Като социолог съм изучавала доста психологически дисциплини, интересувам се от темата и мога смело да твърдя, че преди пет годишна възраст трудно може да се говори за психологически проблеми и разстройства при децата, освен ако не са доказано физиологично обусловени. Не забравяйте, че днешните деца не се гледат като децата преди 50 години- т. е. много от нас са достатъчно спокойни и толерантни и децата си позволяват да буйни, а преди това се считало за родителски провал. За мен е нормално и хубаво едно дете да е буйно, свободно и енергично и аз предпочитам сина ми да е такъв, а не кротък, плах и с тъжни очи./не казвам, че всички кротки деца са подтиснати, но познавам много съвсем малки, но вече смачкани от родителските претенции за послушание и нормалност/.
Защо да е проблем, това че NikiFin и други мами си позволяват да се чувстват преуморени и изнервени без да имат деца с увреждания? Имаше в един учебник много хубав пример за разликата в преживяванията на хората. Там се казваше: Ако Бил Гейтс загуби 20 милиарда долара и едно дете си загуби камиончето кой страда повече? И двамата страдат еднакво, защото са загубили много важна част придобивките си. По логиката на някои тук аз съвсем нямам право да се оплаквам, че не съм ходила на кино или театър от година и нещо, защото има хора с по три деца.
И защо вместо да си помагаме трябва де се състезаваме и да се нападаме? Цитирате цялата интернет история на NikiFin и казвате, че има психологически проблеми. Ако осъзнавате подобно нещо защо я нападате? Ако беше болна от рак например щяхте ли да и казвате, че сама си е виновна? А по- агресивните тук дали сами са си виновни, че се чувстват слаби и комплексирани и превръщат това в негативни оценки и агресия?
Пожелавам ви лек ден и нека всички да сме по- спокойни, позитивни и толерантни!