Как да науча детето ми да ме слуша?

Isa,
Много ми харесва как си го написала, твоето дете е малко по-голямо, но и аз имам намерение да следвам подобна линия с моите - преговаряме като хора, не изисквам подчинение, помагам, когато децата подреждат след себе си, ако те ме помолят. Само за отнемането на неприбраните играчки не ми хареса. Опитвам се да се отнасям с уважение към собствеността им - искам да ги науча, че когато нещо е тяхно, те разполагат с него. Ако не уважавам правата върху играчките им, тогава не мога да искам всеки от тях да зачита правата на другия върху играчките му - синът ми би вземал всичко на сестра си, когато пожелае, защото е по-голям и по-силен. И изобщо тогава не мога да очаквам те да уважават правата на другите хора да разполагат с вещите си.

basilisk, не мога да споря за играчките, но не разбрах защо ако ти вземаш неподредените то тогава и сина ти ще може да взема на сестра си?  но пък аз имам само едно дете и нещата са доста различни. Правилото е, че ако не се грижиш за вещите си, значи не се нуждаеш от тях... има много хора, които се нуждаят и ще ги получат с радост.
Всъщност само веднъж го приложих и то за 1-2 играчки - повече не ми се е налагало. Ти не налагаш това правило от позицията на по-силния. Не казваш: "АЗ ще ти взема играчките." /от което децата да си направят извода - По-силния може каквото си поиска/, "ПРАВИЛОТО е такова." Един вид във вашия дом си има правила и те трябва да се спазват. Също винаги предупреждавам по няколко пъти /колкото е по-малко детето толкова повече/ за правилата и последиците.
Не знам дали го обясних добре, но за мен това е много важно.  Децата се научават, че има правила и закони и те следва да се съобразяват с тях.

Ами най-малкото няма да имам моралната позиция да държа, че не може да взема на сестра си играчките, защото са нейни, ако аз вземам неговите насилствено. Дори да нямаше сестра, същото щеше да важи за моите лични вещи или за играчките на другите деца. Абе важно нещо са си играчките, те са си направо част от идентичността на детето понякога. Могат да бъдат за него това, което е за нас колата ни, компютъра ни или шкафа с бельото примерно. Ако мен ме домързи да си измия колата днес и оставя за утре, никой няма право да ми я вземе.
Единственото правило, което абсолютно не подлежи на нарушаване при нас, е да зачиташ другите - тялото им, емоциите им, имуществото им. Но това не може да се наложи със сила, а само с пример и с обясняване кога на някой нещо много му пречи, неприятно му е или го боли.
Абе като цяло и вашата система ми звучи много добре,  сигурна съм, че детето се чувства ок и даже сигурно знае, че едва ли ще предприемеш крайните мерки, които са в договора  Пък и щом ти винаги си подреждаш нещата, сигурно дъщеря ти много се радва да прави като теб.

Детето не се е научило да бъде такова със съвети, а с възпитание и е копирало примера на този, който го гледа - в случая баба му. Ако го гледаше майка му най-вериятно щеше да прилича повече на нея като поведение.

Ники, омръзна ми от твоите постове да лъха едно и също - чуждите деца, ако са кротки са ти досадни и не можеш да ги понасяш (защото седят на столчетата си, по твоите думи като хипнотизирани), а твоите са луди и бесни, много си ги харесваш, но в следващия момент ги смяташ за ужасни и едва живееш с тях. Ами, установи се най-после на едно място - приеми, че и твоите, и чуждите са деца, но ти трябва да живееш с твоите, а не като не можеш да се справиш да обвиняваш чуждите. Какво си мислиш, че в другите семейства е само смях и песни ли? Другите деца също могат да правят невероятни бели, от които да ти се изправи косата. И сто пъти ти казаха и другите хора - трябва да промениш нещо в гледната точка към твоите деца и после нещата ще започнат да се нареждат. Но не, ти продължаваш да си пееш старата песен. Разбирам, че е трудно с три деца, разбирам че си имате проблеми, но и ти толкова вече си потънала в този водовъртеж, че дори отказваш да помислиш, че може да е различно. Има тема за многодетните майки, можеш да надникнеш там и да видиш как се справят хората. Твоите деца не са извънземни, че да са неспасяеми и ненаучаеми или неконтролируеми, нито ти си първата майка с три малки деца. А може би твоето място изобщо не е в онази държава, може да не ти понася изобщо спокойствието на датчаните и от това да си още по-изнервена.

Ами с уговорки - в повечето случаи поне.
В началото ми се наложи да изхвърля няколко играчки и след като видя, че държа на думите си започна да си прибира всичко разпиляно. Е, има и моменти в които го прави с явно неудоволствие, но все пак го прави - никой не му нарежда - той знае какво се прави след като играта свърши.
Само не можах да измисля логично обяснение защо той сам трябва да прибира разпиляните играчки след като са си тръгнали гостенчетата му и след като му кажа, че те са му били на гости и не е учтиво да ги кара да събират с него той ми задава въпрос "Тогава защо мен ме кара ...../мама на някое от децата/... да събирам играчките в тях преди да си тръгнем като сме им на гости?" - нейното дете защо не събирало играчките у дома и пр.
Струва ми се, че постояннството и личния пример са от първостепенно значение. Децата не се чувстват комфортно когато правилата се менят ежедневно.

Andariel, моля те престани да ме анализираш и да ми се правиш на експерт психолог. Никъде не уцели. Престани да разправяш каква съм и какво мисля и да ми слагаш думи в устата. Писна ми, сериозно ти казвам. Говори си за себе си. И не ми давай акъл защото нито имаш опит с 3 беса, нито разбираш ситуацията, това си личи от всяка твоя дума. Развиваш ми някакви теории, като не говориш дори за конкретни неща, ами общи приказки от които не може да се направи никакъв практически извод, все едно слушам нескопосана лекция по детска психология.  Прочетеш една дума, примерно че онова дете го гледала баба му и веднага си правиш генерален извод, че тя го отгледала. Което не е вярно и от невярно разбраната ситуация съответно правиш погрешни заключения, които след това ги изтъкваш тук като неоспорими факти. Научи се да четеш и разбираш буквално, а не някой казал, че пръднал и да решиш че не праи нищо друго освен да пърди. Много ограничено расъждаваш, ако изобщо може да се каже, че разсъждаваш.

Аз пак на едно мнение с Иса.
Да се слуша музика, разбирам. Друго значение на думата не знам.
Виж, оговорност и навици са съвсем друго нещо.
Аз също съм изхвърляла играчки. Само веднъж. Имаше време, когато бяха много малки и наистина беше голямо усилие да сложат всичко на мястото му, тогава по-скоро оставях у тях впечатлението, че прибират, а аз помагам. Аз прибирах повечето неща, но важното е, че се научиха да си поемат грижата за нещата. Вече са достатъчно големи и си прибират съвсем сами.
И да не ми каже някой, че съм успяла, защото децата ми са добри и поддават. Ако се наложи бих им изхъврлила играчките до една, не бих купувала нови, пък да видим кой, кого  

basilisk, опитваш се да доведеш правилата за равнопоставеност до крайност. Ти и сина ти не сте равни и той го осъзнава.
Твоята кола е твоя, но само в определени граници. Може също да ти бъде отнета - насилствено. Просто случаите, в които ти отнемаш играчките на децата си, са различно от тези, в които Държавата отнема твоите.
Ти не отнемаш нещо поради причина, че си по-силна, а го отнемаш, защото са нарушени правилата.
Съответно той не би следвало да може да отнеме нещо от сестра си, защото не той определя правилата за сестра си. Във вашето семейство те са равни. Ти си родителят, не си им равна.

Основното при тази система е, че детето ЗНАЕ, че правилата се следват. Ако тя не знаеше, че това е така - защо да си подрежда играчките?  има още доста време преди да й хареса да е подредено просто заради подредбата. 

На моите деца на им пука за играчките им. Ако ги видят искат да си гираят с тях за около 5 сек и ги хвърлят. Ако не са им пред очите няма и да се сетят. Обичат с мои неща да си играят. Ама не смятам да ги изхвърлям понеже отказват да си ги приберат в шкафа.
Айде малки са. Ама Давид един път примерно  удари с лаптопа си братовчеда си. Тогава му го взех и го подарих на братовчед му. След малко давид беше забравил за лаптопа си

Isa, не е проблем да ги научиш какво се прави с играчките. Проблем е да ги накараш да го правят на практика.

Ако не им пука за играчките, проблема е друг, ама и за него си има решение.
И изобщо, ако три деца на едни и същи родители имат еднакви поведенчески проблеми, проблема не е в децата, а в родителите.

Ами, хубаво, ти имаш 3 беса, които не понасяш, както става ясно от сума теми, в които се включваш предимно, за да се оплакваш от децата си, от мъжа си, от сестра си, от майка си и от всички около себе си. Датчаните ти били виновни, че децата им са кротки, роднините ти виновни, само ти си цвете! Опитах се всякак да се разбера и да ти съчувствам, но ти се държиш грубо, арогантно и си толкова вторачена в собственото си нещастие, че смяташ всички останали хора (които не са съгласни с теб) за ограничени, неразбиращи и прочее неприятни неща. Хайде, като си толкова ербап защо децата ти се държат ужасно? Като толкова много ги обичаш и мислиш, че твоите са най-живите защо все се оплакваш от тях? Как пък неднъж не ги похвали тези деца, че са направили нещо хубаво! Колко пъти изобщо си ги похвалила за нещо? И не само децата, а и роднините си не хвалиш, а се оплакваш от тях. Единствено си спомням, че похвали сестра си един-единствен път. Иначе няма топла дума за тях, няма нищо. Опитай се да преброиш на деня колко пъти се караш на децата и колко пъти ги хвалиш и сметката ще покаже как се отнасяш към тях. Самосъжаляваш се и очакваш евентуално някой друг да ти възпита децата, обаче ти да си някъде отстрани и само да чакаш този някой да се провали.  Ти си такава, каквато си и го предаваш на децата си - невъздържана, груба, винаги наопаки и нечуваща нищо различно от твоето мнение. Такива стават и децата ти, защото ти си по цял ден с тях и това им показваш.

Хайде, остани си със здраве. Отивам да си посрещна от училище скучните добрички деца.

НикиФин, аз проблем нямам... 
А твоите деца изобщо не ги коментирам - те са уникални, единствени и ТВОИ. Дори не чета постовете ти, освен ако не си видя името, както сега... 

Правилата са хубаво нещо, но не и когато са наложени от позицията на по-силния и децата ги спазват само, защото над тях виси заплахата от наказание/отнемане и пр. За мен този начин на взаимоотношения в семейството подкопава връзката родител-дете, която, според мен, е основата както за на едно взаимно разбирателство и хармонично съжителство, така и за емоционалното развитие на детето. Моят син е малък още, и не знам дали подрежда заради самата подредба, но му е кеф да го прави, дори в момента е на вълна никой да не му пипа играчките и да му помага с прибирането, защото той можел сам. Никога обаче не съм командвала "Оправи си играчките", нито съм използвала заплаха, покрити под евфемизма "логически последствия". Подходът от малък беше "Хайде да оправяме" и оправяхме заедно, като в началото може само две-три играчки да е успял да подхвърли в коша, но и това ми бе достатъчно. Абсурд е за мен да изисквам от едно-двегодишно дете да оправя само, а аз да стоя отстрани и да давам наставления и да отправям заплахи за последствия. Децата се учат следвайки нашия пример. Още повече се ентусиазират ако е под формата на игра и е забавно. В момента и малкият се заразява от ентусиазма на всички (или на брат си) и се мъчи да прибира. Другото, което следвам като разбиране, е  допускането на изключения. Не при всяко първо несъгласие да оправи играчките, естествено, но ако виждам, че е прекалено уморен, превъзбуден и изнервен, оставяме оправянето за сутринта, примерно. Засега ми харесва как се развиват нещата и смятам да продължавам в същия дух...

Далеч съм от мисълта, че само аз съм права и не споря, за да наложа моето виждане по въпроса за нещата... а по-скоро, за да се види проблема от много страни.
В тази връзка: Смяташ ли, че е възможно хармонично съжителство и разбирателство без правила? А ако правила все пак има, а аз съм убедена, че и при вас има - какъв е начина да налагаш тяхното спазване? А може ли да съществува хармонично съжителство без граници?
Най-простия пример, за който се сещам е: "Не ми бъркай в чантата." Ако детето няма против да му бъркаш в неговата чанта и поради това смята, че има право да бърка в твоята? Чии разбирания тогава са водещи и ако това си ти - не е ли пак налагане?

Безспорно децата следват нашия пример, но едва ли във всичко, особено ако се касае за семейство с двама възрастни, които имат различни навици. Тогава те /децата/ избират кой да следват...

Що се отнася до "последици" и "наказания" - не смятам, че първото е ефимизъм на второто. Абсолютно е въпрос на следствие. Ако дъщеря ми се бава 30 минути докато се съблече вечер за баня, времето за приказки просто е свършило... не я наказвам, че се бави. Аз не го разбирам като наказание, тя също. Последиците са пряко и неразривно свързани с действието/бездействието.

Иначе виждам, че ти и Басилиск сте твърдо против "слушането" и авторитарния подход така характерен за БГ възпитанието... но /поне според мен/ преминавате отвъд авторитетния и отивате повече към либералния...  поне по разбирания, защото каквото и да си говорим тук, кой какво и как прилага на практика е малко или много различно от това, което ни се иска. 

Няма "либерален" подход, Иса. Има подход, основан на взаимноуважение в семейството. Към това се стремя аз. Правилата са хубаво нещо. Вкъщи има правила: играчките се прибират вечер,  всеки си слага мръсните дрехи в коша за пране, всеки си вдига чинията от масата и подобни. Разликата е в подхода, с който се установяват тези правила. Заплахите не са моят подход или поне, не искам да бъде. Това е.

И не, наистина, нищо логично не виждам в постановката "ако не си прибереш играчките, ще ги дам на някой друг". За мен това си е чиста заплаха, а ако се сбъдне - наказание.