Искам да попитам тези, които се страхуват, че ако имат повече от едно, то децата им няма да имат "всичко", какво наричат "всичко"?
- Публикувана: 15 ян. 2009, 14:05 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2009, 21:47 ч.
разрастването на семейството
Искам да попитам тези, които се страхуват, че ако имат повече от едно, то децата им няма да имат "всичко", какво наричат "всичко"?
ceciii, вярно е, че живеем в материален свят, но ако сме по-малко материалисти ще сме много по-щастливи. 
Помисли си,че вечер, вместо да седи пред ТВ, облечено с маркови дрешки, детето ти ще играе с брат/сестра си. Не можеш да купиш смеха и щастието на децата си! Когато се забавляват заедно ще забравят,че не са яли шоколад, не мислиш ли? А ако искаш да дадеш "всичко" на детето си, как ще му дадеш най-верния приятел?
Незнам, понякога наистина няма средства за повече деца, но в повечето случаи стремежът за "всичко" лишава децата от "всичко".
Помисли си,че вечер, вместо да седи пред ТВ, облечено с маркови дрешки, детето ти ще играе с брат/сестра си. Не можеш да купиш смеха и щастието на децата си! Когато се забавляват заедно ще забравят,че не са яли шоколад, не мислиш ли? А ако искаш да дадеш "всичко" на детето си, как ще му дадеш най-верния приятел?
Незнам, понякога наистина няма средства за повече деца, но в повечето случаи стремежът за "всичко" лишава децата от "всичко".
Никога няма да има всичко/ а за образОванието- ми то трябва и от вътре да му идва на човек- може пък едното дете да иска да учи пък на другото да не му се отдава!!! Не смятам, че щастието се купува с пари! Аз имам сестра и понякога не са имали пари родителите на за доста неща- имаше период в който имах един чифт дънки и две блузки за училище- пък какво от това!!! Винаги делях с нея и тя с мен каквото имаме и сега сме така! Когато имам нужда от помощ, от услуга 1во на нея се обаждам! И за пари - и тя ми дава при нужда и аз на нея! Пък и знам, че когато са две деца се гледат по- лесно. А сега малката все ме дърпа да играем, и когато имам работа се чувствам гузно, че не мога да играя с нея. А ако са две- вярно ще се карат, но и ще играят.
аз имам само едно момченце(на 3г)родих го,гледаме си го сами без абсолютно никаква помощ от никъде,и си казах,че повече деца не искам и че мога да обичам само това искам да дам най-доброто само на това дете.още съм на това мнение,но от няколко месеца в мен се е загнездило едно странно чувство,незнам не мога да го опиша-като видя бебе и се разтапям искам пак да стана майка,искам пак в къщи да гука едно малко розово създание,и веднага в следващия момент блесва в главата ми една сигнална лампа-я се съвземи бе момиче имаме да плащаме кредит до 2025г.,трябва да си напусна така желаната от мен работа,отново да мина през това да се справям сама с бебе,но този път децата ще са две,отново ясли,градини висене по опашки с дете на ръце(защото няма на кого да го оставиш)но този път умножено по две-не мисля че бих могла.И въпреки това искам второ дете незнам как ще се справя и неискам да знам искам да се хвърля на сляпо,и се моля само здраве да има.
Р.С-имам сестра която обожавам живее на 300км.от мен виждаме се всеки месец,чуваме се по телефона всеки ден(говори си минимум 1часЮ)не мога да си представя живота без нея-обичам я безумно,когато се омъжи и замина бях на легло близо месец едвам се съвзех от депресията и болката която изпитвах от факта че няма да е до мен всеки ден.
Р.С-имам сестра която обожавам живее на 300км.от мен виждаме се всеки месец,чуваме се по телефона всеки ден(говори си минимум 1часЮ)не мога да си представя живота без нея-обичам я безумно,когато се омъжи и замина бях на легло близо месец едвам се съвзех от депресията и болката която изпитвах от факта че няма да е до мен всеки ден.
iva1 
едно към едно с мен (само кредит нямам засега)
Желанието ми за бебе ми го подхранва дори и сина ми. Онзи ден бяхме на гости при кумовете ни и на тръгване малкия хвана тяхното момиченче (то почти бебе - на 1,2 години) и каза, че си я взимал за вкъщи.
Щял да й пее, да й прочете приказка и да я приспи в неговото креватче. 
Не го смути и въпроса той къде ще спи тогава. Оттогава, след обяснението, че не можем да вземем чуждо бебе е зациклил, че иска наше си бебе. Момиченце искал само. Снощи даже си донесе в кошарата и втора възглавница - за бебето. 
едно към едно с мен (само кредит нямам засега)Желанието ми за бебе ми го подхранва дори и сина ми. Онзи ден бяхме на гости при кумовете ни и на тръгване малкия хвана тяхното момиченче (то почти бебе - на 1,2 години) и каза, че си я взимал за вкъщи.
Щял да й пее, да й прочете приказка и да я приспи в неговото креватче. Не го смути и въпроса той къде ще спи тогава. Оттогава, след обяснението, че не можем да вземем чуждо бебе е зациклил, че иска наше си бебе. Момиченце искал само. Снощи даже си донесе в кошарата и втора възглавница - за бебето. 
Финансовата страна според мен е най-малкия проблем и по мои наблюдения внимание й обръщат хора, които не са в много лошо финансово състояние 
А това а образОванието е несериозно. Вие сега може да имате добри доходи, ноот къде знаете какви ще са, когато детето ви тръгне към университет след 19 г.
а и човек има ли желание, ще работи и ще си плаща таксата, примери много ...
А това а образОванието е несериозно. Вие сега може да имате добри доходи, ноот къде знаете какви ще са, когато детето ви тръгне към университет след 19 г.
а и човек има ли желание, ще работи и ще си плаща таксата, примери много ... Всъщност може,ако ви се пише и вие самите сте били едно дете в семейството,да споделите как сте се чувствали тогава,липсвало ли ви е много другарче.
Едно дете съм. Никога не съм искала да имам братче или сестричка.
Надявам се живот и здраве и аз да имам едно дете, ако се случи така, че и да е момиченце ще съм много щастлива, което съвсем не значи, че момченце няма да ме радва. Говоря чисто хипотетично, от позицията на нямаща дете.
Леко притеснителен е факта, че бих могла да имам близнаци.
Много истории прочетох и благодаря на всички за включването
Това с финансовото състояние май не го обясних добре...ама то и толкова други въпросителни ми се въртят сега в главата,че така или иначе не мога да напиша какво чувствам...
Финансите ме притесняват и то доста... и ние като повечето хора сме с кредит, който за сега е незначителен...На лято ще се местим. Все още сме в едностаен апартамент и сега ще се озорим с "истински кредит"...
И въпреки това искам детето ми да не се срамува като излезе от нас. Лично са ми се подигравали съученици, че съм със старо палто..., че все с едни дрехи... Много е унизително и подронващо авторитета... Тъкмо се домогнахме с много труд до средната класа и не се оплаквам за сега....
Обаче от друга страна така ме е яд на мен... Имам чувството, че ако остана с едно дете винаги ще съжалявам,че не съм му дала другарче... От друга страна се притеснявам вместо да даря един прекрасен и спокоен живот, да не обременя два...
Щях да бъда доволна,ако поне съпругът ми искаше едно... Обаче и той е като мен иска две, но ще останем с едно ... при него повлиява и това,че още са му пресни бебешките дни Малката е на годинка 
И след дълги размисли решихме едно, а пък като се изместим поживеем и догодина пак да поговорим
Извинявам се за дългия пост... Ама май по-кратко не мога да излея чувствата си... А така помага като споделиш...
Това с финансовото състояние май не го обясних добре...ама то и толкова други въпросителни ми се въртят сега в главата,че така или иначе не мога да напиша какво чувствам...
Финансите ме притесняват и то доста... и ние като повечето хора сме с кредит, който за сега е незначителен...На лято ще се местим. Все още сме в едностаен апартамент и сега ще се озорим с "истински кредит"...
И въпреки това искам детето ми да не се срамува като излезе от нас. Лично са ми се подигравали съученици, че съм със старо палто..., че все с едни дрехи... Много е унизително и подронващо авторитета... Тъкмо се домогнахме с много труд до средната класа и не се оплаквам за сега....
Обаче от друга страна така ме е яд на мен... Имам чувството, че ако остана с едно дете винаги ще съжалявам,че не съм му дала другарче... От друга страна се притеснявам вместо да даря един прекрасен и спокоен живот, да не обременя два...
Щях да бъда доволна,ако поне съпругът ми искаше едно... Обаче и той е като мен иска две, но ще останем с едно ... при него повлиява и това,че още са му пресни бебешките дни
Малката е на годинка И след дълги размисли решихме едно, а пък като се изместим поживеем и догодина пак да поговорим
Извинявам се за дългия пост... Ама май по-кратко не мога да излея чувствата си... А така помага като споделиш...
Малката е на годинка
Това доста променя нещата...
Имате много време да си промените решението
Това доста променя нещата...
Имате много време да си промените решението
Имаме ама ми се искаше малка разлика за да имат едни и същи интереси...