Има ли и други, за които времето, прекарано с децата им е мъчение

Ами като те е страх от хиперактивните дръж си децата у вас. И мен много неща на са ми отървали като беше малко детето ми и не разбираше и по големите нормални деца го блъскаха и му се подиграваха, че не говорел както е обикновено на неговата възраст, ама като не искам да е така, да си го държа у нас.

Като гледам нормалността не е гаранция за разбиране. Вече няколко пъти ти направиха забележка, че като няма какво да кажеш по темата като съвет от личен опит да се изнесеш, ама не разбираш. Сигурно щото си много нормална.

pasinet, грубостта ти надминава в пъти тази, на Мадам Х 

Вие хубаво споделяте измъчеността си една на друга, но имате ли представа, колко егоистично изглежда това отстрани? Да предпочиташ да обявиш детето си за лошо, зло, хиперактивно и прочее бла-бла, да го одумваш в нет-а, вместо да се вгледаш в себе си, е проява да свръх нездраво Его. Познавам родители с наистина проблемни деца; с деца, които е истински трудно да отглеждаш - вярвайте ми, нито една от тях няма да ви каже, че се измъчва! Срамота е да се оплаквате от здрави, прави, хубави деца, да им приписвате наследствена обремененост и незнамкакъвси характер, че чак и да се мъчите...

Последното, което ще кажа за детето си е , че е зло. Не е  и никога не е бил в моите очи,  но ми писна от чужди коментари за него, които си нямат на идея какви са проблемите му.
Мога да кажа, че е в пъти по любвеобилен от повечето т.нар. нормални деца и това, че не може така добре да говори и първичните му реакции са остри не го прави лош в моите очи, само в очите на "всичко разбиращите", които не са се сблъсквали с такъв проблем от близо и само цъкат.

И думи от рода да се вглеждам в себе си хич не иска да чувам, защото нито ме познаваш, нито знаеш през какво съм минала да е на това ниво детето ми, което го бяха отписали и лекари и педагози, а сега ми го хвалят, че по добричък от него в групата няма.

Съвети от хора не запознати от личен опит с подобен проблем и коментари не приемам, както и не се старая да бъда мила с хора, които не са показали нещо, с което да провокират такова поведение у мен.

pasinet, няма смисъл...
...съмнявам се crazy chick, да е изчела и две страници от темата.
Важното е, да е с мнение, и да размахва пръст.

Ние не се оплакваме, а си приказваме, нали за това е форума. Ако очакваш тук да споделят само умиращи сама се сещаш, че форумът ще се закрие, понеже ще е последното място, което умирающите  ще посетят.  Освен това за наистина сериозно проблемни деца има отделен подфорум, този тук е за нормално проблемни. Освен това дали един проблем е голям си определя самият човек, който го има. На чужд гръб и 100 тояги са малко, това е ясно. Въпреки че не винаги е така, защото на мен лично майки с по кротки деца ми се чудят как оцелявам и ме оплакват. Аз не мисля, че съм за оплакване, защото това, което имам си ми харесва и определено предпочитам да го имам отколкото да го нямам. Думата мъчение не е синоним на нещастие и на човек достоен за съжаление. Самото раждане примерно е мъчение, родилни мъки са казали хората, не аз. Но същевременно раждането на дете за почти всички майки е най щастливото събитие в живота им. После следват мъки с кърмене, които лично на мен ми се сториха даже по големи от родилните, после друг вид мъки и така мъки цял живот. Това е нормалното положение за една майка, да се мъчи покрай за децата си, всички се мъчат по малко или повече. Но всеки си има персонална граница, до която му е по скоро лесно, и след която му е по скоро трудно. Темата е за тези, чиято граница е мината. И няма как да се самонавиеш, че всъщност ти е лесно, защото виждаш ли има много други, на които наистина им е по трудно. В такъв случай може да благодариш на Господ, че не те е натоварил още повече. Ама ще излъжеш ако кажеш, че ти е лесно, защото усещаш, че не ти е. И разбира се никой не е казал, че трябва да е лесно. То и за кое е лесно и трудно пак може да се спори. Ще се съгласиш, че не е лесно и да се лежи по цял ден, без никакви грижи, без детски писъци, пълна вегетация... Абе кво не е лесно, живо мъчение си е.   Може много да се философства по тия въпроси и аз май прекалих. Дай по добре да си останем в рамките на темата, а е пределно ясно каква е тя или поне на който трябва да му е ясно, му е ясно  

Иначе се вглеждам и в себе си, и в децата си, и в мъжа си, и в другите .... Изобщо съм от вглеждащите се хора и ако си обърнала внимание на участията ми в др теми щеше да си го забелязала, и нямаше да изтърсиш ни в клин ни в ръкав, че не се вглеждам в себе си.
А ако наистина изглеждам егоистично това много ме радва, защото от известно време работя върху себе си в насока да ставам все по съвършен егоист и целта е да мога да се интегрирам по добре в средата от егоисти, която обитавам  

Вие пък да не се вържете на crazy chick. Тя е една супер мама. Миналия месец обясняваше, много учтиво, на мамите в една от темите за злоядите деца, че сами са си виновни за това. Но така или иначе не чухме нейното решение на проблема. Сега е решила да изкаже мнение и по този въпрос.   

NikiFin, ехх ако имаше курс "Как да бъдем егоисти", с удоволствие бих се записала.

А как преценяваш кой какъв личен опит има?

Прочетох темата много внимателно, наистина. Далеч съм от мисълта да разнищвам всяка конкретна история, дори и в случая на Ники, макар да я знам отдавна. Като цяло обаче, вариантите са три - детето има проблем по рождение и трябва да бъде лекувано; детето има проблем с поведението и трябва да бъде възпитано; родителят има проблем с ролята си и трябва да бъде преосмислен. Учудващо е настървението, с което отхвърляте последния вариант - сякаш самата мисъл за това е скверна и ви обижда. Добре, така да бъде - вие нямате никакъв принос, децата ви са здрави, но кошмарни, неконтролируеми и..ъъъ... темпераментни, взели са най-лошото от семейните гени. Какъв лош късмет.

Не , не е така-на всяка от нас, на която напоследък и идва "нанагорно", сигурна съм, търси на първо място собствената си вина-грешки в режим, във възпитание, в семейната среда като цяло...
 Някой беше писал,че отстрани звучим егоистично- излиза , че имаме по две-три деца , за да задоволим собствения си егоизъм .
 

От това дали има проблемно дете. Теб специално не съм те засичала да пишеш в хиперактивните и проблемни деца и съм останала с впечатление, че нямаш такова дете, следователно няма как да имаш опит в тази област.
И щом си прочела темата, би трябвало да си видяла, че детето ми не е с измислени от мен проблеми, така че не виждам смисъл да се правиш на голяма компетенция по всичко.Като имаш такова дете тогава пак пиши.
И недей да си мислиш , че вариантите са два - варианта да има проблем по рождение, който не се лекува, а се учиш да подхождаш правилно??? Или ти за такова нещо от къде на чуеш. И понеже учителите и те са ей такива дето всичко за видели само не знаят как да се справят с такива деца, които не са толкова зле, че да ги пратиш в дом за деца с увреждания, хем не могат да се обучават по нормалните методи.

 
Хареса ми определението "нормално-проблемни"!

Да,хората, за съжаление и учителите , понякога с лека ръка определят някое дете като проблемно. Иска им се всички да са еднакви естествено-по-лесно се управляват такива деца. Моето пък беше различно-и естествено почнаха намеци за хиперактивност. При нас "проблем"беше , че час и половина сън на ден му бяха достатъчни-през останалото време беше като на пружинка. Беше на около година и вече ходеше на ясла.Оказа се-нищо си му няма-характер , силно емоционална нагласа към заобикалящия го свят, което беше причина по-късно да започне да заеква. Преодоляхме го с логопед. Вече е на 12, спи толкова, колкото му се спи-понякога повече, понякога по-малко.И да, продължава да е различен, но аз съм много горда с това-не мога да си представя децата си като част от "стадото"-дали в училище, дали навън.Оттогава до сега изчетох доста за хиперактивността, оказа се , че има хора от областта на спорта или науката, киното , които са с този проблем. Браво на тях! Браво на родителите им ,които са намерили начин да канализират енергията им. Влизам да чета и в темата на нашите майчета на такива деца-трудно е наистина, но любовта и упоритостта им вършат чудеса.
Ники, децата ти са твърди малки, лудницата, на която си подложена, може да ти играе лоша шега-нервите ти вероятно са разбити и опънати до край, а децата ти просто в това същото време са изключително жизнени и емоционални, и това умножено по три...
 Пиша това, защото сега с бебето минавам по пътя, който извървях с баткото-и то спи малко, неуморимо е направо-просто ,Ники , ще видиш-ще мине време, през смях ще разказваш през какво си минала, докато трите ти слънца ще са вече съвсем самостоятелни и сутрин ще се надпреварват кой да направи сандвичи за  закуска на мама  .

Тиха вода,

Не съм съгласна с определението ти "деца от стадото". Това как да го разбирам? Че всички така наречени "нормални" деца са стадо ли? Теб те боли като отхвърлят детето ти или имат особено отношение към него, защото е по-различно, но не се отличаваш от нараняващите те, защото постъпваш точно като тях, наричайки децата без проблеми в поведението "стадо". Това е обида. И я приемам лично. Едва ли не трябва да се чувствам виновна за това, че децата ми не ми създава особени проблеми. Изобщо не мога да разбера защо точно кротките и разбрани деца изведнъж на теб и някои други ви избождат очите. С всяко дете има някакви проблеми, просто при някои деца те са по-остри и дълготрайни. Нямаш никакво право да наричаш които и да са деца стадо. Не си по-добра от тези възрастни, от които се оплакваш. Достатъчно разбираща съм по отношение на децата с хиперактивност, защото зная нещичко за това, но няма да позволя всички останали деца, които се обучават и поведението им е в някакви установени за нормални граници да бъдат наричани "стадо". Още малко ще напишеш, че точно твоето дете ще е лидерът на стадото, а? Всеки родител, който си обича детето и иска то да се развива прави всичко по силите си. Няма място за обиди и обвинения. По твоите думи излиза, че родителите на "стадото" са си вирнали краката и по цял ден пят кафе. Какво ли знаят те за гледането на дете, а? Техните деца нямат нужда от грижи, защото те сами се гледат, така ли?

Вариант за едно дете в семейството никак не ми харесва.  Да, сигурно щеше да е по-лесно, но нямаше да е толкова хубаво. Трудно ми е да си представя какво е да растеш без братя и сестри.  Моите мотиви са, че да имам дете е нещо много хубаво, значи защо да не продължа да имам още. Разбира се, като има ограничение за броя на децата.  Като остарее човек какво му остава?

А пък вероятно тези, които не искат да имат повече повече от едно дете и нямат финансов проблем, просто не им е харесало да имат дете, било им е трудно и изморително, и не биха се подложили на това отново. Някои ги е страх от раждането, други ги е страх, че няма да могат да обичат друго дете толкова много, трети искат да градят кариера, четвърти са прекалени егоисти. Всеки има своята причина и знае най-добре за себе си.

Не бих нарекла "нормалните" деца стадо. За мен те са деца,които се поддават на стандартните методи на обучение и е по лесно на учители, родители  с тях. Това е единствената разлика според мен. Реагират по очакван начин и за това. А не да се чудиш по кой път да поемеш и да се питаш защо така? Като гледаш как другите деца не реагират като твоето на едно и също нещо.
Но стадо, не.

Малко отклонявам темата, но искам да уточня нещо за "нормалните" деца. Отстрани може да изглежда, че се поддават на стандартните методи на обучение, но не е съвсем така. Стандартните методи са като прокрустово ложе - реже "излишното" или разтяга също толкова болезнено. Проблеми има и то сериозни с тези методи на обучение, защото са стари, сковани и изобщо от края на 18 век и са като масовото производство - все неща, които не отговарят нито на днешното социално развитие, нито на индивидуалното развитие на децата. Образователната система е изостанала невероятно много и това спъва развитието на болшинството от децата. За себе си мога да кажа, че за моите деца се опитвам и смея да твърдя с добри резултати да използвам нови начини за обучение и точно по тази причина те ходят само по половин ден на училище. Дори нещата, които се опитвам да прилагам са точно от методите, което използват хората, които работят с деца с проблеми в поведенчески или с обучителни проблеми. Моето лично мнение е, че дори децата с обучителни проблеми са в известен смисъл привилегировани, защото с тях се работи индивидуално - нещо, което е непостижимо за болшинството от "нормалните" деца, защото точно "нормалните" системата ги е глътнала изцяло още от яслата и с целодневното обучение и рядко се радват на индивидуално внимание от педагози или родители. Ние с децата ми просто имаме късмет, че се интересувам от материята и че може семейството да си позволи да съвместявам моите знания с отделянето на много внимание на децата вкъщи точно, защото стандартните методи за обучение не са достатъчно ефективни и приветливи (само това измислих на friendly).