Публикувана: 15 ян. 2009, 14:05 ч.
Последно мнение: 13 фев. 2009, 21:47 ч.

разрастването на семейството

7 943
184
1

# 30 15 ян. 2009, 17:04 ч.

Мнения: 1 447

Ние сме три деца и винаги вкъщи е било страшно весело.В един момент големият ми брат отиде да учи ,близнакът ми влезе в казармата и аз останах сама.Страшно много ми липсваха.Винаги ми е било чудно какво е да си едно дете,но тогава го разбрах и не ми хареса.
Когато родих първото си дете,решихме след известно време да имаме и второ,но никога не съм се замисляла,че може да дойде криза и как ще се оправяме.
Радвам се,че ги имам и ги обичам страшно много.И като ги наблюдавам малкия не може без кака си.Постоянно я търси да си играят.

# 31 15 ян. 2009, 17:09 ч.

Мнения: 46 518

1 дете съм била и не съм изпитвала нужда от братя и сестри.

Иначе аз искам 3, но не и да ги износвам и раждам, веднъж пробвах, защото не знаех какво е, втори път няма да се навия.

# 32 15 ян. 2009, 17:11 ч.

София
Мнения: 1 529

Цитат на: ceciii в чт, 15 яну 2009, 16:44

Цитат на: Шпунц в чт, 15 яну 2009, 16:41

Всяко дете си е различно и не може еднакво да се обичат,но обичта нараства и се дели на две и е достатъчна за всяко едно.

?Как се дели на две... Може би по-скоро искаш да кажеш,че се удвоява твоята обич?

При мен е точно така.И по важното е,че те никога не са се ревнували за моята обич. Вече са големи хора и са много силно привързани един към друг,така освен моята обич съм и дала и обичта на брат или сестра.
Аз лично ще повторя ,че колкото по остарявам,толкова по ми липсва брат или сестра...Приятели имам разбира се ,но кръвта си е кръв.Познавам и братя и сестри които са отчуждени и не се търсят и милеят един за друг.
Слушай сърцето си,колко деца да има човек е много лично решение.Аз съм го взела отдавна,даже втората ми бременност дойде след упорито лечение. Peace

# 33 15 ян. 2009, 17:20 ч.

Имам две деца с разлика 2 години - не сме я планирали, така се случи, но още от началото на връзката ни бях сигурна, че искам повече от едно дете. За 3 не ми стигат силите и смелостта, но с две се оправяме и кризата не ме плаши. Исках поне две деца, точно заради това, че аз бях едно дете - липсваше ми компания, другар в игрите и смеха, и опора и морална помощ в сълзите. Липсваше ми точно близкия човек, кръвната връзка, иначе приятели си имах, но не е същото. Мъжът ми има брат, с когото не са особено близки, но има ли нужда, всеки от тях откликва за другия. Ето това искам да дам на децата си - усещането за съпричастност, ако не успея да ги науча на повече, то поне това. На мен ми липсваше през цялото ми детство, дори сега - като възрастен - ми липсва.

# 34 15 ян. 2009, 17:27 ч.

Мнения: 199

Цитат на: Шпунц в чт, 15 яну 2009, 17:11

Слушай сърцето си,колко деца да има човек е много лично решение.

Сърцето казва две,обаче разумът повтаря едно...едно... А първото дете беше така планувано,така чакано... Не съм си и помисляла,че за второто ще имам колебания, а какво стана...
Благородно завиждам на всички, които писаха, че не са имали колебания.

# 35 15 ян. 2009, 17:33 ч.

София
Мнения: 3 064

Цитат на: ceciii в чт, 15 яну 2009, 17:27

Цитат на: Шпунц в чт, 15 яну 2009, 17:11

Слушай сърцето си,колко деца да има човек е много лично решение.

И аз чаках много сина ми, но сега ми е по-трудно да реша. Иска ми се второ дете, аз самата съм расла сама, но хич не ми се бременее, не ми се ражда пак. Знам, обаче, че ще стане и това, ако е рекъл Господ както се казва. Пък дано е момиче. Мъжът ми е много навит, ама тя неговата е лесна - нали няма той да ражда Mr. Green

# 36 15 ян. 2009, 17:45 ч.

Мнения: 20

когато сина ми беше на 3 год. забременях но решихме със съпруга ми , че още не е дошло времето да имаме второ дете и направих аборт. през лятото на 2008 год. започнахме да правим опити да забременея но просто не ставаше.в по голямата част от времето обвинявах себе си , че не родих когато всичко беше вече станало . за мое голямо щастие сега съм бременна .много искам това дете но пък и характера ми е такъв , че се притеснявам за всяка малка подробност и много ме е страх.дано всичко да е наред и да си имам едно прекрасно бебе.смятам , че хубаво да имаме поне по две деца , а пък на който му стиска да има и повече.
сега ще видя как ще кажа на баткото , защото той още не знае. 1stroller

# 37 15 ян. 2009, 17:53 ч.

Три- 10г., 7г. и бебо- 6м. - момчета. За първите две нямаше никакви колебания. Третото- не по-малко желано, но по-дълго отлагано. Къщата е пълна и никога не е тихо, освен вечер, когато заспят и настъпва такава божествена тишина Simple Smile

.
Появата на бебето внесе баланс в отношенията между батковците. Всички станахме малко по-добри и усмихнати.

# 38 15 ян. 2009, 18:13 ч.

Мнения: 77

Ние сме 2 деца, но сестра ми замина преди 10-тина години за Америка и аз останах самичка. Отначало не ми беше особено трудно, защото разликата ни е 5 години (за мен е наистина голяма) и нямахме сходни интереси. Сега определено ми липсва и то много. Имам огромна нужда да споделя с някой близък, който ще ми даде най-добрия съвет. Има огромна разлика да споделиш с роднина, особено сестра и приятелка, все пак не се знае колко ти е приятелка. Вече толкова напатих, че в интерес на истината знам, че тук във форума ще получа много по-добър съвет от непознатите, отколкото от приятелка! За това съм твърдо за повече от едно дете!!!

Сега чакам моето първо момченце и когато знам, че е най-подходящо ще работим и за второ детенце ЖЗ!!!!

# 39 15 ян. 2009, 19:24 ч.

Мнения: 4 733

Никога не съм искала да си остана само с едно дете. Щастлива съм и зная, че дори итрудно ще си ги гледаме с много обич. Ама аз съм романтична натура, предполагам прагматиците друга песен ще пеят по темата.

# 40 15 ян. 2009, 19:30 ч.

Мнения: 2 723

Винаги съм искала много деца, аз съм едно дете и ми е било голяма драма.
За сега имам 2, но бих родила още едно, искам голямо семейство Heart Eyes

Касиди, вчера ти видях лентичката, два мъжа ли са бе мацко? Joy

# 41 15 ян. 2009, 19:33 ч.

Мнения: 4 733

Цитат на: Никси в чт, 15 яну 2009, 19:30

...

Мома и момък Laughing

. И си пусни функцията за лични. От месеци се опитвам да ти пиша и не става

# 42 15 ян. 2009, 19:41 ч.

Мнения: 293

Моят съвет е да си направите още едно детенце.
Аз искам също минимум две но за жалост все още нямам нито едно.
Едно дете съм и ми е страшно тежко.Не си оставяй детенцето само.Някой ден теб и мъжа ти няма да ви има,за тогава ще знаеш,че няма да е само .....Така мисля аз съдейки по моя житейски опит!

Heart Eyes

# 43 15 ян. 2009, 19:55 ч.

Мнения: 2 723

Последна редакция: чт, 15 яну 2009, 21:33 от Никси

# 44 15 ян. 2009, 20:35 ч.

на изток от рая
Мнения: 442

Два броя-на 11 и 3, все мъжки. Laughing

Винаги съм искала две деца, е, второто трябваше да е момиченце, ама каквото дойдЕ, добре дошло беше. Вярно е, че двете си изкарват много по-весело, отколкото ако аз трябваше да организирам веселбите.
Аз съм едно дете и това, което ме плаши повече от тая финансова криза е, че един ден ще остана сама.
Искам да попитам тези, които се страхуват, че ако имат повече от едно, то децата им няма да имат "всичко", какво наричат "всичко"?

Препоръчани теми

Не знам как да продължа и какво е редно

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

?Въпроси всякакви за СО? 2024

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Причина:

Причина: