Аз се разделих с бащата на децата си по същите причини.
Не толкова изневярата, колкото сухото "извинявай", "е кво искаш, нали се върнах при теб?"., "тя не значи нищо" (ама и предлагаше брак и искаше да има дете от нея)... бла бла бла
1 година го чаках да влезе в час след случката... не успя, а на мен ми писна, ама много ми писна.
Та така, бременна в 4 месец с второто ни дете взех своето решение.
Нито за миг не съм съжалила, че се разделихме...
Аре бе, животът ми е един, няма да позволя на някой си, та бил той и баща на децата ми да ме прави на маймуна, па и да ме изкарва мен виновна после...
Да го чакаш да вземе решение???? Как пък не... Кой ще ти върне времето, прекарано в чакане
Не толкова изневярата, колкото сухото "извинявай", "е кво искаш, нали се върнах при теб?"., "тя не значи нищо" (ама и предлагаше брак и искаше да има дете от нея)... бла бла бла
1 година го чаках да влезе в час след случката... не успя, а на мен ми писна, ама много ми писна.
Та така, бременна в 4 месец с второто ни дете взех своето решение.
Нито за миг не съм съжалила, че се разделихме...
Аре бе, животът ми е един, няма да позволя на някой си, та бил той и баща на децата ми да ме прави на маймуна, па и да ме изкарва мен виновна после...
Да го чакаш да вземе решение???? Как пък не... Кой ще ти върне времето, прекарано в чакане
Привет и от мен!
Аз същ попадам вече в този клуб, но не съжалявам ни най-малко...
Мило момиче, стигнах едва до 2 страница и до въпросното мнение, цитирам го, защото смятам, че е най - правилното...
Лично аз чаках, сама си стигнах до този извод и чаках, цели две години и помагах, и го съжалявах, и се поставях на негово място...(все пак се познаваме от 11 г, имаме брак от 7г) И се мъчих да подтискам проблема и да не го забелязвам... е, не става.... Стигнало ли се е до тук, просто не става. (при мен не се касае за изневяра, но порокът е пак негов) Сега вече ме обхваща бяс, че съм му дала толкова време... Та аз и детето ми (тогава на 4 м, сега вече на 2,4) живеем един живот и след като този мъж не може да ме направи щастлива, ами да си гледа работата.... Вдигнах гордо глава и казах - той не ме заслужава.....Взех си детето и се махнах (при мен става въпрос за връщане в родния град). Все още положението ми е много объркано - не ми дава развод, замина за чужбина, не знам какво ще стане с работата ми- но се чувствам милион пъти по-добре и това осезаемо си личи не само по настроението ми, но и във външния ми вид..
Така че, моят съвет е горе главата - нашето щастие стой много преди това на "все още" мъжете ни, а относно децата - смятам, че щом майка им се чувства добре и те ще са добре....
