Има ли и други, за които времето, прекарано с децата им е мъчение

pasinet, за пореден път, на чужд гръб и сто тояги са малко! Имам близка приятелка, с децата ни вечно си търчахме насам натам по градинките и не защото им има нещо, а защото просто искаха постоянно търчане, а налитат на опасности. Да не коментирам факта, че голямата ми дъщеря съм я гледала сама от 4 месечна до 11 месечна тъй като баща и беше в казарма, а роднини нямам наоколо, тъкмо се бяхме преместили в нов квартал и не познавах майки с деца, т.е. нямах на кого да разчитам...както вероятно може да прецениш съм полагала всички необходими грижи за едно дете, защото всички деца изискват грижи! Може и отстрани да изглежда, че децата са си просто кротки, но това не е така. Зад това стоят денонощия будуване с тези деца, стоят хиляди часове занимания, значи ли това, че не се оплакваме, че не полагаме усилия?!
И между другото ако прочетете заглавието и постовете след първия ще си дадете сметка, че никой освен Ники не е за тая тема, защото само за нея реално е мъчение грижата за децата и! Останалите може да им е трудно, да имат проблеми, но не споделят да им е мъчение....

pasinet

Не говоря наизуст, ако си прочела внимателно написаното от мен. Още повече, че си го извадила в цитат - различните родители дават различно, но всички деца се нуждаят от цялото внимание и грижи на света. Въпросните майки, които впрочем и аз съм виждала толкова могат - толкова дават. Не е от децата, защото съм виждала и достатъчно беснеещи деца по площадките, чиито майки пак така си стоят и си пушат цигарите. Що се отнася до моите, винаги съм била до тях, независимо, че нямат поведенчески дефицити. Така съм разбирала грижата за децата си, така съм постъпвала.

МОите са също толкова специални, колкото и твоите, колкото на комшийката ти отдолу или отгоре и колкото на всяка една от нас тук. За умността на моите нищо не съм писала и не разбирам откъде правиш такива заключения. Ти самата потъваш в капана на специалността на детето си и започваш да ме убеждаваш, че твоето е по-специално от моето, защото е с хиперактивност. Не си познала - за мен моето гардже е най-хубаво и специално и то не защото е по-умно, по-глупаво, с дефицити или без дефицити, а по простата причина, че е моето. Нуждите на твоето не са по-големи от тези на моето, защото хиперактивност не означава инвалидност, нито е с някакво хронично заболяване, което да изисква постоянна специфични грижи, нали?  Това, че не правя достяние проблемите на децата си не означава, че те са излезли от реклама, винаги усмихнати, кротки и уравновесени, спретнати и с панделки като от някоя реклама. Техните душички са също толкова раними като душичката на твоето дете и се нуждаят от също толкова прегръдки, целувки и успокояване в моментите, в които се чувстват нещастни. Това че на тях не им идва на ума веднага да се бият или да отговарят на учителката, защото нещо не им харесва не означава, че са безчувствени.

Всъщност, подозирам, че дори ти е много ясно това, което съм написала в предишните си постове и което имам предвид, но си стоиш на твоето и мислиш, че при теб нещата са специални, а при другите хора е песен. Наясно съм, че няма да промениш възгледите ти, защото това е твоят начин да се справяш с проблемите, но светът не започва и не свършва само с теб и твоето дете. За твоя изненада има и други деца и родители наоколо, които също си имат своите радости и проблеми.

zависи, в момента ще ти кажа, че не е било баш мъчение , но съм имала периоди в които ако ме беше попитала ... щях да ти кажа , че е  

Ами аз не го наричам мъчение, но голяма умора и концентрация вече 5 години. Аз го гледам сама от самото начало, без подкрепа на баби и гледачки изобщо. С баща му сме се посветили и дори ограничили личните си социални контакти до минимум изцяло за да се съобразим с нуждите на детето и напредъка е огромен за 2 години и половина, откакто със сигурност се потвърди, че той е различен от специалисти ( не от нас ). Напуснала съм работа само и само да мога да имам нормално семейство, защото беше невъзможно съчетаването на работа , домашни задължения , водене по логопеди и други специализирани занимания в къщи. Просто нямах 100 ръце и бих се превърнала в майка, която да не мога да дам необходимото за детето си.

При мен пък точно сега е момента...

Жалко, че отминаха годишните форумски номинации.
Щях да предложа нова награда - за БГ-Мамма Мъченица.
Нищо де, догодина.
Даже вече знам кого ще номинирам.

Andariel , няма какво да споря, нито да казвам, че моето дете трябва да е специално за някой друг освен за мен. Искам да кажа, че има деца, за които просто се налагат малко повече грижи от други. За това казвам, че на някои им е по лесно, не казвам, че няма и такива, на които им е по трудно от мен. Ники например с нейните три и е три пъти по трудно.
Ти за твоите деца правиш всичко необходимо и аз за моето, проблема е там, че понякога това всичко необходимо за едни е малко повече като неща за правене. Ето например на твоите деца не се налага да имат ресурсен учител. В нашата градина моя случай е първия в историята, значи не са много такива деца с по специални нужди, нали така. Ето за тази различност говоря, а не за това, че всяка майка трябва да мисли, че нейното дете е най специално, това си е по дифлот и никой не го оспорва.

Сега вече съвсем откровено искам СЪВЕТ. Въпросът ми е:
Как да се справя с нагли пиявици, като ника assia, които не разбират ни от добро, ни от лошо и докато не си постигнат билните цели не мирясват. Как да затворя устата на това проклето същество, което не се умори  във всеки свой пост да говори само и единствено за мен, да си присвоява правото да казва какво АЗ САМАТА мога, не мога, правя, не правя, искам, не искам, каква съм, каква не съм, какви са ми децата без грам да ни познава, да си измисля, че съм казала това и онова уж се позовава на нещо си, писано от мен по форумите, но разбира се не прилага доказателства, защото такива НЯМА, а просто си се надява, че инсинуацията ще мине.

DiVa, не искам да коментирам себе си тук. Все пак накратко, ще ти отговоря на въпроса и се надявам с това да приключи моето обсъждане. Не аз се определям като различна, хората го казват за мен. По инет където и да се обадя веднага става меле и не след дълго ставам популярна. На живо, дори даже дума да не обеля, само да мина по стъргалото и веднага всички са ме видели и запомнили. Доказателствата за първото е този форум примерно, хора като assia, които не могат да намерят покой докато не ми направят мърсотия, в другия форум от където тя пристигна тук предполагам издирвайки инфо за мен по нета,  не веднъж са се пускали теми за НикиФин, и не аз съм тази, която ги  е пускала. Явно дразня хората, предизвиквам ги, провокирам ги... И то забележи, не е защото ги обиждам или нападам, аз никога никой не нападам персонално, никога не си позволявам да говоря от чуждо име както юзерката assia не се спря да ме разнищва... аз винаги говоря само за себе си и мои близки хора. Но въпреки всичко явно дори това дразни някои персонажи и ги обладава манията да ме следят и тормозят.

А сега искам да ви разкажа една ситуация. Както може би някои от са в течение, сестра ми наскоро се преселиха тук в Дания и децата и тръгнаха на детска. Момчето няма проблем, но 3 год и дъщеря прави страшни проблеми. Вече трети месец. Назначиха и специален човек само с нея да се занимава докато свикне. Само първите 2 дни ходи с желание, но тогава стоя по 1 час и майка и беше с нея. Като започна да я оставя сама се почна с истериите и та до ден днешен. Непрекъснато, с едното ставане сутрин повтаря, че не иска на детска, че мрази учителите и децата, пищи, дърпа се, физически майка и не може да я пребори да я облече и заведе на детска. Един период имаше дори не успяваше да я свали от колата, тя седеше там докато майката заведе брат и в градината. Тази сутрин същото положение, с едното ставане писъци, бие майка си, обижда, крещи, че не иска на детска. Не иска да седне да си яде закуската иозбщо нищо. Но майка и твърда, казва и Разбирам, че си ядосана, но трябва да идеш на детска. Нормално е да ти е гадно понякога и да плачеш, в това няма нищо лошо и т.под. И изведнъж какво става... Малката коренно се променя като че ли за миг. След толкова месеци борба тази сутрин изведнъж както си се надува идва усмихната, казва Аз съм голяма и ще ида на детска. Щастлива си изяжда закуската, облича се, през цялото време повтаря Аз съм голяма и много обичам да ходя на детска. За пръв път сама си влиза в детската градина и в стаята с усмивка. Майката не може да повярва на очите си. От вън поглежда през прозореца, детето седнало усмихнато на масата с др деца и все едно не е тя. До този момент са били все ревове. Сестра ми идва сутринта и ми разказва тази история и се чуди какво е станало с дъщеря и. Аз на майтап и казах, че щерка и явно е превъртяла, така че да не бърза да се радва, че вече е изчезнал проблемът с детската, защото може да се е появил още по голям. Ще видим как ще се развият нещата занапред, но ми беше интересно вие как си обяснявате подобна трансформация  

Отиди на поп да прочетат една молитва, може и да помогне - досущ както ти и препоръча преди 2 г. в дир-а!

Специално заради assia няма изобщо да си мръдна гъза да търся поп. Иначе сигурно ще помогне човека. Ако ми беше наистина голям проблем разбира се щях да го направя. Примерно ако децата ми си говорят с разни "приятелчета" това щеше да е първото, което ще направя.

Сякаш стана време някой конспиратор, пардон, модератор да се включи.
Сценарият се повтаря, пардон, подвайства, може би.
На мен ми стана скучно 

Ники, ако за теб думи като пиявица, вампир и т.н. не са обидни за мен са! Така, че не се опитвай да излезеш с номера как ти с нищо не си ме обидила, но аз те търся по форумите да те обиждам!
Ако много държиш нямам нищо против да дам линкове към мненията ти, които ТИ лично разказваш за себе си, децата си, мъжа си, майка си, сестра си, брата на мъжа си и жените му!!!! Да не стане после обаче, че искам да използвам твоите мнения срещу теб самата или, че съм в световна конспирация или нещо друго!
Появата ти някъде и последвалите реакции не са свързани с положителна нагласа към уникалността ти, а с отрицателна винаги и навсякъде... дали заради обръсната глава, дали заради цветист език или заради отклонения в нормалното общуване....
И ако децата ти имат въображаеми другарчета не бързай да ги водиш на поп, радвай се, въпреки, че едва ли ще ти се случи!Това просто ще е поредния повод за оплакване от тежката ти и окаяна съдба!

Ами да се научиш да прощаваш и да ги обичаш. Повярвай ми това е най-голямото оръжие! Ако искаш им доставяй удоволствие да се ядосваш.

А относно историята с твоята племенница, метода го има описан в книгите на Дейл Карнеги. Има една история с момченце което спряло да се напишква, защото му купили ново легло, защото е "голям"... Дейл Карнеги твърди, че това което тласка хората напред е желанието им да се чувстват важни и значими. Мисля, че точно това са направили с твоята племенница.

Да, явно датчаните са се справили с нейния буен нрав. Дано и останалите от семейството ви да се справят!