успех
щом си решила...само готова ли си? ако да - действай, ако не - почакай да назрее решението ти...
щом си решила...само готова ли си? ако да - действай, ако не - почакай да назрее решението ти...
- Публикувана: 8 ян. 2009, 12:58 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2009, 11:20 ч.
Моля за съвет от опитните мами
Моето мнение е, че ако имаш финансова самостоятелност раздялата с таткото ще ти помогне да се концентрираш върху децата и работата си. Имам наблюдения върху една приятелка, която сама отглежда детето си от самото му раждане - цялото й внимание е насочено само към него и то е щастливо, амбициозно, не е лишено от абсолютно нищо. Като сравнявам - определено изслушването и обсъждането на мъжките проблеми ми изяжда голяма част от малкото свободно време (а аз бих предпочела да го дам на детето си). Естествено, че самотното родителство е трудно. Но щом усещаш, че съвместният живот те натоварва и изнервя - действай. Мисля, че така ще можеш да дадеш всичко от себе си на най-важните неща и сама ще си определяш посоката, в която да вървиш.
В подобно решение има няколко страни:
Колкото са по-големи децата, толкова по-трудно приемат раздялата. Това в полза на развода.
Помощ за един час на ден и за събота и неделя е хиляди пъти по-добре, повярвай ми. Това в полза на брака.
За личното ти щастие не ти пречи да се погрижиш и женена. Когато намериш човек, можеш да се разведеш. Не знам как звучи това, но има смисъл.
Първата причина смятам, че е много важна. Но при теб бащата обръща внимание на децата, не сте пагубен пример за семейство, който да осакати бъдещия живот на децата... Пък и имаш две деца.
Колкото са по-големи децата, толкова по-трудно приемат раздялата. Това в полза на развода.
Помощ за един час на ден и за събота и неделя е хиляди пъти по-добре, повярвай ми. Това в полза на брака.
За личното ти щастие не ти пречи да се погрижиш и женена. Когато намериш човек, можеш да се разведеш. Не знам как звучи това, но има смисъл.
Първата причина смятам, че е много важна. Но при теб бащата обръща внимание на децата, не сте пагубен пример за семейство, който да осакати бъдещия живот на децата... Пък и имаш две деца.
Едно от нещата, които се споменават ( четат) при венчавката е: "и в добро и в лошо". Ако и в лошото се обичате и подкрепяте - тогава в името на цялостта на семейството - по-добре да сте си заедно. Ако, обаче и в лошото и в доброто сте - разделени, то отново в името на децата по-добре всеки да е добре сам със себе си, за да сте добре и за децата.
Моят мъж ( с когото още нямам официален развод, но сме разделени от по-малко от година) се прероди, след раздялата ни. Животът му се преобърна на 180градуса, към по-добро. Сега и двамата сме много по-пълноценни родители, макар и да не сме заедно. И все пак, ако имаше начин нещата да се бяха променили, без да се беше стигало до раздяла, навярно щях да се опитам! Но аз се подлъгах наивно по нереален свят и времето няма как да се върне назад.
Каквото и да решиш, ще ти трябва много смелост и най-вече вяра, че е за по-добро!
Моят мъж ( с когото още нямам официален развод, но сме разделени от по-малко от година) се прероди, след раздялата ни. Животът му се преобърна на 180градуса, към по-добро. Сега и двамата сме много по-пълноценни родители, макар и да не сме заедно. И все пак, ако имаше начин нещата да се бяха променили, без да се беше стигало до раздяла, навярно щях да се опитам! Но аз се подлъгах наивно по нереален свят и времето няма как да се върне назад.
Каквото и да решиш, ще ти трябва много смелост и най-вече вяра, че е за по-добро!
Такаааа...
И моите деца са породени. И откак се е родил малкия се оправям сама.
Родителите ми взимат баткото за уикенда, за да мога д апооправя къщата, но малчо е като лепка.
Ходя и в тоалетната с тях, ама това е най-малкия проблем.
Последно като бяха болни и двамата помолих съседката като излиза да ни купи лекарства.
Ами не ми отказа жената, кво толкова.
Непрекъснато съседите ми предлагат да оставям малкия ако през деня трябва да изтичам до магазина.
Не съм се възползвала, ама може би ще се някой ден, ако вали да речем.
Та ще се справиш, въпрос на организация е.
В началото е пълен хаус, ама постепенно човек свиква.
Успех ако си взела решение, и да не си, пак успех
И моите деца са породени. И откак се е родил малкия се оправям сама.
Родителите ми взимат баткото за уикенда, за да мога д апооправя къщата, но малчо е като лепка.
Ходя и в тоалетната с тях, ама това е най-малкия проблем.
Последно като бяха болни и двамата помолих съседката като излиза да ни купи лекарства.
Ами не ми отказа жената, кво толкова.
Непрекъснато съседите ми предлагат да оставям малкия ако през деня трябва да изтичам до магазина.
Не съм се възползвала, ама може би ще се някой ден, ако вали да речем.
Та ще се справиш, въпрос на организация е.
В началото е пълен хаус, ама постепенно човек свиква.
Успех ако си взела решение, и да не си, пак успех
Благодаря на всички за подкрепата и съветите. Май още обмислям. Не съм предприела нищо, защото имахме един черен период - две седмици мъжът ми не ходеше наработа и пиеше, но пък успяваше да подреди и да разчисти в къщи докато ние сме на работа (децата на градина). Депозирах молбата, дадох му да подпише споразумението за развод по взаимно съгласие - ефектът беше че той се върна на работа и се грижи още повече за децата - за сега това. Ще видим нататък. Реално и честно не искам да се развеждаме - искам просто да го отрезвя и да имат децата ни нормално семейство, но това е което искам, а дали ще стане .... ще видим