Клуб на развеждащата се съпруга

С дете на 3 години и бебе на месец, трябва да си преживяла нещо безумно драстично, за да се решиш на подобна крачка.
Окончателно ли е?

Аз няма как да съм в клуба, но няма да спамя, нито ще охкам и ще изказвам съжаления. И съвети няма да давам.
В някакъв смисъл се опитвам да разбера кое дава сили на някои жени да се разведат, а други все да търсят пътя обратно към някого, да търсят методи и оправдания. В името на кого и какво се развеждаме или оставаме?

Добре де, ти спомена че любовницата е омъжена с дете.Защо не кажеш на мъжа и за нейната авантюрка, с уговорката той да не и казва от къде е разбрал.Да я видим тогава, ще бъде ли толкова "разбираща".То че твоя мъж е объркан , и мекушав това го разбрах, но ми се струва че тя го"обърква", а като я подгони мъжа и дали ще има възможност да разбира толкова твоя мъж.И току виж пък и мъжлето ти излязъл от объркването.

Имах предвид Авторката да информира съпругът на любовницата за извънбрачната  връзка на любовницата със съпруга на авторката.Мъжете се правят на толерантни когато въпростът опира до тяхната лична свобода, но заподозрат ли съпругата си в извънбрачна връзка мигом отношението им се променя.Да видим тогава измамения съпруг дали няма да покаже правия път на невярната си съпруга, от което пък може да се възползва авторката, като се покаже като разбираща и любяща неверния си съпруг, пък всъщност с едно наум.
Я се постави на нейно място с две малки деца, едното от коитоп бебе и неуверенен лабилен съпруг, който се олюлява след първата фуста като влюбен глупак.Лесно се съди отстрани.

Бърди, и ти си права че е много тежко да си мислиш какво прави мъжа ти с другата, но за мен би било по-тежко да поставя себе си или нещо друго преди детето ми, и мисля че свяка майка мисли по този начин"че децата са най-важни от всичко".
Моето мнение е - да се държи по възможност сдържано с него, да не го следи, а да сподели тъгата си със съпругът на любовницата.Ако мъжът и разбере, че тя е казала да отрича.
Доколкото разбрах, авторката живее и със свекърва?(той със усмивка споменал на майка си че повече няма да получава разпечатки вкъщи)
Съветът ми е този проблем да не стига до ушите на неговите роднини, защото теака ще те дразнят и ще се смеят, опитвайки се да те изкарат че си  въобразяваш.

А моята свекърва винаги защитава синчето си, дори и да вижда че той е сбъркал.Поради тази причина никога не му правя забележка пред нея, но ефект няма, защото и на смае да сме той отива и и се оплаква, или той викава и тя довтасва и се намесва, веднага на негова страна.Е гати майката орлица а? и то на 35 годишен мъж

Е,изчетох и двете ти теми...........и поне се успокоих,че не съм само аз/не че ми стана по-леко/,но в момента и аз съм на такъв кръстопът...........с тая разлика,че изневярата е факт от времето когато малкия беше бебе.............същата история-по разпечатките се хванахме-без да искам,просто ми спряха телефона за неплатена сметка,аз в 9-тия месец тръгнах да се карам..хората ми пуснаха разпечатка и за моя огромна изненада се оказа,че "имаме" по незнам колко си разговора с колежката/и то от личния тел.,на фамилен план...абе глупава работа/...после имаше сълзи..сополи,извинения.....обещания,че повече няма............аз понеже съм наивна,пък и с две деца и още хиляда грижи/че то ако има начин всичко да поема-ще го поема/...и така минаха вече две години ....колежката/и тя с две деца/ е вече бивша/това беше условието-той да си смени работата и да не се виждат/...уж отдавна  не е интересна,но преди два дни се оказа,че отново фигурира в паметта на телефона като редовно обаждаща се и търсена/не съм го проверявала-просто той си го забрави вкъщи и ме помоли да видя да видя дали не му е звънял някой/.........е,толерантна съм,ама чак толкова не мога...не съм и чак толкова глупава да приема оправданието,че са се чували във връзка с обявено в нейната нова служба работно място/той си има хубава работа,а и знае,че няма как да иде да работи с нея и аз да съм ОК/......и така,разрових се/за което се мразя,защото просто не съм такъв човек и ме е яд,че вади от мен и такива страни/намерих си съвсем преки доказателства,че не са прекъсвали......ама-на,твърди си човека ,че няма нищо...ама аз съм била"параноичка" и с мен вече не се живеело/а 9години-всичко беше цветя и рози/,та като стигнах до момента,че повече няма да го трая-ми рече"Ми заминавай".......лошото е,че и да искам-няма къде да ида/т.е .има ама не е добър вариант за децата.........то и за мен не е-при баща алкохолик със психични отклонения/.....и сега седя и мисля-мисля и седя...вече няколко дни......и нищо не измислям-четох и тук-там,питах познат адвокат/хипотетично представих ситуацията/-доколкото разбрах,дори и в неговото жилище,тръгнем ли да се развеждаме-мога да претендирам да остана с децата докато навършат пълнолетие......мислих и да раздухам работата/да говоря с мъжа на колежката/-ама не мога така,с лека ръка,да затрия и още едно семейство и още две деца да направя нещастни...и със свекърва ми мислех да говоря/тя не е при нас/.....ама като я знам-веднага ще скокне да защитава синчето си............а той милия,върви,мълчи-неще изобщо да обсъжда.....нямало какво,оня ден само ми просъска,че децата нямало да ми остави/да го питам какво ще ги прави,като откак са се родили са изцяло моя грижа-той буквално не ги познава като характери,като потребности,като режим дори...............за себе си не мисля-все ще се оправя,ама пък ми е съвестно,че на тях ще им е гадно в живота без "татко",но пък ако ще е такъв/без отговорности,без съвест/ дали им е нужен?..............Прекалено много въпроси ми се въртят,прекалено ми идва и мълчанието.............и престореното внимание към децата/сети се/.....а аз исках просто да поговорим,да се разберем като зрели хора..........да видим какво да правим/то едва ли ще преглътна лъжата и обидата,ама поне едно"извинявай" да беше казал.........../,на не би.........за съжаление и тук/ в темата/ не откривам решението...та ще следя......ще търся изход...пък дано го намеря.