Има ли и други, за които времето, прекарано с децата им е мъчение

Не разбирам защо още след раждането трябва да пуснем децата си в състезанието по послушание, нормалност и бързо развитие, а в същото време и ние да се състезаваме в същите дисциплини с другите майки? Дали всеки сам си е виновен? Дали ако моето енергично дете, което спи по 40 минути следобеден сън беше в ясла щяха да го определят като хипер-еди-какво-си или като турбо-нещо-си както споменава TIHA VODA ?
Като социолог съм изучавала доста психологически дисциплини, интересувам се от темата и мога смело да твърдя, че преди пет годишна възраст трудно може да се говори за психологически проблеми и разстройства при децата, освен ако не са доказано физиологично обусловени. Не забравяйте, че днешните деца не се гледат като децата преди 50 години- т. е. много от нас са достатъчно спокойни и толерантни и децата си позволяват да буйни, а преди това се считало за родителски провал. За мен е нормално и хубаво едно дете да е буйно, свободно и енергично и аз предпочитам сина ми да е такъв, а не кротък, плах и с тъжни очи./не казвам, че всички кротки деца са подтиснати, но познавам много съвсем малки, но вече смачкани от родителските претенции за послушание и нормалност/.

Защо да е проблем, това че NikiFin и други мами си позволяват да се чувстват преуморени и изнервени без да имат деца с увреждания? Имаше в един учебник много хубав пример за разликата в преживяванията на хората. Там се казваше: Ако Бил Гейтс загуби 20 милиарда долара и едно дете си загуби камиончето кой страда повече? И двамата страдат еднакво, защото са загубили много важна част придобивките си. По логиката на някои тук аз съвсем нямам право да се оплаквам, че не съм ходила на кино или театър от година и нещо, защото има хора с по три деца.  

И защо вместо да си помагаме трябва де се състезаваме и да се нападаме? Цитирате цялата интернет история на NikiFin и казвате, че има психологически проблеми. Ако осъзнавате подобно нещо защо я нападате? Ако беше болна от рак например щяхте ли да и казвате, че сама си е виновна? А по- агресивните тук дали сами са си виновни, че се чувстват слаби и комплексирани и превръщат това в негативни оценки и агресия?

Пожелавам ви лек ден и нека всички да сме по- спокойни, позитивни и толерантни!  

Andariel, защо толкова се засягаш. Хората са като овцете и живеят на стаден принцип. Значи са си стадо. Кое е нормално? Масово разпространеното. Останалото се водят изключения. Ако се държиш като другите си интегриран и техен. Ако си на чомпир всички те сочат с пръст. Ако знаеш колко съм си патила от това и като дете и до ден днешен, че не се държа като останалите, че усещам нещата по различен начин и реагирам различно. Да, аз мразя масите. И не само защото съм си патила цял живот от тях, а защото съм ги анализирала извътре. Те се състоят от хора лидери, манипулатори, маниаци за власт, но в основната си част са немислещи същества, които са там просто защото искат да са на страната на силния и ги е страх да му се противопоставят. За мен лично безлични същества. А колко жестоки може да са тези същества ако знаеш....   Които са там, сред масите, в тълпата са окачествени като нормални. От кой? Пак от себеподобните си   Нормални са, защото са повече, друга причина няма. Това може би значи, че са по силни, но не и че са по добри. Един смел, мислещ индивидуалист никога няма да е "нормален" за тълпата. Не че човек трябва да се чувства виновен да е част от тъплата. По скоро трябва да се срамува, че е там. Но това е личното ми мнение на НЕНОРМАЛНА.

Защо винаги противопоставяш хората на индивидуалисти и маса? Всеки е различен. Да, болшинството от хората споделят едни и същи характеристики в горе-долу сходни граници и проявления, но не може да се каже, че са стадо или тълпа. С твоя начин на изразяване излиза, че ти си най-супер-индивидуалист, а другите са просто "онези, стадото", които изобщо не заслужават вниманието ти. С това "стадо и тълпа" ти показваш презрение към всички други хора, все едно  те са ти виновни, защото не са като теб.  Ами, не са, различни са хората.  Но не са чак толкова по-различни от теб. По-скоро ти се изживяваш като единствена, неповторима, неоценена и изобщо, геният, който все си пати, защото другите не могат да го разберат. Ще те открехна на нещо - всеки в някакъв момент се е чувствал неразбран и пренебрегнат и това е част от човешката ни природа.
А може като дете да си си патила не заради това, че ти по-добра от другите, а защото си се държала високомерно и си демострирала отношението си към останалите като към стадо и тълпа. Тогава какво можеш да очакваш в замяна, освен проблеми и отхвърляне? Никой нормален самоуважаващ се човек няма да те харесва, ако го смяташ за част от стадо или тълпа.

Хората не живеят на стаден принцип, а в общости, а в началото предимно на семейни групи. Има голяма разлика между ставо и общност. На стадо живеят овцете или говедата, а маймуните (с които споделяме много характеристики) живеят в общности със сложна йерархия и взаимоотношения между членовете й.

Не само отстрани изглежда така, Радостина, защото ако на 3 години другите деца казваха стихчета в детската градина моето едва се изразяваше с по две , три думи и учителките се опитваха да го насилват да прави неща и той като не може да им отговори. Иска , но не може и налиташе да ги удря и това за тях означаваше, че е ненормален. Толкова мъка ми е коствало да ги убедя, че с този подход на сплашване и насилие няма да стане, защото той не може да се изрази, нито и да ги разбере винаги какво искат от него.
Така, че неразбирането от тяхна страна и нежеланието им да се съобразят с неговите особености, за които детето няма никаква вина е водило до конфликти.
Сега вече не е така, но много труден път съм извървяла.Както и ме чака още по труден в у-ще, когато ще има много деца, които ще му се подиграват, че не може да говори толкова добре като тях. А е доста по силен физически и ако аз не му говоря постоянно да не се засяга като го обиждат и да не ги бие, представяш ли си до къде ще се стигне. Той като изпадне в криза , ако съм до него добре, ама ако ме няма? В пъти превъзхожда друго дете в бой на неговата възраст и всякакви физически игри. Не е агресивен, никога не напада деца, но ако много му се подиграват и обиждат се е случвало и той да отвърне, а ако му посегнат още по зле става.
А това, че другите деца разбират повече от него, не ги прави толерантни и да не го обиждат за всяка негова грешка.
Е сега кажи само на мен ли ми се струва, че е по лесно на майките с т.нар. нормални деца.

А мога ли да те цитирам в темата "Лошите деца стават ли лоши въzрастни", където се вихри спор по една история , как в групата на сина на Стефчето едно дете било по буйно и колко навредило то на останалите и как група мамчета го нарочили и направили особено голям цирк да го гонят от училище ... и как то в същност не стига чЕ си било zло още на 1 годинка , ами и после било раzлигавено, но си останало zло ....
Иzобщо такива тъпотии спрямо дете  

Само за снимка, много добре казано. Поздравявам те!  
Както вече писах, с нападки, обвинения, директни обиди и вадене на кирливи ризи от разни други форуми никой доникъде няма да стигне!
Следя темата, защото ми е интересна.
Моят мъник е палав, да ми е жив и здрав. И на мен често са ми казвали: "Радвай се, че е такъв. Това значи, че е здрав. По-добре ли е да стои, да не мърда и да гледа в една точка?!".
Така е, това е самата истина.
Но и аз вече се понаучих да гледам философски на белите. Ето, снощи килимът в дневната целият беше в царевични пръчки, парчета солети и бейк ролс. Ами, голяма работа, изчистихме с прахосмукачката - двамата, разбира се. Преди това му бях сложила да яде плодово мляко - по едно време гледам двете му ръце до китките потопени в млякото.  
Ясно му е вече за повечето неща, кои са забранени и кои - разрешени. Гледа ме дяволито и пак посяга...  
Гледам да не се ядосвам на такива дреболии. Сигурно след десет години ще ми липсват.  
Пасинет, разбирам, че явно при твоето детенце ситуацията е коренно различна. Стискам палци и ти пожелавам кураж и търпение!

Не е по-лесно, защото "нормалните" деца имат също своите специфични нужди, които много често остават неудовлетворени, особено в училище. Например, какво да обясни една майка на детето си, когато учителгата пред целия клас го нарече "зубрач" и бива обвинено в това, че предварително си учи уроците само, защото това дете знае повече по материала, който се взема в момента и е показало, че знае повече? Това не е ли също трагедия за това дете, не се ли чувства то обидено, неоценено, че и наказано за знанията си? Или че целият клас е бил наказан заради 1-2 деца, които са се държали лошо в часа? Или при субективното оценяване на контролните, особено на съчинения? А какво да каже някой на детето си, когато някое друго тръгва да го бие? "Нормалните" деца и техните родители ги боли точно толкова, колкото теб и твоето дете, когато се почувствате неразбрани или оценяват отношението на други хора, особено учители като несправедливо.

Какъв проблем е?  Аз самата бях пълна отличничка, лидер в класа от 1 клас още, но нито съм се чувствала засегната от това, нито нищо. И да, наказвали са ме с целия клас заради грешка на класа, но не съм се тормозела. Това, че съм се справяла с материала по лесно от повечето не е карало съучениците ми да ме мразят, имала съм си среда, дори повечето ме обичаха много и деца и учители всъщност. Като стане дума да се прави нещо все мен на топа, никой не щеше да поема допълнителни задължения. Дотежавало ми е на моменти, искала съм да не мога, за да не ме карат, ама е къде къде по лесно, когато си в силната позиция.

Какво да кажа аз на моето дете, ако някое друга налита да го бие, като знам , че ако моето отвърне кво ще стане. Другото ще е толкова зле след боя и мен ще викат да се разправям, макар, че моето не е посегнало първо.
Имала съм такъв случай с един много отворен татко на детски кът преди време, неговото дете по голямо и тормози моето и той спокоен, защото моето нали е по малко, не прави забележка на неговото. Аз му казвам, да поговори с детето си да не закача моето, той се хили "детска работа" било. И аз ги оставих да се оправят по детски както той искаше и неговото беше така зверски одрано и ухапано от моето в защитната си реакция, че оня взе да ми дига скандали.
Е аз какво да направя, ами писва ми в един момент само аз да се съобразявам , показах му, че така както си я мисли работата рискува неговото да изяде боя.

Значи, понеже в темата под "нормални деца" се визират деца без "диагнози" като хиперактивност, повишена темпераментност и прочие, а идеята е по-скоро, че индивидуалността на децата няма отношение към психическото състояние, за това така се изразих. Аз също съм майка на "нормално" дете, така че излиза ,че според вас уж съм обидила и моето.Не, исках да кажа, че най-вероятно децата на Ники, са едни много палави и емоционални деца, които събрани на куп, биха били изпитание за всяка от нас.Раезбирам я, подкрепям я, не знам с какво още може да съм и полезна, освен с една виртуална   .А това за стадото-визирам децата, които и на 10 години не могат сутрин да решат какво да облекат , ако мама не им е го нагласила, често без умението да изразят собствено мнение и др. такива, като естествено не визирам точно вашите деца, защото не ги познавам. Но е факт ,че има такива.

За всеки родител настъпва определен момент, в който времето, прекарано с децата е мъчение.
Примери:
- прибираш се от работа, бързаш да ошеташ, искаш да останеш за 5 минути насаме с мислите си, ама нъц- "мамо, пък днес Лили имаше по-хубава играчка от мен в градината"; "тате, кога ще ми купиш като количката ни Мишо?" и т.н. Ама че на тати шефа му е намирал неизпълними задачки, че мама е останала без очи заради изчисляването на ДДС-то няма значение. Вместо нормално общуване времето се превръща в мъчение. И това е сравнително идеализиран вариант - включих тати, който шета.
- в парка с приятелки. Едната има имен ден например и иска да черпи кафе. Вариантите са толкова много, че няма да ги описвам - в лекия случай не успяваш да седнеш, в тежкия става мазало в заведението; за ударени деца отделно.
 - вечерта си на концерт, билетите са отпреди месец. Детенце се разболява, кога друг път ще слушаш Ванеса Мей?

И това няма нищо общо с надарени и специални деца, със стадо и т.н. Свръхмайки няма и няма да има. Човешко е да споделиш, да потърсиш съвет в дадена ситуация. Ако го правиш във виртуалното пространство, значи нямаш много реални приятели. А това май е най-голямото мъчение.

Това изобщо не е вярно, че щом споделяш виртуално, значи нямаш реални приятелки. Просто това е най леснодостъпния начин за контакт поне за мен дори с реалните ми приятелки. Като не мога да изляза и няма на кого да оставя детето си, така си говорим. Иначе ако чакам да ми се отвори дупка свободна без детето може и месеци наред да не се видя с приятелките си. Освен това във виртуалното пространство можеш да откриеш майки със сходни на твоите проблеми, защото не е речено, че мои приятелки и те трябва да имат деца като моето с подобни проблеми, ами техните грижи например може да са съвсем различни и да не можем да обменим реален опит, който да има смисъл.
Дума да не става да се търси някаква връзка между виртуални и реални контакти. Едното не пречи на другото.

Само за снимка, точно в това е проблема, за мен децата на Ники нямат проблеми, освен майка им. Не мога да си замълча, а сравнението ти с раково болния не е адекватно, защото раково болния макар и да прави нещастни всички около себе си, без вина разбира се, той просто не може нищо да направи, докато с нежеланието си да признае проблемите си Ники създава сериозни проблеми на децата си.
Точно заради майки като pasinet, които имат наистина деца с хиперактивност, смятам, че присъствието на Ники в тая тема е смешно!
Не мога да възприема, че аз съм част от стадо, защото аз съм индивидуалност. Не съм съгласна, че децата без хиперактивност или аутизъм или други проблеми задължително се отглеждат по стандартни методики! Не са ми проблемни децата, но едното беше и е с изключително богато въображение, има си групичка въображаеми другарчета, нещо напълно нормално, но децата не го разбират така и и се смееха и подиграваха! а Ники ме посъветва да я заведа на поп да и попее, че била обладана от духове!!!! Искам да кажа, че макар на майките с проблемни деца им се вижда леко отглеждането на други на глед спокойни деца уверявам ви това изобщо не е така!!! И там има хиляди притеснения и въпроси! Не е така лесно както ви се вижда!Не всичко става по стандартната методология! Не всичко е цветя и рози! Честно казано ми писна да се омаловажават усилията, които съм положила за отглеждането на децата си, защото не възприемам белите, които правят децата ми като нещо кой знае какво и не занимавам всички форуми в нет-а, писна ми да ме обиждат, че съм част от стадо или че съм лешояд или че съм хиена, защото не мога да оплаквам състоянието на една жена, която и преди проблемите, които сега цитира си беше същата!
Много съжалявам, че темата се изроди така! Но всички деца имат особености и определенията "стадо" и "нормални" са смешни, да не кажа обидни, защото с всички има проблеми, съпътстващи отглеждането им!
percepolis, тук изобщо не става дума за такива проблеми!

Общуването във форума помага, но не заменя реалните човешки контакти.Когато човек е преуморен изпълнението и на най-дребното задължение му изглежда като преодоляване на Еверест и затова и най-малкият жест му помага да не мисли, че се бори сам в живота. Доколкото разбрах авторката на темата живее в друга държава и няма свои роднини или приятелки там. Това според мен допълнително я затруднява.  Тук аз звънкам на съседката/респективно тя на мене, казвам "Гледай юнаците, докато си свърша работата /от носене на документи до посещение на фризьор/" и действам. Съответно аз правя същото за нейното дете.

Тук явно "ненормалноста"  е издигната в култ.

Nikifin, понеже постоянно подчертаваш колко си различна от масите още от детска възраст, та исках да те питам кое те прави уникална? Кое е това, което те отличава от това "стадо"? Предполагам щом си анализирала масите "изотвътре", трябва да си съпоставила и себе си с тях, за да се наречеш "НЕНОРМАЛНА".
Казваш, че възприемаш нещата различно. Няма такова нещо ... всеки един човек има уникално виждане за нещата, така че това отпада.
Та кое ти е уникалното?

pasinet

И ти слагаш нещата под общ знаменател - твоето, защото е твое и има проблеми е най-важно, а другите - тях кучета ги яли, да им имаш проблемите. Залиташ в същата посока и по същия начин. Но ти самата знаеш много добре, че от това доколко детето ти ще се научи да контролира външния израз на емоциите си ще зависят отношенията му с другите деца, а после и с другите възрастни. Ти го възпираш и го учиш да не се бие за всяко нещо, което не му харесва, защото много добре осъзнаваш, че накрая ще бъде изолиран от останалите и ще има още по-големи проблеми. Нито твоето, нито моето са единствените деца на света, че да се реже с нож кое е по-важно.

 Всяко дете си е различно. Децата сега са различни от нас навремето. Нас ни учеха да си траем, защото системата ни стягаше по всякаква линия и ти може да не си обръщала внимание, защото това е бил твоят начин да се защитиш от несправедливото наказание. Тогава действително се опитваха да ни учат, че индивидуалността е нищо, важен е колективът. Но нещата се промениха коренно. В днешно време никой нормален родител не си възпитава детето да си трае като го наказват несправедливо, днешните деца се усещат като индивидуалисти, а не като част от ДПО Септемврийче. За добро или лошо, прихванали сме от индивидуалистичния дух на западняците и децата се усещат и се държат като личности и не са готови да отминат несправедливото отношение към тях, пък било то и наказание на целия клас заради един-двама.