Любов и секс

И на двата въпроса отговорът ми е ДА.
Но ако трябва да избирам, бих избрала първото. Само да не е несподелена, не съм по тази част.
Относно секса.....по-лесно се намира, пък било то и без лИбов.

С много топло чувство се сещам за първата си любов Той всъщност е единствената ми любов, освен мъжа ми, трета не съм имала, ще се радвам и да нямам Както е видно, нямам много богат опит като бройка, но пък и двете бяха многопълноценни като палитра на усещанията, всяка за времето си Може да се каже, че съм имала всичко в любовта, доволна съм от живота в този му аспект.
Сексуални връзки в чист вид не съм имала. Не пожелах. Имах много възможности, но не ми се получават на мене нещата чисто и просто физически. А иначе не съм романтичка, хич. Но така и не успях да пожелая мъж, в който не съм влюбена. Чешит Обичам да флиртувам, но дотам. Не ме влече нататък. Но пък още съм млада, има още какво да ми се случва

Силният копнеж (по някого), който наричаме любов, защото си мислим, че е така, е силен точно защото не можеш да имаш този някой. Правите ли разлика между влюбеност (любов) и обич? Когато нещата опират до плътско влечение, вече е друго нещо. Докато не из***аш някого, към когото си мислиш, че изпитваш любов, няма да ти мине. Когато го направиш, понякога любовта ти се изпарява, че и желанието за секс също. Но понякога любовта се превръща в обич и тогава вече говорим за съвсем други неща.
Любовта е утопично чувство, което няма точна дефиниция и се дължи на химически дисбаланс на мозъка. Страстта е чувство, което се обуславя от нивото на хормоните и тяхната активност. Обичта е чувство, което идва от сърцето и душата, и е най-дълбокото познато ми човешко чувство. Моя си теория, която не ангажира никого, но би могла да отговори на нечии въпроси, ако този някой сметне, че има нещо вярно в това.

Моите любови не са много, страстите ми са безброй, но обичта ми е една!

Не обичам да говоря за любов, по принцип. Някак чуждо ми е. Но - адски...точно мнение. Поне за собствените ми усещания.
Според мен най-важното е, каквото и да правиш с когото и да е, да не съжаляваш за нищо. Ако се запиташ, преди да направиш дадена крачка - ще съжалявам ли, ако не го направя? - и си отговориш с "да", значи трябва да го направиш. Това е.
Въпросът ми беше провокиран от конкретна моя житейска ситуация, в която постъпих крайно нестандартно за годините и обкръжението си. Не съжалявам. Но се надявам обичта ми да не е само една, защото пред себе си съм наясно, като взимам за ориентир горното мнение, че не бях влюбена, а искрено обичах и може би докато умра ще обичам. Надсексуално, надвремево и надхормонално.

Според мен при жените всичко се движи по скалата наличие - липса на любов. Понякога хубавият секс се явява резултативна величина на някаква емоционална празнина или емоционален неизразходван излишък. Липсата на любов или несподелената такава предизвикват пориви за търсене на наказателна отговорност към останалия свят. Изявата на търсенето на такава отговорност е в серия от празници за тялото. Защото по природа човек е егоистично същество, търси начини все някак да му е добре 
Но невъзможно ми се струва да се противопоставят нещата така -единият ми е за любов, другият за секс. Няма как да стане с този вторият, с първият по-дълго може и да се получи. За да се поддържа дълго време страстта, не само хормоните са важни. Хормоните днес са едни, утре други. Трябва някакво чувство - може да е любов, може дори да е някакво граничещо с това толкова много да ти е непонятен и различен другият, че почти да го мразиш и от яд че не можеш да го стигнеш, да го стигаш с тялото. Може и да е някаква фантасмагорична постановка на ума, че нещо между двама се случва -характерна за артистите в живота, хората с въображение, тези, които обичат да се самоизмислят и има такива, които им се връзват да участват в спектакъла. Безразличието обаче не може да поддържа дълго време нищо, дори хората да са някакви чисто технически гении в доставянето на удоволствие.
И понеже ние не можем да живеем само чрез тялото или чрез духа, нещата винаги се преплитат. Това според мен е защитен механизъм за оцеляване от всякакъв тип.

Аз бих предпочела любов без секс. Все пак двете не са тъждествени.Можеш да правиш секс и с човек, който не обичаш.Любовта е по-дълбоко чувство, връзката между двамата партньори е по-силна, защото и е духовна.Хипотетично да вземем следната ситуация, ако в следствие на напреднала възраст или заболяване на парнтьора секса стане невъзможен /при мъжа примерно при диабет, заболяване на простата стане импотентен/ любовта и взаимното уважение са тези неща, които крепят цялостта на връзката.Сексът е до време, а любовта може да е за цял живот, ако е истинска разбира се.

Когато сексът ненадейно приключи,защото му е дошло времето,идва моментът на анонимните теми в Дом и Семейство с неизбежните коментари:ах,мила,има любовница...ах,разведи се...не е нормално...Любов без секс е едно нищо.Но секс без любов е период,през който всеки може да мине и да си замине.

любовта е несравнимо по-ценна, но незадоволяваща ...

Не ми се е случвало това и за това не мога да твърдя, че за мен това е вярно. Никога през живота ми не съм копняла така силно по някого, че да си мисля, че това е любов или почти толкова силно , колкото любов, а като го имам и да свърши или да не го желая вече или бързо да се наситя.
Моята разлика между любов и обич е такава, че с обич обичам приятелите си, семейството си, детето си, а с любов само някой от противоположния пол , успял да докосне сърцето ми.
Предполагам Балу, че искаш да кажеш, че за теб , когато една любов се превърне в обич, е по силно , но за мен е обратното. Защото , когато си на етап обич към някого, можеш да се влюбиш в друг, докато , когато си влюбен в един, не можеш да се влюбиш и в друг по същото време. Поне при мен е така.

Копнеж,изгаряне...Неестествено ми е даже да ги пиша.Според мен или си впечатлен от някого и си готов да направиш всичко за него,което за другите няма да сториш или просто преживяваш някакво временно явление.А как се наемате да анализирате понятията?На мен ми е интересно,защото аз самата никога не съм си задавала въпроса какво е любовта?

Хората са различни, но ако за себе си не мога да си отговоря дали е любов, как бих могла да кажа на някого "обичам те".

Здравейте:)За много години на всички, с пожелания за здраве, късмет и сбъднати мечти!
А сега по темата: била съм и в двете ситуации.
Изгарящата любов е много хубаво нещо, особено ако е споделена. В повечето случаи обаче в момента, в който се сподели и изгарянето затихва:)след известно време от страна на единия или другия партньор.
Ако си остане не споделена, изгарящата любов е мъчение и кара хората да правят какви ли не щуротии, независимо от възрастта им. И в крайна сметка има опустошителен ефект.
Сексът без любов е много приемлив, особено ако има страст(разграничаваме страстта от любовта, макар че изгарящата любов е подобно състояние). Приемлив е, когато не ти се занимава със сериозни връзки или когато скоро си приключил такава и си емоционално изтощен и отегчен от бившия си партньор. Тогата този вид секс е много разтушителен.
От друга страна, същият, употребяван в по-големи количества, би могъл да накара човек да се почувства използван, използвач или просто тъпо(ако се е стигнало до фаза"искам пак сериозна връзка, писна ми от идиоти за една вечер").
Твърде е ограничено обаче, да се разглеждат нещата само от две страни, особено относно такива въпроси. Всичко е индивидуално, според хората, ситуацията и моментната нагласа.

Предпочитам двете неща да не са съвсем свързани. В смисъл, че при силна любов - сексът си е на ниво, така или иначе (най-малкото, човек си го представя по-добър, отколкото е). В същото време, качественият секс е от голямо значение и ако някой се опита да ме убеди, че е щастлив само с платонични чувства, без чистото задоволяване на нагона, няма да му повярвам. А и често от един добър секс могат да започнат (или да продължат  ) много добри приятелства. Докато след голяма любов, понякога идва голяма омраза или ненавист, или (още по-лошо) безразличие...

Че то задоволяване на нагона и с мастурбация си става , че някои хора го предпочитат. Чувала съм изказване "секса е за престиж чекията за удоволствие". 

Точно това ме накара да направя темата ти. Нито без едното, нито без другото щях да съм това, което съм. За миналото не мога да избера - и двете усещания са еднакво силни и любими, и прекрасни...
А сега? За да избера си представям, че сърцето ми е празно, а тялото - болезнено напращяло. И отговорът идва сам - първо един чудесен разтоварващ секс ("Здрав дух - в здраво тяло!"), а след това сърцето и без това ще си вземе своето.
Или: избирам сексът - винаги мога да копнея, избирам копнежът - винаги мога да правя секс!
Слава Богу, че не ми се налага да избирам...