Има ли и други, за които времето, прекарано с децата им е мъчение

Да , може би изпуснах фразата "и някои родители"...

А за какви проблеми става дума тогава?

Точно така е, но така или иначе има някакви наложени стандарти в градината, в у-щето още повече и тези деца, които са най близо до тях с тях е най лесно. В каквато и посока да е по различно детето прави нещата по трудни.
Аз съм далеч от мисълта, че само моето е трудно. Но факт е че има деца, които изключително много се доближават по възможно най много точки и пасват на т.нар. стандарти и с тях е най лесно и на родители и на учители.
Не съм казала, че дори и те не искат внимание и грижа, просто една степен по малко от останалите. Не се налага на родителя постоянно да обяснява на всякъде предварително и в хода на нещата, с какво точно ще се сблъсква педагогическото тяло и дали изобщо ще го приемат. Независимо от различието.
На практика аз съм принудена да се опитвам на натикам детето си в този стандарт, на коя възраст какво трябва да прави , как да се държи и т.н. Защото не искам да е асоциално, да ходи на частни уроци и т.н. Той самия е много чувствителен и обичлив и не страни от децата, точно обратното.

Дива, има хора,които наистина се чувстват по раzлични. НЕса особени , нито лоши хора.  Просто мсилят и се държат по раzлично. Можеш да ги определиш като превzети, но не са  Поzанвам такива 

assia, кой пък те обижда тебе, и от какво точно ти е писнало ,не се разбира. За стадото вече обясних-който разбрал-разбрал.
 С другото съм съгласна /почти/, защото лично на мен не ми се вижда много в реда на нещата детето ми да си има цяла дружинка въображаеми другарчета. Такива неща обаче се случват, а оценката за тях е изключително субективна-ти го възприемаш като нормално, аз бих потърсила специалист, ако това продължи прекалено дълго.
 Andariel, точно това исках да кажа-има стандарти навсякъде, и ако аз или детето ми имаме собствени виждания за тях-много хора бързо ни определят като "трудни характери".

Психичните заболявания са също толкова сериозни колкото и физическите. За психически стабилен човек може да е лесно да признае проблемите си, но за хората с психически проблеми често е невъзможно. Депресии, мании, фобии и други са заболявания, които не могат просто да се излекуват, защото болния е решил да ги признае. Но ако сравнението с рака ти идва пресилено да кажем, че човек с температура няма да бъде нападнат, а ще бъде лекуван.
Искам да уточня, че не мисля, че Ники има заболяване, а и не съм психиатър. Дори и да бях нямаше да си позволя да поставям диагнози по интернет, защото това е много опасно. Просто казвах, че онези от вас, които са убедени, че Ники страда от някакво заболяване не биха помогнали с агресия.
Колкото до това дали присъствието на Ники тук е смешно- все пак тя е започнала тази тема и присъствието и в нея е съвсем логично. Не искам да и адвокатствам, а просто темата ми е интересна и не ми харесва как се разводнява от нападки, вадене на кирливи ризи и агресия.  

Не е вярно, че грижата за другите деца е една степен по-малко. Всяко дете има нужда от всичкото внимание и грижа на света. Просто различните родители дават различно, независимо какви са децата им. Ако твоето дете има нужда от логопед, например, моето има нужда от нещо друго, за да се развива. И аз обяснявам на моите деца какво и как се очаква от тях в непозната обстановка или с хора, които виждат за пръв път през живота си. И аз съм обяснявала и продължавам да обяснява кое как се случва в училище, в магазина или на рожден ден, защото ситуациите са различни, моите деца не съответстват на някакъв калъп, който ти наричаш стандарт (всъщност, няма дете, което да прилага на калъпа, защото той е измислен). Каквито са учителите за твоето дете, такива са и за моето - не с всички учители могат да се разберат. Същото важи и за взаимоотношенията с другите деца - и там има конфликти, които също трябва да се разрешават по някакъв начин, за да може детето да възвърне вътрешния си мир. И на мен и на децата ми не ни харесват и не се вместваме в много неща от стандарта, но гледаме да се справим и полагаме точно толкова усилия и внимание, колкото и ти.

Тиха вода,
Сега разбрах 

А, не. Не мога да се съглася. Когато говорим за възрастен човек, модела му на поведение не е достатъчен да го определиш като различен, или уникален. Трябва нещо различно от масите да е постигнал, за да се диференцира от тях.

Проблема не е , човек да е уникален в смисъл да е префърцунен и да се мисли zа голяма работа , а просто човека да е по раzличен в мислене и поведение  

Нека да си е различан, но да не обижда другите като високомерно ги смята за тълпа или стадо. Все едно да гледаш на другите като на електорат, а себе си да смяташ за богопомазан.

А наистина, съгласна съм с това, че този, който се мисли за по-специален трябва и да го демострира по начин, по който да покаже, че е по-различен. Тук за съжаление влизат не само гениите, а и масовите убийци. 

Тиха вода, благодаря за загрижеността, но съм се консултирала с психолог и то не един, както и с педагози. Проблема на детето ми не е никакъв проблем, а показател за силата на детското въображение, щеше да е проблем, ако тя имаше проблем с общуването с други нейни връстници, но и това не е така. Освен това както си му е реда на 5 годинки въображаемите другарчета просто лека полека се споменават по-рядко. Проблема на детето ми не само не е проблем, а я прави уникална ярка и е нещо, с което да се гордея!!!!! , защото възпитавам дете с богато въображение и богата душевност!
percepolis, не става дума за това, което всички сме изпитвали, става дума от една страна за деца като това на  pasinet, с хиперактивност, които имат по-специфични нужди, но майките им макар да им е трудно се грижат за тях без да ги определят като зли, лигочи и т.н. и други деца, които според мен страдат от липса на внимание от страна на майките си и реагират по палав начин, за да привлекат внимание, а има и деца, които са просто по-палави!
Само за снимка, ако беше прочела повечко мнения в течение на годините от страна на Ники, щеше да си наясно за какво говоря! А на майките, които и съчувстват и след време разберат с какво си имат работа и за какво са си губили времето ще им е криво за загубеното време в съчувствие...Не смятам, че е от помощ за някого, за Ники или децата и да заблуждаваме и нея и себе си, че няма проблеми, а просто децата и са такива! според мен е от много по-голяма помощ да се вгледа в себе си! Не може да обявяваш дете за хиперактивно или с аутизъм, защото има интерес към нормални неща-например, че иска да рисува с фулмастри по мебели стени и т.н. или заради това, че искат внимание! или заради това, че имат много по-голяма енергия от нас и непрекъснато са в движение! Искам да кажа, че децата с хиперактивност, доколкото съм запозната, не зависят от околното поведение, в смисъл възпитанието на майката няма общо, детето си е такова, в случая има очевидно безхаберие към проблемите на децата и вечно определяне като някакви. Освен това ако беше прочела малко повече мнения на Ники щеше да видиш, че тя не подозира само Ели, че е против нея, щеше да знаеш, че целия свят е против нея , и модовете от клуба в дир-а са против нея, всички ние сме против нея.....да не продължавам!

Хъх, може би не се изразявам ясно  
Ако аз познавам, да речем 1000 души, то повечето от тях са маса. Сред тях няма двама дори за които да кажа, че се държат и мислят еднакво. Т.е. в това отношение - мислене и поведение, всеки си е уникален така или иначе. Сред тях, обаче наистина има хора, които ясно се открояват от останалите, но то е защото са постигнали нещо уникално - в професионален, личен, или някакъв друг план.
Всеки друг, който без повед се нарича различен, е самозванец и позьор, неспособен да изпъкне с нещо уникално.

DiVA, недей чак така, понякога е само мотив за оправдание, нищо повече.

Извинявам се за дългия цитат.
Според мен определящо е способността на даденото дете да се приспособява към дадена ситуация и оттам вече идват конкретните нужди и "проблемите". Има възрастни, които също трудно свикват с промени, но децата го изразяват невъздържано, буйно и искрено.
Прост пример: Честа смяна на учителките в ДГ. Една майка не беше разбрала, че има толкова честа смяна, просто детето с нищо не бе показало че това го тревожи, докато за друго дете и майка му това беше супер-голям проблем.

Ема да се оправдаваш хем с уникалност, хем с децата си ми се вижда прекалено  
Или те децата са такива, понеже са наследили "уникалния" ген