Публикувана: 17 дек. 2008, 00:02 ч.
Последно мнение: 29 дек. 2008, 13:31 ч.

Хронология на изгубените Коледи

7 296
142
1

# 105 18 дек. 2008, 21:37 ч.

Мнения: 167

Цитат на: simplyaven в чт, 18 дек 2008, 21:05

защо възлагате на възрастта отговорността за загубената вяра? тя е лична отговорност. вяра се губи, ако й се отвори вратата и я побутнем навън.

Не е причината възрастта за изгубената вяра. Просто с времето броя на ударите на съдбата става все повече и повече и за да запазиш вярата си по детски чиста се изисква върховно усилие, което малцина притежават. И не, вяра не се губи като й се отвори вратата да излезе - вяра се губи малко по малко, когато след всеки удар се изправяш с все по -малко вяра в сърцето си, един ден след поредния удар установяваш, че вече не ти е останала такава, за да се изправиш... И за да не звуча черногледо ще кажа, че както се губи вярата, така може и да се печели -пак така малко по малко след всяка победа над съдбата, ние откриваме все повече сили в себе си и разбираме, че онези удари са били, за да се научим да се изправяме.

Цитат на: на Кронки жена му в чт, 18 дек 2008, 17:01

От дъли години насам за мен това е първата преоткрита Коледа. Знам че Живота може да ме изненада по най-гадния си начин, не го е правил още, но съм усещала полъха му.

Кронки, не мога да се сдръжа да не ти кажа, че Живота, освен, че може да те изненада по най - гадния начин, може и да те изненада по най - прекрасния начин. Двете са напълно възможни. Аз пожелавам на всички тука второто! Hug

# 106 18 дек. 2008, 21:42 ч.

Мнения: 1 517

При нас пък има една таква тенденция: дойде ли празник (Колдеда, ЧРД и др) = нищо особено като ден. Просто не се получава така, както ми се иска. А в най-обикновени дни става такъв купон, който се помни с години (под купон да не се разбира само веселбата и гюрултията, а по-скоро начина по който изживяваш деня).

Применр: на 30-тия си ЧРД искарах...не чак тъпо, ама почти. Нищо особено не направих, въпреки, че много ми се искаше. На 10-тата годишнина от сватбата ни се изпокарахме и аха-аха да е последната такава Mr. Green

А наскоро на няколко пъти се събираме с приятели и преживяването е супер...все едно, че има празник. То емоции, то чудо. И спомени остават. А повод няма.

# 107 18 дек. 2008, 21:45 ч.

Мнения: 3 034

Ели_ , да, съгласна съм с теб в общи линии. това имах предвид, че тя се и печели обратно. а за вратата имах предвид, че окончателното изблъскване на вярата, изисква и врата, през която да се изгуби. и за усилието е вярно, разбира се. но то без усилие какво е възможно? Hug

що се отнася до ударите на съдбата... не знам. аз мисля, че всеки е отнесъл не един, но тоталната загуба на вярата става с позволение.

# 108 18 дек. 2008, 21:53 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Моята Коледа е Рождество Христово.

В сърцето и душата ми е, без задължителните елементи.
от години в тези дни съм на пътешествие някъде, така че не се налага да вися над тенджерите по часове. Отдавам се на разходки из природата и сърцето ми весело подскача, ако има сняг, който кара бузите да щипят, е още по-вълнуващо..
И подаръци не подарявам. Тук, това се прави на 5 декември, така че за Рождество съм освободена търчане по магазини. Празнуването на маса и много пиене и ядене, винаги ми е било чуждо и отегчително. Избягвам го.

Интересното е, че се чувствам погалена Отгоре, защото си имаме руски православен манастир, където службата е на 7 януари. Тогава, когато еуфорията около другите е отминала, настъпва духовният момент за мен и го изживявам пълноценно. Благодарна съм, че този прекрасен празник не свързвам с "трябва".

# 109 18 дек. 2008, 22:14 ч.

Мнения: 11 607

Не съм празнична личност.......Не обичам празниците......Само празниците на децата ми носят истинска радост.......Другите - не!

Рождество Христово ми е много изкуствен празник(простете!).....Понякога си казвам - да минават по-бързо празниците........С приятели сме изкарвали 100 пъти по весело без повод отколкото с повод......Шантава работа......Но по принцип често чакам с нетърпение да минат празниците......

# 110 18 дек. 2008, 23:03 ч.

Sofia
Мнения: 4 222

Цитат на: simplyaven в чт, 18 дек 2008, 21:45

......но тоталната загуба на вярата става с позволение.

Уви, вярата не ни пита, когато реши да си тръгне. Всъщност ние дори не разбираме кога точно тя ни е напуснала завинаги. Защото това става малко по малко, бавно и неусетно. Както казва Ели, след всеки удар, след всяко падане и ставане, ставаме и малко по-различни от преди. Ставаме по-корави, по-устойчиви, може би дори по-силни. Но и по-мнителни и безчувствени - за да оцелеем и другия път. Кога повече, кога по-малко, според случая и според случката.
Докато един чудесен ден, по повод или без повод, в миг на равносметка случайно откриваш, че вярата ти я няма.
Но кога точно е затворила окончателно вратата зад себе си - така и не можем да бъдем сигурни.

# 111 18 дек. 2008, 23:04 ч.

Sofia
Мнения: 4 222

Цитат на: Рожбо в чт, 18 дек 2008, 16:42

Просто се обедих,че това са празници на лицемерието!!!

Но защо?

# 112 18 дек. 2008, 23:12 ч.

Sofia
Мнения: 4 222

Цитат на: Балу в чт, 18 дек 2008, 17:59

Някъде в новините чух, че тази година Дядо Коледа е получил много повече писма на адреса си в Рованиеми, от възрастни хора, отколкото от деца. Дали ни се иска да сме деца, за да повярваме отново в коледния дух или е безвъзвратно?

Възнамерявам утре вечер да пусна на децата ми "Полярен експрес". От както се появи преди няколко години, всяка година очаквам с нетърпение да наближат празниците, за да им го пусна и самата аз да го гледам отново. Тази година закъснях. Може би заради това ми минорно настроение. А може би точно от този филм имам нужда.

# 113 18 дек. 2008, 23:15 ч.

Мнения: 3 634

Аз нали писах по-горе, че няма да се сдухвам и ще украся къщата. Мъжът ми си дойде от командировка и много се зарадва. Явно все пак наистина си заслужава да се постараем заради близките си. Peace

# 114 18 дек. 2008, 23:31 ч.

Sofia
Мнения: 4 222

Цитат на: Михалко в чт, 18 дек 2008, 23:15

Явно все пак наистина си заслужава да се постараем заради близките си. Peace

Разбира се. Поне заради тях!
А тяхната радост може да ни зарази.

# 115 18 дек. 2008, 23:42 ч.

Мнения: 17 546

Не знам дали ще ме зарази Confused

Може и вече да съм имунизирана, знам ли. Аз съм инат, като от всякъде ми дрънчат коледни песни и ми казват Коледа е, трябва да си весел, щото така трябва, аз пък точно обратното правя. Никога не съм обичала да ми казват какво трябва да правя и напук на трябва... аз пък не искам! Затова пък като си весел когато всички са се улисали в делниците, изглеждаш налудничаво отстрани и хората си викат: "Тая нещо не е в час!".

# 116 19 дек. 2008, 00:04 ч.

Мнения: 899

В понеделник осъзнах, че не знам кога е Коледа.
Тази година тя се промъкна тихо у дома. На пръсти, в сърцето ми. С няколко елхови клонки и едни весели кафеви очи, които гледаха изненадата ми. После ме засърбяха пръстите, всеки ден пекох по един вид курабийки. Купих подаръците отдавна, за да не ме докосва чуждата еуфория. Избрах ги практично, непрактичното е обичта ми. Не очаквам нищо, просто се наслаждавам. Сякаш всяка година на Коледа се надяваме на някакво чудо. И докато се обърнем, станала новата година, чувстваме се излъгани и изхабени.

Тайната за мен е да не търся, искам и очаквам. Коледата си знае работата и ме прави достатъчно спокойна, за да мога да я видя. А чудесата... те често се случват тихомълком, през нощта, докато спим. Топлият вятър предвещава студ, вечер събувам ботушите и гледам как правят локвички. Следобед си правя чай и мълча, просто така няколко минути, за да стана отново в равновесие. На елховите клонки вързах само шишарки и стари цветни топчета. Играчките от детството ми чакат в кашона някой ден едно малко човече да ги открие. Когато порастваме нещата стават различни, но в никакъв случай по-лоши. Коледа сега за нас трябва да бъде друга и ние трябва да я намерим.

Все пак всяко чудо заслужава да се потрудим, нали?

# 117 19 дек. 2008, 05:26 ч.

Мнения: 3 034

Цитат на: dodo_dodo в чт, 18 дек 2008, 23:03

това е твърде мрачно, според мен Tired

аз моята вяра си я отглеждам. не съм я оставяла да вехне. и след всеки удар всъщност съм се уповавала на нея, няма как да я изгубя.
не съм сигурна обаче, дали говорим за едни и същи неща. вярата в магията, в приказното - това имам предвид аз. Коледният дух е част от тази магия и приказност за мен. а тази конкретна вяра има много начини да не се губи, или поне аз имам много магии, за да си спасявам магията Grinning

но трябва и осъзнато желание. не вярвам, че оставена сама на себе си, вярата би се запазила непокътната.
за мен книгите, приказките (неписаните) и природата, но в малко пречупен план, са неизчерпаем източник на приказна вяра. ако вместо да плача вкъщи, отида в гората и изкрещя, прегърнала дърво, започвам да си мисля за Роня, а не за болката... и така, правила съм го, действа в моя свят Hug

# 118 19 дек. 2008, 10:31 ч.

Мнения: 3 268

Цитат на: dodo_dodo в чт, 18 дек 2008, 23:12

Цитат на: Балу в чт, 18 дек 2008, 17:59

Точно този филм гледахме преди няколко дни у дома с Калина и аз трябваше да й чета субтитрите,та го гледах целия.Страхотен,вълнуващ,накрая плаках.Препоръчвам го на всички,позагубили вяра в коледния дух.

# 119 19 дек. 2008, 10:43 ч.

Sofia
Мнения: 4 222

Цитат на: stefani6 в пт, 19 дек 2008, 10:31

Хех, и аз им чета на глас субтитирте Simple Smile

Филмът действително е невероятен, гледайте го!

Препоръчани теми

ХАМАС нападна Израел

Ще има ли трета световна и как ще се развият събитията за човечеството?

Абитуриентски страсти 2024

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Причина:

Причина: