Болката от майка ми....

Когато видях темата от началото писах,но нещо стана и ми изчезнаха писаниците и се отказах да пиша отново....
Омъжена съм с детенце на 4г.До преди да изляза от апартамента на нашите,брат ми постоянно ме обиждаше и гонеше и се биеше в гърдите,че апартамента е за него....в същото време,майка ми хубавицата мълчеше и нищо не му казваше.....До като учех,даже работех и на училище си ходех....ако пък пропуснех се скитах по кафетата,щот на мен ми се вдигаше скандал,че не съм на училище.....Но пък за синчето й и дума не можеше да става,когато му е кеф тогава ходеше,а като не ходеше-тя милата ми майчица  тичаше да му взима извинителни бележки....
Още преди да се омъжа се изнесох и там съм ходила за тези 9 години най-много 5-ти....Не ми е мило и не го възприемам като мой дом онова място.....
Майка ми пък хвана за чужбина и естествено няма нито едн събрана стотинка,защото постоянно праща на сина си...А той пък това и чака и профуква всичко....Остави това,но все аз съм кривата...Аз съм виновна,че сина и е превърнал апартамента в кочина-понеже не съм ходила там...Аз съм виновна,щот не искам да му помагам-не съм длъжна...Все аз съм виновна и все аз съм длъжна според нея....
Тя направи брат ми пълен инвалид от както е завършил/8г/ не е работил изобщо....Миналата година тегли 2 заема и отиде на море....Естествено тя му ги изплати.И за кола му даде пари и за една камара неща...Даже той изтегли 15 000лв и ги профука за 3 месеца това лято и тя пак не му спря кранчето,обаче на мен ми държи сметка,защо сме теглили заеми толкова,като ли,че тя ми ги връща...И като и кажа,че аз мойте си ги връщам и че аз съм си купила всичко което имам в момента,защото нито тя,нито свекърва ми ми е дала нещо-тя започва да ми крещи,че съм била злобна и високомерна....
Като се замисля,тя винаги е гледала за брат ми,винаги ни е деляла и винаги е била чепата....И колкото и да си вярвам,че положението ще се оправи,то все повече усещам,че няма оправия....Нея вече не я интересува какво става тук,а да не говорим,че баща ми хептем го забрави...Той горкия вече не издържа,тотално е рухнал,а тя дори и не му се обажда д го пита как е...Миналата година,той падна и се наложи да му отворят главата,тя дойде и за тези 2 бона дето ги даде,ще има да натяква докато е жива....Много ми тежи вече,найстина не мога да я трая....Ето и снощи уж ми честити и подхвана темата за брат ми....И естествено понеже казах,че съм го сиктеросала и че не съм му готвачка,защото той когато има пари при мен не се вясва,а пък не съм длъжна да го хрантутя,тя ми каза,че съм зла и как не ме е било срам да му кажа така....Ами не ме е срам,на мен никой не ми дава,даже са ми в тежест и психически ме смазват отвсякъде....Боли ме и ме е срам и от свекърва ми и от майка ми...И  двете се опитват да ме сринат по всякакъв начин и въпреки,че свеки е отрязана от нас тотално пак рови и се мъчи по всякакви начини да ни забие нож....Боли ме,че вместо майка ми да ми е опра,то тя ме смазва психически с обидите и безинтереса и към мен...Както казва тя,аз вече съм в друго семейство и не съм нейна грижа,то по тази логика се убеждавам все повече,че май трябва да я отрежа тотално,както направихме със свеки....Много тежи когато няма с кой да споделиш,тежи защото хората около мен ме знаят за веселяк и все усмихната личност...Всъщност,аз не съм такава,това е само маска за пред тях,а само аз си знам какво ми е на душата....Знам колко много ме боли и знам колко съм ранима и как,ако заплача от другата страна на слушалката ми се вика,че съм истеричка...Боли ме не само за мен,но и за баща ми,защото тези двамата ни сасипаха психически...