планувам нещо гадно

Подчертаното е много различно от положението на авторката. Тя иска дете от този мъж.


А той длъжен ли е да й направи дете, без да знае, само защото тя иска? Защото намерението на жената е точно такова.

Не съм наясно с юридическите подробности, ако има запознати, да кажат - в подобна ситуация мъжът има ли някакви права? Т.е. може ли да кажем с ДНК тест да получи права над биологичното си дете? Струва ми се логично да е така, но не знам как стоят нещата de iure.

Ти май деца не си раждала, нито гледала!

Много съм съгласна с това мнение.
Въпреки това, вярвам, че всеки човек има право да познава децата си и да знае, че ги има - те са кръв от кръвта и плът от плътта ни!

Да лъжеш хората много рядко е добра политика. Особено когато това са хората на които уж държиш.
Да влиза в конфронтация с бащаат е тъпо. По-добре да го обсъдят и да решат двамата. Явно бащата също иска дете, може да го уговори да не живеят заедно.
Ако забременее тайно - бащата може да научи и да припознае детето или да заведе дело за бащиствто. И като го спечели може да и създава сума неприятности - да иска режим на виждане с детето в съда, да не и позволява да изведе детето от българия.... могат и още да се измислят. Ако много много държи да има дете - да си намери донор от банка за сперма.
Честността е най-добрия начин. 

Не мисля, че мъжа , от когото жената мисли да забременее ще е толкова тъп да не усети, че детето е негово, след като имат връзка. И мисля, че нещата биха се променили. Тя спокойно може да му каже, че не иска да се обвързва, но това не означава, че трябва да лиши детето от баща.

мисля,че авторката ще си вкара автогол,ще следя темата внимателно

Хм....прочетох почти всички страници.
Една моя приятелка имаше подобни размисли. Тогава споделих с мъжа си и неговото мнение беше, че би било много подло, ако просто използваш един човек за осеменител. Без негово знание, да го направиш баща съвсем не е добра идея. Не съм против самотните майки, когато обстоятелствата са се стекли по този начин. Но да се използва това, че природата е решила жените да износват и раждат бебетата, а татковците не, при подобни обстоятелства не ми се струва никак добра идея.
На първо място, не мисля, че изтърваш влака. Имаш време да решиш, имаш време да избираш. Е, да, не е колкото, ако бе на 22, но положението съвсем не е толкова лошо. Съгласна съм с мнението на краставичка -  

Според мен е добре да потърсиш психолог, с когото да разговаряш за своите опасения. Да споделиш с него какво те тревожи. Искрено вярвам, че травмата, която са ти причинили твоите собствени родители, е изиграла голямо значение. Това не е нещо непреодолимо и вярвам, че самата ти би се почувствала по-добре и по-наясно със себе си. Мъжът до теб те обича, съдейки по реакциите му и желанието му за ваше общо бъдеще, това е прекрасно! Заслужава искреност, заслужава доверие. Едно детенце ще се чувства щастливо, ако си има мама и татко. Дай си малко време, опитай се да се освободиш от страховете си, преди да си започнала живота на едно ново малко човече с лъжа.
Опитвам се да се поставя на мястото на жената която беше споделила, че мъжът й я е напил и е направил бебе. Отвратителна постъпка!   Нерешителността или както тя го нарича, не се "лекува" по този начин! Това не е "на ти - дай ми", става въпрос за човешки живот.

Айде и аз да се изкажа.Четох едно мнение и съм съгласна с него.Проблема е в това,че авторката не иска да живеят заедно а в същото време твърди,че го обича.Според мен тук е ключа към бараката.

Обърни се към специалист и потърси помощ за да превъзмогнеш този страх от,, живеенето заедно,,.Не знам колко голям би бил той за да те спре да живееш с човека когото обичаш.....

Изчетох темата   
И се чудя след ,като него не можеш за изтърпиш от петък до понеделник,
какво ще стане като се появи бебе? И него ли ще трябва да изтърпяваш?!
Що за любов е тази, като става дума за изтърпяване?!

Вярно е, съвместното съжителство не е лека работа!
Аз на мъжа ми още му викам "съботен'', защото като дойде събота и  се заседим вкъщи, винаги се сдърпваме за нещо.
Е, то и семейните се виждат само вечер през седмицата и през уикенда!
Виж, не е толкова страшно - свиква се!

Разбрах.
Според мен ти е нужна специализирана психологическа помощ. Не заради мъжа, а заради теб самата, заради душевния ти комфорт и равновесие, че и заради бъдещото дете/деца, дай, Боже!

Извинявай, ако си позволявам прекалено много. Каквото имах да кажа, го казах. Желая ти успех, каквото и да решиш!

Не прави тази грешка, ще дойде момент в който ще съжаляваш за това.

Ако забременееш ще си промени мнението. Подло е, но го направи , а ти покрай бебето може и да свикнеш с нечие чуждо присъствие.
Всички идеално замислени варианти започнали с любов сватба и бебе, не завършват идеално, какво пък, може този нестандартен начин да сработи. За всичко има първи път.