разрастването на семейството

  • 7 937
  • 184
  •   1
Отговори
15 ян. 2009, 14:05 ч.
  • Мнения: 199
Има много теми за това колко деца имаме, колко искаме да имаме и т.н. Аз искам да пиша за нещо хем същото... хем и малко по-различно.
Винаги съм искала да имам 2 деца с 2 или 3 години разлика, но ето на сега след първото със съпругът ми единодушно решихме да останем с едно... и то основно от опасения от финансова гледна точка...
Темата не е за това да искам съвети или окуражаване за решението ни...Искам просто да споделите вашите истории. Опасявате ли се от бъдещето;притеснявате ли се че сте взели грешно решение;лесно ли взехте това важно за цял живот решение и всичко, което се сетите по темата.
Някак си чувствам, че като че ли ще пропусна да изживея нещо прекрасно,в същото време слушам разумът!

# 1 15 ян. 2009, 14:14 ч.
  • Мнения: 199
Всъщност може,ако ви се пише и вие самите сте били едно дете в семейството,да споделите как сте се чувствали тогава,липсвало ли ви е много другарче.

# 2 15 ян. 2009, 14:19 ч.
  • София
  • Мнения: 1 529
 Винаги съм съжалявала,че съм едно дете. Всички очаквания и амбиции са били насочени само към мен. От страх да не стана егоист са ме възпитавали прекалено строго- С годините при празници и тъжни събития,при вече много стари и болни родители много ми липсват брат или сестра... Cry
Имам две деца и съжалявам,че не родих и трето.

# 3 15 ян. 2009, 14:20 ч.
  • Мнения: 2 556
Имам сестра, с която много се разбирам и не знам как бих се чувствала, ако бях едно дете. Това ми беше основния подтик да не си оставям детето само. Никога не съм се съмнявала в това дали ще успеем да ги отгледам, но аз и никога не гледам далеч в бъдещето, нито правя дългорочни планове. Децата са най-големия стимул човек да се развива и да прави нови неща, да успява във всичко (според мен).

# 4 15 ян. 2009, 14:22 ч.
  • при моите деца .....
  • Мнения: 5 173
Аз пък все по-често се замислям да второ дете - дъщеря ми е вече почти на 5.
И аз малко се притеснявам финансово - изтеглихме дългосрочин ипотечен заем, но като живот и здраве го изплатим аз няма да съм в детеродна възраст. Mr. Green
Все по-често се замислям за второ, мъж ми е по-резервиран към идеята.
По другия въпрос - и аз, и той - имаме сестри.

# 5 15 ян. 2009, 14:22 ч.
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
никога не съм поставял така въпроса, кризата не е основание да се откажа от дете ....
имам 1 , на път е 2-то , а искам и 3-то .....

# 6 15 ян. 2009, 14:23 ч.
  • Мнения: 349
Не се опасявам от бъдещето, затова, че имам две деца - напротив много се радвам  Simple Smile. Живот и здраве ще имам и трето и зная че един ден, децата ми ще имат близки хора на които да разчитат. Немога да съжалявам за решението си, защото все едно да съжалявам, че ги имам тия деца.
Пари се изкарват и с тях се купува почти всичко, но отношения, близки хора и т.н. немогат да се купят  Peace

# 7 15 ян. 2009, 14:28 ч.
  • Мнения: 1 217
Мен пък не ме спира финансовата страна,а психическата.
Имам 1 детенце,и съм заявила категорично на мъжът ми,че така и ще си остане.
Последните няколко месеца имам чувството,че не съм аз.
Че в мен се е вселил някой лош и нервен човек.
Никога не съм била такава.
Много си обичам детенцето,но да мина втори път през всичките тези неща-не,благодаря.

# 8 15 ян. 2009, 14:30 ч.
  • Мнения: 2 478
Не се притеснявам за бъдещето.Единственото ми желание е да сме живи и здрави,с всичко друго ще се справим.
Сигурна съм,че искам поне още едно дете,но ще изчакаме още малко ,за да имат поне 3-4 години разлика двете ни деца.
А относно финансите,не знам ,но си мисля ,че няма огромна разлика в това да отглеждаш едно или две деца.
Както казах,да сме живи и здрави,а пари днес имаме,утре може и да нямаме,но ще успеем да си отгледаме децата.

# 9 15 ян. 2009, 14:31 ч.
  • Мнения: 2 556
Така е, семейството е най-важно в крайна сметка. Мен само бременността ме спира да си родя още едно, дано се навия, ама ме е страх и това е

# 10 15 ян. 2009, 14:36 ч.
  • Варна
  • Мнения: 135
Винаги съм знаела , че когато създам семейство ще имам поне две деца. Ние сме три и се разбираме много добре.  Е моите станаха непларирани и двете, но пък нито за миг не стоеше въпроса дали ще ги родя. Виж за трето ще е голяма чуденка, мнооооооооого голяма.

# 11 15 ян. 2009, 14:39 ч.
  • Мнения: 750
Цитат на: Labrador в чт, 15 яну 2009, 14:22
никога не съм поставял така въпроса, кризата не е основание да се откажа от дете ....
имам 1 , на път е 2-то , а искам и 3-то .....

Абсолютно, без желанието за 3-то Simple Smile
Децата са нещо много повече от "разход", ако има пари за едно, ще се намерят и за две...

# 12 15 ян. 2009, 14:40 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 1 470
Не,не ни беше трудно да вземем решението.
Винаги съм искала да имам 3 деца,не като фикс идея,а като мечта.
Роди се първото дете,щастието беше невероятно,синът ни растеше и когато беше на 1 год забременях със сестра му,разликата беше идеална,точно другарче за него във  всички игри,все пак аз не мога да бъда дете по цял ден и да участвам в неговите игри пълноценно,и до ден днешен те двамата са неразделни,както в лудориите,така и в хубавите неща,карам ги да си подреждат стаята единия не започва без другия,гледат заедно филмчета,рисуват,танцуват,рецитират наученото в градината,но винаги заедно.За дъщеря ми батко и е най добрият приятел,той малко се прави на голям,но умира за нея.
Вече поотраснаха,но мечтата ми за 3 деца ставаше по силна,работихме дълго по въпроса и точно се бях отказала,и разбрах че третия малък човек е факт.
Няма думи да разкажа щастието ни когато, той,малкия Ванко дойде при нас.Големите висяха на прозореца на стаята с часове да го гледат докато спи,а сега ми помагат за всичко свързано с него,играя си и го занимават,гонят се боричкат се,но винаги го пазят.
Вечер у нас е малка лудница,всяко дете с емоциите от деня,но малко след това се започват игри смях,пакости,а те са щастливи заедно.Случвало се е някой от тях да е болен и да не е на градина,е много му е скучно,цял ден се върти и се чуди какво да прави,чака да се приберат другите деца,и грейва,вече не е само.
За това ,че са свикнали да си делят всичко няма смисъл да пиша,това е закон за тях,всичко се дели на 3,дори шоколада,който не се полагаше на малкия до скоро.
За финансите няма нормален човек който да не се замисли,но здрави ли сме,всичко се постига,борим се.
Все си мисля че няма начин да не ги отгледаме и изучим,да ги направим добри човеци за нас е най важното,а дали за всяко ще осигурим кола,апартамент,обучение в чужбина и ред такава блага,не мислим.Засега сме се обезпечени добре.
Най важното е да имат здрава връзка помежду си,да се обичат и да се търсят,да си бъдат опора в живота.
Щастлива съм с децата си за мен, те са най голямото ми богатство,всичко друго е маловажно,само здравето е това за което се моля на бог.

# 13 15 ян. 2009, 14:41 ч.
  • Мнения: 9
Зарежи финансовата криза, аз искам момиче, ама досега две момченца! Така че да му мисли жената, аз докато не стане моето не се отказвам Crossing Arms

# 14 15 ян. 2009, 14:56 ч.
  • В къЩи.
  • Мнения: 2 189
Винаги сьм искала да имам две деца, пьрвото момче и второто момиче. И ето пьрвото ми детенце е момче Grinning. За второ до скоро се дях отказала,момченцето ми е от специланите деца и мн се страхувам дали и др няма да има проблеми,а и как Ще се справям ,та дори живот и здраве второто да няма проблеми. За сега сме реШили да изчакаме оЩе 2 или 3 години да видим как се развива синьт ни,но сьм почти сигурна ,че Ще имаме и второ. Лекарите ни окуражават като казват ,че едно братче или сестриче Ще е от голяма полза за детенцето ни.

# 15 15 ян. 2009, 15:06 ч.
  • Мнения: 6 703
Аз съм едно дете и никога не съм страдала от това. Колкото и егоистично да звучи съм и  се чувствам супер, че всичко е за мен.
Имам едно дете и не страдам от това. Така сме решили, така сме направили.
Раждането на деца само защото така било редно ми е чуждо.
Всеки да има толкова деца колкото може да отгледа и подсигури.

# 16 15 ян. 2009, 15:12 ч.
  • Мнения: 1 763
Аз съм едно дете и съм изживяла прекрасно детство. За детето е важно да има любящи мама и татко, другите неща като братя, сестри, баби и дядовци са екстри, без които може да се мине.

Много обичам децата и искам да имам поне още едно. По различни причини се налага да изчакаме с второто дете, въпреки че аз го искам веднага, но съм сигурна, че един ден ще го имам.

# 17 15 ян. 2009, 15:15 ч.
  • Мнения: 1 062
Имаме две деца. Решението за второто, дойде постепенно, сякаш мисълта "узряваше", в нас. Забременях малко трудно, когато споделих с майка ми, че опитваме за второ дете, но не става, нейните първи мисли бяха, за финансовото ни положение. Как ще се справяме и т.н. Казах и, че не искам дъщеря ми да е едно дете, че пари се печелят, докато сме здрави и прави, децата ни гладни и голи няма да останат, необразовани също. Заради пари, не мога да не изпълня това, което би ме накарало да се чувствам ... завършена. Сега малкото ми момиченце е на година и половина почти. Справяме се. Никога не сме имали много, трудничко е, обаче вечер, когато голямата ми дъщеря играе с малката, целува я, гони я, гъделичка я и се смеят, когато каже "най-добрата ми сестричка",... е ужасно съм щастлива, че някой ден дъщеря ми няма да е сама.
П.П. Аз имам брат, по-малък, разбираме се чудесно, винаги можем да разчитаме един на друг.

# 18 15 ян. 2009, 15:20 ч.
  • Мнения: 11 680
Имаме две момиченца с малка разлика. Не сме го планували, така се случи  Flutter Миналата вечер си простирах прането и ги слушах как се гонят, викат, кикотят и пискат все едно са двеста, а не две. И тогава си помислих колко е хубаво, че не е тихо вкъщи  Flutter

# 19 15 ян. 2009, 15:29 ч.
  • Мнения: 6 993
Цитат на: ceciii в чт, 15 яну 2009, 14:14
Всъщност може,ако ви се пише и вие самите сте били едно дете в семейството,да споделите как сте се чувствали тогава,липсвало ли ви е много другарче.
Само на това мога да ти отговоря.
Не, не ми е липсвало. Като много малка много исках братче. Щото другите деца имаха, не че ми притрябвало особено Laughing
Имах много приятелчета в блока, които смятам, че са ми запълнили това празно място, ако въобще може да се нарече така, защото не съм го усещала по този начин.
На мен сама ми беше добре - имах си цялото време на света, за да си чета на спокойствие, да си играя с играчките и прочие.

# 20 15 ян. 2009, 16:06 ч.
  • София
  • Мнения: 1 735
И аз много мисля над дилемата едно или две.Хем искам две,хем знам,че досега детето ми не е лишено от нищо,а ако са две вече може би няма да е така.Поставям си въпроса-като не мога да гледам качествено/според моите критерии/ дали да са две,дали да не сбъркам ooooh!.За мен е важно после и обучението и много други фактори.Мъжът ми е против засега и то най-вече заради трудностите/не финансови/,които имахме тази една година.

# 21 15 ян. 2009, 16:18 ч.
  • Brokenpromiseland
  • Мнения: 1 432
Цитат на: Labrador в чт, 15 яну 2009, 14:22
никога не съм поставял така въпроса, кризата не е основание да се откажа от дете ....
имам 1 , на път е 2-то , а искам и 3-то .....

Трябваше теб да взема   married Whistling
След годежа обявих на моя мъж, че искам 3 деца..
Едното го направихме, но на този етап и второто е под въпрос...
Казва "Ще видим", но аз съм сигурна, че отговора е по-скоро към не.
Причините, според него са финансови, тази година щяхме да теглим кредит за жилище, но с тази криза...после приватизираха и предприятието им, и бъдещето стана съвсем несигурно....кофти работа.
Изключително ми е мъчно, защото рано или късно ние ще си отидем и тогава дъщеря ми няма да си има никой на тоя свят....
Дано поне да доживвем докато израсне и се отдели в собствено семейство. Confused

# 22 15 ян. 2009, 16:29 ч.
  • Мнения: 301
Нямала съм мечти за определен брой деца. Исках да си имам дете... някой ден.  Mr. Green Странното е, че най-тежките ми моменти (болници, болници и много контракции ранни) бяха по време на бременноста и раждането, а сега като си помисля за тях си спомням само какъв малък беше моя 4-ри килограмов син. Чувството, че точно него съм искала винаги - страхотно усещане. Laughing
В друга тема вече споделих, че все по-често и продължително ме преследва желанието и за едно момиченце напоследък. Нямам финансови притеснения, а по-скоро се притеснявам дали ще имам време и за другото дете. Сега едва смогвам да обърна необходимото внимание на сина ми - вечер след детската градина всяка втора дума му е - "мамо, мамо виж/слушай ...". Също и мисълта, че няма нещо в момента, което да обичам повече от него. Дали ще обичам и другото така? Майка ми казва, че разлика не прави между мен и брат ми ... знам ли. Много тъпи въпроси  Embarassed, но заради тях аз все още се чудя ( е, чаках и сина ми да стане поне на 3 години).
Ако питаш мъжа ми - ще караме до откат. Или момиче или футболен отбор.  Laughing

# 23 15 ян. 2009, 16:35 ч.
  • Мнения: 199
Цитат на: Джулия в чт, 15 яну 2009, 16:29
... а по-скоро се притеснявам дали ще имам време и за другото дете. Сега едва смогвам да обърна необходимото внимание на сина ми - вечер след детската градина всяка втора дума му е - "мамо, мамо виж/слушай ...". Също и мисълта, че няма нещо в момента, което да обичам повече от него. Дали ще обичам и другото така?

Това за мен е абсолютно вярно. Вторият повод е това за решението ни...

# 24 15 ян. 2009, 16:37 ч.
  • Мнения: 2 556
Ще обичате, не се притеснявайте   Grinning

Моите наблюдения са, че 2 деца се гледат по-лесно от 1, защото доволно много си обръщат внимение едно на друго, дори родителят да е зает в момента. Абе аз лично минуси на това да имаш повече от 1 дете не виждам, може и да има, но за мен - няма.

# 25 15 ян. 2009, 16:41 ч.
  • София
  • Мнения: 1 529
Цитат на: ceciii в чт, 15 яну 2009, 16:35
Цитат на: Джулия в чт, 15 яну 2009, 16:29
... а по-скоро се притеснявам дали ще имам време и за другото дете. Сега едва смогвам да обърна необходимото внимание на сина ми - вечер след детската градина всяка втора дума му е - "мамо, мамо виж/слушай ...". Също и мисълта, че няма нещо в момента, което да обичам повече от него. Дали ще обичам и другото така?

Това за мен е абсолютно вярно. Вторият повод е това за решението ни...
Те сами ще си обръщат внимание едно на друго. Ще си играят,на единственото дете му е скучно и търси повече внимание.
 Всяко дете си е различно и не може еднакво да се обичат,но обичта нараства и се дели на две и е достатъчна за всяко едно.

# 26 15 ян. 2009, 16:44 ч.
  • Мнения: 199
Цитат на: Шпунц в чт, 15 яну 2009, 16:41

 Всяко дете си е различно и не може еднакво да се обичат,но обичта нараства и се дели на две и е достатъчна за всяко едно.
?Как се дели на две... Може би по-скоро искаш да кажеш,че се удвоява твоята обич?

# 27 15 ян. 2009, 16:51 ч.
  • Мнения: 2 556
Няма формула, обожавам и двете си деца, напълно различни са, но са ми еднакво любими

# 28 15 ян. 2009, 16:54 ч.
  • Мнения: 199
Цитат на: Tess в чт, 15 яну 2009, 16:51
Няма формула, обожавам и двете си деца, напълно различни са, но са ми еднакво любими
  bouquet

# 29 15 ян. 2009, 17:00 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 1 470
Няма и грам разлика в обичта ми към децата.Обожавам ги еднакво,аз затова съм толкова добра Grinning,защото сърцето ми стана огромно от толкова обич.
Но пък аз никога не съм се съмнявала,че ще обичам следващото си дете по малко,знам че и четвърто да имам пак ще го обичам колкото другите.

# 30 15 ян. 2009, 17:04 ч.
  • Мнения: 1 447
Ние сме три деца и винаги вкъщи е било страшно весело.В един момент големият ми брат отиде да учи ,близнакът ми влезе в казармата и аз останах сама.Страшно много ми липсваха.Винаги ми е било чудно какво е да си едно дете,но тогава го разбрах и не ми хареса.
Когато родих първото си дете,решихме след известно време да имаме и второ,но никога не съм се замисляла,че може да дойде криза и как ще се оправяме.
Радвам се,че ги имам и ги обичам страшно много.И като ги наблюдавам малкия не може без кака си.Постоянно я търси да си играят.

# 31 15 ян. 2009, 17:09 ч.
  • Мнения: 46 518
1 дете съм била и не съм изпитвала нужда от братя и сестри.

Иначе аз искам 3, но не и да ги износвам и раждам, веднъж пробвах, защото не знаех какво е, втори път няма да се навия.

# 32 15 ян. 2009, 17:11 ч.
  • София
  • Мнения: 1 529
Цитат на: ceciii в чт, 15 яну 2009, 16:44
Цитат на: Шпунц в чт, 15 яну 2009, 16:41

 Всяко дете си е различно и не може еднакво да се обичат,но обичта нараства и се дели на две и е достатъчна за всяко едно.
?Как се дели на две... Може би по-скоро искаш да кажеш,че се удвоява твоята обич?
При мен е точно така.И по важното е,че те никога не са се ревнували за моята обич. Вече са големи хора  и са много силно привързани един към друг,така освен моята обич съм и дала и обичта на брат или сестра.
Аз лично ще повторя ,че колкото по остарявам,толкова по ми липсва брат или сестра...Приятели имам разбира се ,но кръвта си е кръв.Познавам и братя и сестри които са отчуждени и не се търсят и милеят един за друг.
Слушай сърцето си,колко деца да има човек е много лично решение.Аз съм го взела отдавна,даже втората ми бременност дойде след упорито лечение. Peace

# 33 15 ян. 2009, 17:20 ч.
Имам две деца с разлика 2 години - не сме я планирали, така се случи, но още от началото на връзката ни бях сигурна, че искам повече от едно дете. За 3 не ми стигат силите и смелостта, но с две се оправяме и кризата не ме плаши. Исках поне две деца, точно заради това, че аз бях едно дете - липсваше ми компания, другар в игрите и смеха, и опора и морална помощ в сълзите. Липсваше ми точно близкия човек, кръвната връзка, иначе приятели си имах, но не е същото. Мъжът ми има брат, с когото не са особено близки, но има ли нужда, всеки от тях откликва за другия. Ето това искам да дам на децата си - усещането за съпричастност, ако не успея да ги науча на повече, то поне това. На мен ми липсваше през цялото ми детство, дори сега - като възрастен - ми липсва.

# 34 15 ян. 2009, 17:27 ч.
  • Мнения: 199
Цитат на: Шпунц в чт, 15 яну 2009, 17:11

Слушай сърцето си,колко деца да има човек е много лично решение.

Сърцето казва две,обаче разумът повтаря едно...едно... А първото дете беше така планувано,така чакано... Не съм си и помисляла,че за второто ще имам колебания, а какво стана...
Благородно завиждам на всички, които писаха, че не са имали колебания.

# 35 15 ян. 2009, 17:33 ч.
  • София
  • Мнения: 3 064
Цитат на: ceciii в чт, 15 яну 2009, 17:27
Цитат на: Шпунц в чт, 15 яну 2009, 17:11

Слушай сърцето си,колко деца да има човек е много лично решение.

Сърцето казва две,обаче разумът повтаря едно...едно... А първото дете беше така планувано,така чакано... Не съм си и помисляла,че за второто ще имам колебания, а какво стана...
Благородно завиждам на всички, които писаха, че не са имали колебания.

И аз чаках много сина ми, но сега ми е по-трудно да реша. Иска ми се второ дете, аз самата съм расла сама, но хич не ми се бременее, не ми се ражда пак. Знам, обаче, че ще стане и това, ако е рекъл Господ както се казва. Пък дано е момиче. Мъжът ми е много навит, ама тя неговата е лесна - нали няма той да ражда Mr. Green

# 36 15 ян. 2009, 17:45 ч.
  • Мнения: 20
когато сина ми беше на 3 год.  забременях но решихме със съпруга ми , че още не е дошло времето да имаме второ дете и направих аборт. през лятото на 2008 год. започнахме да правим опити да забременея но просто не ставаше.в по голямата част от времето обвинявах себе си , че не родих когато всичко беше вече станало . за мое голямо щастие сега съм бременна .много искам това дете но пък и характера ми е такъв , че се притеснявам за всяка малка подробност и много ме е страх.дано всичко да е наред и да си имам едно прекрасно бебе.смятам , че хубаво да имаме поне по  две деца , а пък  на който му стиска да има и повече.
сега ще видя как ще кажа на баткото , защото той още не знае. 1stroller

# 37 15 ян. 2009, 17:53 ч.
 Grinning Три- 10г., 7г. и бебо- 6м. - момчета. За първите две нямаше никакви колебания. Третото- не по-малко желано, но по-дълго отлагано. Къщата е пълна и никога не е тихо, освен вечер, когато заспят и настъпва такава божествена тишина Simple Smile.
Появата на бебето внесе баланс в отношенията между батковците. Всички станахме малко по-добри и усмихнати.

# 38 15 ян. 2009, 18:13 ч.
  • Мнения: 77
Ние сме 2 деца, но сестра ми замина преди 10-тина години за Америка и аз останах самичка. Отначало не ми беше особено трудно, защото разликата ни е 5 години (за мен е наистина голяма) и нямахме сходни интереси. Сега определено ми липсва и то много. Имам огромна нужда да споделя с някой близък, който ще ми даде най-добрия съвет. Има огромна разлика да споделиш с роднина, особено сестра и приятелка, все пак не се знае колко ти е приятелка. Вече толкова напатих, че в интерес на истината знам, че тук във форума ще получа много по-добър съвет от непознатите, отколкото от приятелка! За това съм твърдо за повече от едно дете!!!

Сега чакам моето първо момченце и когато знам, че е най-подходящо ще работим и за второ детенце ЖЗ!!!!

# 39 15 ян. 2009, 19:24 ч.
  • Мнения: 4 733
Никога не съм искала да си остана само с едно дете. Щастлива съм и зная, че дори итрудно ще си ги гледаме с много обич. Ама аз съм романтична натура, предполагам прагматиците друга песен ще пеят по темата.

# 40 15 ян. 2009, 19:30 ч.
  • Мнения: 2 723
Винаги съм искала много деца, аз съм едно дете и ми е било голяма драма.
За сега имам 2, но бих родила още едно, искам голямо семейство Heart Eyes

Касиди, вчера ти видях лентичката, два мъжа ли са бе мацко? Joy

# 41 15 ян. 2009, 19:33 ч.
  • Мнения: 4 733
Цитат на: Никси в чт, 15 яну 2009, 19:30
...
Мома и момък Laughing. И си пусни функцията за лични. От месеци се опитвам да ти пиша и не става

# 42 15 ян. 2009, 19:41 ч.
  • Мнения: 293
Моят съвет е да си направите още едно детенце.
Аз искам също минимум две но за жалост все още нямам нито едно.
Едно дете съм и ми е страшно тежко.Не си оставяй детенцето само.Някой ден теб и мъжа ти няма да ви има,за тогава ще знаеш,че няма да е само .....Така мисля аз съдейки по моя житейски опит!

 Heart Eyes

# 43 15 ян. 2009, 19:55 ч.
  • Мнения: 2 723
.

Последна редакция: чт, 15 яну 2009, 21:33 от Никси

# 44 15 ян. 2009, 20:35 ч.
  • на изток от рая
  • Мнения: 442
Два броя-на 11 и 3, все мъжки.  Laughing
Винаги съм искала две деца, е, второто трябваше да е момиченце, ама каквото дойдЕ, добре дошло беше. Вярно е, че двете си изкарват много по-весело, отколкото ако аз трябваше да организирам  веселбите.
Аз съм едно дете и това, което ме плаши повече от тая финансова криза е, че един ден ще остана сама.
Искам да попитам тези, които се страхуват, че ако имат повече от едно, то децата им няма да имат "всичко", какво наричат "всичко"?

# 45 15 ян. 2009, 20:44 ч.
  • Мнения: 3 394
ние лесно решихме за второ дете.
Но 3 от колежките ми са с по едно дете и не възнемеряват да имат повече. И трите са по-добре платени от мене, но просто не искат да преминават през бременност, безсъние, памперси и прочие. мъжете им са съгласни и с порастването на децата имат повече време за хобитата си и прочие.

Въпрос на избор и няма нищо лошо в това да имаш само едно дете.

# 46 16 ян. 2009, 05:06 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 969
И двете ни деца не са планувани но винаги сме искали толкова та даже сме говорили и за 3 ако имаме финансовата възможност.
На родители не съм случила, с баща ми не си говорим от 4 години , майка ми се ожени повторно и мъжът й е на първо място .Имам сестра с която много се разбирам, винаги сме си споделяли всичко и много се обичаме макар и далеч една от друга.Всеки ден си говорим по скайп.Винаги съм искала да имам 2 деца точно защото аз си имам сестра и искам детето ми да не остане само един ден поне дотолкова доколкото зависи от мен.Останалото е Божа работа Peace

# 47 16 ян. 2009, 08:37 ч.
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 383
Единственно дете съм и винаги сън искала да имам брат или сестра. Най-хубаво ми беше, когато братовчедка ми оставаше да живее за по месец в нас.
Сега имам две деца. Първото родих на 21г. без големи доходи го гледах до почти 2 годинки. Така, че не финансите биха ме спряли и сега. Където има за едно, ще се намери и за второ. Поне част от нещата на първото може да се използват за второто дете - някой дрехи, количка, кошарка.
Сега имаме повече възможности, но умората около двете ми деца си казва думата и незнам дали отново бих се решила да имаме бебе.
Въпреки това, много се радвам, че имам 2 деца. Понякога се карат, пищят един от друг, но след 2 мин. са забравили, целуват се, гушкат се, играят, искат винаги да са заедно. Когато малкият се събуди, винаги първо вика брат си. Баткото помага, обува обувки, бърше носле, пази малкият, учи го да прави роботи, подарява му своите играчки (не че не са общи  Laughing ), разказва на малкият как е минало в училище, чете му книжки....
В такива моменти благодаря на Бога, че имам две живи и здрави деца.

# 48 16 ян. 2009, 08:42 ч.
  • Мнения: 486
Разбрах , че искам 2ро дете, в мига в който разбрах че дъщеря ми е жива.Готова съм да мина пак през това...ако някой ми обещае ,че детето ми ще е  живо и здраво.Е няма кой да ми обеща такова нещо , но трябва да опитам защото сега съм...някак не завършена, не удовлетворена.Тя ме направи по-добър човек.Не тя не е смисъла на живота ми, за да искам така отчаяно и 2ро, просто така го чувставам и няма обяснение.За протокола имам работа която харесвам/и без която не мога дълго/имам и съпруг който обичам. Имам брат - май-близкият ми човек, не си представям да го няма.

# 49 16 ян. 2009, 08:46 ч.
  • Мнения: 419
Цитат на: ceciii в чт, 15 яну 2009, 14:05
Искам просто да споделите вашите истории. Опасявате ли се от бъдещето;притеснявате ли се че сте взели грешно решение;лесно ли взехте това важно за цял живот решение и всичко, което се сетите по темата.
Имаме две деца и искам още едно, НО ...  Confused
Съпругът ми отказва категорично, въпреки че съм оборила и двата му мотива.
Първият е, че имаме момче и момиче, следователно няма причина да искаме още едно дете  ooooh!.
Вторият е, че ще ни бъде много трудно и няма да се справим финансово. Да, обаче сега и двамата работим, имаме стабилни (макар и неголеми) доходи. Двете деца отгледахме почти в тотална мизерия  Whistling - бяхме много млади, много зелени, годините - 1992 и 1996  ooooh! - почти без пари, при никакви условия, без помощ от никъде  #Crazy. Въпреки това не сме се и замисляли дали да оставяме децата - и двамата много ги искахме  Heart Eyes
Предупредила съм го, че ако се случи, няма да направя аборт  Naughty.
Ето, пак се размечтах за бебе  Cry

# 50 16 ян. 2009, 09:33 ч.
Цитат на: ceciii в чт, 15 яну 2009, 14:05
Има много теми за това колко деца имаме, колко искаме да имаме и т.н. Аз искам да пиша за нещо хем същото... хем и малко по-различно.
Винаги съм искала да имам 2 деца с 2 или 3 години разлика, но ето на сега след първото със съпругът ми единодушно решихме да останем с едно... и то основно от опасения от финансова гледна точка...
Темата не е за това да искам съвети или окуражаване за решението ни...Искам просто да споделите вашите истории. Опасявате ли се от бъдещето;притеснявате ли се че сте взели грешно решение;лесно ли взехте това важно за цял живот решение и всичко, което се сетите по темата.
Някак си чувствам, че като че ли ще пропусна да изживея нещо прекрасно,в същото време слушам разумът!


ОК,ще споделя моята история. И аз ,и съпруга ми нямаме братя и сестри и си останахме с едно дете. И аз не искам да минавам пак през бременност,кърмене и подобни.  Сега,когато сина ни порасна,буквално си гледам кефа.
 Laughing
Не ми е тежало,че нямам брат или сестра никога. Peace

# 51 16 ян. 2009, 09:54 ч.
  • Варна
  • Мнения: 957
С вторият ми съпруг и дъщеря ми живеехме в две стаи. Когато заговорихме за още едно детенце, на първо място беше притеснението къде, по дяволите, ще го гледаме. Тогава си казахме, че вече сме в средата на 30-те си години, и ако време за печелене на пари имаме, то време за раждане на дете почти нямаме! и се появи малката ми дъщеря.

Бях на 8 години, когато ми казаха, че ще имам братче или сестриче. Този момент се е запечатал изключително силно в съзнанието ми - къде бяхме, как бяхме облечени, израженията на лицата - толкова бях щастлива! Обожавам брат си, въпреки голямата разлика!

Цитат (по памет!) от една любима моя книжка:
"Жената ми представи едно момиченце на около 8 години и каза: "Докторе, това е единствената ми и любима дъщеря, моля ви, помогнете и!"Направих всичко възможно. Когато приключихме, вратата се отвори и в кабинета ми влетя едно момиченце на 5 години: "Мамо! Мамо!" Погледнах смутен към жената, тя се усмихна и ми каза: "Това е другата ми единствена и любима дъщеря!""

# 52 16 ян. 2009, 09:56 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 5 548
Като гледам в този форум всички майки са с по  2 и 3 деца и всички искат да те навият и ти да родиш поне още 2 . Аз пък съм от "майките - егоистки ". Имам само едно  и  не искам друго .Не смятам ,че се чувства самотен , има всичко .У дома е тихо и спокойно ,моята кариера се развива .

# 53 16 ян. 2009, 10:13 ч.
  • София
  • Мнения: 38 515
Напоследък кой където ме срещне ми задава тъпия въпрос: А второ?
Направо полудявам вече като го чуя! #Cussing out
Да, тази година ще стана на 35 и био-часовника ми се готви да гръмне.
И на мен ми се иска второ дете.
Обаче.
Не когато съм безработна и съответно ще съм без майчинство.
Не и на 48 квадрата със свеки, свеко и всички съседи, дето влизат и излизат когато си щат.
Не и с тези финанси, с които сме сега.

Ние с брат ми сме с 3 години разлика и винаги съм си мислела, че и моите деща ще са така.
Но като гледам обстоятелствата, май ще чакам Габи да тръгне на училище.
А тогава ще съм на 37. #Puppy dog

# 54 16 ян. 2009, 10:39 ч.
  • Мнения: 529
Ето една българска поговорка по темата: "Брат,брата не храни-тежко който го няма."

# 55 16 ян. 2009, 10:48 ч.
  • Мнения: 41
Искам 3 деца/ За сега сме с 1/ Не ме притесняват финансовите проблеми. Не че сме със супер възможности, но мисля, че ще се справим. Бабата на съпругът ми е отгледала 3 деца в двустаен апартамент, не са били богаташи! Не! Всъщност грешка- богати са били- с три деца! За мен това е  богатсвото!

# 56 16 ян. 2009, 10:50 ч.
  • Мнения: 196
Аз искам две деца-поне.Засега сме на едно мнение със съпруга ми,можем да се справим,но на мен още ми е рано може би след година или две.Моя позната иска още едно дете по-силно от каквото и да било,но живеят много трудно(за което сами са си виновни)и едва издържат едно камо ли две.Но за мен нейната позиция е пряко моята.Никога не можеш да си сигурен в бъдещето,а и да оставиш само детето си малко е егоистично,нали трябва да има на кой да разчита.Ние сме две деца и знам колко е хубаво да имаш винаги човек,на когото на се опреш.Успех мили дами на всички.  bouquet

# 57 16 ян. 2009, 10:56 ч.
  • София
  • Мнения: 4 042
Ние бяхме решили да са 3 децата. Сега са 2 и аз някак започвам да се плаша за 3-то. На моменти става лудница-един мрънка, друг -крещи, после някой се удари и ревне.  ooooh! От друга страна когато се заиграят заедно, което е рядко, щото малкият е на 1.6г, е голям купон. Могат да се гонят цял час без да им омръзне. Предполагам след година ще е много по-лесно, но сега наистина понякога се плаша-още едно бебе, още едни изисквания!  ooooh!

Искам и мен да навиете за трето!  Hug

# 58 16 ян. 2009, 10:57 ч.
  • Мнения: 320
Цитат на: * Боби * в чт, 15 яну 2009, 14:22
Аз пък все по-често се замислям да второ дете - дъщеря ми е вече почти на 5.
И аз малко се притеснявам финансово - изтеглихме дългосрочин ипотечен заем, но като живот и здраве го изплатим аз няма да съм в детеродна възраст. Mr. Green
Все по-често се замислям за второ, мъж ми е по-резервиран към идеята.
По другия въпрос - и аз, и той - имаме сестри.
Положението ни е еднакво.

# 59 16 ян. 2009, 11:27 ч.
След като родих дъщеря си бях сигурна, че искам поне още едно дете. Обаче около година по-късно се оказа, че поради здравословен проблем не мога нито да забременявам, нито да раждам повече. Две години се опитвам да се самоубедя, че едно дете ми е достатъчно. Ама не става, все повече се замислям за осиновяване. И смятам, че е въпрос на време..

# 60 16 ян. 2009, 11:27 ч.
  • Мнения: 199
Цитат на: kakvo_puk в чт, 15 яну 2009, 20:35

Искам да попитам тези, които се страхуват, че ако имат повече от едно, то децата им няма да имат "всичко", какво наричат "всичко"?

Не искам да си лиша детето от нищо...Ясно ми е,че все още едно манджа ще има. Да мога да осигуря здравословна храна, дрехите да ги подменям преди да съвсем за боклука,да осигуря качествена образувание за детето си без да мизерства. Докато аз следвах почти сама се издържах за да не тежа на нашите,ама не е лесно... Искам да мога да дам всичко,което детето ми поиска.... не става въпрос за коли,маркови дрехи и т.н. Н о не искам да ми каже мамо яде ми се шоколад,а да кажа не днес сега имам само за хляб...

# 61 16 ян. 2009, 11:39 ч.
  • София
  • Мнения: 4 042
ceciii, вярно е, че живеем в материален свят, но ако сме по-малко материалисти ще сме много по-щастливи.  Peace

Помисли си,че вечер, вместо да седи пред ТВ, облечено с маркови дрешки, детето ти ще играе с брат/сестра си. Не можеш да купиш смеха и щастието на децата си! Когато се забавляват заедно ще забравят,че не са яли шоколад, не мислиш ли? А ако искаш да дадеш "всичко" на детето си, как ще му дадеш най-верния приятел?

Незнам, понякога наистина няма средства за повече деца, но в повечето случаи стремежът за "всичко" лишава децата от "всичко".  Peace

# 62 16 ян. 2009, 11:46 ч.
  • Мнения: 2 556
Аз не навиввам никого за второ, ако няма желание.

Има ли желание, винаги има и начин.

Но това да е 1 детето, за да има "всичко" ми е странно, защото обикновено накрая това всичко е да речем 1 апартамент или нещо такова...

# 63 16 ян. 2009, 11:56 ч.
  • Мнения: 919
Аз съжалявам че толкова късно се навих за второ дете.Добре че поне стана още същия месец.  Laughing
И за трето съм навита ,ама хем искам,хем не съм много сигурна...Ще видим.

# 64 16 ян. 2009, 11:57 ч.
  • Мнения: 41
Никога няма да има всичко/ а за образОванието- ми то трябва и от вътре да му идва на човек- може пък едното дете да иска да учи пък на другото да не му се отдава!!! Не смятам, че щастието се купува с пари! Аз имам сестра и понякога не са имали пари родителите на за доста неща- имаше период в който имах един чифт дънки и две блузки за училище- пък какво от това!!!  Винаги делях с нея и тя с мен каквото имаме и сега сме така! Когато имам нужда от помощ, от услуга 1во на нея се обаждам! И за пари - и тя ми дава при нужда и аз на нея! Пък и знам, че когато са две деца се гледат по- лесно. А сега малката все ме дърпа да играем, и когато имам работа се чувствам гузно, че не мога да играя с нея. А ако са две- вярно ще се карат, но и ще играят.

# 65 16 ян. 2009, 12:20 ч.
  • Мнения: 291
аз имам само едно момченце(на 3г)родих го,гледаме си го сами без абсолютно никаква помощ от никъде,и си казах,че повече деца не искам и че мога да обичам само това искам да дам най-доброто само на това дете.още съм на това мнение,но от няколко месеца в мен се е загнездило едно странно чувство,незнам не мога да го опиша-като видя бебе и се разтапям искам пак да стана майка,искам пак в къщи да гука едно малко розово създание,и веднага в следващия момент блесва в главата ми една сигнална лампа-я се съвземи бе момиче имаме да плащаме кредит до 2025г.,трябва да си напусна така желаната от мен работа,отново да мина през това да се справям сама с бебе,но този път децата ще са две,отново ясли,градини висене по опашки с дете на ръце(защото няма на кого да го оставиш)но този път умножено по две-не мисля че бих могла.И въпреки това искам второ дете незнам как ще се справя и неискам да знам искам да се хвърля на сляпо,и се моля само здраве да има.

Р.С-имам сестра която обожавам живее на 300км.от мен виждаме се всеки месец,чуваме се по телефона всеки ден(говори си минимум 1часЮ)не мога да си представя живота без нея-обичам я безумно,когато се омъжи и замина бях на легло близо месец едвам се съвзех от депресията и болката която изпитвах от факта че няма да е до мен всеки ден.

# 66 16 ян. 2009, 12:28 ч.
  • Мнения: 301
iva1  Hug едно към едно с мен (само кредит нямам засега)
Желанието ми за бебе ми го подхранва дори и сина ми. Онзи ден бяхме на гости при кумовете ни и на тръгване малкия хвана тяхното момиченче (то почти бебе - на 1,2 години) и каза, че си я взимал за вкъщи.  Laughing Щял да й пее, да й прочете приказка и да я приспи в неговото креватче.  Crazy Не го смути и въпроса той къде ще спи тогава. Оттогава, след обяснението, че не можем да вземем чуждо бебе е зациклил, че иска наше си бебе. Момиченце искал само. Снощи даже си донесе в кошарата и втора възглавница - за бебето.  Joy Joy Joy

# 67 16 ян. 2009, 12:41 ч.
  • Мнения: 2 556
Моят искаше братче и после като разбра, че е момиченце, обвини мен, че не съм се съобразила с желанието му  Twisted Evil

# 68 16 ян. 2009, 12:42 ч.
  • София
  • Мнения: 38 515
И мойта хубавица снощи ми говори за бебе.

Но при нас въпроса е - или бебе или кредит за собствен дом.

Искам дом преди всичко.

# 69 16 ян. 2009, 12:48 ч.
  • Мнения: 46 518
Финансовата страна според мен е най-малкия проблем и по мои наблюдения внимание й обръщат хора, които не са в много лошо финансово състояние  Simple Smile

А това а образОванието е несериозно. Вие сега може да имате добри доходи, ноот къде знаете какви ще са, когато детето ви тръгне към университет след 19 г.  newsm78 а и човек има ли желание, ще работи и ще си плаща таксата, примери много ...

# 70 16 ян. 2009, 13:00 ч.
  • Мнения: 2 556
Всеки трябва да постъпи както за него е ОК. Аз родих 2 деца, без да имам собствен дом. Сега имам. Ако бях почакала, пак щях да имам дом, но тепърва трябваше да почвам с децата, дори не искам да си го помислям

# 71 16 ян. 2009, 13:04 ч.
  • Мнения: 2 388
Цитат на: ceciii в чт, 15 яну 2009, 14:14
Всъщност може,ако ви се пише и вие самите сте били едно дете в семейството,да споделите как сте се чувствали тогава,липсвало ли ви е много другарче.

Едно дете съм. Никога не съм искала да имам братче или сестричка.

Надявам се живот и здраве и аз да имам едно дете, ако се случи така, че и да е момиченце ще съм много щастлива, което съвсем не значи, че момченце няма да ме радва. Говоря чисто хипотетично, от позицията на нямаща дете.
Леко притеснителен е факта, че бих могла да имам близнаци.

# 72 16 ян. 2009, 13:10 ч.
  • Мнения: 199
Много истории прочетох и благодаря на всички за включването Hug
Това с финансовото състояние май не го обясних добре...ама то и толкова други въпросителни ми се въртят сега в главата,че така или иначе не мога да напиша какво чувствам...
Финансите ме притесняват и то доста... и ние като повечето хора сме  с кредит, който за сега е незначителен...На лято ще се местим. Все още сме в едностаен апартамент и сега ще се озорим с "истински кредит"...
И въпреки това искам детето ми да не се срамува като излезе от нас. Лично са ми се подигравали съученици, че съм със старо палто..., че все с едни дрехи... Много е унизително и подронващо авторитета... Тъкмо се домогнахме с много труд до средната класа и не се оплаквам за сега....
Обаче от друга страна така ме е яд на мен... Имам чувството, че ако остана с едно дете винаги ще съжалявам,че не съм му дала другарче... От друга страна се притеснявам вместо да даря един прекрасен и спокоен живот, да не обременя два...
Щях да бъда доволна,ако поне съпругът ми искаше едно... Обаче и той е като мен иска две, но ще останем с едно ... при него повлиява и това,че още са му пресни бебешките дни  Laughing Малката е на годинка Two Hearts
И след дълги размисли решихме едно, а пък като се изместим поживеем и догодина пак да поговорим  Embarassed

 Извинявам се за дългия пост... Ама май по-кратко не мога да излея чувствата си... А така помага като споделиш...

# 73 16 ян. 2009, 13:36 ч.
  • Мнения: 2 723
Цитат на: ceciii в пт, 16 яну 2009, 13:10
Малката е на годинка Two Hearts

Това доста променя нещата...
Имате много време да си промените решението Whistling

# 74 16 ян. 2009, 13:39 ч.
  • Мнения: 199
Цитат на: Никси в пт, 16 яну 2009, 13:36

Това доста променя нещата...
Имате много време да си промените решението Whistling

Имаме ама ми се искаше малка разлика за да имат едни и същи интереси...

# 75 16 ян. 2009, 14:23 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 1 470
Цитат на: aunt Ogg в пт, 16 яну 2009, 10:56
Ние бяхме решили да са 3 децата. Сега са 2 и аз някак започвам да се плаша за 3-то. На моменти става лудница-един мрънка, друг -крещи, после някой се удари и ревне.  ooooh! От друга страна когато се заиграят заедно, което е рядко, щото малкият е на 1.6г, е голям купон. Могат да се гонят цял час без да им омръзне. Предполагам след година ще е много по-лесно, но сега наистина понякога се плаша-още едно бебе, още едни изисквания!  ooooh!

Искам и мен да навиете за трето!  Hug
Веднага почвам,изчакай малкия да стане поне на 3.Тогава започват да гледат филмчета,да си играят заедно,да рисуват,да си говорят,общо взето цяла вечер са заедно и не се карат толкова, а по разбират когато им говориш
Когато се роди бебето ,трябва да имаш кой да ти помага за воденето на градина,ако ходят,на мен понякога ми беше по добре да са си с мен всички,да  не говорим ,че малкия се роди когато започна учителската стачка,а аз помощ от баби нямам,бяхме си всички заедно по цял ден,защото навън беше 40градуса и ме беше страх да ги водя,а после и затвориха градините.Искам да ти кажа че малките се спукаха да помагат,когато кърмех не влизаха в стаята даже,или ако ги пуснех само гледаха,а децата ни не са от послушните със сигурност.
Също да спомена че и ние сме с ипотечен кредит,нямаме помощ от родители и сме си двамата с мъжът ми за всичко.
Започнах да пазарувам от ибей и ларедут,за смешни пари ги обичам като куклички,искам да се местя в по голям дом за да имам място за дрехите .
Доскоро не ги лишавах от нищо,най хубавите играчки,най хубавите шоколади и по много всеки ден но от скоро спрях да им угаждам защото станах като луди,ако им вземеш нещо малко се сърдят,цупят се,абе разлигавиха се адски.Сега съм ги наказала,да се научат да оценяват нещата.Та това е,не сме богати, но всичко което правим е в името на децата и съобразено с тях.

# 76 16 ян. 2009, 14:34 ч.
  • София
  • Мнения: 8 283
Име 2 с разлика 2 г. Не ни е лесно/ефтино, не е съвсем така, че където 3 там и 4 гърла, но ми харесва положението Simple Smile

Ние сме 2
Мъж ми 1, не сме коментирали дали му е тежало това,че е едно дете, виж майка му много е страдала от невъзможността да има 2ро просто не се е получило.
Никога не сме обсъждали 1, 2, 3 деца. Сега са 2 просто така се случи - непланиро, но не нежелано.

# 77 16 ян. 2009, 14:36 ч.
  • София
  • Мнения: 4 042
Мира 1919   bouquet!

Мен ме притеснява единствено лудницата и суетнята. И ние сме без баби наоколо и сега, примерно, като отидем да пазаруваме и е такава лудница. Докато облечем единия, другия нещо е направил. Единия тича из магазина, другия решава,че вече му е скучно и мрънка, аз викам-абе сещаш се!  ooooh!
Иначе за разходи- почти не се усещат, поне докато е бебе. Играчки и дрешки-колкото искаш. Като порастнат ще е друго, но да сме живи и здрави, да работим и да ги гледаме.  Hug

# 78 16 ян. 2009, 14:51 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 1 470
Цитат на: aunt Ogg в пт, 16 яну 2009, 14:36
Мира 1919   bouquet!

Мен ме притеснява единствено лудницата и суетнята. И ние сме без баби наоколо и сега, примерно, като отидем да пазаруваме и е такава лудница. Докато облечем единия, другия нещо е направил. Единия тича из магазина, другия решава,че вече му е скучно и мрънка, аз викам-абе сещаш се!  ooooh!
Иначе за разходи- почти не се усещат, поне докато е бебе. Играчки и дрешки-колкото искаш. Като порастнат ще е друго, но да сме живи и здрави, да работим и да ги гледаме.  Hug
Аз затова ти казах,лудницата стана поносима когато малката стана на 4,баткото на 6,сега като ме изнервят нещо ги изпращам в детската стая и гледат филми или си играят двамата,а бебока е задължително с тях,и него гледат,каката е като орлица отгоре му.
Ама не казвам че няма побъркващи дни,но не са много и в сравнение с емоциите, които носят тези сладури всеки ден, е нищо.
А за магазина те имат задача още преди да влезем,аз пазарувам те помагат за бебето ,иначе няма награда,малко гадничко ама се налага,седят при количката и го пазят,естествено аз съм на 2 метра,но те нямат право да мърдат,и така нямат възможност да бягат навсякъде,предварително обсъждаме какво да им се купи,и ако мрънкатза 100 неща, няма да получат и това.

Последна редакция: пт, 16 яну 2009, 14:56 от Mira 1919

# 79 16 ян. 2009, 15:08 ч.
  • София
  • Мнения: 13 206
И аз ще кажа какво мисля Wink
Имаме едно дете на почти 6 г. Мъжът ми и щерка ми натискат за второ дете, а аз се дърпам  Confused По няколко причини. Първата е финансова. Моля не ми казвайте, че където едно там и две.. изобщо не е вярно това  Sunglasses По отношение на храна и дрехи - може, но по отношение на последващи разходи за обучение изобщо не е все едно. Дъщеря ми ходи на 2 занимания извън градината. Така за всичко + градина на месец плащам 100 лв. Ако имам второ дете ще плащам само 2 такси за градина. Това е простичък пример. Като стане тя ученичка разходите ще се увеличат. Това е прагматичната страна на въпроса. Втората ми причина е, че ме е страх.. срам ме е да го кажа, обаче на 36 ще стана и ме е страх. В главата ми се въртят хиляди опасения и последващите ги контраотговори.  Embarassed
По въпроса за няколко деца в семейството и близостта ще кажа, че ние сме 3 деца. Братята ми не живеят в БГ. Наистина, близки сме, ни разстоянията ни разделят. Дефакто не е като да са тук. Имам приятелка, която е едно дете и никога не е страдала от факта, нито пък е била самотна. Тук чета, че и други хора са така. Така че по отношение на самотата човек може и 5 сестри да има ид а е самотен.

Аз също като авторката се страхувам, че ще пропусна ужасно много, че правя грешка, че ще съжалявам, а в същото време знам, т.е. предполагам че ще се изнервя адски, че ще трябва да гледам 2 деца и да работя на няколко места, че няма да свързваме двата края. Ужасен хаос е в главата ми  Cry Дала съм си време до това лято. Ако сега не се реша - няма изобщо да реша  Rolling Eyes

# 80 16 ян. 2009, 15:14 ч.
  • Мнения: 2 556
Vache, аз съм на твоята възраст точно и също се двоумя, обаче за трето. А понеже по-млада няма да стана, иска ми се да си имам трето възможно по-скоро, само бременността ме тревожи... 

# 81 16 ян. 2009, 15:18 ч.
  • София
  • Мнения: 4 042
И мен ме притеснява бременността! И самото раждане. Аз съм на 33, но третото ще е след поне 1-2 г.

# 82 16 ян. 2009, 15:21 ч.
  • Мнения: 2 556
Аз раждам със секцио и поне за раждане не се тревожа  Wink

# 83 16 ян. 2009, 15:25 ч.
  • Мнения: 301
Недей така aunt Ogg  Crossing Arms и аз съм на 33, ама си мисля, че съм още млада. То не, че първото ми раждане беше леко или пък бременоста ама ...
Снощи тормозих мъжа ми с тези размисли и той отсече - като те е страх от решението - не решавай ти, ако стане - стане, ако не - не е било за нас...
Та си мисля, че многото чуденки трудно можем да премахнем и може би просто трябва да си опитаме  .. късмета  Peace

# 84 16 ян. 2009, 15:28 ч.
  • София
  • Мнения: 18 679
Аз просто няма търпение вече за трето Grinning Второто е още бебе, така че не се очертава в скоро време, но отвътре така ми ....не знам как да го кажа...чувствам, че имам едно огрооомно количество любов, което нямам търпение да дам на още едно детенце Heart Eyes Малко смешничко звучи, но така го чувствам.
Още доста неща трябва да свършим преди това обаче. Ако не се справим с тях, боя се че мъж ми може да ме отсвири за още един бебок. Ще поживеем , ще видим.

# 85 16 ян. 2009, 15:38 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: Tess в пт, 16 яну 2009, 15:14
Vache, аз съм на твоята възраст точно и също се двоумя, обаче за трето. А понеже по-млада няма да стана, иска ми се да си имам трето възможно по-скоро, само бременността ме тревожи... 
Същото важи и за мен. Не знам как бих издържала още едни 9 месеца Confused

# 86 16 ян. 2009, 15:45 ч.
  • София
  • Мнения: 13 206
Мен самата бременност като такава не ме плаши. Плашат ме куп други работи, ама май трябва да си поограниича четенето и негативната информация като цяло  Confused Не вярвах, че на тия години мога да съм вече толкова изкуфяла  Tired Twisted Evil

# 87 16 ян. 2009, 15:51 ч.
  • София
  • Мнения: 38 515
Ето какво ме плаши - от последния месец на бремеността до 2 год. възраст на детето никоя банка няма да ми даде ипотечен кредит на основа на моите доходи.
Така че пак се мъча - второ дете ли, дом ли?
А не е ли по-добре единственото ми дете поне да има собствена стая вместо братче?
И спокойна майка вместо истеричка?

# 88 16 ян. 2009, 15:54 ч.
  • Мнения: 2 556
Ааааа, аз нямам подобни съмнения - 100% предпочитам детето ми да си има братче/сестриче, отколкото собствена стая, ако ще противопоставяме тези 2 различни неща... Разбира се, ще гледам да си имат отделни стаи всички деца, но и в една да са - ехе, това да е проблема  Wink

# 89 16 ян. 2009, 15:57 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: Дилянка в пт, 16 яну 2009, 15:51
А не е ли по-добре единственото ми дете поне да има собствена стая вместо братче?
Само и самотно в "собствената си стая"? Аз не мисля, че е по-добре.
Моите деца имат една стая, не че не можем да им осигурим отделни (живеем в достатъчно голяма къща)- заедно се чувстват по-добре.

# 90 16 ян. 2009, 15:59 ч.
  • Мнения: 199
Цитат на: Tess в пт, 16 яну 2009, 15:54
Ааааа, аз нямам подобни съмнения - 100% предпочитам детето ми да си има братче/сестриче, отколкото собствена стая, ако ще противопоставяме тези 2 различни неща... Разбира се, ще гледам да си имат отделни стаи всички деца, но и в една да са - ехе, това да е проблема  Wink

Незнам дали ДИЛЯНКА не е ката нас в едностаен?
В една стая родители и 2 деца не може? Виш може и да бъркам незнам пък дали говори за от двустаен в тристаен?

# 91 16 ян. 2009, 16:01 ч.
  • София
  • Мнения: 4 042
Всичко ме плаши мене! И бременност, и раждане и после-ревове, колики, след това-лудницата. Най-вероятно ще пробвам, пък да видя дали е толкова страшно.  Wink Joy

Първият ми син беше много ревлив. Ужас беше-по 2-3 часа сме го разнасяли през нощта, коликите продължиха до 4-5 месец, почти не спеше през деня,чудо! Като бях бременна с малкия и само като се сетех за тази първа година и ми се ревеше. Роди се малкия-бре да му се невиди, аз не разбрах,че имам бебе! Да е ревал 2-3 нощи. Ама толкова лесно да се гледа това дете, чак ме е срам да кажа.  Grinning Мъжът ми твърди,че и третото ще е така, аз някак не съм особено сигурна, ще видим.  Wink

Шегата настрана, решението да имаш 2 или 3 деца са твърде лични. Никой не може да те посъветва-прави или него прави. Всеки си знае положението и къде го стискат сандалите.

# 92 16 ян. 2009, 16:04 ч.
  • София
  • Мнения: 38 515
Цитат на: ceciii в пт, 16 яну 2009, 15:59
Цитат на: Tess в пт, 16 яну 2009, 15:54
Ааааа, аз нямам подобни съмнения - 100% предпочитам детето ми да си има братче/сестриче, отколкото собствена стая, ако ще противопоставяме тези 2 различни неща... Разбира се, ще гледам да си имат отделни стаи всички деца, но и в една да са - ехе, това да е проблема  Wink

Незнам дали ДИЛЯНКА не е ката нас в едностаен?
В една стая родители и 2 деца не може? Виш може и да бъркам незнам пък дали говори за от двустаен в тристаен?

Ми две стаички и бокс имаме. В едната - свеки и свеко, в другата - ние тримката.
Много ни е гооот!
Някой ден ако имам детска стая, нямам нищо против две деца, ама сега... не ми се мисли.
А детето много по-често вика "искам стая". отколкото "искам бебе".

# 93 16 ян. 2009, 16:05 ч.
  • Мнения: 342
Винаги съм искала две деца и живот и здраве дано стане. За сега имам едно момиченце,но не искам да я оставям самичка на този свят когато нас ни няма.Аз имам брат и знам предимството.Не се виждаме мн. често вече,но ако ми потрябва винаги удря по едно рамо за каквото и да е...
Финансите и др. материални неща вечно ще са проблем,но това не ме отказва в никакъв случай.

# 94 16 ян. 2009, 16:06 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: aunt Ogg в пт, 16 яну 2009, 16:01
Първият ми син беше много ревлив. Ужас беше-по 2-3 часа сме го разнасяли през нощта, коликите продължиха до 4-5 месец, почти не спеше през деня,чудо! Като бях бременна с малкия и само като се сетех за тази първа година и ми се ревеше. Роди се малкия-бре да му се невиди, аз не разбрах,че имам бебе! Да е ревал 2-3 нощи. Ама толкова лесно да се гледа това дете, чак ме е срам да кажа.  
Моите бяха същите- колкото първото беше трудно бебе, толкова второто- лесно.
Раждането не ме плаши- и аз като Tess раждам със секцио. Но докато дойде момента на раждането е цяла вечност Sick

# 95 16 ян. 2009, 16:07 ч.
  • Мнения: 199
Цитат на: Дилянка в пт, 16 яну 2009, 16:04


Ми две стаички и бокс имаме. В едната - свеки и свеко, в другата - ние тримката.
Много ни е гооот!
Някой ден ако имам детска стая, нямам нищо против две деца, ама сега... не ми се мисли.
А детето много по-често вика "искам стая". отколкото "искам бебе".

Определено апартамента е на преден план. И ние така решихме... пак живот и здраве като видим как вървят нещата може и за бебе пак да помислим.

# 96 16 ян. 2009, 16:08 ч.
  • Мнения: 712
Ние, от момента, в който решихме, че сме готови за дете, мечтаем за голямо семейство. Искахме поне две и още по-добре три деца. Съдба... Оказа се, че едва ли изобщо ще е възможно да имаме биологично наши, и на двамата, дори едничко...  Cry Но ще направим всичко по силите си да имаме нашето мечтано семейство.
Аз съм "една на мама", че и на цял един клон от рода бях центъра на света за доста дълъг период от време  Simple Smile. Никога не ми е тежало, не съм се чувствала самотна, бях заобиколена от толкова много любов и внимание, че никога не ми е било трудно да давам и да получавам обич. Много пъти съм си мислела, че точно това е причината всички връзки, които съм имала в живота си да са били "успешни", така да се каже. Но пък по отношение на комуникацията с приятели и познати съм може би малко резервирана. Не знам доколко е въпрос на характер или на среда, дали това, че израстнах сама не ме е направило в някаква степен самодостатъчна и нямам нужда от много близки контакти с околните  Thinking... Бих казала, че съм свръх любвеобилна към много ограничен кръг хора, а присъствието или отсъствието на останалите ми прави много бегло впечатление.
Мъжът ми са две деца (има брат близнак). Той е много социален, винаги е заобиколен от много познати, най-различни хора, и винаги съумява да поддържа контактите и приятелствата си живи. Никога не съм го питала каква е неговата мотивация да има повече деца, но моята определено не е това, че като дете съм се чувствала самотна. Просто искам да бъда майка, да виждам как моето бъдеще расте и се развива под грижите ми, искам да ме има дори когато си отида под няколко различни форми. Сигурно това  е доста егоистична причина да искаш деца, но така мисля. Мисля, че е прекрасно да откриваш себе си и любимия човек под най-различни проявления в една нова, уникална личност. Искам да го видя повече от веднъж.
Материалната страна на нещата не ни плаши, засега можем да си позволим едно, че и две деца и се надяваме бъдещето ни да е още по-добро. Ще ги отглеждаме сами, не можем да чакаме помощ от нашите родители, но пък със сигурност можем да разчитаме на подкрепата им. Един вид гръб...
Само бъдещето ще покаже...

# 97 16 ян. 2009, 16:13 ч.
  • Мнения: 2 556
roxanne25, дано желанието ви се сбъдне по-скоро!!

# 98 16 ян. 2009, 16:15 ч.
  • Мнения: 712
Цитат на: Tess в пт, 16 яну 2009, 16:13
roxanne25, дано желанието ви се сбъдне по-скоро!!

Мерси, Tess, чул те Господ! Ама кой знае каква песен ще пея тогава...  Mr. Green

# 99 16 ян. 2009, 16:17 ч.
  • София
  • Мнения: 13 206
Цитат на: Дилянка в пт, 16 яну 2009, 16:04
А детето много по-често вика "искам стая". отколкото "искам бебе".

Нашето пък вика "Не ви ща зелените тапети на овце, искам братче или сетричкааааа"  Crazy
Това в кръга на шегата, разбира се. Това дето описваш като жилищни условия си е гадно! Confused

# 100 16 ян. 2009, 16:20 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: Vache в пт, 16 яну 2009, 16:17
Нашето пък вика "Не ви ща зелените тапети на овце, искам братче или сетричкааааа"  Crazy
newsm62 newsm10

# 101 16 ян. 2009, 18:32 ч.
  • Мнения: 1 726
Цитат
А не е ли по-добре единственото ми дете поне да има собствена стая вместо братче?

Уффф, дано не прозвучи много гадно, ама единствената мисъл , която ми идва е "Ами ако нещо, не дай си Боже, се случи с единственото ти дете, тази стая за какво ти е после?". Казвам това понеже познавам една жена, която е загубила единственото си дете и мъжа си в катастрофа, когато е била на 40. Останала съвсем сама, ужасна история. Слава Богу, тя е била много силна и скоро се омъжва и забременява вече на 40 и няколко. Аз не бих си останала с едно дете в никакъв случай.

Последна редакция: пт, 16 яну 2009, 18:39 от savina_h

# 102 16 ян. 2009, 19:12 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: savina_h в пт, 16 яну 2009, 18:32
Цитат
А не е ли по-добре единственото ми дете поне да има собствена стая вместо братче?

Уффф, дано не прозвучи много гадно, ама единствената мисъл , която ми идва е "Ами ако нещо, не дай си Боже, се случи с единственото ти дете, тази стая за какво ти е после?". Казвам това понеже познавам една жена, която е загубила единственото си дете и мъжа си в катастрофа, когато е била на 40. Останала съвсем сама, ужасна история. Слава Богу, тя е била много силна и скоро се омъжва и забременява вече на 40 и няколко. Аз не бих си останала с едно дете в никакъв случай.


Това не е аргумент. Ами ако и двете (трите, четирите...) й деца са били в колата? Много "ако" може да има, но по-добре да наблягаме на положителното. Децата са си богатство!

# 103 16 ян. 2009, 20:09 ч.
  • Мнения: 293
За Мене..пак казвам за мене родителите,които ясно и осъзнато вземат решение,че не искат второ дете са егоисти.
Може да звучи грубо,знам,но отстрани така го виждам като дете,което е израстнало само...
Никога няма да простя на майка ми,че е направила аборт след мен,сега щях да си имам братче...и нямаше да съм толкова сама.
Единствено ако има медицински причини и невъзможност да се износи второ дете-само тогава разбирам.
Нито финанси,нито простотии от сорта на ,,по-добре детето ми да има всичко,, за мен са оправдани .
Най-важното за едно дете е да не се чувства само....

# 104 16 ян. 2009, 20:50 ч.
  • на майната си
  • Мнения: 425
Аз съм от егоистите, съвсем съзнателно мисля да си остана с едно дете и решението ми е взето от МЕН, мъжо е мераклия.
Никога не съм мечтала да съм булка и майка, просто не ми е призвание, ужасява ме мисълта да се затворя за половин година у дома.
Освен това имам някакъв панически страх, че всеки момент ще се тръшна /това е след като родих/ и няма да мога да отгледам дъщеря си. Като прибавим и несигурността в бъдещето - не мога да си причиня всички терзания умножени по 2 Simple Smile.
Аз имам брат, мъжа ми са 3 деца.

# 105 16 ян. 2009, 22:38 ч.
  • Мнения: 199
Цитат на: AGAPH в пт, 16 яну 2009, 20:09
За Мене..пак казвам за мене родителите,които ясно и осъзнато вземат решение,че не искат второ дете са егоисти.
Може да звучи грубо,знам,но отстрани така го виждам като дете,което е израстнало само...
Никога няма да простя на майка ми,че е направила аборт след мен,сега щях да си имам братче...и нямаше да съм толкова сама.
Единствено ако има медицински причини и невъзможност да се износи второ дете-само тогава разбирам.
Нито финанси,нито простотии от сорта на ,,по-добре детето ми да има всичко,, за мен са оправдани .
Най-важното за едно дете е да не се чувства само....
Незнам,и егоист да съм не се засягам. Обаче ти колко деца имаш?Напълно приемам всичко,което си написала само,ако имаш поне две деца. Не за друго...,а защото ако някои ме беше питал преди една година колко деца искам да имам щях да му кажа категорично две. Е, да... ама сблъсъкът с реалният живот е друго.
Иначе благодаря за гледната ти точка на единствено дете.

# 106 16 ян. 2009, 22:41 ч.
  • Мнения: 1 341
И аз от една страна съм егоистка! Мисля за себе си, детето ми тъкмо започва да се очовечва, от тук на сетне ще става все по-самостоятелно. Като се сетя за бременеенето, не ме плашат дългите месеци, а по-скоро килограмите които ще кача. И после колко време и усилия ми коства, за да ги сваля... ooooh! Да, това всичко е егоистично и мисля само за себе си в този момент. Но ако аз не помисля за самата мен, то кой ще го направи? Също ме гризе това дали ще обичам и второто дете като моята прекрасна Ема?! Rolling Eyes

Аз имам брат, не сме особено близки с него. Много различни сме, всеки с различни рабирания, приоритети и на различни страни. За това, че не сме близки може би вина имат родителите ми, знам ли?! Rolling Eyes
Мъжът ми е едно дете, твърди, че никога не му е липсвало и тежало това, че няма братя и сестри.

От друга страна, искам още едно детенце, само при вида на бебе се разтапям, обожавам децата. Знам, че дъщеря ми ще си другарче. Къщата ни ще е пълна с детски смях и...рев. Mr. Green И двамата с мъжът ми искаме още деца, но за сега още не се навивам и мисля за себе си. Искам да се развивам, а в същото време искам децата ми да не са с голяма разлика!

С две думи и аз не знам какво искам! Crazy

# 107 16 ян. 2009, 22:42 ч.
  • Мнения: 15 619
Цели три сестри са ми дали майка ми и баща ми. Нищо друго да не бяха направили, това е предостатъчно.
Богатство е. Който го има, ме разбира.
Две деца имам, а бих искала да имам и трето.  

# 108 16 ян. 2009, 22:44 ч.
  • Мнения: 1 341
Забравих да кажа за материалната страна. А именно за детска стая и т.н.
Ами откакто съм излязла от родния си дом съм по квартири. Това по никакъв начин не ме притеснява, и ако тази квартира ще ни е тясна с още едно бебе и куче, то ще я заменим с по-голяма. Това за мястото най-малко би ме притеснило!
Но всеки си е частен случай и гледа от неговата си камбанария!

# 109 16 ян. 2009, 22:46 ч.
  • Мнения: 199
Цитат на: Ронка в пт, 16 яну 2009, 22:44

Но всеки си е частен случай и гледа от неговата си камбанария!
За това е темичката Hug. Да си споделим съдбите.

# 110 16 ян. 2009, 23:45 ч.
  • Мнения: 127
Искам да имам 2 деца, но за момента не ми стиска.Като си помисля за колики, безсънни нощи, никнене на зъби , косата ми настръхва.Но въпреки всичко голямата ми мечта е да имам момиченце. Мисля си, че ще ми е по-лесно ако децата са с по-голяма разлика.
А за момента работата ми налага поне близките 2 години никакво забременяване.
Аз съм едно дете, но това никога не ми е пречело, израснала съм в къща пълна с хора. Цял живот съм живяла с брата на майка ми, с който имаме 11 г. разлика и когото определено чувствам като брат.

# 111 17 ян. 2009, 00:02 ч.
  • София
  • Мнения: 18 679
Цитат на: cica в пт, 16 яну 2009, 23:45
Като си помисля за колики, безсънни нощи, никнене на зъби , косата ми настръхва.
Ооо, въобще не го мисли това, Божа работа! Първият ми син имаше колики 5 месеца, не ни слизаше от ръцете, ревове и мъки, не ми се сеща. После не спа две години. Абе... Tired Вторият му е абсолютно копие като външен вид и абсолютна противоположност като темперамент. Колики имаше една седмица, и то не през нощта. Целият първи месец спеше нощем по 12 часа - от 10 до 10, само с пробуждане за храна. Сутрин с мъжа ми се будехме наспали се, споглеждахме се и се питахме - абе, ние бебе имаме ли или какво newsm78 Седи си в леглото и си играе самичко...Никола никога, ама никога не се е заигравал сам, трябваше някой да му се прави на маймуна задължително Laughing Децата са толкова различни, че просто няма смисъл да се правят аналогии...

# 112 17 ян. 2009, 00:15 ч.
  • София
  • Мнения: 726
Винаги съм искала поне две деца!

Аз съм третото дете в семейството и категорично заявявам - прекрасно е да имащ и сестра и брат!
Прекрасно е да имаш толкова близки хора, но които можеш безрезервно да разчиташ.

Аз съм с две деца. За мое огромно съжаление след второто детенце мечтата ни за три се постопи.
И все пак кой знае - ние предполагаме, Господ разполага  Laughing......

Никога не съм съжалявала че не останахме с едно дете. Напротив - сигурна съм че един ден ще съжаляваме че не сме се решили на трето...Не ни е леко с две деца, но съм сигурна, че това е най-правилното решение което сме вземали.
Само като ги гледам как си играят двамата, как се забавляват, как Жожо "кавалерства" на сестра си - е, по -щастлива не съм била...

# 113 17 ян. 2009, 01:26 ч.
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Признавам си, че не прочетох всички мнения.  Embarassed
Хванах обаче тази сюжетна линия с родителите, които имат само по 1 дете и егоизма...  Joy Посмях се.

На въпроса. Твърдо съм на мнение, че съвсем не е задължително човек да има деца или да иска да има. Не смятам, че да се "продължиш" е най-доброто, което можеш да направиш за тая планета, по-скоро удовлетворява лични потребности. Познавам доста двойки и хора, решили да останат без деца. Повечето от тях са смислени същества, които всеки ден допринасят по много начини този свят да е едно по-добро място и в него да се живее по-лесно и с по-малко болка. Но, когато взех решение, че все пак искам да имам дете, реших, че няма да е само едно. Аз съм едно дете и наистина родителските очаквания, треперене, претенции и т.н. са тежки за понасяне и оправдаване (ако направиш грешката да се опитваш да ги оправдаваш, а аз я правих дълго).

После, обаче, реалността ме затисна. Що се отнася до материалната страна на нещата - не, не смятам, че е смислено да създаваш деца, надявайки се, че нещата все някак ще се наредят, без ясни перспективи как точно ще стане това нареждане. Една определена етническа група прави точно така и резултатите са плачевни. Реално, мога да си позволя да осигуря доър живот за едно дете и малко ме интересува, че има хора, за които доброто образование, здравеопазване и т.н нямат значение.

По-важното в случая е, че най-неочаквано при мен се появиха ограничения от здравно естество. Оказа се, че една забавна аномалия  наложи спешно секцио, а при операцията нещата се объркаха до степен, че едва не пукнах. Ако имам още едно дете, ще ми се наложи да мина отново през това, а изходът пак ще е неясен. Дали искам да си го причиня, въпреки, че има нелош шанс да ми се размине втори път? О, не. Ценя живота си твърде много.     

# 114 17 ян. 2009, 08:39 ч.
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 237
Цитат на: Tess в чт, 15 яну 2009, 14:20
Имам сестра, с която много се разбирам и не знам как бих се чувствала, ако бях едно дете.

Аз съм едно дете на родителите си и дълги години се радвах, че нямам конкуренция за любовта и грижите към мен.
Когато родих първото дете реших, че друго няма да имам.
Забременях с второто и направо луднах.
Мислех си как ще премина още веднъж през тези болки с часове.
Родих за втори път само за 2 часа - от приемането до отрязването на пъпната връв,
дори не изохках докато ме заведат до родилната зала.
Сега се чудя къде ми е бил акъла?
Сега виждам, колко скучно е било детството ми, прекарано само сред възрастни.
Който се колебае за второ дете - родете още веднъж, дваж.
Ще имате повече любов и повече целувки - за даване и за получаване.
 newsm63

# 115 17 ян. 2009, 09:08 ч.
  • Мнения: 199
Вие съвсем ме наплашихте с тия ревове,колики.... Аз такова нещо не съм преживяваля.... Една или две вечери да сме лягали по-късно заради малката? Явно защо майка казва,че все едно бебе не съм гледала newsm78

# 116 17 ян. 2009, 11:23 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 5 548
Всички казвате ,че марериалната част няма значение , но как бихте реагирали на думите на собственното се дете -АМи защо си ме родила щом нямаш пари да ми купиш това .......

# 117 17 ян. 2009, 11:27 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: meri 123 в сб, 17 яну 2009, 11:23
Всички казвате ,че марериалната част няма значение , но как бихте реагирали на думите на собственното се дете -АМи защо си ме родила щом нямаш пари да ми купиш това .......
Shocked
Тези думи бих ги възприела като мой провал.

# 118 17 ян. 2009, 11:54 ч.
  • Мнения: 10 012
Цитат на: meri 123 в сб, 17 яну 2009, 11:23
Всички казвате ,че марериалната част няма значение , но как бихте реагирали на думите на собственното се дете -АМи защо си ме родила щом нямаш пари да ми купиш това .......

Добър повод за разговор с детето относно цената на човешкия живот. И за това, че хората са с различни финансови възможности, в което няма нищо ненормално. И че това е отвратително, манипулативно изречение, за което няма място в детския речник.

 

# 119 17 ян. 2009, 12:12 ч.
  • Мнения: 199
Съгласна съм с Dez, но това не значи, че няма да се почувствам както казва РЕНИ.

# 120 17 ян. 2009, 13:20 ч.
  • Мнения: 3 461
Имам 3 деца, до скоро мислех за четвърто. Mr. Green Никога не съм правила планове за бройка, имам приятелка с едно дете, която казва "едно, ама качествено" Laughing В момента дъщеря ми е на 14, а малките на 4 и 5, разликата между тях е само 11 месеца и са като близнаци. Идеална разлика и между тримата. Имам брат, по-голям с 9,5 години от мен, но не споделям теорията за самите деца егоисти, както и не бих родила само, за да има другарче детето ми. По въпроса за парите, естествено, че ще се отгледат дори и да няма пари, но по-лошо е когато си предоставил възможности за едното( не визирам материални, а само такива свързани с учене и развитие) и след това не можеш да ги предоставиш и на другото си дете.

# 121 17 ян. 2009, 17:42 ч.
  • София
  • Мнения: 4 042
Цитат на: ceciii в сб, 17 яну 2009, 12:12
Съгласна съм с Dez, но това не значи, че няма да се почувствам както казва РЕНИ.

Не знам дали съм разбрала правилно РЕНИ, но според мен провалът ще е във възпитанието на детето, а не в липсата на нещо си.  Peace Дали съм могла да купя това или онова няма да има значение, след като не съм могла да го възпитам качествено и да изградя правилна ценностна система. Без значение 1, 2 или 5 са децата.
 
Такава реплика, според мен, е аналогична на : "Щом не може едикакво си , аз ще си отида и ще си намеря друга майка.  Crossing Arms " Веднъж ми го каза, след разговора ни повече не се е опитал да пробва морално изнудване. 

# 122 17 ян. 2009, 18:50 ч.
  • Мнения: 1 054
Цитат на: a.velcheva в чт, 15 яну 2009, 14:39
Цитат на: Labrador в чт, 15 яну 2009, 14:22
никога не съм поставял така въпроса, кризата не е основание да се откажа от дете ....
имам 1 , на път е 2-то , а искам и 3-то .....

Абсолютно, без желанието за 3-то Simple Smile
Децата са нещо много повече от "разход", ако има пари за едно, ще се намерят и за две...
Аз малко и неподготвена мога да се обадя, защото още 1 не съм родила, НО....
"ако има пари за едно, ще се намерят и за две..." така е и според мен. Ако са близнаци би било по-трудно, но ако са с поне 4-5 години разлика проблема с финансите поне малко остава на заден план. Стига да можеш да преглътнеш това, че второто ти дете ще ползва количка "секънд хенд" или якенце, или играчки... Мен това никога не ме е притеснявало. Сега от тази си позиция на очакваща първо детенце искам още поне 1... Когато дойде това ще видим как се справяме и тогава ще преценим заедно можем ли да отгледаме още едно... Но и аз като, Лабрадора не мисля, че ако желаеш истински да имаш дете точно финансите ще те спрат или откажат. Peace
О, забравих да кажа... имам брат (по-голям от мен със 7 години) и съм безкрайно благодарна, че го има и сега винаи мога да разчитам на него както и той на мен, ако има нужда!

# 123 17 ян. 2009, 22:12 ч.
  • Мнения: 2 908
Нямам нито брат,нито сестра ,а винаги съм искала да имам,мъжа ми-също.За това и двамата сме решили твърдо,че ще имаме две деца,за повече наистина няма да успеем финансово.

# 124 17 ян. 2009, 22:22 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 5 548
Цитат на: Saule в сб, 17 яну 2009, 01:26
Признавам си, че не прочетох всички мнения.  Embarassed
Хванах обаче тази сюжетна линия с родителите, които имат само по 1 дете и егоизма...  Joy Посмях се.

На въпроса. Твърдо съм на мнение, че съвсем не е задължително човек да има деца или да иска да има. Не смятам, че да се "продължиш" е най-доброто, което можеш да направиш за тая планета, по-скоро удовлетворява лични потребности. Познавам доста двойки и хора, решили да останат без деца. Повечето от тях са смислени същества, които всеки ден допринасят по много начини този свят да е едно по-добро място и в него да се живее по-лесно и с по-малко болка. Но, когато взех решение, че все пак искам да имам дете, реших, че няма да е само едно. Аз съм едно дете и наистина родителските очаквания, треперене, претенции и т.н. са тежки за понасяне и оправдаване (ако направиш грешката да се опитваш да ги оправдаваш, а аз я правих дълго).

После, обаче, реалността ме затисна. Що се отнася до материалната страна на нещата - не, не смятам, че е смислено да създаваш деца, надявайки се, че нещата все някак ще се наредят, без ясни перспективи как точно ще стане това нареждане. Една определена етническа група прави точно така и резултатите са плачевни. Реално, мога да си позволя да осигуря доър живот за едно дете и малко ме интересува, че има хора, за които доброто образование, здравеопазване и т.н нямат значение.

По-важното в случая е, че най-неочаквано при мен се появиха ограничения от здравно естество. Оказа се, че една забавна аномалия  наложи спешно секцио, а при операцията нещата се объркаха до степен, че едва не пукнах. Ако имам още едно дете, ще ми се наложи да мина отново през това, а изходът пак ще е неясен. Дали искам да си го причиня, въпреки, че има нелош шанс да ми се размине втори път? О, не. Ценя живота си твърде много.     
newsm10

# 125 18 ян. 2009, 00:05 ч.
  • София
  • Мнения: 13 206
Цитат на: BubolecheMeche в сб, 17 яну 2009, 18:50
Цитат на: a.velcheva в чт, 15 яну 2009, 14:39
Цитат на: Labrador в чт, 15 яну 2009, 14:22
никога не съм поставял така въпроса, кризата не е основание да се откажа от дете ....
имам 1 , на път е 2-то , а искам и 3-то .....

Абсолютно, без желанието за 3-то Simple Smile
Децата са нещо много повече от "разход", ако има пари за едно, ще се намерят и за две...
Аз малко и неподготвена мога да се обадя, защото още 1 не съм родила, НО....
"ако има пари за едно, ще се намерят и за две..." така е и според мен. Ако са близнаци би било по-трудно, но ако са с поне 4-5 години разлика проблема с финансите поне малко остава на заден план. Стига да можеш да преглътнеш това, че второто ти дете ще ползва количка "секънд хенд" или якенце, или играчки... Мен това никога не ме е притеснявало. Сега от тази си позиция на очакваща първо детенце искам още поне 1... Когато дойде това ще видим как се справяме и тогава ще преценим заедно можем ли да отгледаме още едно... Но и аз като, Лабрадора не мисля, че ако желаеш истински да имаш дете точно финансите ще те спрат или откажат. Peace
О, забравих да кажа... имам брат (по-голям от мен със 7 години) и съм безкрайно благодарна, че го има и сега винаи мога да разчитам на него както и той на мен, ако има нужда!

Абе хора, нали не мислим само за лапачката и дрехите!? А после? А пари за уроци по пиано, за школа по рисуване и т.н. Ми всяко дете си има таланти. Ако не ги развивате, какво? Всичко струва ПАРИ!!! Децата ни няма да останат гладни, голи и боси. Ама аз например не мога да си позволя уроци по пиано за две деца (тук на място на пианото може да сложите каквото искате изкуство). А някой да има представа колко струват сериозни занимания по танци или балет или спорт?

# 126 18 ян. 2009, 00:20 ч.
  • Мнения: 2 375
Да, броят на децата трябва да е съобразен с възможностите на родителите. Peace

# 127 18 ян. 2009, 00:23 ч.
  • Мнения: 242
Имам 1 дете/син/,засега не искам второ.Имам брат, с който не сме в много добри отношения! Sad

# 128 18 ян. 2009, 00:31 ч.
  • Мнения: 6 713
Аз също искам 3 деца, но надали ще навия мъжо за трето! Whistling Затова стискайте палци второто да са две! Laughing

# 129 18 ян. 2009, 12:23 ч.
  • Мнения: 1 054
Цитат на: Vache в нд, 18 яну 2009, 00:05
Цитат на: BubolecheMeche в сб, 17 яну 2009, 18:50
Цитат на: a.velcheva в чт, 15 яну 2009, 14:39
Цитат на: Labrador в чт, 15 яну 2009, 14:22
...

....
.....

Абе хора, нали не мислим само за лапачката и дрехите!? А после? А пари за уроци по пиано, за школа по рисуване и т.н. Ми всяко дете си има таланти. Ако не ги развивате, какво? Всичко струва ПАРИ!!! Децата ни няма да останат гладни, голи и боси. Ама аз например не мога да си позволя уроци по пиано за две деца (тук на място на пианото може да сложите каквото искате изкуство). А някой да има представа колко струват сериозни занимания по танци или балет или спорт?
Това, че един ден няма да мога да запиша детето си на пиано, балет, каквито и да било танци, уроци по рисуване също не би ме отказало да го имам... Дай да не правим деца, защото уроците видиш ли били скъпи... Мммне.. Ако ще ми се наложи да го лиша само и единствено от уроци по нещо въобще няма да се замисля дали да го имам... Разни хора - разни идеали, все пак  Peace

# 130 18 ян. 2009, 12:54 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 5 548
Една позната казваше -"Количеството за сметка на качеството ".

# 131 18 ян. 2009, 13:38 ч.
  • на майната си
  • Мнения: 425
Цитат на: BubolecheMeche в сб, 17 яну 2009, 18:50
Аз малко и неподготвена мога да се обадя, защото още 1 не съм родила, НО....
"ако има пари за едно, ще се намерят и за две..." така е и според мен...

Тук ще позволиш да се изкажа подготвена, като майка на първолачка.
Дрехите, количките и храната са най-малката ми грижа. До 7-та година не е проблем, снощи го водих този спор.
Сега в 1-ви клас детето ми струва 300 лв. - занималня + извънкласна дейност по избор /и двете не са лукс/. В тази сума не влизат дрехи, храна, консумативи...
Та ако за някой 300-400 лв. = 600-800 лв. ОК, но за мен има голяма разлика.
Всеки сам избира "качеството" на отглеждане, но да се твърди, че финансите са без значение е меко казано несериозно.

# 132 18 ян. 2009, 13:56 ч.
  • София
  • Мнения: 4 042
Цитат на: meri 123 в нд, 18 яну 2009, 12:54
Една позната казваше -"Количеството за сметка на качеството ".

Дали това означава, че едно дете, ходило на балет, пиано и английски е по-качествен човек от 3 деца, ходили само на английски? И как се измерва качеството на човек? И каква е връзката с това на колко извънкласни занимания е ходил, като е бил на 8години?

# 133 18 ян. 2009, 14:14 ч.
  • София
  • Мнения: 18 679
Лелеййй, на какви глупости се начетох ooooh! Няма да коментирам защото ще се изпокарам с хора, които познавам отдавна и уважавам.
И все пак, не мога да се въздържа - да се откажеш от най-голямото щастие на света - да родиш дете, да дариш живот, да го гледаш как расте и се превръща в личност , само защото евентуално тази личност би могла да има интерес към балета, пък ти няма да имаш пари за уроци - е, по-голяма глупост не бях чувала, честно Naughty
Сигурна съм, че на Гена Димитрова родителите, селяни от Беглеж, са събрали първо парите за уроците по пеене и после са я направили, така трябва да е било! Как иначе...

# 134 18 ян. 2009, 14:15 ч.
  • София
  • Мнения: 13 206
Цитат на: BubolecheMeche в нд, 18 яну 2009, 12:23
Това, че един ден няма да мога да запиша детето си на пиано, балет, каквито и да било танци, уроци по рисуване също не би ме отказало да го имам... Дай да не правим деца, защото уроците видиш ли били скъпи... Мммне.. Ако ще ми се наложи да го лиша само и единствено от уроци по нещо въобще няма да се замисля дали да го имам... Разни хора - разни идеали, все пак  Peace

Мисля, че тук говорим за второ, трето и н-то дете. Никога не съм мислила за уроци по пиано когато съм планирала първо дете. За второ и трето мисля. Вярно е, че разни хора-разни идеали. Аз искам да дам на моите деца добър старт. А добър старт се дава когато им дадеш възможност да развият талантите си, било то в математиката или изкуството. Почти съм сигурна, че няма да мога да й дам пари за висше образование, ще трябва тя сама да се справи на база на собствените си възможности. Затова сега й давам всичко което мога, за да може после тя  Wink. Давам й възможност да се изяви навсякъде където може самата тя и най-накрая всичко ще си дойде на мястото.  Ще видиш как когато живот и здраве родиш детенцето си ще дойдат тия мисли. Аз сега за това мисля, а като дойде училището... е тогава наистина не ми се мисли  Tired

Белинда, няма защо да се караме  Laughing Laughing Laughing Всеки вижда нещата според възможностите си. Моите са такива, твоите си ги знаеш ти. Аз не оправдавам обяснение като моето когато става дума за първо дете. И пак има хора, които мислят така и както някой нагоре написа решението за деца е твърде лично, така че всеки си знае. Искам да ти кажа, че моето дете, (не че е мое Wink) има талант за сцена (не музикална), личи си отсега и го казват и квалифицирани в тази област хора. Няма да мога да се поберя в кожата си ако не мога да й порсигуря развиване на тоя талант. За Гена Димитрова не знам.. но знам колко стува урока ни по пиано  Wink Добре, че поне инструмент имаме, щото ако нямахме хич нямаше да мога да си помисля да удовлетворя желанието й да свири на пиано. Виж за бонбони и шоколад, и играчки нямам скрупули да отказвам, но за занимания свързани с развитието й ми се къса сърцето. Трудно ми е да й ги осигуря, но правя всичко възможно и се лишавам, за да се получи  Wink

Последна редакция: нд, 18 яну 2009, 14:20 от Vache

# 135 18 ян. 2009, 14:31 ч.
  • София
  • Мнения: 13 206
Цитат на: aunt Ogg в нд, 18 яну 2009, 13:56
Цитат на: meri 123 в нд, 18 яну 2009, 12:54
Една позната казваше -"Количеството за сметка на качеството ".

Дали това означава, че едно дете, ходило на балет, пиано и английски е по-качествен човек от 3 деца, ходили само на английски? И как се измерва качеството на човек? И каква е връзката с това на колко извънкласни занимания е ходил, като е бил на 8години?

Ааа, чакай, не е въпроса на колко неща е ходил, а в колко области се е развил  Wink Това се вижда после, не може да се прецени в началото. Но опредлено е жалко ако се пропилее талант. Знаеш ли имам приятелка, която подари пианото си на едно детенце. немско пиано, подари го ей така, защото детето беше от семейство с малки възможности и нямаше как да си купи инструмент. Свирело в някаква школа и там открили, че е талант, но това без пиано вкъщи не се развива. Стига един момент, в който или продължаваш, или спираш, защото нямаш финансова възможност. В момента момчето учи в музикалното училище  Wink Същото е с танците. Аз съм се интересувала от състезателните танци например. То хубаво ще тръгне да танцува. Ако има талант ще продължи и по-серизоно и тогава се сблъскваш с въпроса откъде да намеря пари за костюми, защото това се плаща от родителя. Същото е със спорта, плащат се състезателни права. Смятам, че човек трябва да мисли точно в тази насока. Всяко дете си има някакви заложби, едно в спорта, друго в музиката, трето в математиката. И не бива да се пропускат възможностите. За съжаление живеем във време, в което всичко зависи основно от парите  Tired

# 136 18 ян. 2009, 14:40 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Цитат на: BubolecheMeche в нд, 18 яну 2009, 12:23
Цитат на: Vache в нд, 18 яну 2009, 00:05
Цитат на: BubolecheMeche в сб, 17 яну 2009, 18:50
Цитат на: a.velcheva в чт, 15 яну 2009, 14:39
Цитат на: Labrador в чт, 15 яну 2009, 14:22
...

....
.....

Абе хора, нали не мислим само за лапачката и дрехите!? А после? А пари за уроци по пиано, за школа по рисуване и т.н. Ми всяко дете си има таланти. Ако не ги развивате, какво? Всичко струва ПАРИ!!! Децата ни няма да останат гладни, голи и боси. Ама аз например не мога да си позволя уроци по пиано за две деца (тук на място на пианото може да сложите каквото искате изкуство). А някой да има представа колко струват сериозни занимания по танци или балет или спорт?
Това, че един ден няма да мога да запиша детето си на пиано, балет, каквито и да било танци, уроци по рисуване също не би ме отказало да го имам... Дай да не правим деца, защото уроците видиш ли били скъпи... Мммне.. Ако ще ми се наложи да го лиша само и единствено от уроци по нещо въобще няма да се замисля дали да го имам... Разни хора - разни идеали, все пак  Peace

Буболечке физическото отглеждане на едно дете далеч не е най-важното. Ако ти като родител не успееш да му дадеш най-добрата основа - доброто образование, което включва уроци в областите, в което детето е талантливо, какво ще постигнеш? Извинявай, но на днешно време дете без образование и то добро такова е обречено да работи за мизерни стотинки.  За себе си никога не бих се примирила с това да имам деца, но да не мога да им осигуря добрата основа, от която да се развиват.
То по твоята логика и тези, дето сега просят в Благотворителния с 8 и 9 деца, са много щастливи. Да не говорим пък за децата им. Сигурно са едни доволни, щастливи и прочие деца, а?

# 137 18 ян. 2009, 17:21 ч.
  • София
  • Мнения: 18 679
Цитат на: Vache в нд, 18 яну 2009, 14:31
Всяко дете си има някакви заложби, едно в спорта, друго в музиката, трето в математиката.
Аз нямам никакви заложби Confused Нито един талант, ей на! Мъж ми също. Затова ще си направя още едно такова неталантливо като нас, пък да ми е живо и здраво, ако и посредствено Joy

# 138 18 ян. 2009, 18:29 ч.
  • София
  • Мнения: 4 042
Цитат на: belinda в нд, 18 яну 2009, 17:21
Цитат на: Vache в нд, 18 яну 2009, 14:31
Всяко дете си има някакви заложби, едно в спорта, друго в музиката, трето в математиката.
Аз нямам никакви заложби Confused Нито един талант, ей на! Мъж ми също. Затова ще си направя още едно такова неталантливо като нас, пък да ми е живо и здраво, ако и посредствено Joy

 hahaha  Тъкмо исках да попитам, на някой друг освен мен хрумва ли му, че детето му може да не е Леонардо или дори Моцарт? Ако има талант или желание да се развива в някоя област, преполагам,че и от залъка си ще отделя , за да е възможно. Но мога ли да го лиша от брат/сестра, само защото може да се случи това да са Айнщайн, Мая Плисецкая и Карл Джераси с по 2-3 години разлика? И всички накуп у дома!   Crazy

И според вас , има ли значение, дали учи английски от 7 годишен, от 10 годишен или от 12 годишен? Ще кандидатства в Оксфорд не по-рано от 18, та не виждам кой знае каква разлика.  Wink

Шегувам се, този спор просто не може да съществува. Всеки прави преценка за себе си и сам си решава. Няма неправилна гледна точка.  Peace

# 139 18 ян. 2009, 18:51 ч.
  • София
  • Мнения: 93
Цитат на: Джулия в чт, 15 яну 2009, 16:29
Нямам финансови притеснения, а по-скоро се притеснявам дали ще имам време и за другото дете. Сега едва смогвам да обърна необходимото внимание на сина ми - вечер след детската градина всяка втора дума му е - "мамо, мамо виж/слушай ...". Също и мисълта, че няма нещо в момента, което да обичам повече от него. Дали ще обичам и другото така? 
И аз така се чудех до преди да родя втората си принцеса.Просто толкова безумно много обичам каката,че не можех да си представя да обичам и още някой така.Оказа се възможно newsm10 .Сега съм безумно влюбена и в двете си дъщери и вече не се съмнявам,че ще обичам така и третата...дай Боже скоро

# 140 18 ян. 2009, 19:11 ч.
  • Мнения: 1 726
Цитат
Та ако за някой 300-400 лв. = 600-800 лв. ОК, но за мен има голяма разлика.

Как може да поставяте нещата на един кантар? За мен да имаш брат или сестра е нещо безценно, де не говорим , че е и много по-важно от това да свири на пиано и дъра-бъра. Колкото и да се караме със сестра ми, за мен тя е най-близкият ми човек от семейството . Един ден като ги няма вече родителите ми, ще ми остане само тя. Имаме толкова неща за които да си говорим, толкова общи спомени. Винаги когато съм имала нужда от съвет или услуга съм търсила нея ( както и тя мен), а не родителите си. Децата ни също са много близки, за съжаление са с голяма разлика и нямат много допирни точки.

# 141 18 ян. 2009, 19:47 ч.
  • на майната си
  • Мнения: 425
А къде видя да става въпрос за пиано или други екстри - това са минимални разходи - без допълнителни за развитие на таланти, примерно.

# 142 18 ян. 2009, 21:01 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 5 548
Децата порастват и освен от развитие на таланта /ако имат такъв/ в един момент създават свое семейство.Погледнете форума пълен е с нещастни и озлобени жени ,живеещи със свекър и свекърва .Ако такова младо семейство може с триста зора да изтегли кредит и да си купи жилище ,ще го изплаща поне 20-25г.Как тогава ще задоволява елементарните нужди на примерно 3 деца, без да говорим за екстрите?Ако пък младото семейство живее самостоятелно,пак по някакъв начин е получило жилището си от родителите на един от двамата.Тези родители не са ли били достатъчно предвидливи да осигурят освен тяхното жилище и още едно за сина/дъщерята .И после пак нека да говорим ,че финансовата обезпеченост няма значение.

# 143 18 ян. 2009, 22:23 ч.
  • Мнения: 199
Да си призная много съм изумена, че се включиха майки , които твърдят, че финансите са без значение.... Че то аз където и да се обърна, до където и да опра все пари искат... Лекарства,храна,дрехи,принадлежности за ежедневието,учебници,месечни разходи,заеми.... и т.н...... newsm78 С две мижавички български заплати, а евро цени - незнам.
Чудя се тези семейства обезпечени си са,че не се притесняват за детето си когато стане на 10 години или пък пълната мизерия не ги плаши... ?
Не искам да обидя или засегна никой ама наистина се чудя.  newsm78

# 144 18 ян. 2009, 23:08 ч.
  • Мнения: 2 641
ами повечето хора в БГ са обезпечени. незнам как става номера, не сме от тях , но е факт. ние имаме 2 деца и искаме още едно. за целта мъжа ми си скъсва задника от интервюта в чужбина за да намери добра работа и да се преместим в уредена държава. тук също се опитваме - учим, квалифицираме се, работим и най важното все търсим по добре платени работи, по интересни , с повече възможности. САМИ се справяме с всичко и се получава. не чакаме на някой а действаме. това е.

# 145 19 ян. 2009, 00:44 ч.
  • София
  • Мнения: 13 206
Цитат на: belinda в нд, 18 яну 2009, 17:21
Цитат на: Vache в нд, 18 яну 2009, 14:31
Всяко дете си има някакви заложби, едно в спорта, друго в музиката, трето в математиката.
Аз нямам никакви заложби Confused Нито един талант, ей на! Мъж ми също. Затова ще си направя още едно такова неталантливо като нас, пък да ми е живо и здраво, ако и посредствено Joy

Ама и аз нямам таланти художествени и съм музикален инвалид, ама на, дребното е закачило от бабите си и от моя дядо. какво да правим сега, не се пропилява така талант  Flutter
А ти Белинда също си имала някакъв талант. Не е задължително да е свързан с изкуство. Математиката например също е талант. Ти знаеш какъв е бил твоят  Wink

А според мен бъркате като смятате, че детето ви не е нов Леонардо. Абсолютно всяко дете има талант някакъв. Дай сега като няма да стане Леонардо хич да не рисува.

Истината е по средата. Не бива парите да бъдат водещи, но не бива да се подценява точно даването на пари за обучение и то от най-ранна детска възраст. Аз едва изчаках да навърши щерка ми 4 г. и да я запиша на нещо. Не от болни амбиции, а защото смятам, че трябва да опита всичко, което й се удава и така да намери пътя си в живота. Това си е моят начин на възпитание, а всеки си има свой  Wink

# 146 19 ян. 2009, 00:52 ч.
  • София
  • Мнения: 13 206
Цитат на: ceciii в нд, 18 яну 2009, 22:23
Да си призная много съм изумена, че се включиха майки , които твърдят, че финансите са без значение.... Че то аз където и да се обърна, до където и да опра все пари искат... Лекарства,храна,дрехи,принадлежности за ежедневието,учебници,месечни разходи,заеми.... и т.н...... newsm78 С две мижавички български заплати, а евро цени - незнам.
Чудя се тези семейства обезпечени си са,че не се притесняват за детето си когато стане на 10 години или пък пълната мизерия не ги плаши... ?
Не искам да обидя или засегна никой ама наистина се чудя.  newsm78

Ами нали знаеш сития на гладния не вярва. Когато аз бях по майчинство буквално мизерствахме една година. Мъжът ми отиде да работи в автосервиз, а аз от 110 лв майчинство взимах 50 лв. Другото отиваше в банката. Просто такова беше стечението на обстоятелствата тогава. Говоря за 2003-2004 г. Никой не ни е помагал, нито с пари, нито баби са ми гледали детето. Така че аз знам какво значи мизерия , най-голямата в живота ми беше тогава. Нормално е да се страхувам точно от това. Само това исках да кажа, а който иска да ме разбере  Wink

# 147 19 ян. 2009, 07:47 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Цитат на: Vache в пн, 19 яну 2009, 00:44
Цитат на: belinda в нд, 18 яну 2009, 17:21
Цитат на: Vache в нд, 18 яну 2009, 14:31
Всяко дете си има някакви заложби, едно в спорта, друго в музиката, трето в математиката.
Аз нямам никакви заложби Confused Нито един талант, ей на! Мъж ми също. Затова ще си направя още едно такова неталантливо като нас, пък да ми е живо и здраво, ако и посредствено Joy

Ама и аз нямам таланти художествени и съм музикален инвалид, ама на, дребното е закачило от бабите си и от моя дядо. какво да правим сега, не се пропилява така талант  Flutter
А ти Белинда също си имала някакъв талант. Не е задължително да е свързан с изкуство. Математиката например също е талант. Ти знаеш какъв е бил твоят  Wink

А според мен бъркате като смятате, че детето ви не е нов Леонардо. Абсолютно всяко дете има талант някакъв. Дай сега като няма да стане Леонардо хич да не рисува.

Истината е по средата. Не бива парите да бъдат водещи, но не бива да се подценява точно даването на пари за обучение и то от най-ранна детска възраст. Аз едва изчаках да навърши щерка ми 4 г. и да я запиша на нещо. Не от болни амбиции, а защото смятам, че трябва да опита всичко, което й се удава и така да намери пътя си в живота. Това си е моят начин на възпитание, а всеки си има свой  Wink

Vache  smile3501  202uu

# 148 19 ян. 2009, 09:08 ч.
  • Мнения: 1 763

Цитат на: Vache в нд, 18 яну 2009, 14:31
Истината е по средата.

Абсолютно  Peace И това важи за повечето теми във форума.

Не смятам, че повечето млади семейства в Бг са жилищно осигурени. Срещат се разбира се и такива с наследствени жилища, но голяма част живеят с родители, под наем или изплащат ипотека. Ние също сме под наем. Откакто ми е по-малко майчинството доста се ограничаваме, случвало се е да прибегнем до заеми или помощ от моите родители, които са с добри финансови възможности и за момента е абсурд да мислим за второ дете. Обаче вярвам, че това  е временно затруднение и след няколко години ще можем да си позволим да издържаме още едно човече.

В края на краищата нека всеки има колкото деца иска  Peace Не смятам, че изборът да имаш само едно дете е егоизъм или грешка. Просто това няма да е моят избор.

# 149 19 ян. 2009, 11:24 ч.
  • Мнения: 10 012
Цитат на: reme в пн, 19 яну 2009, 09:08
Не смятам, че изборът да имаш само едно дете е егоизъм или грешка. Просто това няма да е моят избор.

Много, много вярно!
Аз пък бих искала да ви попитам да ли са ви задавали въпроси от рода защо имате само едно дете, брака ви ли не върви, здравословни проблеми ли имате...Децата ми са с голяма разлика и ми беше дошло до гуша от нахални въпроси от хора без елементарни обноски. Броят на децата е наистина личен избор, всеки постъпва според силите и възможностите си.

# 150 19 ян. 2009, 11:47 ч.
  • София
  • Мнения: 13 206
Цитат на: Dez в пн, 19 яну 2009, 11:24
Цитат на: reme в пн, 19 яну 2009, 09:08
Не смятам, че изборът да имаш само едно дете е егоизъм или грешка. Просто това няма да е моят избор.

Много, много вярно!
Аз пък бих искала да ви попитам да ли са ви задавали въпроси от рода защо имате само едно дете, брака ви ли не върви, здравословни проблеми ли имате...Децата ми са с голяма разлика и ми беше дошло до гуша от нахални въпроси от хора без елементарни обноски. Броят на децата е наистина личен избор, всеки постъпва според силите и възможностите си.


Задавали са ми и отговорът е бил "Нямаме пари за второ". Какъвто въпросът, такъв и отговорът  Wink

# 151 19 ян. 2009, 11:53 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: aunt Ogg в сб, 17 яну 2009, 17:42
Цитат на: ceciii в сб, 17 яну 2009, 12:12
Съгласна съм с Dez, но това не значи, че няма да се почувствам както казва РЕНИ.

Не знам дали съм разбрала правилно РЕНИ, но според мен провалът ще е във възпитанието на детето, а не в липсата на нещо си.  Peace
Да, точно.
И аз мисля като Dez, просто не се обосновах като нея.

# 152 19 ян. 2009, 14:55 ч.
  • Мнения: 2 556
Темата наистина е абсолютно индивидуална за всеки. Никога не съм мислила на какви извънкласни занимания ще ходи синът ми примерно. Досега на каквото е поискал - на всичко го водим. Курс по карате 1 година, курс по рисуване 1 година, а в момента по свой избор ходи на спорт, който по случайност е напълно безплатен. Няма нещо, което да сме му отказали или някъде да не сме го завели. И на курсове по наглийски ще ходи, и на каквото трябва друго. Нима мога отсега да си направя сметка колко ще излезе? Мисля му, като го заведа някъде, не откогато е бил бебе със сигурност...

# 153 19 ян. 2009, 15:08 ч.
  • София
  • Мнения: 13 206
Цитат на: Tess в пн, 19 яну 2009, 14:55
Темата наистина е абсолютно индивидуална за всеки. Никога не съм мислила на какви извънкласни занимания ще ходи синът ми примерно. Досега на каквото е поискал - на всичко го водим. Курс по карате 1 година, курс по рисуване 1 година, а в момента по свой избор ходи на спорт, който по случайност е напълно безплатен. Няма нещо, което да сме му отказали или някъде да не сме го завели. И на курсове по наглийски ще ходи, и на каквото трябва друго. Нима мога отсега да си направя сметка колко ще излезе? Мисля му, като го заведа някъде, не откогато е бил бебе със сигурност...

Тес, и аз не съм мислила като е била бебе, но сега опредлено вече мисля. Нормално е като се замислям за второ да знам, че ще има и такива разходи. Иначе преди да забременея не съм се замисляла изобщо, казвала съм си все за едни памперси ще има. И като се оказа, че бебето не може да бъде кърмено и трябва АМ, дето отива за 3 дни кутията, а ние сме наникъде с финансите, ела да видиш. Та затова сега е "парен каша духа". Вече минала по някакъв път мисля и за пътя на другото и той е доста далеч от памперсите  Wink

# 154 19 ян. 2009, 15:12 ч.
  • Мнения: 2 556
Съгласна съм, просто имах предвид, че наистина няма как да знаем кое дете към какво ще прояви интерес, когато се наложи, тогава го и мисля. На език и спорт ще ходят задължително, на друго - ако те си решат...

# 155 19 ян. 2009, 15:18 ч.
  • Мнения: 199
Цитат на: Tess в пн, 19 яну 2009, 15:12
Съгласна съм, просто имах предвид, че наистина няма как да знаем кое дете към какво ще прояви интерес, когато се наложи, тогава го и мисля. На език и спорт ще ходят задължително, на друго - ако те си решат...
Обаче за да ходят трябва да мога да го осигуря.

# 156 19 ян. 2009, 15:31 ч.
  • Мнения: 2 556
Да, аз именно затова работя.

# 157 19 ян. 2009, 15:37 ч.
  • Тук и сега
  • Мнения: 325
Аз за деца - винаги съм искала да имам три - ей така да ми е пълна къщата. Раждането на дъщеря ми не мина тежко и чак толкова болезнено. Може би ако повечето жени раждаха като мен, в БГ щеше да има повече българчета отколкото циганчета. Бремеността ми обаче беше съпътствана от две бъбречни кризи и това беше шокът за мен. Първата година и половина малката само плачеше - колики, зъби, ама нон стоп рев. Сега вече е на три, време е за второ дете, искам го, но някак си не мога да се зарадвам на временното спокойствие, което цари в момента. Живеем от година заедно с наще, чакам с нетърпение да стане готов новият апартамент и да сме сами. Та и това ми е на главата. Плюс това моят мъж не взима големите пари и това също е притеснително - ще трябва да се плащат две детски, да се купуват за две деца дрехи, на двете пари за кино, за у-ще, за диско. После ще трябва и на двете нов дом - не знам как ще смогнем. Въпреки това знам, че второто дете се гледа по-лесно и минава във всичко покрай първото - учи се от него и т.н.
Грижи и мисли колкото щеш има, но два пъти ще гушкаш бебе, два пъти ще правиш бал, два пъти сватба, като остарееш ще те чакат от две страни да помагаш и няма да си сама. Знам и съм убедена, че е по-весело и щастливо едно семейство, когато има две деца, затова ще се прежаля още един път, пък каквото сабя покаже!

# 158 19 ян. 2009, 16:58 ч.
  • Мнения: 199
Цитат на: Tess в пн, 19 яну 2009, 15:31
Да, аз именно затова работя.

 smile3521

# 159 20 ян. 2009, 09:23 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 5 548
Казвате ,че когато детето е само ще му липсва брат или сестра . Не можем да знаем обаче какво ще се случи .Два примера със моите роднини -две сестри -едната в Америка , другата в Германия.Леля и свяко сами . Виждат се веднъж на 2г. CryДр. пример -брат и сестра  възпитавани страхотно и правилно, много се обичат и уважават до момента когато се ожениха. Под давлението на половинките и притиснати от трудния живот се изпокараха за пари и имоти . Нямят очи да се видят , братската обич отиде на кино . Родителите им интелигентни хора с образование не спират да плачат .....мъка -децата ин не се поглеждат .Веднъж леля даже каза   "защо ли ми трябваше второ " / двете деца имат голяма разлика и е било под въпрос дали да имат още едно дете /

# 160 20 ян. 2009, 09:30 ч.
  • Мнения: 2 556
Това че някой си се чуди защо е родил второ дете, ми се вижда недостатъчно основание да се откаже човек да има повече деца. (Дано леля ти не се изпуска да сподели тези си съмнения пред децата си).

# 161 20 ян. 2009, 18:03 ч.
  • Мнения: 199
Цитат на: Tess в вт, 20 яну 2009, 09:30
Това че някой си се чуди защо е родил второ дете, ми се вижда недостатъчно основание да се откаже човек да има повече деца. (Дано леля ти не се изпуска да сподели тези си съмнения пред децата си).
ИЗВИНЯВАЙ, НО аз самата в момента се чудя дали да имам второ дете? Искаш да кажеш да се засрамя ли...Че това е отговорност и радост за цял живот,трябва да съм сигурна, че я искам на 100 %....

# 162 3 фев. 2009, 14:54 ч.
  • София
  • Мнения: 339
По ред причини досега съм с едно дете (на 13 години). Аз съм на 38. Винаги съм искала второ, но половинката се е заинатила (той е основната контра). Аз съм от семейство с две деца, а той е самичък и казва, че не са му липсвали брат или сестра (не съм забелязала изкривявания в характера му от това).
 След много време обработка вече е почти съгласен за второ. Но мен ме тресат едни страхове........Някои от тях са - възрастта ни (нали знаете то като е на 10 ние ще сме на.....), дали рискът от раждане на увредено дете не е прекалено голям, ами ако някой от нас се разболее и остане без работа, няма ли да лишим голямото от много неща и т.н.
Дано ме разбирате какво искам да кажа - самата аз съм изпаднала в една голяма дилема. А часовникът тиктака. yahoo_49

# 163 3 фев. 2009, 15:13 ч.
  • Мнения: 15 619
 
Цитат на: prekrasna в вт, 03 фев 2009, 14:54
...
Дано ме разбирате какво искам да кажа - самата аз съм изпаднала в една голяма дилема. А часовникът тиктака. yahoo_49

Няма гаранция за нищо в този живот! Днеска имаш всичко, утре - нищо. Или пък обратното.Животът е толкова разен и разнообразен.
Разбирам те, разбира се. Или поне си въобразявам че разбирам.
 Имам две деца и мен ме тресат такива страхове.
Опитвам се да постъпвам така, както вярвам, че е добре, а какво точно ще произлезе, никога не мога да бъда сигурна. Надявам се поне изненадите, дето ми ги сервира животът, да бъдат повече за добро, отколкото за лошо.

 

# 164 4 фев. 2009, 23:39 ч.
  • Мнения: 14
Аз съм с едно дете,което вече е на 12години. Преди време и аз исках второ, но ми се струва ,че изпуснахме момента.Финансовото ни състояние не е в цъфтящо положение в смисъл-справяме се добре,но ако имаме още едно дете, разходите се увеличават,плюс това живеем в 60кв. заедно със свекървата ,детето дори стая си няма,ако имаме още едно голямото къде да го сложа? И колкото повече минават годините ,толкова повече не ми се занимава тепърва с памперси ,неспане по цели нощи  и всички "екстри" свързани с още едно бебче.Съжалявам ,че ми се налага да мисля по този начин ,но финансовата страна на въпроса наистина не е маловажна... Tired

# 165 4 фев. 2009, 23:48 ч.
  • София
  • Мнения: 6 798
Ние винаги сме искали ПОНЕ две. Аз имам сестра, мъжа ми е сам, но и според него винаги е по-добре да са повече децата, а не едно. Казва, че докато е бил дете, не се е чувствал самотен, но като е порастнал е осъзнал, че е по-добре да имаш някого толкова близък.
Сега, след като имаме две деца, също съм на мнение, че е по-добре, с малка разлика се и както се карат за играчки, така вечер се целуват преди да заспят и винаги се търсят един друг. Толкова са свикнали заедно, че им е неестествено да го няма единия.
За трето...не знам дали ще се решим. Причините са две, едната е финансовата, другата е, че ги гледаме сами и трето ще ни дойде наистина нанагорно физически, ако щете и психически. Като не можеш и веднъж годината да отидеш на кино става страшно. Вече порастнаха малко и лека полека ни става по-леко.
Но въпреки липсата на време по никакъв начин не бух се лишила от второто дете. Та за това ми минават и мисли, че вероятно и трето няма да обърне каруцата. Hug

# 166 5 фев. 2009, 00:24 ч.
  • Мнения: 6 274
Струва ми се, че моите отговори на въпросите ти, са всъщност кратък преразказ на целия ми живот...
И така - бях единствено дете в семейството...
Ужасно, ама наистина ужасно усещах липсата на другарче...
Останах си самичка вкъщи, когато бях на 5 годинки, защото мразех детската градина, и след дълги молби нашите склониха да ме оставят вкъщи...
Та, както казах - останах съвсем самичка...
Нашите на работа, бабите ми тогава също работеха....
Никой не ме е гледал дори и за един ден...
Тръгнах на училище...
Мама си беше вкъщи само за първия учебен ден и толкоз...
Пак самичка...
Всичките ми съседчета и приятелчета имаха кой брат, кой сестра, кой и двете...
Аз - никой...
Когато дойдеше време да се прибираме да обядваме или да пишем домашни, те все си бяха с другарчета, а аз нямаше с кой една думичка да разменя...
Пораснах и липсата започна да се усеща още по-силно, макар да не ми се вярваше, че е възможно...
Отново все сама...
Няма с кой да споделиш за първите любовни трепети, няма с кой да споделиш за първата слаба оценка в училище, няма с кой да споделиш каквото и да било...
Е, имах приятелки, но не е същото...
Усещах някаква ужасна липса, която дори не съм сигурна, че мога да опиша с думи...
И до ден днешен я усещам, макар и не така болезнено...
В никакъв случай, обаче, не мога да кажа, че съм свикнала...
Ей, Богу, ако имаше такъв вариант и сега отнякъде да се появеше една моя сестричка или братче, не знам какво ще направя...
Та още от най-ранната ми детска възраст, аз разбрах какво е самотата...
Колко съм се молила на мама да "ми роди едно братче или една сестричка", само аз си знам...
Е, не пожела...
Защо - само тя си знае, аз нямам право да я съдя...
Но започнах да мечтая...
Не помня колко годишна съм била, но със сигурност много малка и все си мечтаех да порасна...
Знаете ли защо ?
Ами, много просто - за да мога да раждам бебета и да си родя МНОГО...
Това е моята мечта...
За това винаги съм копняла...
От край време съм знаела, че ще имам МНОГО деца...
Никога, ама никога не съм си помисляла, че ще имам само едно дете...
Дори в деня, когато се роди дъщеричката ми (след три дневни адски мъки ooooh!), мъжът ми влезе при мен и ме попита : "Какво ще кажеш, след това ? Ще имаме ли още деца ?"
А аз, още не дошла на себе си от болките и мъките, веднага му отговорих:" Разбира се, че ще имаме!!!"
Той просто не можеше да повярва, че след всичко, което преживях, все още искам да раждам...
Дори и лекарите, които бяха свидетели как се измъчих, не вярваха, че някога ''ще се излъжа пак да раждам"...
Е, да, ама не...
За миг не съм си помисляла, че ще оставя детето си самичко...
И за край мога да кажа само едно - пожелавам на всички да сбъднат мечтите си така, както аз сбъднах своята и да изпитат щастието, което изпитах аз, осъществявайки мечтата си...
Май се олях, но това е моята история...

# 167 5 фев. 2009, 14:54 ч.
  • София
  • Мнения: 339
Джуличка, страхотно описание. Според мен точно така се чувства единственото дете и никакви материални екстри не могат да го компенсират. Интересно ми е обаче, че моето едничко дете до миналата година (12 годишна) не искаше и да чуе за братче или сестриче. От известно време често ми показва снимки на братчетата и сестрите на приятелките си, но не казва открито, че иска. А аз непрекъснато обработвам и нея, и баща й. Всъщност таткото е най-големия противник на идеята. Но аз съм упорита - ще видим...

# 168 5 фев. 2009, 14:57 ч.
  • Мнения: 6 274
Цитат на: prekrasna в чт, 05 фев 2009, 14:54
Джуличка, страхотно описание. Според мен точно така се чувства единственото дете и никакви материални екстри не могат да го компенсират...
Така е....
Аз съвсем искрено споделих чувствата си...
Не съм измислила или пресилила нищо...
А това, че детето ти не иска братче или сестриче, не знам доколко е така в действителност...
Не го познавам и не мога да взема отношение...

# 169 5 фев. 2009, 20:01 ч.
  • Мнения: 6 993
За успокоение на тези, които искат-не искат ще останат с едно дете - чувствата на Джуличка са ми напълно непознати. Дори не обичах деца около себе си Laughing С изключение на моите 3 въображаеми, де. Предполагам, че зависи от нещо, но не мога да преценя от какво точно, как ще се чувства самото дете...

# 170 5 фев. 2009, 20:07 ч.
  • Мнения: 293
Цитат на: Джуличка в чт, 05 фев 2009, 00:24
Струва ми се, че моите отговори на въпросите ти, са всъщност кратък преразказ на целия ми живот...
И така - бях единствено дете в семейството...
Ужасно, ама наистина ужасно усещах липсата на другарче...
Останах си самичка вкъщи, когато бях на 5 годинки, защото мразех детската градина, и след дълги молби нашите склониха да ме оставят вкъщи...
Та, както казах - останах съвсем самичка...
Нашите на работа, бабите ми тогава също работеха....
Никой не ме е гледал дори и за един ден...
Тръгнах на училище...
Мама си беше вкъщи само за първия учебен ден и толкоз...
Пак самичка...
Всичките ми съседчета и приятелчета имаха кой брат, кой сестра, кой и двете...
Аз - никой...
Когато дойдеше време да се прибираме да обядваме или да пишем домашни, те все си бяха с другарчета, а аз нямаше с кой една думичка да разменя...
Пораснах и липсата започна да се усеща още по-силно, макар да не ми се вярваше, че е възможно...
Отново все сама...
Няма с кой да споделиш за първите любовни трепети, няма с кой да споделиш за първата слаба оценка в училище, няма с кой да споделиш каквото и да било...
Е, имах приятелки, но не е същото...
Усещах някаква ужасна липса, която дори не съм сигурна, че мога да опиша с думи...
И до ден днешен я усещам, макар и не така болезнено...
В никакъв случай, обаче, не мога да кажа, че съм свикнала...
Ей, Богу, ако имаше такъв вариант и сега отнякъде да се появеше една моя сестричка или братче, не знам какво ще направя...
Та още от най-ранната ми детска възраст, аз разбрах какво е самотата...
Колко съм се молила на мама да "ми роди едно братче или една сестричка", само аз си знам...
Е, не пожела...
Защо - само тя си знае, аз нямам право да я съдя...
Но започнах да мечтая...
Не помня колко годишна съм била, но със сигурност много малка и все си мечтаех да порасна...
Знаете ли защо ?
Ами, много просто - за да мога да раждам бебета и да си родя МНОГО...
Това е моята мечта...
За това винаги съм копняла...
От край време съм знаела, че ще имам МНОГО деца...
Никога, ама никога не съм си помисляла, че ще имам само едно дете...
Дори в деня, когато се роди дъщеричката ми (след три дневни адски мъки ooooh!), мъжът ми влезе при мен и ме попита : "Какво ще кажеш, след това ? Ще имаме ли още деца ?"
А аз, още не дошла на себе си от болките и мъките, веднага му отговорих:" Разбира се, че ще имаме!!!"
Той просто не можеше да повярва, че след всичко, което преживях, все още искам да раждам...
Дори и лекарите, които бяха свидетели как се измъчих, не вярваха, че някога ''ще се излъжа пак да раждам"...
Е, да, ама не...
За миг не съм си помисляла, че ще оставя детето си самичко...
И за край мога да кажа само едно - пожелавам на всички да сбъднат мечтите си така, както аз сбъднах своята и да изпитат щастието, което изпитах аз, осъществявайки мечтата си...
Май се олях, но това е моята история...

Моята история е едно към едно с тази на Джуличка.... Cry  bouquet

# 171 5 фев. 2009, 20:30 ч.
  • Мнения: 1 726
Цитат
Дори не обичах деца около себе си  С изключение на моите 3 въображаеми, де


Мисля, че това граничи със шизофрения, моля не причинявайте това на децата си, родете им братче или сестриче  baby_neutral

# 172 5 фев. 2009, 20:38 ч.
  • Мнения: 6 993
Хахаха, благодаря  Laughing

# 173 5 фев. 2009, 21:34 ч.
  • Мнения: 199
Цитат на: Джуличка в чт, 05 фев 2009, 00:24


  bouquet
Да са ти живи и здрави слънчицата и много да те радват.  Hug

# 174 5 фев. 2009, 22:04 ч.
  • Мнения: 6 274
Цитат на: ceciii в чт, 05 фев 2009, 21:34
Цитат на: Джуличка в чт, 05 фев 2009, 00:24


  bouquet
Да са ти живи и здрави слънчицата и много да те радват.  Hug
Благодаря ти.... Hug
Дай Боже всекиму такава радост... Praynig

# 175 13 фев. 2009, 18:08 ч.
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Тъжно ми става, като чета за преживяванията на Джуличка  Sad
Нито едно дете не трябва да се чувства толкова самотно...

Само, че - според мен - такава океаническа самота в детството едва ли се дължи на липсата на брат или сестра...
Аз бих търсила причините другаде.

Изключително се надявам да помогна на сина ми да се оформи като човек, който умее да преживява и да създава истинска близост с всякакви хора, не само с кръвни роднини. Дано да не се налага да раждам друго дете, за да запълни празнотата в душата му. Моля се да няма такава празнота. Не ме разбирайте погрешно. Нямам нищо против да имам още едно дете, по принцип. Но ако синът ми се чувства сам, причината за това ще е, че аз не съм му помогнала да се научи да се сближава с хора, а не, че няма с кого да дели стаята си. И ако си мечтае да има много деца, за да не е самотен... Абе, да пази Бог да поиска да има деца, за да спаси себе си и предполагаемото си единствено дете от самота. Ако чуя "мамо, роди ми брат, че съм много самотен" или някаква такава детска версия, ще се почувствам много, ама много провалил се родител.     

Последна редакция: пт, 13 фев 2009, 18:16 от Saule

# 176 13 фев. 2009, 18:10 ч.
  • Мнения: 6 274
Цитат на: Saule в пт, 13 фев 2009, 18:08
............. 
Извинявай за въпроса - ти имаш ли брат или сестра ?   newsm78

# 177 13 фев. 2009, 18:14 ч.
  • Мнения: 293
Цитат на: Saule в пт, 13 фев 2009, 18:08
Тъжно ми става, като чета за преживяванията на Джуличка  Sad
Нито едно дете не трябва да се чувства толкова самотно...

Само, че - според мен - такава океаническа самота в детството едва ли се дължи на липсата на брат или сестра...
Аз бих търсила причините другаде.
Изключително се надявам да помогна на сина ми да се оформи като човек, който умее да преживява и да създава истинска близост с всякакви хора, не само с кръвни роднини. Дано да не се налага да раждам друго дете, за да запълни празнотата в душата му. Моля се да няма такава празнота. Не ме разбирайте погрешно. Нямам нищо против да имам още едно дете, по принцип. Но ако синът ми се чувства сам, причината за това ще е, че аз не съм му помогнала да се научи да се сближава с хора, а не, че няма с кого да дели стаята си.   

Абсолютно погрешно.

# 178 13 фев. 2009, 18:19 ч.
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Не, Джуличка, нямам нито брат, нито сестра.
От 2 до 7 години обаче ни отглеждаха заедно с първа братовчедка в една къща.
И, Agaph, от позицията на каква точно съдиш, че е "абсолютно погрешно"?
Имам PhD по психология и доста време съм работила с деца и техните родители.
А ти?

# 179 13 фев. 2009, 18:24 ч.
  • Мнения: 6 274
Знаеш ли, аз не мисля, че може да се сравнява "сближаването" с хора, с това да имаш брат или сестра...
Аз дори съм го написала, но явно не можеш да ме разбереш...
Имах много приятелчета...
Само на етажът, където живеехме, освен мен имаше още 4 момиченца, с по 1-2 години разлика от мен...
И до ден днешен поддържаме връзка, дори дъщеря ми и дъщерята на едната девойка са в един и същи клас и също са приятелки....
НО...
Има едно голямо НО....
Никога не съм почувствала никоя от тях като сестричка...
Като много, много добри приятелки да, но като сестричка - не....
Най-мъчно ми ставаше, че те винаги са по двечки, а аз все самичка...
Но аз това съм го писала вече....
Не си длъжна да ме разбереш...
Просто споделих с вас как биха могли да се почувстват децата ви, когато са самички...
Не мисля, че който и да било, би могъл да замести това с каквото и да било....
Бъдете сигурни...

# 180 13 фев. 2009, 18:30 ч.
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Джуличка, дано не съм те обидила.
Напротив, разбирам те може би по-добре, отколкото предполагаш.
Хората са различни и в това няма нищо лошо.
За теб очевидно е от особена важност да имаш такъв вид близост.
Аз просто се опитах да ти кажа, че далеч не всички единствени деца изпитват такава самота като твоята.
Има хора, които предпочитат да избират близките си, други - да ги "наследяват"  Simple Smile по кръвен път.
Важното е детето да се чувства добре в обкръжението си такова, каквото е и е тъжно, когато това - по една или друга причина - не се случва.

Последна редакция: пт, 13 фев 2009, 18:35 от Saule

# 181 13 фев. 2009, 18:34 ч.
  • Мнения: 6 274
Цитат на: Saule в пт, 13 фев 2009, 18:30

 Аз просто се опитах да ти кажа, че далеч не всички единствени деца изпитват такава самота като твоята.
 

Ооо, разбира се...
Точно за това съм подчертала, че децата биха могли да се чувстват така...
Ако не мислех така, щях да напиша - всички деца със сигурност се чувстват така...
Но това е глупаво и няма смисъл да се казва....
Всяко детенце е различно, но е факт, че има и такива като мен...
Дано да са по-малко, защото никое детенце не бива да се чувства тъжно, самотно и нещастно...

# 182 13 фев. 2009, 20:01 ч.
  • софия
  • Мнения: 636
искам три деца. Със съпруга ми сме по едно и никак не е хубаво това. Мечтата ми е за голямо семейство. Засега имаме едно момиченце, мечтаем с мъжа ми за близнаци, но това е трудна задача. Страх ме е от самата бременност с близнаци- доста по-рискова е, а и аз съм над 32 вече, което усложнява нещата.

# 183 13 фев. 2009, 20:07 ч.
  • Мнения: 293
Цитат на: Saule в пт, 13 фев 2009, 18:19
Не, Джуличка, нямам нито брат, нито сестра.
От 2 до 7 години обаче ни отглеждаха заедно с първа братовчедка в една къща.
И, Agaph, от позицията на каква точно съдиш, че е "абсолютно погрешно"?
Имам PhD по психология и доста време съм работила с деца и техните родители.
А ти?

Аз Saule нямам кетапи и магистратури по психология но за сметка на това съм изживяла същото подобно детство като Джуличка и знам прекрасно от какво е тази самота.От позицията на само и самотно дете съдя ,че е ,,абсолютно погрешно,,.

# 184 13 фев. 2009, 21:47 ч.
  • Мнения: X
Ето я и моята история. Забременях още студентка, оженихме се, роди се дъщеричката ни и си я гледахме сами и щастливи, че вече сме семейство. С раждането й обаче започна един доста труден период в семейството ни, защото мъжът ми загуби работата си, доста дълго време бяхме ту тук, ту там, но пък положителното беше, че той имаше много време за мен и най-вече за детето ни. След три години почти се установихме вече, той подхвана бизнеса на баща си, а аз реших, че е дошло и моето време, в което да продължа образованието си с магистратура и да си намеря работа. Точно в този момент забременях - съвсем неочаквано. Признавам си, че доста помислих, защото бях объркана, а и малко уморена от тригодишното стоене вкъщи и отглеждане на дете - просто само майка. Реших, че не мога да причиня такава мъка на мъжа си и да махна бебето (той е едно дете и мечтае ние да си имаме три).  Сега малчо прекрасен е на 2 години и половина почти - нито за миг не съм съжалила за решението си. Децата ми са най-невероятното нещо, което ми се е случвало. Те са моят смисъл, надежда, глътка въздух, любов, всичко! Минахме през много трудности - и финансови, и психически, никак не ни е лесно, но пък сме щастливи като родители. Аз в момента завършвам магистратурата си, малчо тръгва септември на градина и живот и здраве аз на работа. Още не съм на 30 дори, така че години пред мен за работа колкото си искам.
Пък парите - те никога не стигат. С покачването на доходите, човек покачва и изискванията си!

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата