Ние винаги сме искали ПОНЕ две. Аз имам сестра, мъжа ми е сам, но и според него винаги е по-добре да са повече децата, а не едно. Казва, че докато е бил дете, не се е чувствал самотен, но като е порастнал е осъзнал, че е по-добре да имаш някого толкова близък.
Сега, след като имаме две деца, също съм на мнение, че е по-добре, с малка разлика се и както се карат за играчки, така вечер се целуват преди да заспят и винаги се търсят един друг. Толкова са свикнали заедно, че им е неестествено да го няма единия.
За трето...не знам дали ще се решим. Причините са две, едната е финансовата, другата е, че ги гледаме сами и трето ще ни дойде наистина нанагорно физически, ако щете и психически. Като не можеш и веднъж годината да отидеш на кино става страшно. Вече порастнаха малко и лека полека ни става по-леко.
Но въпреки липсата на време по никакъв начин не бух се лишила от второто дете. Та за това ми минават и мисли, че вероятно и трето няма да обърне каруцата.
Сега, след като имаме две деца, също съм на мнение, че е по-добре, с малка разлика се и както се карат за играчки, така вечер се целуват преди да заспят и винаги се търсят един друг. Толкова са свикнали заедно, че им е неестествено да го няма единия.
За трето...не знам дали ще се решим. Причините са две, едната е финансовата, другата е, че ги гледаме сами и трето ще ни дойде наистина нанагорно физически, ако щете и психически. Като не можеш и веднъж годината да отидеш на кино става страшно. Вече порастнаха малко и лека полека ни става по-леко.
Но въпреки липсата на време по никакъв начин не бух се лишила от второто дете. Та за това ми минават и мисли, че вероятно и трето няма да обърне каруцата.
), мъжът ми влезе при мен и ме попита : "Какво ще кажеш, след това ? Ще имаме ли още деца ?"
С изключение на моите 3 въображаеми, де. Предполагам, че зависи от нещо, но не мога да преценя от какво точно, как ще се чувства самото дете... 
