Ролята на майката е да обича, а на бащата да възпитава...

Искам мнението ви и за един друг аспект на темата, който засегнах от самото начало - това до колко мъжете имат качествата да възпитават. Според вас възможно ли е като им делегираме отчасти отговорността за възпитанието на децата, да ги направим по-отговорни тях самите? Биха ли се постарали да се разделят с някои свои лоши привички или черти, за да бъдат по-добър пример като бащи? Далеч съм от мисълта за голяма промяна. Все пак това са зрели хора с изградени характери. Вие наблюдавате ли някакви положителни промени в своите мъже след появата на малчо?

 С това ме объркахте щото съм си отворила няколко страници на bg-mamma и едната е за Хю Лори и си викам бе другаде щях да пиша ама...
 
 На въпроса това разделение хич не ми харесва  - все едно дъщеря ми при мене да се глези, а при баща си да се държи като войник   . И двамата сме и родители и двамата следва да я обичаме, да и даваме от любовта си и да я възпитаваме.

Според мен мъзпитанието на детето, не опира до това да го научиш, че "номерът не върви". Ами например простичките неща - да поздравява учтиво, да благодари, да бъде мил и т.н., за мен също са част от възпитанието.
Детето си го гледам аз по цял ден. Следователно двамата се учим целодневно на много неща. Давам му както обич, така и възпитание. Същото прави и баща му, като се прибере от работа, по свой начин, но следвайки общите ни възгледи за възпитание.
Разбира се, че за благото на детето е готов да се раздели с лошите си привички. В момента не се сещам за такива, но съм убедена, че ако се наложи, ще го направи. Наблюдаваните промени са много и все положителни. Най-малко усмивката му все по - често грее на лицето.

Работа на двамата родители е да обичат и възпитават.
Обаче, жените според мен, сме по-чувствителни и емоционални, и по-лесно показваме чувствата си, докато мъжете, играят роля на по-твърди и по-рядко казват прекрасната думичка обичам те.
Напук на твърдението, че е по-важно да докажеш любовта, вместо да я покажеш, едно дете малко трудно ще разбере от доказване. На него трябва да му се каже, и аз казвам непрекъснато и на детето и на мъжът ми, доказвам също.
Мъжът ми доказва 
От друга страна, възпитава главно този, който е най-много време с детето. То прихваща този модел на поведение, който вижда най-често.
В къщи аз основно възпитавам детето, и майка ми, която го гледа разбира се.
Но дъщеря ми има повече респект от баща си, въпреки че в къщи не се повишава тон, нито се заплашва.
Аз казвам не, получавам усмивка и продължаване на белята (да кажем). Когато мъжът ми каже не, малката спира и се захваща с нещо друго. Разбира се доста пъти го избива и на рев, но не продължава да "золумства".
А пък от собствен опит твърдя, че момиченцата сякаш са по-привързани към татковците си. дъщеря ми до толкова е свикнала аз да я гушкам, целувам и повтарям "обичам те", че много не се впечатлява, ама като си дойде баща и, гушне я и и каже "на тати момиченцето" и тя хвърчи.

Принципно не съм съгласна с подобно "разделение" на функциите на родителите. Според мен родителите трябва много да обичат и да възпитават заедно и едновременно.
Иначе по въпросите ти зависи от съпруга /бащата на детето/, но съм на мнение че доста от съвременните бащи се включват много повече и по-качествено в отглеждането на децата си, отколкото поколението на техните и нашите бащи.
При нас нещата не са разделени и двамата обичаме, съветваме, наказваме, поощряваме!

Само на таткото не бих разчитала за възпитанието, освен ако не искам детето да е домошарче и да стане геймърче на 3 и програмист на 5

Както е казала Lennyh, и двамата обичаме, съветваме, наказваме (тук той не смее много, по-скоро е повече моя роля), поощряваме. В днешно време ролите на мъжа и жената все повече се доближават, така че няма как да има такова разделение. Поне аз така мисля.

Подобни генерализирани изказвания никак не са ми по вкуса.
Да не говорим, че въпросното пък е доста трудно приложимо.
Как бащата ще възпитава детето, като по цял ден е на работа, прибира се вечер и отделя 1-2часа за него. Е, кога по-точно ще го възпита в това време?
До 2г повечето майки си стоят с децата, гледат ги, възпитават ги и т.н.
Подобно разделение на ролите ми се струва голяма простотия, още повече пък ако е изказване на някой психолози.

Извинявай, но просто не мога да коментирам това твое изказване! 
Излиза, че мъжете принципно не стават за възпитатели и че трябва много да си помислим, дали да им делегираме подобни отговорни и тежки права??!!

Може би разсъждаваш от твоята гледна точка. Уверявам те, че има много мъже, които отговорно приемат ролята на бащата и знаят как да възпитават.

Според мен голяма част от проблемите на съвременните младежи са свързани с факта, че от люлката до зрелостта ги възпитават основно жени - майки, баби, учителки в детските градини, учителки в у-ще. Къде са мъжете - бащи, учители, възпитатели? 

И после се чудим защо мъжете нямали качества, или не искат, или ги мързи, или не знаят как, да възпитават ?!

Сега ще ви кажа как разбрах тази простичка истина - че мъж се създава от мъж, а не от жена.
(моля преди да реагирате да се замислите):

Младежът (~10 г.) се оплаква, че групичка хулиганчета го гонят и не дават да играе в двора на бл. Х (където живеят повечето от приятелите му). Аз му казвам да ги избягва и в никакъв случай да не се конфронтира (защото ме е страх да не го пребият и ясно е, че това си е женския подход). Баща му казва: "Отиваш и му удряш 1 по носа и ще престане да те закача." - това е мъжкият подход.

Аз МНОГО се замислих (като пълен пацифист и противник на всякакво насилие) - ако синът последва моя съвет, що за човек/мъж ще излезе от него? Сигурно ще продължава да избягва конфронтациите и след като порастне. А как това ще му помогне в живота? Където ще срещне много агресивни и нахъсани мъжкари? Не възпитавам ли принципен слабак?

Та от тогава не се изсилвам да "възпитавам" момчетата си, давам им обич и сигурност, че са обичани и ценени.  Е и основните морални норми, но спецификата оставам на таткото...

Извинявай,уважаема, ама ти доколко имаш качества да възпитаваш по обратната логика? Или да си добра майка? Или това да си износила и да си "изплюла" (сори за грубия израз,но е факт че мъжете така говорим помежду си) детето ти дава индулгенция за непогрешимост?Хайде няма нужда. Или ти като родителка нямаш лоши страни? Еми вервай ми поне за мен, колкото и добра гледачка да е майката на дъщеря ми, се кръстя с две ръце малката като жена да възприеме минимум от нейните "ценности". Така че ако не искаш еснафско отношение, се раздели с еснафското мислене.
Що се касае за есенцията на темата - за да обичаш се иска сърце, а да възпитаваш-дупе. И с риск да ме обвинят в примитивизъм си мисля, че наистима мъжът би трябвало да има водеща роля в тази насока. И за да доразвия примитивъзмът с нотка анимализъм - децата са като малките кученца....гледат кой води глутницата. Казвам го от опит и с кученца, и с малки деца.И се пробват къде им мине номера. Затова мъже - повече търпение и по-малко емоции. Хеле пък ако имате момичета,щото знам каква слабост са.

Mina_B - начи имаш точен пич за мъж. Само така! Щото ако бяха слушали бабите си, прадядовците ни при Сливница нямаше да  викат "На нож", а "На две куки, английски ластик"

Аз изобщо не мога да си представя този модел, който описваш. В моето семейство и двамата възпитаваме еднакво, занимаваме се с детето еднакво. Понякога единият седи на компютъра, а другият казва хайде да играем с детето, следователно си измисляме някаква игра, най-често на криеница или му четем книжки заедно. Относно възпитанието е същото, не, че няма разминавания, но правим компромиси. Промени има и у двамата. Понеже не искаме синът ни да яде шоколад (или да яде по малко), изобщо не купуваме и не ядем, като цяло се храним по-здравословно, живеем по-здравословно, защото вместо да гледаме тв, отиваме да тичаме в парка. Но аз изобщо не мога да си представя как единият ще възпитава по-малко, а другият повече. Въпреки, че тук си признавам, че мъжът ми повече се лигави с него, отколкото аз. В смисъл, че много се вдетинява, когато играе с малкия и много се лигави, едни имена му измисля, говорът му става съвсем различен но когато направи беля, изобщо не му се разминава, става строг за секунди

Общо взето главоблъсканицата ми по въпроса може да се обобщи в последните три коментара, за които благодаря!

Далеч съм от мисълта, че мъжете изобщо не стават в това отношение и едва ли не трябва да си застраховаме децата в някое ЗПАД преди да им ги поверим. Но определено имат нужда от доизшлафайне, особено в посока съобразителност. Принципно, по природа те първо действат, а после мислят. Ще се доизясня, използвайки по-долу споменатото здравословно хранене. Вкъщи от самото начало се стремим към подобно, държа да отбележа, по моя инициатива, и то не заради детето. Но мъжът ми взе да го приема наистина сериозно едва след като малкият протегна ръце към мазния чипс, който ядеше и в крайна сметка се наложи да му даде да го опита, за да спре да реве. Това е само един от по-елементарните примерите как вече се старае да промени своите лоши привички заради детето, но смятам няма нужда да се впускам в други.

Да, в едно семейство и двамата възпитават, особено що се касае до елементарните навици и порядки. Но има неща които си искат човека. Пак ще използвам ваш пример – за насилието. Вече се случи друго дете да удари моето. При това толкова се засили, че падна, а аз моля ви се тръгнах да го вдигам! Сърце няма да ми даде да посъветвам детето си да отвърне на удара с удар или да рискува да се сбие с някого, знаейки, че има риск да бъде наранен. Абсурд! И като какъв ще расте? Мамина подвий опашка. Доскоро критикувах съпруга ми за неговата агресивност в определени ситуации, въпреки че имено сигурността, която ми даваше тази негова безстрашност и готовност да ме защити във всяка ситуация, бе едно от нещата, заради които го избрах за мой мъж. Наскоро чух изказване, че критикуваме мъжете си за неща, заради които сме се влюбили в тях. Но да не се отплесвам, както имам навик. Мъжът трябва да е мъж, въпреки и заради женската ни природа и трябва да направи от синовете си мъже. И далеч не става въпрос само за физическата сила. Може да живеем в двадесет и не знам кой си век, но все още сме хищници и все още човек за човека е вълк.

А относно това дали съм добра майка - не, не съм. Но поне се замислям по въпроса.

Убедена съм, че ролята на майката и на бащата е да възпитават с обич децата си.Аз съм била обичана и възпитавана и от двамата родители, не казвам "по равно", защото човешките взаимоотношения не се измерват аритметически, но съм усещала както обичта им, така и строгостта им.В интерес на истината  някои от децата от моето поколение много се страхуваха от бащите си, което на мен ми е било винаги някак странно.

Моето дете е обичано и възпитавано също и от двамата, като двамата  имаме различни роли.
Напр. веднъж реших да си играя със сина си на "гараж" ,подредихме колите и едно човече ги проверяваше, преди да излязат от гаража.Ами такава комедия се получи...Аз не съм шофьор, не мога да различа багер от трактор, за техника не ме търси...какви познания да създам в детето?Все пак възпитанието не е само поучаване и посочване на правила, то се получава в общуването...Затова, където не достигат силите на един родител идва ролята на другия.

Баби, дядовци, лели, каки и батковци също имат своето място във възпитанието на едно дете.
Аз напр. не приемам българската поговорка"Много баби- хилаво дете"Стига, разбира се да не са взаимноизключващи се методите на " многото баби"

Светкавицата, като спомена родата се сетих за един шеговит коментар, в друг форум на тема какви родители са българите, който много ме развесели. Реших да го цитирам, та да се посмеем:
„Мога да ти кажа - преди - бащата - думата му беше законът и не подлежеше на обжалване,
майката комадваше с поглед и не дай се Боже, белята да е голяма - помнеше се за години..., бабата и дядото - на почит и уважение... 

Сега - бащата или не се вестява или мие чиниите, майката -наглежда бабата да не гълчи детето и маникюра си...бабата и дядото - хора за всичко....,ма да не се мотаят много, много...  ”     

Всяко семейство само определя ролите си, най важното е родителите да са в синхрон по отношение на детето. Да няма единия едно нещо забранява, а другия му го позволява. Респектът трябва да е към двамата и да не си противоречат, защото детето усеща и започва да шикалкави и да му минават номерата.

Според мен и двамата родители трябва да играят еднаква роля във възпитанието на детето,както и да го даряват с много любов.