Публикувана: 15 ян. 2009, 14:05 ч.
Последно мнение: 13 фев. 2009, 21:47 ч.

разрастването на семейството

7 940
184
1

1
...
3
4
5
...
13
Всички

# 45 15 ян. 2009, 20:44 ч.

Мнения: 3 394

ние лесно решихме за второ дете.
Но 3 от колежките ми са с по едно дете и не възнемеряват да имат повече. И трите са по-добре платени от мене, но просто не искат да преминават през бременност, безсъние, памперси и прочие. мъжете им са съгласни и с порастването на децата имат повече време за хобитата си и прочие.

Въпрос на избор и няма нищо лошо в това да имаш само едно дете.

# 46 16 ян. 2009, 05:06 ч.

Варна
Мнения: 4 969

И двете ни деца не са планувани но винаги сме искали толкова та даже сме говорили и за 3 ако имаме финансовата възможност.
На родители не съм случила, с баща ми не си говорим от 4 години , майка ми се ожени повторно и мъжът й е на първо място .Имам сестра с която много се разбирам, винаги сме си споделяли всичко и много се обичаме макар и далеч една от друга.Всеки ден си говорим по скайп.Винаги съм искала да имам 2 деца точно защото аз си имам сестра и искам детето ми да не остане само един ден поне дотолкова доколкото зависи от мен.Останалото е Божа работа Peace

# 47 16 ян. 2009, 08:37 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 383

Единственно дете съм и винаги сън искала да имам брат или сестра. Най-хубаво ми беше, когато братовчедка ми оставаше да живее за по месец в нас.
Сега имам две деца. Първото родих на 21г. без големи доходи го гледах до почти 2 годинки. Така, че не финансите биха ме спряли и сега. Където има за едно, ще се намери и за второ. Поне част от нещата на първото може да се използват за второто дете - някой дрехи, количка, кошарка.
Сега имаме повече възможности, но умората около двете ми деца си казва думата и незнам дали отново бих се решила да имаме бебе.
Въпреки това, много се радвам, че имам 2 деца. Понякога се карат, пищят един от друг, но след 2 мин. са забравили, целуват се, гушкат се, играят, искат винаги да са заедно. Когато малкият се събуди, винаги първо вика брат си. Баткото помага, обува обувки, бърше носле, пази малкият, учи го да прави роботи, подарява му своите играчки (не че не са общи Laughing

), разказва на малкият как е минало в училище, чете му книжки....
В такива моменти благодаря на Бога, че имам две живи и здрави деца.

# 48 16 ян. 2009, 08:42 ч.

Мнения: 486

Разбрах , че искам 2ро дете, в мига в който разбрах че дъщеря ми е жива.Готова съм да мина пак през това...ако някой ми обещае ,че детето ми ще е живо и здраво.Е няма кой да ми обеща такова нещо , но трябва да опитам защото сега съм...някак не завършена, не удовлетворена.Тя ме направи по-добър човек.Не тя не е смисъла на живота ми, за да искам така отчаяно и 2ро, просто така го чувставам и няма обяснение.За протокола имам работа която харесвам/и без която не мога дълго/имам и съпруг който обичам. Имам брат - май-близкият ми човек, не си представям да го няма.

# 49 16 ян. 2009, 08:46 ч.

Мнения: 419

Цитат на: ceciii в чт, 15 яну 2009, 14:05

Искам просто да споделите вашите истории. Опасявате ли се от бъдещето;притеснявате ли се че сте взели грешно решение;лесно ли взехте това важно за цял живот решение и всичко, което се сетите по темата.

Имаме две деца и искам още едно, НО ... Confused

Съпругът ми отказва категорично, въпреки че съм оборила и двата му мотива.
Първият е, че имаме момче и момиче, следователно няма причина да искаме още едно дете ooooh!

.
Вторият е, че ще ни бъде много трудно и няма да се справим финансово. Да, обаче сега и двамата работим, имаме стабилни (макар и неголеми) доходи. Двете деца отгледахме почти в тотална мизерия Whistling

- бяхме много млади, много зелени, годините - 1992 и 1996 ooooh!

- почти без пари, при никакви условия, без помощ от никъде #Crazy

. Въпреки това не сме се и замисляли дали да оставяме децата - и двамата много ги искахме Heart Eyes

Предупредила съм го, че ако се случи, няма да направя аборт Naughty

.
Ето, пак се размечтах за бебе Cry

# 50 16 ян. 2009, 09:33 ч.

Цитат на: ceciii в чт, 15 яну 2009, 14:05

Има много теми за това колко деца имаме, колко искаме да имаме и т.н. Аз искам да пиша за нещо хем същото... хем и малко по-различно.
Винаги съм искала да имам 2 деца с 2 или 3 години разлика, но ето на сега след първото със съпругът ми единодушно решихме да останем с едно... и то основно от опасения от финансова гледна точка...
Темата не е за това да искам съвети или окуражаване за решението ни...Искам просто да споделите вашите истории. Опасявате ли се от бъдещето;притеснявате ли се че сте взели грешно решение;лесно ли взехте това важно за цял живот решение и всичко, което се сетите по темата.
Някак си чувствам, че като че ли ще пропусна да изживея нещо прекрасно,в същото време слушам разумът!

ОК,ще споделя моята история. И аз ,и съпруга ми нямаме братя и сестри и си останахме с едно дете. И аз не искам да минавам пак през бременност,кърмене и подобни. Сега,когато сина ни порасна,буквално си гледам кефа.
Laughing

Не ми е тежало,че нямам брат или сестра никога. Peace

# 51 16 ян. 2009, 09:54 ч.

Варна
Мнения: 957

С вторият ми съпруг и дъщеря ми живеехме в две стаи. Когато заговорихме за още едно детенце, на първо място беше притеснението къде, по дяволите, ще го гледаме. Тогава си казахме, че вече сме в средата на 30-те си години, и ако време за печелене на пари имаме, то време за раждане на дете почти нямаме! и се появи малката ми дъщеря.

Бях на 8 години, когато ми казаха, че ще имам братче или сестриче. Този момент се е запечатал изключително силно в съзнанието ми - къде бяхме, как бяхме облечени, израженията на лицата - толкова бях щастлива! Обожавам брат си, въпреки голямата разлика!

Цитат (по памет!) от една любима моя книжка:
"Жената ми представи едно момиченце на около 8 години и каза: "Докторе, това е единствената ми и любима дъщеря, моля ви, помогнете и!"Направих всичко възможно. Когато приключихме, вратата се отвори и в кабинета ми влетя едно момиченце на 5 години: "Мамо! Мамо!" Погледнах смутен към жената, тя се усмихна и ми каза: "Това е другата ми единствена и любима дъщеря!""

# 52 16 ян. 2009, 09:56 ч.

Стара Загора
Мнения: 5 548

Като гледам в този форум всички майки са с по 2 и 3 деца и всички искат да те навият и ти да родиш поне още 2 . Аз пък съм от "майките - егоистки ". Имам само едно и не искам друго .Не смятам ,че се чувства самотен , има всичко .У дома е тихо и спокойно ,моята кариера се развива .

# 53 16 ян. 2009, 10:13 ч.

София
Мнения: 38 515

Напоследък кой където ме срещне ми задава тъпия въпрос: А второ?
Направо полудявам вече като го чуя! #Cussing out

Да, тази година ще стана на 35 и био-часовника ми се готви да гръмне.
И на мен ми се иска второ дете.
Обаче.
Не когато съм безработна и съответно ще съм без майчинство.
Не и на 48 квадрата със свеки, свеко и всички съседи, дето влизат и излизат когато си щат.
Не и с тези финанси, с които сме сега.

Ние с брат ми сме с 3 години разлика и винаги съм си мислела, че и моите деща ще са така.
Но като гледам обстоятелствата, май ще чакам Габи да тръгне на училище.
А тогава ще съм на 37. #Puppy dog

# 54 16 ян. 2009, 10:39 ч.

Мнения: 529

Ето една българска поговорка по темата: "Брат,брата не храни-тежко който го няма."

# 55 16 ян. 2009, 10:48 ч.

Мнения: 41

Искам 3 деца/ За сега сме с 1/ Не ме притесняват финансовите проблеми. Не че сме със супер възможности, но мисля, че ще се справим. Бабата на съпругът ми е отгледала 3 деца в двустаен апартамент, не са били богаташи! Не! Всъщност грешка- богати са били- с три деца! За мен това е богатсвото!

# 56 16 ян. 2009, 10:50 ч.

Мнения: 196

Аз искам две деца-поне.Засега сме на едно мнение със съпруга ми,можем да се справим,но на мен още ми е рано може би след година или две.Моя позната иска още едно дете по-силно от каквото и да било,но живеят много трудно(за което сами са си виновни)и едва издържат едно камо ли две.Но за мен нейната позиция е пряко моята.Никога не можеш да си сигурен в бъдещето,а и да оставиш само детето си малко е егоистично,нали трябва да има на кой да разчита.Ние сме две деца и знам колко е хубаво да имаш винаги човек,на когото на се опреш.Успех мили дами на всички. bouquet

# 57 16 ян. 2009, 10:56 ч.

София
Мнения: 4 042

Ние бяхме решили да са 3 децата. Сега са 2 и аз някак започвам да се плаша за 3-то. На моменти става лудница-един мрънка, друг -крещи, после някой се удари и ревне. ooooh!

От друга страна когато се заиграят заедно, което е рядко, щото малкият е на 1.6г, е голям купон. Могат да се гонят цял час без да им омръзне. Предполагам след година ще е много по-лесно, но сега наистина понякога се плаша-още едно бебе, още едни изисквания! ooooh!

Искам и мен да навиете за трето! Hug

# 58 16 ян. 2009, 10:57 ч.

Мнения: 320

Цитат на: * Боби * в чт, 15 яну 2009, 14:22

Аз пък все по-често се замислям да второ дете - дъщеря ми е вече почти на 5.
И аз малко се притеснявам финансово - изтеглихме дългосрочин ипотечен заем, но като живот и здраве го изплатим аз няма да съм в детеродна възраст.
Все по-често се замислям за второ, мъж ми е по-резервиран към идеята.
По другия въпрос - и аз, и той - имаме сестри.

Положението ни е еднакво.

# 59 16 ян. 2009, 11:27 ч.

След като родих дъщеря си бях сигурна, че искам поне още едно дете. Обаче около година по-късно се оказа, че поради здравословен проблем не мога нито да забременявам, нито да раждам повече. Две години се опитвам да се самоубедя, че едно дете ми е достатъчно. Ама не става, все повече се замислям за осиновяване. И смятам, че е въпрос на време..

Препоръчани теми

Не знам как да продължа и какво е редно

Приятелка, което говори само за собствените й проблеми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Сексуално несъвместими в семейството

Причина:

Причина: