Има ли и други, за които времето, прекарано с децата им е мъчение

веси1, съгласна съм с теб, според мен обаче въпроса опира и другаде....за едни хора е истинско усилие да се грижат за напълно здраво дете, за тях нормални детски лудории са истинско изпитание, за тях ежедневието с дете е просто мъка.....същевременно майки на деца, да кажем с доказана хиперактивност (омразен ми е тоя термин проблемни деца) се грижат с по-голяма лекота отколкото другата описана майка...въпроса е кой полага повече усилия?! Искам да кажа, че нещата не са нито само черни нито само бели, а преливат в много нюанси и дори не само в сивата гама.....

- това е различно от това:

По- скоро е до граница на търпимост, а не до уникалност някаква, включително и на самите деца, ако са клинично здрави /и физически и психически/.
Здравето е обратното на болестта, а последната- "съществено" отклонение от нормата.
Между другото и аз не харесвам терминът "проблемно дете". Всяко дете, малко или много, създава определен тип проблеми.

аз не виждам нищо различно   В началото тъй като не бях запозната какво е потърсих мнение на препатили посъветвах се и с психолог, тогава разбрах, че проблем не съществува. Случвало се е в началото децата да и се чудят за всички въображаеми другарчета и да се смеят, това не значи, че е имала проблеми с всички деца!
Иначе пак повтарям мнението ми в никакъв случай не е злъчна вметка, а наблюдение над въпросната персона с години! тя си беше такава и преди децата!
Judy, това искам да кажа

не всеки се старае да иzпъкне и не всеки иска да е специален в чуждите очи ...

Уникална искаш да кажеш? С нещо ти е привлякла вниманието? 

Боже, накъде е забила темата...
Само да напомня, че авторката е написала: Има ли и други, за които времето, прекарано с децата им е мъчение?
Може би единственият правилен отговор тук е: И ако има, какво?
Защото тя не търси нито акъл, нито утеха, а само някой като нея, за да си посипват взаимно главите с пепел.
Така че не се хабете...

В такъв случай не би се самоопределял като различен, че и по форумите да го пише 

Има, има-не си ли личим . Не се хабим, много от нас научиха полезни неща, поне при мен е така, радвам се че дискусията засегна много и различни теми, видяха се и различни гледни точки, което е много хубаво.
 Ако авторката търсеше двусрични отговори, или просто целеше преброяване на изнервените до лудост, щеше да пусне анкета.

определението не е уникална, защото има много като нея....
В началото с нищо не я забелязвах, дори и когато сподели, че дъщеря ми е обладана от духове пак не ми направи впечатление, сетих се много по-късно за това. Наистина ми направи ужасно впечатление, когато веднъж се изказа колко тъпо било да споделяме личните си истории в интернет пространството и т.н. неща от този род. После си имах мнение за нея, но пак не съм била предубедена към нея. След много постове, в които тя многократно е обиждала други потребители, започнах да и се чудя. Нещата назряваха с всяко оплакване, ежеседмично...първо от майка и, която по думите и само иска да я дразни, после за съпруга и непукист, сестра и също...девер и с арогантното си поведение, това което е дала като пример в някоя от началните страници за детето, което го държи възрастния докато не изпадне в безсъзнание почти, после със свекърва и която била...ами не помня точното определение, а новата и снаха...ами и тя явно и има нещо....междувременно непрекъснато се оплакваше от децата си, все от неща, които аз не мисля, че са чак толкова ненормални, най-малкото и моите деца ги правят   всички се опитахме да и кажем да се успокои, но тя вадеше от 10 кладенеца вода колко са лоши децата и! върха на всичко беше, когато включи и лични обиди-лешояди, стадо и хиени! Съмненията ми се задълбочиха, когато започна да подозира всички потребители в някакви абсолютно невероятни неща! Всичко това се пази в нета, за щастие!
имам и още какво да кажа, но едва ли има смисъл! няма да отнеме много време всеки да го разбере!

Така де, зависи и родителя какъв тип характер е. За мен е безумно усилие всяка сутрин да се гримирам, да си навивам ролки на косата и пр. и съответно не го и правя. Имам колежка, която го прави всяка сутрин и то с кеф. За нея пък е неимоверно усилие да изкара шофьорска книжка и съответно няма, докато аз имам от 18 годишна.
Но за съжаление, когато опре до децата не можеш да не се грижиш за тях и просто да "не се гримираш" и оттам идва трудното.....на някой му се отдава, на друг не толкова.....всеки преценява за себе си колко му е трудно, защото възможностите ни са различни.

Съжалявам, но изобщо не съм съгласна, че един учител е еднакъв за всички деца. И преди съм давала този пример. Как може моята майка и аз да сме доволни от една учителка, защото ме е научила на много, а майката на момиченцето на чина до мен да не е доволна от същата учителка, защото не е успяла да научи нейната дъщеря. Вярно че има по добри и по лоши учители, но си зависи и от възможностите на самите деца. Имах съученички, които редовно учеха с родителите си и пак не бяха особено добри. Аз си учех сама, никой не се занимаваше с мен, колкото в училище ме научеха и после сама в къщи толкова. И пак си се справях идеално с материала. Стига с тия сравнения, разсъждения и философии, фактите говорят сами по себе си.

Какви факти? Не вярвам аз. Докато не видя сканиран бележник, не вярвам

Основната ми идея за учителите е тази, че ако децата ни са в един клас, за тях учителите ще са същите. С две думи, каквото за другите деца, такова е и за нашите. За мен би било най-добре класовете да са от по 10 деца и учителите да са достатъчно добре обучени и достатъчно добри като хора първо и да имат достатъчно гъвкави методики, заложени в програмата, че да могат да подходят по различен начин към всяко дете в съответствие с неговите нужди. И тогава в идеалния вариант всички ще са доволни. Но действителността е по-различна - винаги ще има учители, с които ще е по-лесно децата да общуват, както и такива, които към едни деца ще се отнасят добре, а към други - зле. Но като цяло средата за всички е една и съща. И с децата е същото - не може едно дете да се разбира с всички останали деца най-малкото, защото като характери и възпитание са различни. Затова и се получава някакво неформално групиране по интереси, постижения,пол или каквото там се сетиш.

Ами приказваш наизуст. И аз съм била с други майки по градинките, които си седяха на пейките и си пушеха цигарите и децата им кръжат край тях. Това ти говоря за почти бебета 1-3 години, а моето беснее на всякъде и не мога да седна изобщо и само ми се чудят и ахкат, ама как така. Ами е така. Имам и една дружка, която първото и дете, така кротично и седи до нея, ама сега с второто и се разказа играта и ми казва, чак сега те разбрах , а уж и аз съм майка.
Виждам, че искаш да си отгоре, ама никой не ти казва, че твоите деца са някакви, ти обаче отказваш да проумееш, че има деца, които изискват много повече насочено внимание и доста по дълги години родителя да е до тях, за да могат да бъдат научени на самостоятелност и на поведение с другите.
Разбрахме, че искаш да покажеш, че и твоите са различни, ама в смисъл уникално умни на фона на останалите. ОК, ама темата не е за това. Може би трябва да си пуснеш своя и да си пишете майки на такива свръхнадарени деца.