часа за него. Е, кога по-точно ще го възпита в това време?
До 2г повечето майки си стоят с децата, гледат ги, възпитават ги и т.н.
Подобно разделение на ролите ми се струва голяма простотия, още повече пък ако е изказване на някой психолози.

Извинявай, но просто не мога да коментирам това твое изказване! 
Излиза, че мъжете принципно не стават за възпитатели и че трябва много да си помислим, дали да им делегираме подобни отговорни и тежки права??!!

Може би разсъждаваш от твоята гледна точка. Уверявам те, че има много мъже, които отговорно приемат ролята на бащата и знаят как да възпитават.

Според мен голяма част от проблемите на съвременните младежи са свързани с факта, че от люлката до зрелостта ги възпитават основно жени - майки, баби, учителки в детските градини, учителки в у-ще. Къде са мъжете - бащи, учители, възпитатели? 

И после се чудим защо мъжете нямали качества, или не искат, или ги мързи, или не знаят как, да възпитават ?!

Сега ще ви кажа как разбрах тази простичка истина - че мъж се създава от мъж, а не от жена.
(моля преди да реагирате да се замислите):

Младежът (~10 г.) се оплаква, че групичка хулиганчета го гонят и не дават да играе в двора на бл. Х (където живеят повечето от приятелите му). Аз му казвам да ги избягва и в никакъв случай да не се конфронтира (защото ме е страх да не го пребият и ясно е, че това си е женския подход). Баща му казва: "Отиваш и му удряш 1 по носа и ще престане да те закача." - това е мъжкият подход.

Аз МНОГО се замислих (като пълен пацифист и противник на всякакво насилие) - ако синът последва моя съвет, що за човек/мъж ще излезе от него? Сигурно ще продължава да избягва конфронтациите и след като порастне. А как това ще му помогне в живота? Където ще срещне много агресивни и нахъсани мъжкари? Не възпитавам ли принципен слабак?

Та от тогава не се изсилвам да "възпитавам" момчетата си, давам им обич и сигурност, че са обичани и ценени.  Е и основните морални норми, но спецификата оставам на таткото...

Извинявай,уважаема, ама ти доколко имаш качества да възпитаваш по обратната логика? Или да си добра майка? Или това да си износила и да си "изплюла" (сори за грубия израз,но е факт че мъжете така говорим помежду си) детето ти дава индулгенция за непогрешимост?Хайде няма нужда. Или ти като родителка нямаш лоши страни? Еми вервай ми поне за мен, колкото и добра гледачка да е майката на дъщеря ми, се кръстя с две ръце малката като жена да възприеме минимум от нейните "ценности". Така че ако не искаш еснафско отношение, се раздели с еснафското мислене.
Що се касае за есенцията на темата - за да обичаш се иска сърце, а да възпитаваш-дупе. И с риск да ме обвинят в примитивизъм си мисля, че наистима мъжът би трябвало да има водеща роля в тази насока. И за да доразвия примитивъзмът с нотка анимализъм - децата са като малките кученца....гледат кой води глутницата. Казвам го от опит и с кученца, и с малки деца.И се пробват къде им мине номера. Затова мъже - повече търпение и по-малко емоции. Хеле пък ако имате момичета,щото знам каква слабост са.

Mina_B - начи имаш точен пич за мъж. Само така! Щото ако бяха слушали бабите си, прадядовците ни при Сливница нямаше да  викат "На нож", а "На две куки, английски ластик"

Аз изобщо не мога да си представя този модел, който описваш. В моето семейство и двамата възпитаваме еднакво, занимаваме се с детето еднакво. Понякога единият седи на компютъра, а другият казва хайде да играем с детето, следователно си измисляме някаква игра, най-често на криеница или му четем книжки заедно. Относно възпитанието е същото, не, че няма разминавания, но правим компромиси. Промени има и у двамата. Понеже не искаме синът ни да яде шоколад (или да яде по малко), изобщо не купуваме и не ядем, като цяло се храним по-здравословно, живеем по-здравословно, защото вместо да гледаме тв, отиваме да тичаме в парка. Но аз изобщо не мога да си представя как единият ще възпитава по-малко, а другият повече. Въпреки, че тук си признавам, че мъжът ми повече се лигави с него, отколкото аз. В смисъл, че много се вдетинява, когато играе с малкия и много се лигави, едни имена му измисля, говорът му става съвсем различен но когато направи беля, изобщо не му се разминава, става строг за секунди

Общо взето главоблъсканицата ми по въпроса може да се обобщи в последните три коментара, за които благодаря!

Далеч съм от мисълта, че мъжете изобщо не стават в това отношение и едва ли не трябва да си застраховаме децата в някое ЗПАД преди да им ги поверим. Но определено имат нужда от доизшлафайне, особено в посока съобразителност. Принципно, по природа те първо действат, а после мислят. Ще се доизясня, използвайки по-долу споменатото здравословно хранене. Вкъщи от самото начало се стремим към подобно, държа да отбележа, по моя инициатива, и то не заради детето. Но мъжът ми взе да го приема наистина сериозно едва след като малкият протегна ръце към мазния чипс, който ядеше и в крайна сметка се наложи да му даде да го опита, за да спре да реве. Това е само един от по-елементарните примерите как вече се старае да промени своите лоши привички заради детето, но смятам няма нужда да се впускам в други.

Да, в едно семейство и двамата възпитават, особено що се касае до елементарните навици и порядки. Но има неща които си искат човека. Пак ще използвам ваш пример – за насилието. Вече се случи друго дете да удари моето. При това толкова се засили, че падна, а аз моля ви се тръгнах да го вдигам! Сърце няма да ми даде да посъветвам детето си да отвърне на удара с удар или да рискува да се сбие с някого, знаейки, че има риск да бъде наранен. Абсурд! И като какъв ще расте? Мамина подвий опашка. Доскоро критикувах съпруга ми за неговата агресивност в определени ситуации, въпреки че имено сигурността, която ми даваше тази негова безстрашност и готовност да ме защити във всяка ситуация, бе едно от нещата, заради които го избрах за мой мъж. Наскоро чух изказване, че критикуваме мъжете си за неща, заради които сме се влюбили в тях. Но да не се отплесвам, както имам навик. Мъжът трябва да е мъж, въпреки и заради женската ни природа и трябва да направи от синовете си мъже. И далеч не става въпрос само за физическата сила. Може да живеем в двадесет и не знам кой си век, но все още сме хищници и все още човек за човека е вълк.

А относно това дали съм добра майка - не, не съм. Но поне се замислям по въпроса.

Убедена съм, че ролята на майката и на бащата е да възпитават с обич децата си.Аз съм била обичана и възпитавана и от двамата родители, не казвам "по равно", защото човешките взаимоотношения не се измерват аритметически, но съм усещала както обичта им, така и строгостта им.В интерес на истината  някои от децата от моето поколение много се страхуваха от бащите си, което на мен ми е било винаги някак странно.

Моето дете е обичано и възпитавано също и от двамата, като двамата  имаме различни роли.
Напр. веднъж реших да си играя със сина си на "гараж" ,подредихме колите и едно човече ги проверяваше, преди да излязат от гаража.Ами такава комедия се получи...Аз не съм шофьор, не мога да различа багер от трактор, за техника не ме търси...какви познания да създам в детето?Все пак възпитанието не е само поучаване и посочване на правила, то се получава в общуването...Затова, където не достигат силите на един родител идва ролята на другия.

Баби, дядовци, лели, каки и батковци също имат своето място във възпитанието на едно дете.
Аз напр. не приемам българската поговорка"Много баби- хилаво дете"Стига, разбира се да не са взаимноизключващи се методите на " многото баби"

Светкавицата, като спомена родата се сетих за един шеговит коментар, в друг форум на тема какви родители са българите, който много ме развесели. Реших да го цитирам, та да се посмеем:
„Мога да ти кажа - преди - бащата - думата му беше законът и не подлежеше на обжалване,
майката комадваше с поглед и не дай се Боже, белята да е голяма - помнеше се за години..., бабата и дядото - на почит и уважение... 

Сега - бащата или не се вестява или мие чиниите, майката -наглежда бабата да не гълчи детето и маникюра си...бабата и дядото - хора за всичко....,ма да не се мотаят много, много...  ”     

Всяко семейство само определя ролите си, най важното е родителите да са в синхрон по отношение на детето. Да няма единия едно нещо забранява, а другия му го позволява. Респектът трябва да е към двамата и да не си противоречат, защото детето усеща и започва да шикалкави и да му минават номерата.

Според мен и двамата родители трябва да играят еднаква роля във възпитанието на детето,както и да го даряват с много любов.

майката по принцип е по-близо до детето и знае всяка негова крачка.Мисля,че тя трябва да възпитава.Тати работи...все едно мен да ме възпитават комшиите