Спане с бебето в спалнята,мъжа в друга стая

Аз правя лошо,че свиквам детето при нас,според Карчева.Не знам дали не правиш лоша услуга на детето си да спи на толкова топло,че дори и да е изпотен или напишан и отвит и да не истива...това си е живо изнежване според мен.Не съм такъв човек, не нападам,но тук явно това правите.
 Ми как да иска детето да го гушкаш,ти си го натирила в другата стая от 6 месечно бебе!Браво на тебе,кораво сърце имаш!

rozi-maxi, до 2 г. дъщеря ми си спеше сама в стая. После 2 г. пак сама, но идваше по някое време, сега от 4 месеца изцяло се пресели в нашата спалня. Но никога не бих си позволила да я мачкам, гушкам, защото това се отразява на съня, дори да не го показва с реакция, той не е пълноценен. Затова, гушкай и там, от каквото имате нужда - когато сте будни.

Не нападам, само казвам.

П.П. Ако трябва да съм честна, нямам нищо против да ме гушкат нощем, но предпочитам да е мъжът ми

Не мога да приема, че самостоятелността е по- важна за дете на осем месеца, на годинка, на две от чувството за сигурност, уют, от родителската ласка. Природата дори си го е измислила така, децата да са до майката известен период. Но не изключвам варианта да има деца, които от самото раждане да не са чак толкова гушливи, привързани, да нямат нужда  да заспиват до мама. Не мога обаче да си представя насила да уча дете да спи в креватче с цената на много рев, изнервяне на всички, вместо да направя най-естественото- да си го гушна до мен. Тримата на спалнята всъщност за мен означава спокойствие за трима, иначе трябва да ставаме по няколко пъти на нощ, да успокояваме, да правим безсмислени упражнения да го накараме да спи там, където не се чувства добре.
Детето, ако е желано и обичано от двамата родители, е абсурдно да ги отдалечи. Може с няколко сантиметра да увеличи дистанцията на спалнята, но това по никакъв начин не може да бъде проблем за двама, които са заедно във всякакъв смисъл. Хипотезата, че секс може да се прави само в спалнята не виждам смисъл да се коментира въобще.

Ако аз трябва да съм честна Кюфтето стиска мен през нощта много по-активно, отколкото аз него. Има и други неща, които ни навеждат на мисълта, че това сега е по-добрият вариант за него. Няма как нещата да са универсални за всички деца, стига да не се прекалява.

извадила съм точно това умишлено ... абе сигурно аз съм нещо повредена  , но не мога и за  миг да си представя, че ще ми е пълноценен сънят, мъжът ми да ме мачка и гушка   . някак за мен леглото е място за почивка и пълно отпускане.  някой да ме мачка, прегръща, пухти и диша в гърба, недай боже пусне газ , хърка и други екстри, ами....абсурд е да спя .
иначе, правим, каквото правим, и всеки в спалнята си   .
хората са различни, слава богу, де  

Дъщеря ми спи в отделна стая сама от годинка, до 3г. в чувалче,
т.е. варианта отвиване не съществуваше.  

Не си, нормално е
Но заспивайки и събуждайки до него ми действа удовлетворяващо и успокояващо. Което не значи, че спим един в/у друг.
Ако ще спя сама, за какво ми е да се събираме като семейство - правим, каквото правим и всеки в къщата си 


L e o, не всички деца приемат чувалчетата, нопък по-дебела пижама върши същата работа ...

То остава и критерии за съм да се опита някой да налага. 
Като гледам един с един не си прилича в това.
Аз съм много доволна, че детето ми от бебе предпочете да спи само в стая и така спи по спокойно, както и аз.
А на едно легло това е само в изключителни случаи, ако е много болен.
Направо кошмар за мен, не мога да го търпя, качва ми се по главата на сън, само се бута в мен, никаква почивка.
Освен това никога през живота си не съм спала под една завивка с когото и да е, бих полудяла направо , ако ми се наложи инцидентно.

Прекаляваш просто, изобщо не се виждаш какви ги дрънкаш....Във всеки пост пиша "аз мисля, смятам,според мен и т.н...." и изказвам доводи защо мисля така, ти просто много грубо се държиш, въпреки че само повтаряш, че не нападаш.Ще ме прощаваш , но точно това правиш.Казах, че в стаята е ДОСТАТЪЧНО топло, за да не изстине когато е отвит и това че се поти, не означава че нон стоп е вир вода.Дразня се когато трябва да обеснявам на хора, които немогат да четат между редовете.Обеснявам се за някви елементарни неща и защо, за да те убедя, че не е така както го казваш и че не съм такава майка за каквато се опитваш да ме изкараш.Как въобще ти стига акъла до там да кажеш че съм си натирила детето от бебе и затова неискало да го гушкам докато спи??Тва нормално ли е според теб,как си позволяваш изобщо да говориш такива абсурдни неща.Я вземи прочети малко литература по въпроса със спането, пък тогава ела да ми ги приказваш.А ти всъщност откъде знаеш, че на детето ти му е по добре да спи при теб, отколкото на креватчето си?
 Няма повече да се обеснявам, просто се озадачавам, на упреците ти.

Кой е казал, че всички бебета а предпочитат да спят при майките си?Няма такова нещо. Ето как моето бебе ми показа, че иска да спи в отделна стая. До 8 месеца спеша в кошара при нас в спалнята, имахме и такава за игра в хола. Обаче вечер ние по често ставаме, особено баща му или да пие вода или се сетил да яде по никое време, матрака беше от скърцащите и не спеше спокойно това бебе. Посред нощ става с рев и святка лампата (ключа беше ниско до кошарата) и се хваща за дръжката на вратата , направо се виждах в чудо и няма приспиване.  И след няколко поредни вечери ми писна и като се събуди го занесох в хола в кошарата за игра. Заспа на секундата. Е, такваз била работата искало спокойствие детето и от тогава го отделих в отделна стая.

У нас, Паси, историята е друга. Синът ми е на 1,3г и още не разбира (или поне когато е сънен), че не съм само лице и ръце, но и гръб. Щом отвори очи и неможе да ме докосне или види започва да плаче. Седи зад гърба ми и ме вика и плаче. Най-дълбоко спи когато е между мен и баща си. Понякога съпругът ми е в командировка и Мите по цели нощи опипва леглото и го търси. Опитахме какво ли не, за да спи в креватче до спалнята. Не се получава, явно не е готов още.

Явно хората могат да тръгнат да се избиват дори защото не са съгласни с предпочитанията за спане на другите  
Всеки си гледа от неговата камбанария. Аз бях свикнала да спя с мъжа ми до такава степен, че без него просто не можех да спя. Като се изнесе, понеже обстоятелствата го наложиха месеци наред се чувствах адски некомфортно, липсваше ми. Но сега повече от година по късно така свикнах сама, че с него не мога да спя добре. Мани друго, ами така свкнах да спя с децата да са ми наблизо и да ме будят по безбой пъти, че от как започнах уикендите да пращам мъжо при бебетата, а аз да се усамотявам в неговата спаля и просто не мога да спя без бебетата, липсват ми и като дойде неделя вечер с истинска радост се връщам при тях. Напоследък обаче ми се случиха едно страхотии в стаята на мъжа ми и вече ме е страх да спя там, което за него е прекрасна новина, защото няма да се мъчи уикенда с бебоци. А аз горката се обричам на неспане 7 нощи в седмицата  

И децата са така, ако от малки са свикнали само после трудно спят с друг. Моите са си свикнали в отделни креватчета, и сега дори нощем като реват примерно и не искат да спят в леглата си, вземам ги при мен. Не реват, но и не могат да спят. На Теди понякога му отнема по 1 час, върти се, интересно му е, бута ме, чегърта по стената, гледа ме... абе кво ли не прави ама не може да заспи, нетипично му е. Това ме побърква и понякога не издържам и си го връщам обратно в кревата да си си реве докато се изреве и заспи. Така че може би наистина всички деца обичат да са до мама и тати, но не задължително да спят до тях

Карчева, не визирах теб, а поста , на който отговаряше. 

Михалко , сигурно има и такива деца, просто не са всички. И те са различни , както и възрастните.

Явно, че приличат на родителите си, защото и аз обичам като спя да ми е спокойно и никой да не ме бута и прегръща по време на сън. Явно и детето ми е такова. Обичам ласки и милувки , но само в будно състояние. 

[quote author=dreamer e link=topic=362950.msg9819828#msg9819828 Ами кажия по-грубата дума - няма проблем. Само че, не можеш да се изтипосаш във форума с такова крайно мнение и да квалифицираш методите на някои майки /повечето/, като жени с крайно закостеняла психика.
Аз пък смятам, че децата още от раждането си, трябва да си знаят мястото
[/quote]

Къде ще се изтипосвам и с какво мнение не е твоя работа. ипо-грубата дума е махленка, която варди мъжо си и децата й са на втори план. Имам куче, което си знае мястото....
Никога не съм писала, че децата не трябва да имат навици и самостоятелност - не съм казала и нищо против майките, чиито дечица спят отделно. Визирам само тези, които оставят децата си отделно само за да угодят на мъжете си Чети гостенке, преди да се изтипосваш във форума и да даваш акъл . И вземи се регистрирай.