Аз предпочитам да го прасна с "Братя Карамазови" по главата, докато спи.
- Публикувана: 6 ян. 2009, 15:37 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2009, 23:44 ч.
За раздялата с любов
Бу, оставям ти децата, мъжа и манджата, merci 
Цитат
Аз предпочитам да го прасна с "Братя Карамазови" по главата, докато спи.
Бяла и добра му позволявам да замине сам на двудневна почивка преди Коледа. Изпразвам почти напълно апартамента. Той се връща и намира единственото останало там: кръгла маса с красива блестяща покривка с цвят на диамант (чистота I1, цвят Н), ваза с току разцъфнали червени рози и пликче. В пликчето - два реда, набързо надраскани върху парфюмирана хартия, пастелен цвят: 'Страшно много те обичам, но не мога повече така.'. Подпис: номера на банковата ми сметка. Бързо и чисто. Не ми е нужен, за да се изнеса. Единственото, което би ми липсвало, е да плачем заедно (от любов) в момента на изнасянето, но мога и да мина без това, ако толкова се налага.
А може просто да му посипеш манджата с татул.
С татул е мъчително.
Може омлет с подходящи гъби, а след като двамата изживеете този духовен експириънс и се отворите чакрите, разбирате че така всъщност е по-добре.
Темата е перфектната раздяла, татула се вписва това определение, но ще се наложи да се видиш с всички роднини, а това перфектната раздяла го избягва.
Братя Карамазови е добре и не е меркантилно, обаче е малко "предразделно" (идва от "предигра").
Писмо на масата? Да, Ангел! Перфектно.
Братя Карамазови е добре и не е меркантилно, обаче е малко "предразделно" (идва от "предигра").
Писмо на масата? Да, Ангел! Перфектно.
Идеалната раздяла е без крясъци,без викове,мъжът да си тръгне само с банковите извлечения.Защо му е вила,защо му е апартамент,след като няма да я има тази,за която ги е създавал.Аз познавам поне двама капитани на кораби,всичко оставили на жените си след развода,всич-ко.Обаче казвам му на моя човек,колко са благородни,как не им пука за нищо,и как очаквам от него същото,ако един ден,евентуално,нали...А той,грубиянина му с грубиянин,ми казва:Аха,ти точно ще завършиш в жълтия труд!На втора страница Ф.Д. от В. е отрязъл главата на съпругата си А.Д. също от В.И заключава:на маймуна мен няма да ме направиш,аз не съм еди кой си,дето жена му...Внимавай в картинката!Ще ти резна главичката,ще подпаля всичко и (тук вече се изказва много цинично изобщо за живота)
То с такъв човек как да се разделиш цивилизовано?А външно изглежда толкова добре и прилично.
То с такъв човек как да се разделиш цивилизовано?А външно изглежда толкова добре и прилично.
Подготовката за идеалната раздяла започва още с началото на връзката ви. Никакви лели, вуйни, тетки, тъщи, свекърви и вся осталная сволоч. Че иначе почвам да мисля повече за тяхното отношение към раздялата отколкото моето. А и ненавиждам въпроса "Защо".
Идеалната раздяла е между хора с равно имущество, в краен случай такова кратно на две. Между трезвеници, иначе отнема много да се напият от мъка, а и аргументите са с един по малко.
Случва се или когато съм още млада и красива, или когато съм толкова стара, че не ми пука за никой.
Още ще допълвам, като си дойде Милото ще ми хрумнат още аргументи
Идеалната раздяла е между хора с равно имущество, в краен случай такова кратно на две. Между трезвеници, иначе отнема много да се напият от мъка, а и аргументите са с един по малко.
Случва се или когато съм още млада и красива, или когато съм толкова стара, че не ми пука за никой.
Още ще допълвам, като си дойде Милото ще ми хрумнат още аргументи
Изобщо не разбирам, защо трябва да се стига до физическа раздяла...
Какво пречи да продължим да си живеем като съквартиранти. Пак интелигентно... Неговото е общо. Моето си е мое. Без сцени и претенции. Може би само, ако има друга, да не я води в общия ни дом. Заради детето все пак... Така духовната раздяла протича по-плавно. Особено ако вече е заформена някаква зависимост, примерно към полагащия се за деня малък семеен скандал...
А и някак на самочувствието ми ще му е по-добре като гледа, как с всеки изминал ден малко по малко му изцеждам силичките... Раздялата е най-лекият път, Барабалекс, почти равносилен на бягство. Ти си силна жена. Притисни го и го дръж здраво...
Какво пречи да продължим да си живеем като съквартиранти. Пак интелигентно... Неговото е общо. Моето си е мое. Без сцени и претенции. Може би само, ако има друга, да не я води в общия ни дом. Заради детето все пак... Така духовната раздяла протича по-плавно. Особено ако вече е заформена някаква зависимост, примерно към полагащия се за деня малък семеен скандал...
А и някак на самочувствието ми ще му е по-добре като гледа, как с всеки изминал ден малко по малко му изцеждам силичките... Раздялата е най-лекият път, Барабалекс, почти равносилен на бягство. Ти си силна жена. Притисни го и го дръж здраво...
...Писмо на масата? Да, Ангел! Перфектно...
niara, а да останеш не е ли всъщност мазохизъм?
Още ще допълвам, като си дойде Милото ще ми хрумнат още аргументи
А така, и при мен само като го видя, и малките, пропуснати елементи от плана се втъкват на мястото си, като парче пъзел в подходящата си дупка.
С невинната си физиомутра предизвиква дяволските планове да закъкрят в черепната ми кутия с още по-голям ентусиазъм.
niara, а да останеш не е ли всъщност мазохизъм?
Това не е ли малко драстичен начин да се отървем от плюшени мечета за Свети Валентин?
Ако ще го даваме така календарно, моите съвети са:
-Да намекнеш, че замисляш сдобряване преди 8-ми март;
-След като получиш огърлицата от Картие да заявиш, че по по Първа Пролет ти е дошла нова енергия за ново начало, сама;
-По Великден да споменеш, че детето ти се струва леко унило, което обаче чудесно се лекувало на Карибите (придружено отмайка си);
-На първи май в революционен дух спретваме една малка манифестацийка пред чергилото на въпросната манекенка, с плакати, искащи връщането на силикона;
-След деня на детето до края на лятото той гледа детето, това всеки го знае.
-На деня на Съединението отново пробваме сдобряваме, за да може дискретно да пуснем в джоба му писмото до Дядо Коледа.
-За Коледа вече е писано по-горе. Единственият пропуснат елемент е, че с един удар се отърваваш и от свекърва.
Ако ще го даваме така календарно, моите съвети са:
-Да намекнеш, че замисляш сдобряване преди 8-ми март;
-След като получиш огърлицата от Картие да заявиш, че по по Първа Пролет ти е дошла нова енергия за ново начало, сама;
-По Великден да споменеш, че детето ти се струва леко унило, което обаче чудесно се лекувало на Карибите (придружено отмайка си);
-На първи май в революционен дух спретваме една малка манифестацийка пред чергилото на въпросната манекенка, с плакати, искащи връщането на силикона;
-След деня на детето до края на лятото той гледа детето, това всеки го знае.
-На деня на Съединението отново пробваме сдобряваме, за да може дискретно да пуснем в джоба му писмото до Дядо Коледа.
-За Коледа вече е писано по-горе. Единственият пропуснат елемент е, че с един удар се отърваваш и от свекърва.