Публикувана: 15 ян. 2009, 14:05 ч.
Последно мнение: 13 фев. 2009, 21:47 ч.

разрастването на семейството

7 951
184
1

Отговори

# 150 19 ян. 2009, 11:47 ч.

София
Мнения: 13 211

Цитат на: Dez в пн, 19 яну 2009, 11:24

Цитат на: reme в пн, 19 яну 2009, 09:08

Не смятам, че изборът да имаш само едно дете е егоизъм или грешка. Просто това няма да е моят избор.

Много, много вярно!
Аз пък бих искала да ви попитам да ли са ви задавали въпроси от рода защо имате само едно дете, брака ви ли не върви, здравословни проблеми ли имате...Децата ми са с голяма разлика и ми беше дошло до гуша от нахални въпроси от хора без елементарни обноски. Броят на децата е наистина личен избор, всеки постъпва според силите и възможностите си.

Задавали са ми и отговорът е бил "Нямаме пари за второ". Какъвто въпросът, такъв и отговорът Wink

# 151 19 ян. 2009, 11:53 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: aunt Ogg в сб, 17 яну 2009, 17:42

Цитат на: ceciii в сб, 17 яну 2009, 12:12

Съгласна съм с Dez, но това не значи, че няма да се почувствам както казва РЕНИ.

Не знам дали съм разбрала правилно РЕНИ, но според мен провалът ще е във възпитанието на детето, а не в липсата на нещо си. Peace

Да, точно.
И аз мисля като Dez, просто не се обосновах като нея.

# 152 19 ян. 2009, 14:55 ч.

Мнения: 2 556

Темата наистина е абсолютно индивидуална за всеки. Никога не съм мислила на какви извънкласни занимания ще ходи синът ми примерно. Досега на каквото е поискал - на всичко го водим. Курс по карате 1 година, курс по рисуване 1 година, а в момента по свой избор ходи на спорт, който по случайност е напълно безплатен. Няма нещо, което да сме му отказали или някъде да не сме го завели. И на курсове по наглийски ще ходи, и на каквото трябва друго. Нима мога отсега да си направя сметка колко ще излезе? Мисля му, като го заведа някъде, не откогато е бил бебе със сигурност...

# 153 19 ян. 2009, 15:08 ч.

София
Мнения: 13 211

Цитат на: Tess в пн, 19 яну 2009, 14:55

Тес, и аз не съм мислила като е била бебе, но сега опредлено вече мисля. Нормално е като се замислям за второ да знам, че ще има и такива разходи. Иначе преди да забременея не съм се замисляла изобщо, казвала съм си все за едни памперси ще има. И като се оказа, че бебето не може да бъде кърмено и трябва АМ, дето отива за 3 дни кутията, а ние сме наникъде с финансите, ела да видиш. Та затова сега е "парен каша духа". Вече минала по някакъв път мисля и за пътя на другото и той е доста далеч от памперсите Wink

# 154 19 ян. 2009, 15:12 ч.

Мнения: 2 556

Съгласна съм, просто имах предвид, че наистина няма как да знаем кое дете към какво ще прояви интерес, когато се наложи, тогава го и мисля. На език и спорт ще ходят задължително, на друго - ако те си решат...

# 155 19 ян. 2009, 15:18 ч.

Мнения: 199

Цитат на: Tess в пн, 19 яну 2009, 15:12

Обаче за да ходят трябва да мога да го осигуря.

# 156 19 ян. 2009, 15:31 ч.

Мнения: 2 556

Да, аз именно затова работя.

# 157 19 ян. 2009, 15:37 ч.

Тук и сега
Мнения: 325

Аз за деца - винаги съм искала да имам три - ей така да ми е пълна къщата. Раждането на дъщеря ми не мина тежко и чак толкова болезнено. Може би ако повечето жени раждаха като мен, в БГ щеше да има повече българчета отколкото циганчета. Бремеността ми обаче беше съпътствана от две бъбречни кризи и това беше шокът за мен. Първата година и половина малката само плачеше - колики, зъби, ама нон стоп рев. Сега вече е на три, време е за второ дете, искам го, но някак си не мога да се зарадвам на временното спокойствие, което цари в момента. Живеем от година заедно с наще, чакам с нетърпение да стане готов новият апартамент и да сме сами. Та и това ми е на главата. Плюс това моят мъж не взима големите пари и това също е притеснително - ще трябва да се плащат две детски, да се купуват за две деца дрехи, на двете пари за кино, за у-ще, за диско. После ще трябва и на двете нов дом - не знам как ще смогнем. Въпреки това знам, че второто дете се гледа по-лесно и минава във всичко покрай първото - учи се от него и т.н.
Грижи и мисли колкото щеш има, но два пъти ще гушкаш бебе, два пъти ще правиш бал, два пъти сватба, като остарееш ще те чакат от две страни да помагаш и няма да си сама. Знам и съм убедена, че е по-весело и щастливо едно семейство, когато има две деца, затова ще се прежаля още един път, пък каквото сабя покаже!

# 158 19 ян. 2009, 16:58 ч.

Мнения: 199

Цитат на: Tess в пн, 19 яну 2009, 15:31

Да, аз именно затова работя.

# 159 20 ян. 2009, 09:23 ч.

Стара Загора
Мнения: 5 557

Казвате ,че когато детето е само ще му липсва брат или сестра . Не можем да знаем обаче какво ще се случи .Два примера със моите роднини -две сестри -едната в Америка , другата в Германия.Леля и свяко сами . Виждат се веднъж на 2г. Cry

Др. пример -брат и сестра възпитавани страхотно и правилно, много се обичат и уважават до момента когато се ожениха. Под давлението на половинките и притиснати от трудния живот се изпокараха за пари и имоти . Нямят очи да се видят , братската обич отиде на кино . Родителите им интелигентни хора с образование не спират да плачат .....мъка -децата ин не се поглеждат .Веднъж леля даже каза "защо ли ми трябваше второ " / двете деца имат голяма разлика и е било под въпрос дали да имат още едно дете /

# 160 20 ян. 2009, 09:30 ч.

Мнения: 2 556

Това че някой си се чуди защо е родил второ дете, ми се вижда недостатъчно основание да се откаже човек да има повече деца. (Дано леля ти не се изпуска да сподели тези си съмнения пред децата си).

# 161 20 ян. 2009, 18:03 ч.

Мнения: 199

Цитат на: Tess в вт, 20 яну 2009, 09:30

ИЗВИНЯВАЙ, НО аз самата в момента се чудя дали да имам второ дете? Искаш да кажеш да се засрамя ли...Че това е отговорност и радост за цял живот,трябва да съм сигурна, че я искам на 100 %....

# 162 3 фев. 2009, 14:54 ч.

София
Мнения: 339

По ред причини досега съм с едно дете (на 13 години). Аз съм на 38. Винаги съм искала второ, но половинката се е заинатила (той е основната контра). Аз съм от семейство с две деца, а той е самичък и казва, че не са му липсвали брат или сестра (не съм забелязала изкривявания в характера му от това).
След много време обработка вече е почти съгласен за второ. Но мен ме тресат едни страхове........Някои от тях са - възрастта ни (нали знаете то като е на 10 ние ще сме на.....), дали рискът от раждане на увредено дете не е прекалено голям, ами ако някой от нас се разболее и остане без работа, няма ли да лишим голямото от много неща и т.н.
Дано ме разбирате какво искам да кажа - самата аз съм изпаднала в една голяма дилема. А часовникът тиктака. yahoo_49

# 163 3 фев. 2009, 15:13 ч.

Мнения: 15 619

Цитат на: prekrasna в вт, 03 фев 2009, 14:54

...
Дано ме разбирате какво искам да кажа - самата аз съм изпаднала в една голяма дилема. А часовникът тиктака. yahoo_49

Няма гаранция за нищо в този живот! Днеска имаш всичко, утре - нищо. Или пък обратното.Животът е толкова разен и разнообразен.
Разбирам те, разбира се. Или поне си въобразявам че разбирам.
Имам две деца и мен ме тресат такива страхове.
Опитвам се да постъпвам така, както вярвам, че е добре, а какво точно ще произлезе, никога не мога да бъда сигурна. Надявам се поне изненадите, дето ми ги сервира животът, да бъдат повече за добро, отколкото за лошо.

# 164 4 фев. 2009, 23:39 ч.

Мнения: 14

Аз съм с едно дете,което вече е на 12години. Преди време и аз исках второ, но ми се струва ,че изпуснахме момента.Финансовото ни състояние не е в цъфтящо положение в смисъл-справяме се добре,но ако имаме още едно дете, разходите се увеличават,плюс това живеем в 60кв. заедно със свекървата ,детето дори стая си няма,ако имаме още едно голямото къде да го сложа? И колкото повече минават годините ,толкова повече не ми се занимава тепърва с памперси ,неспане по цели нощи и всички "екстри" свързани с още едно бебче.Съжалявам ,че ми се налага да мисля по този начин ,но финансовата страна на въпроса наистина не е маловажна...

Препоръчани теми

Здравословна ли е прекалената грижовност?

Защо искате деца ?

Таткото е ловец, може ли да ходи на лов докато съм бременна?

Невъзможните хора в живота ни

Причина:

Причина: