Публикувана: 15 ян. 2009, 14:05 ч.
Последно мнение: 13 фев. 2009, 21:47 ч.

разрастването на семейството

7 937
184
1

# 15 15 ян. 2009, 15:06 ч.

Мнения: 6 703

Аз съм едно дете и никога не съм страдала от това. Колкото и егоистично да звучи съм и се чувствам супер, че всичко е за мен.
Имам едно дете и не страдам от това. Така сме решили, така сме направили.
Раждането на деца само защото така било редно ми е чуждо.
Всеки да има толкова деца колкото може да отгледа и подсигури.

# 16 15 ян. 2009, 15:12 ч.

Мнения: 1 763

Аз съм едно дете и съм изживяла прекрасно детство. За детето е важно да има любящи мама и татко, другите неща като братя, сестри, баби и дядовци са екстри, без които може да се мине.

Много обичам децата и искам да имам поне още едно. По различни причини се налага да изчакаме с второто дете, въпреки че аз го искам веднага, но съм сигурна, че един ден ще го имам.

# 17 15 ян. 2009, 15:15 ч.

Мнения: 1 062

Имаме две деца. Решението за второто, дойде постепенно, сякаш мисълта "узряваше", в нас. Забременях малко трудно, когато споделих с майка ми, че опитваме за второ дете, но не става, нейните първи мисли бяха, за финансовото ни положение. Как ще се справяме и т.н. Казах и, че не искам дъщеря ми да е едно дете, че пари се печелят, докато сме здрави и прави, децата ни гладни и голи няма да останат, необразовани също. Заради пари, не мога да не изпълня това, което би ме накарало да се чувствам ... завършена. Сега малкото ми момиченце е на година и половина почти. Справяме се. Никога не сме имали много, трудничко е, обаче вечер, когато голямата ми дъщеря играе с малката, целува я, гони я, гъделичка я и се смеят, когато каже "най-добрата ми сестричка",... е ужасно съм щастлива, че някой ден дъщеря ми няма да е сама.
П.П. Аз имам брат, по-малък, разбираме се чудесно, винаги можем да разчитаме един на друг.

# 18 15 ян. 2009, 15:20 ч.

Мнения: 11 680

Имаме две момиченца с малка разлика. Не сме го планували, така се случи Flutter

Миналата вечер си простирах прането и ги слушах как се гонят, викат, кикотят и пискат все едно са двеста, а не две. И тогава си помислих колко е хубаво, че не е тихо вкъщи Flutter

# 19 15 ян. 2009, 15:29 ч.

Мнения: 6 993

Цитат на: ceciii в чт, 15 яну 2009, 14:14

Всъщност може,ако ви се пише и вие самите сте били едно дете в семейството,да споделите как сте се чувствали тогава,липсвало ли ви е много другарче.

Само на това мога да ти отговоря.
Не, не ми е липсвало. Като много малка много исках братче. Щото другите деца имаха, не че ми притрябвало особено Laughing

Имах много приятелчета в блока, които смятам, че са ми запълнили това празно място, ако въобще може да се нарече така, защото не съм го усещала по този начин.
На мен сама ми беше добре - имах си цялото време на света, за да си чета на спокойствие, да си играя с играчките и прочие.

# 20 15 ян. 2009, 16:06 ч.

София
Мнения: 1 735

И аз много мисля над дилемата едно или две.Хем искам две,хем знам,че досега детето ми не е лишено от нищо,а ако са две вече може би няма да е така.Поставям си въпроса-като не мога да гледам качествено/според моите критерии/ дали да са две,дали да не сбъркам ooooh!

.За мен е важно после и обучението и много други фактори.Мъжът ми е против засега и то най-вече заради трудностите/не финансови/,които имахме тази една година.

# 21 15 ян. 2009, 16:18 ч.

Brokenpromiseland
Мнения: 1 432

Цитат на: Labrador в чт, 15 яну 2009, 14:22

никога не съм поставял така въпроса, кризата не е основание да се откажа от дете ....
имам 1 , на път е 2-то , а искам и 3-то .....

Трябваше теб да взема married

След годежа обявих на моя мъж, че искам 3 деца..
Едното го направихме, но на този етап и второто е под въпрос...
Казва "Ще видим", но аз съм сигурна, че отговора е по-скоро към не.
Причините, според него са финансови, тази година щяхме да теглим кредит за жилище, но с тази криза...после приватизираха и предприятието им, и бъдещето стана съвсем несигурно....кофти работа.
Изключително ми е мъчно, защото рано или късно ние ще си отидем и тогава дъщеря ми няма да си има никой на тоя свят....
Дано поне да доживвем докато израсне и се отдели в собствено семейство. Confused

# 22 15 ян. 2009, 16:29 ч.

Мнения: 301

Нямала съм мечти за определен брой деца. Исках да си имам дете... някой ден. Mr. Green

Странното е, че най-тежките ми моменти (болници, болници и много контракции ранни) бяха по време на бременноста и раждането, а сега като си помисля за тях си спомням само какъв малък беше моя 4-ри килограмов син. Чувството, че точно него съм искала винаги - страхотно усещане. Laughing

В друга тема вече споделих, че все по-често и продължително ме преследва желанието и за едно момиченце напоследък. Нямам финансови притеснения, а по-скоро се притеснявам дали ще имам време и за другото дете. Сега едва смогвам да обърна необходимото внимание на сина ми - вечер след детската градина всяка втора дума му е - "мамо, мамо виж/слушай ...". Също и мисълта, че няма нещо в момента, което да обичам повече от него. Дали ще обичам и другото така? Майка ми казва, че разлика не прави между мен и брат ми ... знам ли. Много тъпи въпроси Embarassed

, но заради тях аз все още се чудя ( е, чаках и сина ми да стане поне на 3 години).
Ако питаш мъжа ми - ще караме до откат. Или момиче или футболен отбор. Laughing

# 23 15 ян. 2009, 16:35 ч.

Мнения: 199

Цитат на: Джулия в чт, 15 яну 2009, 16:29

... а по-скоро се притеснявам дали ще имам време и за другото дете. Сега едва смогвам да обърна необходимото внимание на сина ми - вечер след детската градина всяка втора дума му е - "мамо, мамо виж/слушай ...". Също и мисълта, че няма нещо в момента, което да обичам повече от него. Дали ще обичам и другото така?

Това за мен е абсолютно вярно. Вторият повод е това за решението ни...

# 24 15 ян. 2009, 16:37 ч.

Мнения: 2 556

Ще обичате, не се притеснявайте Grinning

Моите наблюдения са, че 2 деца се гледат по-лесно от 1, защото доволно много си обръщат внимение едно на друго, дори родителят да е зает в момента. Абе аз лично минуси на това да имаш повече от 1 дете не виждам, може и да има, но за мен - няма.

# 25 15 ян. 2009, 16:41 ч.

София
Мнения: 1 529

Цитат на: ceciii в чт, 15 яну 2009, 16:35

Цитат на: Джулия в чт, 15 яну 2009, 16:29

Това за мен е абсолютно вярно. Вторият повод е това за решението ни...

Те сами ще си обръщат внимание едно на друго. Ще си играят,на единственото дете му е скучно и търси повече внимание.
Всяко дете си е различно и не може еднакво да се обичат,но обичта нараства и се дели на две и е достатъчна за всяко едно.

# 26 15 ян. 2009, 16:44 ч.

Мнения: 199

Цитат на: Шпунц в чт, 15 яну 2009, 16:41

Всяко дете си е различно и не може еднакво да се обичат,но обичта нараства и се дели на две и е достатъчна за всяко едно.

?Как се дели на две... Може би по-скоро искаш да кажеш,че се удвоява твоята обич?

# 27 15 ян. 2009, 16:51 ч.

Мнения: 2 556

Няма формула, обожавам и двете си деца, напълно различни са, но са ми еднакво любими

# 28 15 ян. 2009, 16:54 ч.

Мнения: 199

Цитат на: Tess в чт, 15 яну 2009, 16:51

Няма формула, обожавам и двете си деца, напълно различни са, но са ми еднакво любими

# 29 15 ян. 2009, 17:00 ч.

Бургас
Мнения: 1 470

Няма и грам разлика в обичта ми към децата.Обожавам ги еднакво,аз затова съм толкова добра Grinning

,защото сърцето ми стана огромно от толкова обич.
Но пък аз никога не съм се съмнявала,че ще обичам следващото си дете по малко,знам че и четвърто да имам пак ще го обичам колкото другите.

Препоръчани теми

Не знам как да продължа и какво е редно

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Баща ми и ненормалните събития покарай него

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: