Публикувана: 3 ян. 2009, 14:38 ч.
Последно мнение: 23 фев. 2009, 01:36 ч.

Клуб на развеждащата се съпруга

14 698
136
1

1
...
5
6
7
...
10
Всички

# 75 7 ян. 2009, 20:41 ч.

Мнения: 2 723

keti_ , дали наистина има нещо, или просто е свикнал месец и половина да живее сам и да не се съобразява с никого.
Въоръжи се с много търпение и се опитай да поговориш с него, нищо не губиш.
В БГ винаги можеш да се върнеш, незнам къде си, но от Брюксел и Дортмунд има много евтини полети до София.
Въпросът е нещо да се промени, преди да е тотално изгубено, а при вас не звучи много отчайващо, поне отстрани.
Успех bouquet

# 76 7 ян. 2009, 21:00 ч.

Мнения: 293

Кети,остави му детето за два часа и излез за малко сама.Разходи се в парка или някъде сред природа,за да можеш да останеш на саме със себе си,да си припомниш всичко добре,вътрешно не може да не усещаш кое е правилното.Помисли добре дали си заслужава,защото както четеш има много жени,които след развода се чудят за какво са чакали толкова много.Ако сърцето ти говори ,че няма да потръгнат нещата,че не го искаш,по-добре се мобилизирай и започни живота си отначало.Нищо лошо няма,не бива да се страхуваш,всичко ще се нареди рано или късно и за теб.Това,че е баща на детето ти не го прави най-подходящия за теб.Ако ли пък нещо в теб вика да останеш и да опиташ да му простиш,ако мислиш с умиление за вашата първа среща,за мечтите ви,за нещата ,които сте преживели...тогава направи същото само,че с него.Излезте някъде на спокойствие и проведете един приятелски разговор с добър тон.

Каквото и да решиш надявам се да е най-доброто за теб ! Това ще узнаеш след време,а сега успех!

# 77 7 ян. 2009, 21:28 ч.

Мнения: 28

Цитат на: savina_h в ср, 07 яну 2009, 16:49

...не е луд тоя дето яде баницата , а тоя дето я дава, нали ...

Това го чувам вече втори път ... много е цинично. Според това всички жени имат някой заради едното удобство и пари ...

Според мен е виновен само мъжът и то не защото се е влюбил в друга, а защото се държи ужасно грубо със съпругата си и изобщо не мисли за децата си.

# 78 7 ян. 2009, 21:45 ч.

Мнения: 1 726

Цитат

Според мен е виновен само мъжът и то не защото се е влюбил в друга, а защото се държи ужасно грубо със съпругата си и изобщо не мисли за децата си.

С вината на мъжа всички сме съгласни, мисля. Аз не мога да разбера защо, аджеба при положения , че собственото ти семейство е сговнясано трябва да нахълтваш в семейството на друга и да сговнясваш и нейното. Бащата на децата ти като не става , дай да вземем на чуждите деца (при положение , че не са се свършили свободните мъже).

# 79 7 ян. 2009, 21:54 ч.

София
Мнения: 62 595

Абе, семейството няма нищо общо. Шавливите винаги се надушват накрая. Ние не знаем подробности от историята, но не се знае и тази жена какви мотиви има. Може мъжът й да си е съвсем наред, а тя да е хлътнала или да е имала и други такива връзки.

# 80 7 ян. 2009, 22:50 ч.

Мнения: 28

Цитат на: savina_h в ср, 07 яну 2009, 21:45

Случва се по-различни причини: може наистина да е много гадна жена и да го прави просто за забавление, но това пък не оправдава мъжът, че да не му пука напълно как децата му ще сменят начина си на живот. Все пак им е баща, трябва да мисли къде ще живеят, как отчасти той ще ги издържа и така нататък, дори вече да не обича майка им.

От друга страна, пък може просто да се е влюбила (може да го обича от 100 години, има и такива случаи) и не просто да си търси развлечение. В такъв случай забележката да си намери някой неженен не е уместна, както и това изречение с баницата (това изречение от повече от век никъде не е уместно, освен ако някой не е безнадеждно фригиден Simple Smile

).

Във всеки случай това е неин и на нейното семейство проблем. Детайлите няма да направят алессиа по-щастлива, както и да се обади на другия съпруг, могат само да й влошат положението. Тя трябва сериозно да си поговори със собствения си съпруг за това как той вижда бъдещето и за да е по-реалистично преди това с адвокат за правата на децата си при развод.

# 81 21 ян. 2009, 17:34 ч.

Мнения: 773

Реших да върна темата. Доста отдавна не съм писала. За съжеление в деня на последния ми пост се наложи да влезем с малкия в болница. Sad

Приех го много тежко. Беда след беда. Cry

Ама малката ми душичка е толкова борбена, че се оправи много бързо даже и без антибиотик. Laughing

Там имах много време да остана сама със себе си и с мислите си. Да преосмисля много неща.
Сетих се, че съм правила всичко това, без четвърта точка.

Цитат на: Мама на принцеса в пн, 05 яну 2009, 17:03

Да се запиша и аз!
Прочетох цялата тема и всички съвети в момента ми се виждат..........пробвала съм всички ooooh!

Била съм в положението на авторката Tired

Само където имах едно дете на 4 години.
1. Мълчах и търпях, защото обичам - НИЩО!
2. Избухвах, нервирах се, карах се - НИЩО!
3. Молех се всичко да се оправи - НИЩО!
4. Уведомих мъжът на семейната ни "приятелка" и негова колежка - НИЩО!
Факт: "Приятелката ми" /с две деца/ се разведе!
Ние се разведохме! Те отритнати от всички много се обичат и си се гледат Sick

Само човек, който е минал през това знае какво е Tired

Болка, срам, унижение, безсънни нощи на самообвинения и накрая какво?????????

И НИЩО!
Прибрах се вкъщи, а почуствах все едно влизам в някой чужд дом. Замислих се колко жертви и компромиси съм правила през годините, за да просъществува това семейство. За усилията да подържаме огъня между нас. Защото според него щом веднъж сме се обикнали, край това означава, че повече не трябва да полагаме някакви грижи за връзката. Ако наистина сме се обичали тя щяла от само себе си да върви гладко. Замислих се всъщност как възприех неговия начин на живот, който винаги съм мразела. Затворена между някакви стнени в панелката. Аз обичам да се разхождам сред природата. Не помня последния път, кога сме се качвали на витоша примерно. Обичам да карам ски. Не мога да се сетя даже къде са ми ските. Обичам да рисувам. Последната ми рисунка е от преди година, дали не бяха две. Най-лошотое, че даже не мога да го обвиня него за всичко това. Аз съм си виновна. Аз съм си виновна, че някъде по пътя опитвайки се да направя щастливи другите, забравих за моето щастие. Забравих за нещата, които ме карат да бъда щастлива.

Цитат на: Никси в пн, 05 яну 2009, 14:59

Трудно ми е да разбера как можеш да обичаш някой който освен, че ти е изневерил, продължава и да те унижава и след това с безумното си поведение...
Не ти ли се свърши любовта, някъде след като разбра за връзката му? Или като ти каза, че има нужда от време да избере... или като се светна че освен кръшкач е и лъжец Sick

Това ли е мъжа в който се вклюби?
Щото аз мога да разбера, че някой е кривнал, но после истински разкайващият се за тъпата си постъпка човек не се държи като твоето подобие на мъж...
А и като се надяваш на чудо, фани си промени заглавието на темата на "как да си върна любовта на мъжа, на който не му дреме за мен"...
Ако си решила да се развеждаш, развеждай се, ако вярваш в чудеса, продължавай да се надяваш, докато го чакаш да си избере между теб и кифлата...
Отврат ooooh!

А тая история за бат Бойко и аз я знам, ама доколко е истина... Thinking

Цитат на: alessia в пн, 05 яну 2009, 12:03

И от моя страна ще усети много старание за поправяне на причинете заради, които се е стигнало дотук.

А като гледам, той вече е успял и да те накара да се чувстваш виновна Whistling

Какво ти каза, че е потърсил разбиране и любов другаде, защото ти не му ги даваш, докато си заета с грижи покрай децата...
Аре бе, толкова са прозрачни тия истории Mr. Green

Този пост беше много груб и ме нарани много. Но всъщност ти благодаря много за него. thumbsup

Аз друг мъж и друга любов толкова голяма, че няма да имам е ясно. Ама защо м.... му да бъда с някой който даже не ме уважава.
А той всъщност се промени. Още на следващия ден, като дойде в болницата ми каза, че вече няма за какво да се притеснявам. Държеше се мило, прегръщаше ме, държеше ми ръка. Да докато съм в болницата нямаше друг начин, ако не беше го направил вече наистина щях да го заплюя. След като се прибрах вкъщи нещата също тръгнаха малко по-добре. Изпуска по някоя мила дума, търси да ме прегръща от време на време, даже веднъж каза, че ме обича. Ама някак не е същото , някак е студено вкъщи. Даже онзи ден по повод мой коментар вече не помня какъв точно беше, каза - нали нещата вече са наред. Това направо ме сгромоляса. Кое му е наред, да се преструвам, че нищо не е станало ли? И да продължим все едно последните два месеца не са се случили ли?
Преди никога не се е вслушвал в това, което му казвам. Явно и сега го прави. Прощавайки сега знаейки, че той пак не ме е чул, означава, че цял живот ще бъде така. Аз пак ще говоря, а той няма да ме чува. Става въпрос за това, че му бях казала, че първата стъпка към това да му простя трябва да бъде голям букет рози и хубаво качествено извинение. а следващата, разговор пожелан от негова страна. Разговор за всичко, което се е случило и ще се случва, без лъжи,без недомлъвки. Всъщност този букет от рози толкова го исках и толкова го повторях, че вече даже и да го получа няма да ми е приятен. Все още го обичам, но усещам някаква студенина, не знам някакво ново чуство, не мога да го опиша. Заради цялата болка, която ми причини, заради нещата, които ми наговори, заради безразличното си държане.
Ей такива нещо ми се въртят из главата тези дни....

# 82 21 ян. 2009, 18:23 ч.

Мнения: 1 404

alessia ,смела жена си ти Hug

Нямам много време да пиша,искам само да ти пожелая скоро да се почувстваш така,както заслужаваш!За мен лично поведението на мъжа ти в кризисната ситуация в болницата е достатъчноо показателно,остави розите на Ричард Гиър или мъжете на ССФ Wink

Моят мъж например се чувства неловко от подобни жестове,това се прехвърля и на мен и се скофтва момента.Виж,разговорът е важен,може би просто моментът не е настъпил.
Постът на Никси наистина е много груб,аз мисля,че има достатъчно омраза по земята,за да се надъхваме и да мразим бащите на децата си Stop

Това е семейство,не състезание по надмощие.
Хубави неща обичаш,помъчи се първо сама да си ги върнеш и да бъдеш щастлива,после покани и мъжът ти в този уют.Животът е кратък,обичай и цени всеки миг Hug

П.С Защо не си поискаш вместо рози бои за рисуване Wink

# 83 21 ян. 2009, 20:23 ч.

Мнения: 2 751

чудех се дали да се записвам в тази тема newsm78

не че съм развеждаща се, но напоследък доста често мисля за това. Под "напоследък" имам предвид...повече от година Rolling Eyes

А последните месеци все повече.
не съм още готова да пиша, но ще ви чета Peace

# 84 21 ян. 2009, 22:01 ч.

Мнения: 2 723

Много съжалявам, ако съм те наранила с поста си.
Беше грубо, признавам.
Но не беше насочено съм теб, а принципно, към подобен тип мъже и ситуациите, в които ни вкарват.
Защото в разказа ти видях себе си преди година и половина - две...
Преживяла съм същото, до последната запетайка. Дори в болница с детето влязох в подобен момент от отношенията ни.
Само дето аз бях и бременна.
И аз много подобно на теб там мислих до побъркване.
Ако мислиш, че можеш да забравиш и да му дадеш шанс, разбира се, че съм за, само че аз не видях, или поне не в написаното от теб, че този човек иска втори шанс или, че се опитва да си върне топлотата и близостта в семейството.

Цитат на: Bili в ср, 21 яну 2009, 18:23

аз мисля,че има достатъчно омраза по земята,за да се надъхваме и да мразим бащите на децата си Stop

Това е семейство,не състезание по надмощие.

Факта, че е баща на децата ти, означава ли, че може да прави каквото му е кеф, означава ли, че има право да наранява чувствата ти? Сигурно означава и, че ти можеш да живееш с мъж, който дори не съжалява, че е имал връзка... ама той е баща на децата ти... затова може.
Това е спряло да е семейство в момента, в който той се е търкулнал в нечие чуждо легло...
А и никой не говори за омраза, а за правото на всяка жена да бъде уважавана най-вече от бащата на децата си...

# 85 21 ян. 2009, 22:48 ч.

Мнения: 1 404

Никси,чувствата ни могат да бъдат наранени всеки един момент,важно е какви уроци ще научим от случилото се.Аз категорично съм против физическия и психичен тормоз,но никъде в постовете на Алисия не личи такова нещо,по-скоро си изградих усещане за временна криза,загуба на посока и сили...желание за прошка-нека тя си каже дали е така.Изневярата не е доказателство,че съпругът не уважава жена си,човешките постъпки не винаги са продиктувани от разума или душата,понякога съвсем странични сили ни направляват.

# 86 21 ян. 2009, 22:51 ч.

Мнения: 773

Никси аз всъщност разбрах, че в разказа ми си се сетила за твоите перипетии. Точно затова поста ти ме накара дасе замисля къде съм аз в цялата история.
Децата. Да, децата. И аз съм расла без баща и знам колко пропуски има във възпитанието и живота ми заради тази липса на баща. Не, не ми липсва, защото аз не си го спомням в нашето семейство. Помня го вече при другата жена, с неговите си деца. Не, че аз не бях негово, ама някак си е различно, усещаше се разликата.
Най-много съм мислела за Николайчо. Аз знам,че нашите са изкарали поне две години след раждането ми. А какво ли щеше да бъде да знам, че на са успели да изкарат и година, че само след няколко месеца са се разделили.
Били аз много неща мога да си поискам. Само, че повече бих ценила нещо, за което той сам да се сети, че обичам, и че ми харесва. Ама на, аз розите не си получих, па камо ли нещо за което сам да е сети. ooooh!

# 87 21 ян. 2009, 22:59 ч.

Мнения: 773

Май е време да си пусна линк към темата, каято пуснах в началото.
тогава наистина не бях на себе си. Никога не съм предполагала, че живота ще ми удари такъв шамар. Онзи съпруг, предишния мъж до мен, когото познавах никога не би ми причинил такова нещо. Заради това и заради факта, че бях бременна и хормони в мен бушуваха бясно, направо не знаех как да реагирам. Всеки ден бях в различно настроение и по различен начин реагирах на ситуацията. лутах се от решение на решение и нито един не се оказа успешен.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=351647.0

# 88 22 ян. 2009, 01:49 ч.

Е,изчетох и двете ти теми...........и поне се успокоих,че не съм само аз/не че ми стана по-леко/,но в момента и аз съм на такъв кръстопът...........с тая разлика,че изневярата е факт от времето когато малкия беше бебе.............същата история-по разпечатките се хванахме-без да искам,просто ми спряха телефона за неплатена сметка,аз в 9-тия месец тръгнах да се карам..хората ми пуснаха разпечатка и за моя огромна изненада се оказа,че "имаме" по незнам колко си разговора с колежката/и то от личния тел.,на фамилен план...абе глупава работа/...после имаше сълзи..сополи,извинения.....обещания,че повече няма............аз понеже съм наивна,пък и с две деца и още хиляда грижи/че то ако има начин всичко да поема-ще го поема/...и така минаха вече две години ....колежката/и тя с две деца/ е вече бивша/това беше условието-той да си смени работата и да не се виждат/...уж отдавна не е интересна,но преди два дни се оказа,че отново фигурира в паметта на телефона като редовно обаждаща се и търсена/не съм го проверявала-просто той си го забрави вкъщи и ме помоли да видя да видя дали не му е звънял някой/.........е,толерантна съм,ама чак толкова не мога...не съм и чак толкова глупава да приема оправданието,че са се чували във връзка с обявено в нейната нова служба работно място/той си има хубава работа,а и знае,че няма как да иде да работи с нея и аз да съм ОК/......и така,разрових се/за което се мразя,защото просто не съм такъв човек и ме е яд,че вади от мен и такива страни/намерих си съвсем преки доказателства,че не са прекъсвали......ама-на,твърди си човека ,че няма нищо...ама аз съм била"параноичка" и с мен вече не се живеело/а 9години-всичко беше цветя и рози/,та като стигнах до момента,че повече няма да го трая-ми рече"Ми заминавай".......лошото е,че и да искам-няма къде да ида/т.е .има ама не е добър вариант за децата.........то и за мен не е-при баща алкохолик със психични отклонения/.....и сега седя и мисля-мисля и седя...вече няколко дни......и нищо не измислям-четох и тук-там,питах познат адвокат/хипотетично представих ситуацията/-доколкото разбрах,дори и в неговото жилище,тръгнем ли да се развеждаме-мога да претендирам да остана с децата докато навършат пълнолетие......мислих и да раздухам работата/да говоря с мъжа на колежката/-ама не мога така,с лека ръка,да затрия и още едно семейство и още две деца да направя нещастни...и със свекърва ми мислех да говоря/тя не е при нас/.....ама като я знам-веднага ще скокне да защитава синчето си............а той милия,върви,мълчи-неще изобщо да обсъжда.....нямало какво,оня ден само ми просъска,че децата нямало да ми остави/да го питам какво ще ги прави,като откак са се родили са изцяло моя грижа-той буквално не ги познава като характери,като потребности,като режим дори...............за себе си не мисля-все ще се оправя,ама пък ми е съвестно,че на тях ще им е гадно в живота без "татко",но пък ако ще е такъв/без отговорности,без съвест/ дали им е нужен?..............Прекалено много въпроси ми се въртят,прекалено ми идва и мълчанието.............и престореното внимание към децата/сети се/.....а аз исках просто да поговорим,да се разберем като зрели хора..........да видим какво да правим/то едва ли ще преглътна лъжата и обидата,ама поне едно"извинявай" да беше казал.........../,на не би.........за съжаление и тук/ в темата/ не откривам решението...та ще следя......ще търся изход...пък дано го намеря.

# 89 22 ян. 2009, 07:22 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: Bili в ср, 21 яну 2009, 22:48

...желание за прошка-нека тя си каже дали е така.Изневярата не е доказателство,че съпругът не уважава жена си,човешките постъпки не винаги са продиктувани от разума или душата,понякога съвсем странични сили ни направляват.

1. Изневярата не е нещо нормално!
Не е нормално да изневеряваш на жена си, която много силно уважаваш... Особено пък на бременната си жена...
Да не говорим, че ако имаше разум щеше да си държи панталоните закопчани, или да гледа да не го хванат...
А колкото до желанието за прошка, аз такова не видях, по-скоро виждам как той се надява нещата да се разминат... тихомълком, без много приказки, щото ако се разприказват, той ще трябва да е виновен, а не му се ще да си го признае.

alessia, прочетох и другата тема... ужас, много позната история... много... незнам какво да ти кажа.
Аз съм живяла с прекрасен баща и знаех какво ще изгубят децата ми, но не можах да се жертвам в името на децата...
Лошо е, че нямаш къде да отидеш...

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Тема за ревността, излизанията и пътуванията

Гости с пренощуване

Причина:

Причина: