Клуб на развеждащата се съпруга

За съжаление Никси и птица са много прави. От написаното дотук оставам с впечатлението, че мъжът ти не заслужава нито прошка, нито втори шанс. Време е да помислиш за себе си и децата ти като самостоятелна единица, а г-н "дай си ми разпечатката" да ходи да моли другото "мило" да му пере чорапите. Пожелавам ти успех!   

Кво да запази? Че нещо не можах да разбера
Вие на това ако му викате семейство...
Нагъл и безочлив тип - той се забавлява, на всичкото отгоре ни капка разкаяние, щото знае, че жена му е с малко бебе и няма мърдане никъде. И да го търпи - аре у лево...

Да така е изневярата беше преди детето и мъжът сам си призна и помоли за време, за да помисли. Приятелката ми му го даде. Но за да можеш да простиш трябва много сила, защото не си струва на думи да е така, а вътре в теб червейчето да продължава да дълбае и да мислиш за изневярата. Аз лично да не казвам голяма дума, но не мисля, че съм способна да простя.  

Амбиция съм писала.А за да имаш амбиция трябва да знаеш в името на какво го правиш и да имаш какво да те амбицира.Ако нейния мъж не е достатъчна амбиция то значи няма смисъл да се бори...

Ще ви разкажа за моята кума.
Седем години беше с мъжът си. Първото им дете не успя да се роди живо. Загуби го в седмия месец от бременността си. Година след това забременя отново - щастие голямо. Беше в 5-ти месец от бременността си, когато тя замина в чужбина за 30 дена. Спечели добри пари там (по един музикален проект) Почти всичко даде на Сашо (вече бившият и мъж). След, като се върна в БГ, започна да усеща промяна в него.
По стечение на обстоятелствата бременността ни протече с един месец разлика. Та двете се озовахме в Патологично отделение на Шейново. Аз в 6-ти, тя в 7-ми месец.
И докато се бореше за живота на второто им дете - Сашо откровено и разказа, че има връзка и е влюбен в тяхна обща приятелка. Няма да ви разказвам подробно, каква драма беше. Кумата ми реши да изчака и да му даде шанс. За радост, роди им се здрава малката Рада. Уж всичко е ОК. Радват се на бебка, нооооооооооо... Оказа се, че Сашо очаква още едно дете.
Сега, след 3г, вече са разведени. Той си живее с другото дете, кумата ми си отглежда сама Рада...

Аз се разведох миналото лято. Имаме син на 8 години, той живее с мен.

Мога ли да дам съвет: разводите не са страшни, ужаса, чувството за изоставеност, желанието за отмъщение и така нататък всичко е субективно. Ако се замислите и погледнете отстрани, всъщност нищо страшно не се е случило, той не ви изневерява напук, просто се случи, както на много хора. И това, че вече не ви обича не е срамно, случвало се е на по-добри и по-красиви хора от нас. Не го приемайте лично. ако ще се развеждате е добре да спрете с обвиненията и да се постараете да запазите добри отношения, защото имате общи деца. И децата, ако не им се повтаря сто пъти, че развода е нещо ужасно, всъщност не са много наясно какво е. Т.е., ако ще се развеждате за вас е добре, докато съпругът ви се чувства виновен да си поставите изискванията и да се разведете, докато напълно не сте се намразили. Ако пък не искате да се развеждате, напийте се, една вечер, изневерете му, хвърляйте торти по портрета му, каквото смятате за добре, но след това просто го забравете, ако можете и вече не оплаквайте. С последното само ще влошите вашето положение.

Виж сега... всеки е способен да прости, ако другата страна наистина иска прошка, съжалява, за случилото се и показва, че съжалява...
Щото да потъпчеш себе си, за да простиш нещо на някой, на който ама грам не му дреме за теб и твоите чувства, само защото му е по-удобно да сии остане женен... е мерси 

Добре де,говорим все пак не за еднодневно гадже,а за мъж,с който са създали две деца.От последното си вадя заключението,че авторката обича този мъж,тя самата казва,че не иска това да е краят....защо подобни отсичания-у лево,у десно
Алесия,само ти можеш да прецениш заслужава ли си твоя мъж или не,навремето аз за моя съм преценила,простила и т.н и не съм съжалила до тоя момент нито веднъж.Исках само да ти кажа,че има и щастливи развръзки,пожелавам ти да избереш това,което е най-добро за теб и децата ти

 Аз наистина се надявам на някакво чудо. Не ми се иска всичко да приключи. Прекалено много съм вложила в тази връзка и не мога така лесно да се реша на тази стъпка. Обичам го. Наистина го обичам. Знам че там някъде вътре се крие човека в когото се влюбих. Знам, че съм правила много грешки през годините. Прощавали сме си, борили сме се, продължавали сме напред още по силни, още по обичащи. Просто не мого да пречупя себе си, и да простя без да са ми поискали качествено извинение. Характера ми е много твърд и силен. Имах много трудно детство и съм свикнала със всичко да се справям сама. Наскоро всъщност осъзнах, че на мъжете това не им харесва. Ако ги питаш казват, че искат силна жена до себе си, но всъщност искат нежна и крехка душица до себе си, която за всичко да разчита на тях.
 Надявам се на чудо, но това не ми пречи да гледам реално на нещата и да знам, че чудото едва ли ще се случи. Затова реших сериозно да си търся квартира. Бях решила да изкараме под един покрив още няколко месеца. Като се затопли мога да отида при мама на село. Но сега там е прекалено студено и непригодно за бебето. А вече не издържам. Не мога да бъда спокойна, като го гледам как ме лъже и колко студено ме гледа. Като съм тук постоянно излизат разни неща заради, които се разтройвам. Я разпечатка, я случайно дочут разговор, я закъснение след работа придружено с изключване на телефона. А не мога да остана спокойна, прекалено много го обичам и ревнувам, за да не се дразня от такива неща.
 Много ме нарани през този месец, но ако се разкае наистина, ще му простя. И от моя страна ще усети много старание за поправяне на причинете заради, които се е стигнало дотук. Луда работа, ама така го чуствам.

Успех! Ти знаеш най-добре, какво е в душата ти и как да постъпиш.

И аз да се присъединя,мъжа ми е най наглото същество на света.усетих че хойка,но започна изобщо да не се прибира,търся го по телефона не вдига и още много простотий.Накрая събра смелост и каза че иска развод, от 2 години хойкал,сегашната му е на 21години,правил тройки и т.н. направо ми се повраща.детето го търси но той не го интересува.

Алесия, не се унижавай, мила. И не защото трябва да уважаваш себе си, а защото така ще го отблъснеш още повече. Той усеща и знае, че го обичаш и искаш да му простиш. Това го кара да се чувства голямата работа. От най-големите даже - две жени го искат и желаят, ей, кой е като него...
За да го върнеш при себе си трябва да го манипулираш. Не го познавам и не знам кой е начина да го направиш. Но начина не е да му прощаваш в прав текст. От много прошки просто ти се качва на главата...

Алесия, трогна ме разказът ти.  Не съм в положение да ти давам съвети, дай боже никога да не бъда, но бих искала да те върна малко към по-битовите неща.
Накарай го той да напусне. Не знам къде живеете, май някаква баба се спомена, но не е редно ти да се изнасяш. Бебето ти е на 1 месец, мамка му! Къде ще се помъкнеш по квартири и т.н. А и по-голямо детенце имаш. Абсолютно си наясно, че ще ти е много, много трудно сама. За работа и някакви доходи да не говорим. Използвай сега, докато евентуално съжалява, да го накараш да се изнесе той. Или с някаква уговорка-да предплати квартирата за 3 месеца, поне да се стопли. Незнам, аз се ужасявам при мисълта, как би могла да се справиш физически с 2 деца, като едното е новородено, а да не говорим и за финансовия товар. Не е честно, прави всичко възможно поне малко да ти олекне. 

Алесия, успех и кураж ти желая! 

И аз ще се присъединя към леля Ог - не се изнасяй ти! Ако иска - да си ходи той! Как ще се справяш сама с две деца, едното от които още бебе! А и, ако още има начин някак си да се позакрепят нещата... ти си знаеш най-добре, каквито и съвети да ти даваме ние тук, не можем да вземем решение вместо теб.

Но не го улеснявай допълнително! И заради себе си, и заради децата! Той те е унижил и наранил достатъчно, не е нужно да се мъчиш заради неговите грешки. И не защото няма да се справиш, а защото не е редно.

Алесия, опитах се максимално да вляза в твоята ситуация и да се опитам да дам някакъв адекватен съвет, такъв, който да е наистина приложим сега. Най-важното, което е сигурно и проверено от живота е: В никакъв случай не се моли на мъжа си за каквото и да е, напротив - накарай го той да ти се моли и да те убеждава, че трябва да си запазите семейството. Събери смелост да бъдеш спокойна (заради децата най-малкото!) и да му покажеш, че света не започва и не свършва с него. Обясни му, че държиш много на него, но и за секунда не си очаквала да те разиграва някога по подобен начин, че не заслужаваш подобно поведение и нямаш намерение нито да го търпиш, нито имаш желание да си разболяваш децата, като ги преместиш да живеят в място, където няма достатъчно удобства за отглеждането им. Питай го той какво предлага! Прехвърли му отговорността за всички бъдещи неприятности, свързани с промяната във вашия живот, защото тя наистина си е негова! Трябва да му се повтори и потрети, че до 2 дена - или какъвто срок ти си избереш - трябва да излезе с решение - забравя ли въпросната жена или не, кое е по-важно за него в крайна сметка. Ако хъмка, мънка и се измъква, гледай само собственото си удобство, грижи се за децата и прави, каквото за вас е добре. Ако той е толкова неадекватен, любовта ти към него така или иначе няма да е вечна и той просто няма да е последния мъж в живота ти. Това е моето мнение, малко объркано излезе, но нека той е този, който моли за прошка - защото грешката със сигурност е негова!!

На мъж, който постъпва така, не трябва да му се готви, угажда, принася каквото и да е, докато не се тръшне супер яко и не разбере колко е сгафил (мое мнение).